По стъпките на мечтата за издаване на книга

Днешната тема е посветена на един пример за постигане на цели. Ще разгледаме как един човек се запали по „Приятел за цели“ и тръгна по пътя към издаването на първата си книга, следвайки правилата на системата.

Интересно е как в началото без приятел за цели, без визия и дори без 90-дневни цели, човек може да започне с малки действия и да напредва към мечтата си.

Предистория

Когато преди година Милена се включи в нашия екип, тя нямаше никакъв професионален опит в писането. Занимаваше се с маркетинг и беше позабравила изграденото си от детството вярване, че има известен талант да пише.

Без да е писател или копирайтър, тя се присъедини към „Приятел за цели“ и започнахме заедно да създаваме съдържание на сайта ни, за да направим концепцията на системата достъпна за повече хора. С времето натрупа опит и малко повече увереност.

За нея това се превърна освен в кауза, също и в една възможност да развива способностите си в създаването на увлекателни текстове.

Вдъхновението

То дойде след като чу от нас за икигаи.

Много хора ни споделиха, че този простичък начин да откриеш каква е твоята истинска мисия, ги е вдъхновил да тръгнат по нов път. Идеята е да намериш единен отговор на четирите въпроса:

• В какво съм добър?
• Какво обичам да правя?
• За какво може да ми се плаща?
• От какво има нужда светът?

Този отговор би ти бил добър сигнал накъде може да се насочиш.

Така се случи и с нея – направи упражнението и с изненада откри, че именно писането е в центъра на нейния икигаи.

„Защо пък да не пропиша“

Тази идея започна постепенно да се оформя, макар и да не се превърна на мига в нейната визия за мисия или кариера.

Но обикновено откритието с какво всъщност би искал да се занимава човек, идва и един различен тип възприемане на действителността и една по-заострена чувствително към всяка възможност и всяка идея в тази посока.

Зрънцето вече беше покълнало в нейното съзнание.

И тогава настъпи…

Моментът на действието

В случая то изпревари планирането.

Една вечер, докато се опитваше да приспи малкото си дете, тя започна да му разказва приказка, която измисляше на момента. На следващия ден седна и за половин час я написа.

Изпрати я по имейл първо на двама-трима приятели да я прочетат на децата си, след това – на още дузина. За нейна изненада обратната връзка от всички беше: „страхотна приказка, децата я обожават, трябва да я издадеш!“

Раждането на една цел

И така, без конкретна фиксирана визия, но с вече несъзнателно изпълнена първа стъпка, имайки подкрепата на няколко приятели, тя реши да опита. Постави си за цел да издаде книжка с приказката.

Тъй като нямаше никакъв опит, възприе тази цел като един тест, с който да установи дали може да тръгне по-сериозно в тази насока.

Просто пробвай!

Много хора, които не са сигурни как да подходят, се парализират и така и не стигат до реални действия. Затова ние винаги препоръчваме:

Прави 90-дневни експерименти, за да разбереш дали това, което те ентусиазира на момента, наистина е твоето нещо.

А най-удачният начин да навлезеш в „нова територия“ е просто да правиш по една малка стъпка всяка седмица.

Тук е моментът да отбележим нещо интересно.

Различни подходи

Когато изградихме системата „Приятел за цели“ и започнахме да я прилагаме, ние изминахме дълъг път. В продължение на много време изчиствахме генералите си визии във всяка от важните области на живота си, след което работихме много старателно по оптималните стратегии под формата на 90-дневни цели, докато накрая стигнем до седмичните стъпки. Тоест тръгнахме от голямото към малкото.

Но практиката и споделеното от хората около нас ни убеди в следното:

„От малкото към голямото“ понякога работи по-добре

Този подход е много по-удачен за хората, които нямат ясна визия, но пък искат веднага да започнат да действат.

Ако и твоят случай е такъв, препоръчваме да направиш като Милена – започни с първата стъпка и не спирай да действаш седмица след седмица. Постепенно ще се оформят  тримесечните ти цели и скоро ще изкристализира визията.

