Измервай целите си и владей!

Помниш ли часовете по физическо възпитание в училище? Имаше нормативи в различни дисциплини, като скок на дължина. Учителят винаги казваше, че ако целта е 2 метра, погледът също трябва да е поне в маркера на асфалта за „2 м.“, а мисълта да е в мускулите и в движението, което следва да осъществят. Важното е да се фокусираш върху целта и да си я представяш изпълнена.

След всеки скок учителят записваше в тефтера. Коментираше с ученика резултата от този и другите му поредни опити, анализираше прогреса му, а при регрес даваше насоки какво трябва да направи, за да успее следващия път. Защото можеш да подобряваш само това, което измерваш.

И винаги имаше ученици, които скачаха като гепарди, и такива, които едва отлепяха от стартовата линия. За първите всеки знаеше, че са способни, а за вторите – че не умеят да скачат. Тези техни етикети бяха константни през годините в училище. Представянето им в часовете по физическо – също. Нищо не определя успехите и провалите ти по-добре от образа ти за теб самия.

В тази статия ще поговорим за това как измерването на целите ти може да ти е полезно не просто като история на твоите успехи, а като двигател за тях.

Измерване на целите

В „Приятел за цели“ имаме дългосрочна визия за мечтания си живот, 90-дневни цели, които да ни доближат до нея, както и конкретни малки седмични стъпки.

И тъй като целите са дефинирани добре само, когато са ангажирани с лично действие, а не обвързани с крайния резултат, същото се отнася и за тяхното измерване. В края на периода, който си си дал за дадена цел, я оценяваш спрямо това какво си свършил, за да постигнеш желания ефект. Даваш си сметка дали стратегията ти е проработила, или се налага да промениш курса.

Защо измерването е важно

Всъщност казаното по-горе е само очевидният отговор на въпроса „Защо да измервам целите си?“. Материята е по-сложна и психологическа от елементарното маркиране със „зелена отметка“ или „червен хикс“ според това дали си постигнал или не каквото си целял.

Навлизайки дълбоко в темата  се оказва, че съществува и един малко известен, но много ключов момент.

Измерването е много важно, защото ти дава идея и ти помага да изградиш образа за себе си.

Какво значи това? В хода на анализа на твоите начинания, трудности, предизвикателства – ти  неизменно изграждаш за себе си представа. Позитивна или не, тя е определяща за успехите или провалите ти.

Вътрешно огледало

Помисли как физическият ти образ в огледалото повлиява на твоето самочувствие, настроение и нагласа. Спрямо него си склонен да се възприемаш като атлетичен или пълен, висок или нисък, красив или невзрачен.

Но още по-важно е символичното огледало в главата ти. То отразява твоето виждане за самия теб в светлината на способностите и склонността ти да се справиш с нещо или не.

Казват, че каквото мислиш за себе си, това ставаш. Психологията зад това накратко е следната: ти имаш някаква идея за това какъв си. Съобразяваш с нея поведението си. То от своя страна формира чуждото мнение и отношение към твоята личност. Естествено, то пък рефлектира отново върху теб, затвърждава първоначалната ти представа… и кръгът се затваря. Ето как всичко зависи от това как се възприемаш – може да ти помогне, или напротив – да те саботира.

Нагласата е всичко

Със сигурност познаваш  хора, на които нещата просто им се получават. Семейни двойки, които живеят в хармония дълги години без особени усилия. Хора в перфектна форма, които не са известни като фитнес маниаци.

Тайната? Тяхната нагласа. Тези, които вярват, че са добри в нещо, обикновено успяват с лекота.

И обратно. Например ако се смяташ за консервативен или боязлив, едва ли ще те видим да летиш с парапланер. Ако цял живот разправяш, че не си спортен тип, никой не очаква от теб да влезеш във форма. Никой, най-малкото ти самият. Мнението ти за теб се превръща в „ограничаващо вярване“ – етикет, който сам си лепваш и който те блокира.

Как ограничаващите вярвания ти пречат да успяваш…

Монетата има две страни – не само измерването на успехите ти формира твоя образ. Той също се отразява на начина, по който осъществяваш самото измерване.

Понякога искаш да постигнеш нещо, което не е типично за теб и което би те извело много напред в дадена област. Опитваш, не става; опитваш, не става. Поредицата от несполуки, наред с изначалното ти съмнение в теб, постепенно те теглят надолу. Принуждават се да свалиш стандарта си и търсиш потвърждения в средата и контактите си, че и така си си добре.

… И как ти пречат дори когато успяваш

Още по-странно е, че насоченият ти срещу самия теб скептицизъм те спъва и в добрите ти моменти. Когато постигнеш нещо голямо, винаги излизаш извън зоната си на комфорт. И ако позволиш на ограничаващите ти вярвания да се намесят, те със сигурност ще го направят.

Ако с нечовешки усилия свалиш 20 килограма, има опасност да погледнеш кантара през очилата, с които си свикнал да се гледаш. Тогава си казваш „Това не съм аз!“, убеждаваш се, че този успех не е за теб и неусетно връщаш старата си (кръгла) форма.

Ограничаващите вярвания контролират успехите и провалите ти.

Какво можеш да направиш?

Работи по образа си

Повечето хора, които не се опитват да променят образа си, не постигат целите си. А простата и известна на всички истина е, че промяната отвън започва с промяната отвътре.

Именно затова ключовият психологически момент е да промениш самовъзприятието си. Тук е ролята на измерването на твоя прогрес. То ти помага да промениш и да „ъпдейтнеш“ представата за самия себе си.

Твоите далечни цели обикновено са много по-големи от образа ти за самия теб.

