Научи как да избягваш тези чести грешки с приятеля си за цели

Трябва да признаем, че колкото и ефективна да е системата „Приятел за цели“ – с изградени принципи и правила, следването на които гарантира успех – тя е просто една система. Има стотици подобни.

Но уникалното в нея е социалният елемент. Хората много добре го разбират и са привлечени от него.

Точно той обаче, в лицето на избрания приятел за цели, може да е най-голямото предизвикателство. Безспорно не всеки е подходящ избор, а възможните грешки не са малко.

Научихме доста истории, които ни показаха потенциалните причини за провал с приятеля за цели. Споделяме ги тук, редом с решенията, които предлагаме. Искаме да бъдеш подготвен и да избегнеш риска от демотивация и разочарование.

Първо, да припомним:

Дългосрочни отношения

Когато решиш да живееш целенасочено и да постигаш мечтите си, добре е да започнеш с изграждане на дългосрочна визия, която да те води. И съответно с намиране на приятел за цели, с когото взаимно да се подкрепяте по пътя си.

Затова е малко плашеща мисълта, че този човек ще е с теб „докато смъртта ви раздели“. Добрата новина е, че ако сбъркаш с него, не е непоправимо.

Пробвай

Приеми намирането на своето “buddy“ като една 90-дневна цел под формата на експеримент. Просто опитай.

Както с партньора в брака, в бизнеса, така и с приятеля ти за цели, отношения са дългосрочни. Избираш човека, с когото да правиш тези неща. Нямаш никаква гаранция, че ще се получи. Но е факт, че ги правиш, така че не е толкова страшно.

Ако имаш късмет, ще се напаснете и това ще е едно пълноценно общуване. Ако не – ще се поучиш от грешките ви и ще започнеш наново с другиго.

И все пак, за да не правиш прекалено много проби и грешки, нека преминем към конкретните потенциални изпитания и как да се справиш с тях.

Проблем I: „Дълъг, размит и хаотичен разговор“

Най-често ни описват следните характеристики на несполучливите „buddy срещи“: липса на каквато и да било структура, разказване на истории, прескачане от тема в тема.

Според нас най-работещата схема на провеждане е тази всеки понеделник сутрин да се чуваш с приятеля си за цели. В първите 10 минути единият споделя какво е правил по планираните стъпки предходната седмица и какво му предстои на следващата. После идва ред на другия. През това време се задават въпроси, но не се излиза от структурата.

И макар хорат около нас да са добре запознати с това, явно трудностите не са рядкост. Оказва се, че в тази времева рамка не стигат до никъде, а разговорът се проточва до безкрай. Резултатът не е полезен на никого, защото времето е минало в общи приказки без ясна посока.

Но защо?

Минута е много. Но не и когато ти е интересно!

Отговорът е твърде очевиден: целите са прекалено интригуваща тема.

Предизвикателството е, че в натоваренето ежедневие си свикнал да няма с кого да обсъждаш мечтите и целите, които са извън всекидневните проблеми. И когато се срещаш с приятеля си за цели и навлезете в по-визионерски разговор, ти се разприказваш и разпалваш.

И всяка стъпка, до която стигнеш, води до множество осъзнавания; всяка втора дума на приятеля ти за цели ти напомня за твои наблюдения, които е трудно да задържиш за себе си. Дървото се разклонява все повече и повече и няма връщане назад. Поне не в рамките на определените минути!

Човешко е и се случва на екстроверти и интроверти, на опитни и новаци в целеполагането. Ето нашите предложения как да преминете от зоната на „лафа“ към истински ползотворния диалог.

#1 Следете се един друг

Просто спазвайте структурата. Когато усетиш, че твоят човек се отплесва, го върни в конкретиката с простичкото: „Кажи сега какво направи по стъпка 2“. Той не би трябвало да ти се обиди, а да оцени адекватната ти намеса.

Всъщност това заслужава своето собствено място в правилата на системата ни:

Двете „бъдита“ се съгласяват, че имат право да се прекъсват, и това не е обида!

#2 Отделете си допълнително време след разговора

Ако по време на седмичното чуване изпитвате нужда да си разкажете и други неща, които ви вълнуват, просто си осигурете „бонус време“ за това. Може да е веднага след като обсъдите всичко по стъпките, а може и в отделен разговор. Идеята е първо да свършите работата.

И накрая:

#3 Поставете разговора във времева рамка – преди неотложен ангажимент

Много помага слдното: да разполагаш с даден отрязък от време за да говориш с приятеля си, след което да трябва да се насочиш към друга дейност. Така автоматично ще се принудиш да си конкретен и ясен, а и да го изискваш от негова страна. Добра идея например е да му звъниш в 8:30, знаейки, че в 9:00 трябва да си на бюрото.

Това го казваме от собствен опит. Преди се срещахме в неделя следобед и нещата меко казано се разплуваха. Сега се чуваме в понеделник преди работа и сме точни като швейцарци!

Дори да преодолеете тази трудност, нещата могат да излязат извън контрол по още много начини. Като този:

Проблем II: „Даване на съвети“

Обикновено е трудно да се отърсиш от такъв навик, ако го имаш. Когато чуеш, че отсрещната страна има затруднение, а решението за теб е ясно като бял ден, как да не разясниш „как се прави“! Точно в този момент трябва да се спреш.

Замисли се:

Отговорът „наготово“ е мечешка услуга

От една страна няма никаква гаранция, че той е правилният – в крайна сметка всичко е субективно. Защото ако една тактика работи за теб, за другия може да е противопоказна.

От друга, поднесеното на тепсия решение не се припознава като лично и няма същата стойност като собственото.