Етап на опознаване на територията

Тя приложи на практика това, което е научила от нас в системата „Приятел за цели“. А именно – когато не знаеш как да действаш, започни с проучване.

Затова първото, което направи, беше да отдели една седмица да събира информация в интернет и от хора с практически опит, относно пътя на един груб ръкопис от папката на компютъра ти до рафтовете на книжарниците.

Следващи стъпки

Другото правило, което тя спазва стриктно, е: дефинирай си всяка седмица само по една малка стъпка, а следващата формулирай едва след като е изпълнена.

И нещата потръгнаха:

След като се запозна с „процедурата“ по подготовка за издаване на книга, тя събра обратна връзка за текста от приятели и се свърза с професионален редактор. С негова помощ редактира ръкописа и го доведе до финален вариант.

Продължаваше все по-смело

Написа задание и избра кой ще нарисува илюстрациите. Заедно с художничката проучиха и уточниха как си представят цялостно проекта, както и детайли: визуален стил, вид, размер, хартия, брой страници на книжното тяло.

Свързаха се и с платформа за самопубликуване и с няколко печатници, за да придобият най-обща представа за книгоиздаването и да бюджетират двата възможни варианта: с издателство или самостоятелно.

Към момента се финализират илюстрациите и предстои представяне на готовия макет на книгата пред избрани издателства.

Да видим с какво се сблъска дотук.

Предизвикателство №1: Притеснение от мнението на околните

Оказва се, че това е типично за много хора, които започват да преследват мечтата си да се занимават с нещо различно от типичното за тях. Самите ние в началото на създаването на нашата система изпитвахме известен дискомфорт да говорим за новото си начинание.

Често хората се боят от критики, че вместо със сериозната си работа, са се захванали с нещо подобно на хоби или с някоя по-нестандартна идея. Решенията могат да бъдат различни, но замисли се за това:

Ти определяш собствените си приоритети

Често пъти се опитваме да измерваме успеха и значимостта си спрямо това, което другите ни казват и мислят за нас. А важното е в нашите очи да имаме постижения и методология да продължаваме напред.

Това е ключът към щастието. Когато преодолееш първоначалното блокиране и започнеш да действаш, трябва да преодолееш и смущението си пред околните. Ти си най-добрият защитник на собствените си каузи, когато работиш за тях с плам и вдъхновение.

Не се бой да споделяш

С колкото повече хора споделиш за своята цел, толкова по-добре. Това установи и Милена и разкрива, че днес щеше да е много назад, ако не беше разказала за намерението си на мнозина.

Получи не само позитивна обратна връзка и окуражаване, а и много полезни съвети, насоки и контакти. Ето няколко:

• Една приятелка ѝ разказа за своя опит с книгоиздаването и я насочи към конкретна платформа;
• Друг човек ѝ даде вътрешна информация за това как работят няколко издателства;
• Трети се оказа с опит в печатарството и влезе в детайли относно оптималните параметри на книжното тяло;
• Сестра ѝ, студентка по анимация във Великобритания, я информира за тенденциите в детските книжки и даде идея да се разчупи видът и да се придаде интерактивен елемент;
• И най-важното: нейната близка приятелка не само, че се съгласи да нарисува изображенията, а и реши да се включи наравно с нея в проекта и да поемат заедно рисковете по него.

Изводът е ясен – никога не знаеш откъде ще изскочи заекът, затова не пази целите си за себе си.

Предизвикателство №2: Прекаляване със стъпките за седмицата

Съвсем в началото Милена си беше формулирала една „домино стъпка“ – да проучи и да си състави списък на „процеса“ по книгоиздаване. И макар че това само по себе си беше достатъчно много работа и отключи немалък списък от задачи, тя не спря дотук. Влезе в комуникация с няколко издателства, а освен това написа задание и до илюстраторката.

В неделя вечерта осъзна: всичко беше супер, но тази седмица не успя да свърши абсолютно нищо друго.

Типична грешка

Това е много характерно, когато започваме да правим нещо, което дълго време не сме смеели да изразим пред света.