Затова направи образа си „по-голям“. Настрой се положително, въоръжи се с огромно количество вяра в себе си и скъсай етикетите. Трябва да използваш правилно момента на измерването на целите за промяна на представата за себе си.

Кога създаваш образа за себе си – преди или след постигането на целите?

Отговорът е: и двете.

Преди да постигнеш целта си е важно да си представиш успеха реализиран. Виж го и го повярвай. Методът на визуализацията ще ти помогне да се почувстваш победител, а това усещане ще ти вдъхне кураж.

След постигането (или не) на целта ти твоята представа за себе си може да се усили, или напротив – срине, защото си получил доказателство или опровержение за личните си очаквания от теб самия. Именно затова е добре да имаш правилната нагласа към провала. Започни с това да не го наричаш „провал“.

Няма провали – има само уроци

Научи се да приемаш неуспехите си като научени уроци и ценни изводи. Дори ако просто не си свършил онова, което е зависило от теб, помисли какво те е спряло. Но не търси оправдания отвън, а причините вътре в себе си. Във всеки случай не се самобичувай. Концентрирай се и извлечи максимума от ситуацията, за да вървиш напред.

И така, отново стигаме до първоначалния и основен въпрос – защо измерването на целите ти ще ти помогне да ги реализираш.

Измерване на успехите и увереност

Вече казахме, че с един добър анализ на постиженията ще установиш кои подходи са били ефикасни, за да ги прилагаш отново, и кои се налага да ревизираш. Съзнанието, че имаш яснота какво правиш и защо го правиш точно по този начин, ще подпомогне прогреса ти и ще ти направи крачките ти по-сигурни.

Истинският смисъл от измерването е да генерираш увереност от напредъка, която ще ти помогне за следващата цел.

Кога да измерваш?

Очевидно няма как редовно да проверяваш своята дългосрочна визия, защото тя е нещо като голяма мечта без краен срок. Не се очаква да измерваш дали си я постигнал. Тя има друга функция – дава пътеводна светлина и посока.

За разлика от нея обаче, двата типа цели в нашата система могат и трябва да се измерват. А именно, 90-дневните цели за действие и седмичните стъпки.

90-дневно измерване

Целите, които си поставяш за всяко тримесечие, постепенно те доближават до визията ти. Формулираш ги, като залагаш за тях определени действия. И тук базовият принцип е увереността. Каквото и да се получи като резултат в крайна сметка, важно е да погледнеш назад и да се фокусираш върху това колко си напреднал, за да генерираш самочувствие и решителност.

Когато гледаш на свършеното до момента, а не към огромната бездна, деляща те от мечтата ти, ти работиш върху позитивното си утвърждаване. Поздравяваш се за успеха, благодарен си за него и продължаваш с усмивка. Винаги мисли в насока „По-добре съм, отколкото бях преди.“

На всеки 90 дни се събирай със своя приятел за цели. Заедно ще съумеете да направите процеса на измерване смислен и осъзнат, като откроите истинските основания за резултата, а не външните фактори. Само откровеният поглед върху нещата ще помогне за тяхното подобряване.

Седмично измерване

Разбира се, постоянните конкретни действия – малките седмични стъпки, са същинският двигател. Тяхната оценка е много важна, а пропускането и е често допускана грешка.

В края на всяка седмица просто сядаш и преглеждаш свършеното до момента, за да планираш какво предстои през следващата. Отново, вгледай се в себе си, за да разбереш как можеш да избегнеш несполуките за в бъдеще. Приятелят ти за цели ще ти помага, като ти задава правилните въпроси.

С годините самите ние се подобряваме в това да генерираме увереност всяка седмица. Трикът е да си поставяме малки, понякога смешно малки седмични стъпки, които обаче се превръщат в малки победи. Важното е да са онези стъпки, които отключват цяла серия от последващи възможности.

Никой не е имунизиран срещу неуспех – случва се понякога да направиш стъпката, но после нещо да се случи и да запречи колелото. Тогава не трябва да се обезкуражаваш. Помни: прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

Какво правим, за да измерваме?

Измерването само по себе си не е достатъчно, ако не го проследяваш, записваш и съхраняваш „история“, на базата на която да правиш разбор. Не е нужно да превръщаш записването в излишна бумащина – прави го простичко, ясно и подредено, за да ти послужи впоследствие. Превърни го в свой навик и ще се убедиш в поразителната му сила.

Така имаш визията си за мотивация и поглед към хоризонта, както и своите записки за история и поглед назад, който всеки ден да ти напомня колко далеч си стигнал.

Увереност всеки ден

Можеш и да изпробваш един наш любим модел, наречен „позитивен фокус“ – всеки ден си записвай и напомняй за всички онези миниатюрни хубави неща, които си постигнал от сутринта. Забелязали сме, че когато ги няма черно на бяло, човек е склонен да ги пропуска. А защо да не използваш всяка една малка победа, за да се почувстваш голям победител?

Щастието от пътя

Някой беше казал, че смисълът не е в крайната дестинация, а в пътя. Ние бихме перифразирали, че щастието се крие не в постигането на успеха, а в приятните емоции и изграждането на все по-позитивен образ за себе си, докато вървиш към целите си.

Удовлетворението от успеха не идва от постигането на цели, а от борбата за тях.

Научи се да се бориш добре. Не е нужно да постигаш всичко с кръв и пот. Радвай се на живота, наслаждавай се на изкачването на всеки нов връх. Защото той никога не е последен. Колкото и да си щастлив от постижението си, животът продължава, ти също продължаваш към следващата си цел.

Затова най-важното е измерването и как то ще повлияе върху твоята самооценката. Тя може да те провали, или напротив – от теб зависи.

Следи новите теми на сайта ни, защото стават все по-вълнуващи. Доскоро!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close