Измервай целите си и владей!

Помниш ли часовете по физическо възпитание в училище? Имаше нормативи в различни дисциплини, като скок на дължина. Учителят винаги казваше, че ако целта е 2 метра, погледът също трябва да е поне в маркера на асфалта за „2 м.“, а мисълта да е в мускулите и в движението, което следва да осъществят. Важното е да се фокусираш върху целта и да си я представяш изпълнена.

След всеки скок учителят записваше в тефтера. Коментираше с ученика резултата от този и другите му поредни опити, анализираше прогреса му, а при регрес даваше насоки какво трябва да направи, за да успее следващия път. Защото можеш да подобряваш само това, което измерваш.

И винаги имаше ученици, които скачаха като гепарди, и такива, които едва отлепяха от стартовата линия. За първите всеки знаеше, че са способни, а за вторите – че не умеят да скачат. Тези техни етикети бяха константни през годините в училище. Представянето им в часовете по физическо – също. Нищо не определя успехите и провалите ти по-добре от образа ти за теб самия.

В тази статия ще поговорим за това как измерването на целите ти може да ти е полезно не просто като история на твоите успехи, а като двигател за тях.

Измерване на целите

В „Приятел за цели“ имаме дългосрочна визия за мечтания си живот, 90-дневни цели, които да ни доближат до нея, както и конкретни малки седмични стъпки.

И тъй като целите са дефинирани добре само, когато са ангажирани с лично действие, а не обвързани с крайния резултат, същото се отнася и за тяхното измерване. В края на периода, който си си дал за дадена цел, я оценяваш спрямо това какво си свършил, за да постигнеш желания ефект. Даваш си сметка дали стратегията ти е проработила, или се налага да промениш курса.

Защо измерването е важно

Всъщност казаното по-горе е само очевидният отговор на въпроса „Защо да измервам целите си?“. Материята е по-сложна и психологическа от елементарното маркиране със „зелена отметка“ или „червен хикс“ според това дали си постигнал или не каквото си целял.

Навлизайки дълбоко в темата  се оказва, че съществува и един малко известен, но много ключов момент.

Измерването е много важно, защото ти дава идея и ти помага да изградиш образа за себе си.

Какво значи това? В хода на анализа на твоите начинания, трудности, предизвикателства – ти  неизменно изграждаш за себе си представа. Позитивна или не, тя е определяща за успехите или провалите ти.

Вътрешно огледало

Помисли как физическият ти образ в огледалото повлиява на твоето самочувствие, настроение и нагласа. Спрямо него си склонен да се възприемаш като атлетичен или пълен, висок или нисък, красив или невзрачен.

Но още по-важно е символичното огледало в главата ти. То отразява твоето виждане за самия теб в светлината на способностите и склонността ти да се справиш с нещо или не.

Казват, че каквото мислиш за себе си, това ставаш. Психологията зад това накратко е следната: ти имаш някаква идея за това какъв си. Съобразяваш с нея поведението си. То от своя страна формира чуждото мнение и отношение към твоята личност. Естествено, то пък рефлектира отново върху теб, затвърждава първоначалната ти представа… и кръгът се затваря. Ето как всичко зависи от това как се възприемаш – може да ти помогне, или напротив – да те саботира.

Нагласата е всичко

Със сигурност познаваш  хора, на които нещата просто им се получават. Семейни двойки, които живеят в хармония дълги години без особени усилия. Хора в перфектна форма, които не са известни като фитнес маниаци.

Тайната? Тяхната нагласа. Тези, които вярват, че са добри в нещо, обикновено успяват с лекота.

И обратно. Например ако се смяташ за консервативен или боязлив, едва ли ще те видим да летиш с парапланер. Ако цял живот разправяш, че не си спортен тип, никой не очаква от теб да влезеш във форма. Никой, най-малкото ти самият. Мнението ти за теб се превръща в „ограничаващо вярване“ – етикет, който сам си лепваш и който те блокира.

Как ограничаващите вярвания ти пречат да успяваш…

Монетата има две страни – не само измерването на успехите ти формира твоя образ. Той също се отразява на начина, по който осъществяваш самото измерване.

Понякога искаш да постигнеш нещо, което не е типично за теб и което би те извело много напред в дадена област. Опитваш, не става; опитваш, не става. Поредицата от несполуки, наред с изначалното ти съмнение в теб, постепенно те теглят надолу. Принуждават се да свалиш стандарта си и търсиш потвърждения в средата и контактите си, че и така си си добре.

… И как ти пречат дори когато успяваш

Още по-странно е, че насоченият ти срещу самия теб скептицизъм те спъва и в добрите ти моменти. Когато постигнеш нещо голямо, винаги излизаш извън зоната си на комфорт. И ако позволиш на ограничаващите ти вярвания да се намесят, те със сигурност ще го направят.

Ако с нечовешки усилия свалиш 20 килограма, има опасност да погледнеш кантара през очилата, с които си свикнал да се гледаш. Тогава си казваш „Това не съм аз!“, убеждаваш се, че този успех не е за теб и неусетно връщаш старата си (кръгла) форма.

Ограничаващите вярвания контролират успехите и провалите ти.

Какво можеш да направиш?

Работи по образа си

Повечето хора, които не се опитват да променят образа си, не постигат целите си. А простата и известна на всички истина е, че промяната отвън започва с промяната отвътре.

Именно затова ключовият психологически момент е да промениш самовъзприятието си. Тук е ролята на измерването на твоя прогрес. То ти помага да промениш и да „ъпдейтнеш“ представата за самия себе си.

Твоите далечни цели обикновено са много по-големи от образа ти за самия теб.