В даден момент се престрашаваме и тогава се освобождава натрупваната с години енергия. Идва ни вдъхновението и искаме да правим само това, но моментално започват да страдат всички останали области от живота ни.

Много е трудно да спреш тази енергия… а и не трябва.

Затова правилото е следното.

Само по една стъпка

Идеята е още на фаза планиране на седмицата да си заложиш само по една стъпка, но за всяка от целите си във важните за теб сфери. Ако те са три, трябва да изпълниш действията по всяка от тях. Една ако остане време след това можеш да си позволиш да направиш още нещо по някоя от целите си, която те ентусиазира най-много. Всъщност не искаме да те ограничаваме, а да ти помогнем да съхраниш баланса.

Да видим следващото предизвикателство.

№3 Цели… без приятел за цели

Макар да става дума за някого, който е много навътре в нашата система за постигане на цели, и тя се сблъсква с доста разпространения проблем – невъзможността да си намери приятел, който да отговаря на всички условия.

Тя обаче е намерила начин да „хакне“ системата, за да върви напред.

Приятел за конкретната цел

В случая това е момичето, което рисува картинките за книжката. Макар да не осъзнава ролята си на „приятел за цели“, тя е точният човек, защото двете са на една вълна и взаимно си помагат да се поддържат мотивирани и активни във връзка с общата цел.

Забелязали сме, че този подход дава резултат при доста хора. Оказва се трудно да си намерят „генерален“ приятел за цели, а много лесно – такъв за дадена цел. А кой знае – може би този „проектен“ приятел ще стане постоянен за в бъдеще?

Независимо как го наричаме, това е факт: човекът, с когото си партнираме, прави нещата многократно по-лесни.

Предизвикателство №4: Не всички стъпки бяха добре подбрани

Милена признава, че някои са били напълно излишни– като например закупуване на домейн и плащане на едногодишен хостинг за сайт за промотиране на книгата.

Проблемът тук е, че тази „нищо и никаква“ стъпка отключва необходимостта от поредица от други действия по разработката на сайт – а за това още не е дошло времето.

Това просто е извън основната цел и по-скоро е обект на някоя от следващите 90-дневни цели.

Човек се учи в движение

Този пример потвърждава, че когато нямаш яснота какво трябва да правиш,  най-добре да формулираш стъпките на база прогреса ти досега, така че да следват един логичен ход. Хубаво е да се надграждат и да те тласкат напред.

Друг слаб момент беше…

Предизвикателство №5 Прекалено малка стъпка

Една такава беше „да си напиша списък с издателства, с които да се свържа“.

Предвид, че те са две и тя много добре знае кои са…:) Тази стъпка беше фиктивна и послужи за оправдание, че нещо се е случило. Но тук ключът е следният:

Не спирай колелото

Колкото и да е минимално действието за седмицата, направи го. Иначе рискуваш да спреш потока на енергията и така да се отклониш от пътя. Все пак не се опитвай да залъжеш съвестта си старай да правиш действия, с които да не тъпчеш на едно място.

Имаше и много добри стъпки.

Любимата ѝ стъпка

Най-окриляващо беше нещо, което в началото звучеше като разходка – но както обичаме да казваме, целите не е нужно да се постигат с пот на чело.

Звучеше така:„да обиколим книжарниците с художничката и да обсъдим заедно как си представяме нашата книга“. Това споделено преживяване показа, че те са на една вълна, и ги ентусиазира още повече.

А къде е сега?

Половината от пътя е изминат, остава процесът по публикуване. Нещата се развиват постепенно, полека и без стрес. Работата, свършена дотук, всъщност не е в такъв чудовищен обем, както изглеждаше в началото, когато тръгваше от нулата. Дори напротив.

Докато не започнеш няма как да знаеш колко е дълъг пътят. Може да се окаже, че мечтата ти е много по-близо, отколкото би предполагал изобщо.

Странно е колко много хора цял живот си мечтаят да напишат книга, но така и не започват. Ако и ти си сред тях, помисли си: имаш всичко, което ти е нужно – желание и система за постигане на цели.