Затова направи образа си „по-голям“. Настрой се положително, въоръжи се с огромно количество вяра в себе си и скъсай етикетите. Трябва да използваш правилно момента на измерването на целите за промяна на представата за себе си.

Кога създаваш образа за себе си – преди или след постигането на целите?

Отговорът е: и двете.

Преди да постигнеш целта си е важно да си представиш успеха реализиран. Виж го и го повярвай. Методът на визуализацията ще ти помогне да се почувстваш победител, а това усещане ще ти вдъхне кураж.

След постигането (или не) на целта ти твоята представа за себе си може да се усили, или напротив – срине, защото си получил доказателство или опровержение за личните си очаквания от теб самия. Именно затова е добре да имаш правилната нагласа към провала. Започни с това да не го наричаш „провал“.

Няма провали – има само уроци

Научи се да приемаш неуспехите си като научени уроци и ценни изводи. Дори ако просто не си свършил онова, което е зависило от теб, помисли какво те е спряло. Но не търси оправдания отвън, а причините вътре в себе си. Във всеки случай не се самобичувай. Концентрирай се и извлечи максимума от ситуацията, за да вървиш напред.

И така, отново стигаме до първоначалния и основен въпрос – защо измерването на целите ти ще ти помогне да ги реализираш.

Измерване на успехите и увереност

Вече казахме, че с един добър анализ на постиженията ще установиш кои подходи са били ефикасни, за да ги прилагаш отново, и кои се налага да ревизираш. Съзнанието, че имаш яснота какво правиш и защо го правиш точно по този начин, ще подпомогне прогреса ти и ще ти направи крачките ти по-сигурни.

Истинският смисъл от измерването е да генерираш увереност от напредъка, която ще ти помогне за следващата цел.

Кога да измерваш?

Очевидно няма как редовно да проверяваш своята дългосрочна визия, защото тя е нещо като голяма мечта без краен срок. Не се очаква да измерваш дали си я постигнал. Тя има друга функция – дава пътеводна светлина и посока.

За разлика от нея обаче, двата типа цели в нашата система могат и трябва да се измерват. А именно, 90-дневните цели за действие и седмичните стъпки.

90-дневно измерване

Целите, които си поставяш за всяко тримесечие, постепенно те доближават до визията ти. Формулираш ги, като залагаш за тях определени действия. И тук базовият принцип е увереността. Каквото и да се получи като резултат в крайна сметка, важно е да погледнеш назад и да се фокусираш върху това колко си напреднал, за да генерираш самочувствие и решителност.

Когато гледаш на свършеното до момента, а не към огромната бездна, деляща те от мечтата ти, ти работиш върху позитивното си утвърждаване. Поздравяваш се за успеха, благодарен си за него и продължаваш с усмивка. Винаги мисли в насока „По-добре съм, отколкото бях преди.“

На всеки 90 дни се събирай със своя приятел за цели. Заедно ще съумеете да направите процеса на измерване смислен и осъзнат, като откроите истинските основания за резултата, а не външните фактори. Само откровеният поглед върху нещата ще помогне за тяхното подобряване.

Седмично измерване

Разбира се, постоянните конкретни действия – малките седмични стъпки, са същинският двигател. Тяхната оценка е много важна, а пропускането и е често допускана грешка.

В края на всяка седмица просто сядаш и преглеждаш свършеното до момента, за да планираш какво предстои през следващата. Отново, вгледай се в себе си, за да разбереш как можеш да избегнеш несполуките за в бъдеще. Приятелят ти за цели ще ти помага, като ти задава правилните въпроси.

С годините самите ние се подобряваме в това да генерираме увереност всяка седмица. Трикът е да си поставяме малки, понякога смешно малки седмични стъпки, които обаче се превръщат в малки победи. Важното е да са онези стъпки, които отключват цяла серия от последващи възможности.

Никой не е имунизиран срещу неуспех – случва се понякога да направиш стъпката, но после нещо да се случи и да запречи колелото. Тогава не трябва да се обезкуражаваш. Помни: прави каквото трябва, пък да става каквото ще.

Какво правим, за да измерваме?

Измерването само по себе си не е достатъчно, ако не го проследяваш, записваш и съхраняваш „история“, на базата на която да правиш разбор. Не е нужно да превръщаш записването в излишна бумащина – прави го простичко, ясно и подредено, за да ти послужи впоследствие. Превърни го в свой навик и ще се убедиш в поразителната му сила.

Така имаш визията си за мотивация и поглед към хоризонта, както и своите записки за история и поглед назад, който всеки ден да ти напомня колко далеч си стигнал.

Увереност всеки ден

Можеш и да изпробваш един наш любим модел, наречен „позитивен фокус“ – всеки ден си записвай и напомняй за всички онези миниатюрни хубави неща, които си постигнал от сутринта. Забелязали сме, че когато ги няма черно на бяло, човек е склонен да ги пропуска. А защо да не използваш всяка една малка победа, за да се почувстваш голям победител?

Щастието от пътя

Някой беше казал, че смисълът не е в крайната дестинация, а в пътя. Ние бихме перифразирали, че щастието се крие не в постигането на успеха, а в приятните емоции и изграждането на все по-позитивен образ за себе си, докато вървиш към целите си.

Удовлетворението от успеха не идва от постигането на цели, а от борбата за тях.

Научи се да се бориш добре. Не е нужно да постигаш всичко с кръв и пот. Радвай се на живота, наслаждавай се на изкачването на всеки нов връх. Защото той никога не е последен. Колкото и да си щастлив от постижението си, животът продължава, ти също продължаваш към следващата си цел.

Затова най-важното е измерването и как то ще повлияе върху твоята самооценката. Тя може да те провали, или напротив – от теб зависи.

Следи новите теми на сайта ни, защото стават все по-вълнуващи. Доскоро!