И трето, признай си, че когато даваш съвети, ти просто насочваш светлината на прожекторите към себе си. Към своите истории, към собствения си опит, на който придаваш повече тежест, отколкото на чуждия.

Сигурно знаеш: съвет се дава само, ако е поискан. Кой би желал да му даваш акъл сякаш си му тъща?

Не бъди тъщата!

Вместо това, ето какво да направиш:

Задавай въпроси

И то не от типа твърдения, като „Не е ли по-правилно да ходиш на фитнес  5 пъти вместо 3?!“. По-добре e: „Какъв брой тренировки си установил, че подобрява твоята физическа форма? Какво друго си пробвал?“.

Приеми, че твоята задача е единствено да питаш. Помогни на приятеля си за цели сам да структурира нещата в главата си и да стигне до ключа. Много по-ценно е собственото осъзнаване. То води до отговорност към решението и гордост от личната си проницателност и добра идея. Чиста психология.

Дотук добре, но горните две предизвикателства (продължителните раздумки и раздаването на напътствия) са предимно пред хората, които се усещат достатъчно близки. А какво, ако е другояче?

Проблем III: „Липса на доверие“

Наскоро начуихме за момиче, което не е докрай откровено със своето „бъди“. Споделя единствено професионалните си цели, но тях постига и без неговата подкрепа. Същевременно не го допуска до останалите области на живота си.

В ситуация като тази, липсата на откритост води до дистанциране. Когато усетиш, че човекът срещу теб не ти представя голямата картина на своите мечти, а ти подхвърля откъслечни парчета от пъзела, ти интуитивно също ще се отдръпнеш.

Така дори да спазвате всички останали правила на системата, отношенията и разговорите ви нямат дълбочина.

Това повърхностно общуване не спомага за поставянето на по-дръзки цели и излизане от зоната на комфорт.

И в крайна сметка връзката се къса. Все пак имаш шанс да я спасиш – опитай с някое от тези предложения.

#1 Малко по малко

Може би взаимното ви навлизане в чужда територия ще е по-леко, ако подходите плавно.

Не се чувствайте длъжни да си кажете майчиното мляко на първата ви среща по системата. Просто започнете малко по малко, а с времето двамата ще се отпуснете и ще можете да говорите и за по-личните си цели. Както в живота, така и в този процес, доверието се гради постепенно.

Помисли и за това.

Ако стремежите ти са тайна, защо е така? Нашият съвет е да свикнеш да ги споделяш с повече хора около теб. Направи близките си съпричастни и подкрепата ще дойде от много места.

#2 Приятел за пример

Ако ти си по-прямият от двама ви, опитай да разбереш другия. Действително не е толкова лесно да се откриеш пред някого. Затова му дай пример – покажи му, че му се доверяваш. Постарай се той да осъзнае, че научава нещо, за което ти е леко некомфортно да говориш с другите. Стига да е правилният човек, ще го оцени и също ще скъси дистанцията между вас.

В крайна сметка е нормално в началото и двете страни да са по-предпазливи. Но имай предвид, че още с влизането в тези отношения идеята е от един момент нататък да можете да говорите за всичко. В противен случай не сте се избрали добре.

Казус IV: „Бъдито ми е мъж“

Не го наричаме „проблем“, макар че може да доведе до големи брачни проблеми… Възможно е партньорът ти в живота да е такъв и в целите ти, но по-скоро това е изключение от правилото.

Ако двамата имате система, може да сте феноменално успешни. Но уловките в тази ситуация не са за подценяване:

Емоционално обвързване

Представи си, че в неделя вечер сте се скарали, а на сутринта трябва да разговаряте за това как сте напреднали по стъпките си миналата седмица и колко невероятна е била тя за вас. Предполага се, че това няма да е най-естественото ви поведение.

Срещите стават ненужни

Предполага се, че всеки ден сте заедно и на вечеря по неформален начин се осведомявате за всичко. Така на практика изчезва необходимостта да провеждате седмичен структуриран разговор.

Но ако все пак решите, бихте могли да го превърнете в много приятен интимен ритуал. Както правят Иван и съпругата му – неговият „buddy за пътувания“. В неделните следобеди се срещат в любимото си кафене на ароматна напитка и заедно планират следващите си пътешествия. Тази „афера“ обаче не измества Ники като приятел за цели.

Противоположностите се привличат

Третото предизвикателство на женените „бъдита“ е, че може да сте прекалено различни. И ако в любовта това не ви пречи, в контекста на целеполагането може да стане доста напрегнато.

Всъщност това е много често срещан казус, който не се ограничава в съпружеските двойки. Нека видим.

Проблем V: „Единият следва буквата на системата, а другият – както дойде“

Когато ти си точен и структуриран, а приятелят ти за цели е хаотичен, става сложно. Ти може би се изнервяш от неговите разпилени мисли и невъзможността му да спазва ред. Той пък евентуално се дразни от прекаленото ти формализиране и липса на гъвкавост. Ами сега?

Разберете се

И двата типа хора имат своите предимства и недостатъци. Разсеяният може да е с по-креативно и неконвенционално мислене, а точният – да е много осъзнат и аналитичен. С други думи, ако си допадате, можете да сте си много ценни, като се допълвате и си помагате в целите си. Просто се приемете един друг и се опитайте взаимно да се подобрите.

Проблем VI: „Липса на ангажираност“

Научихме за ситуация, при която единият приятел за цели буквално изчезвал за по няколко седмици. След което един ден звънвал по телефона и започвал да си разказва каквото го вълнувало на момента, сякаш нищо не се е случило. След няколко подобни случки неговият партньор се е отказал от него.

И с право. Тук нямаме решение, а само този ключов съвет: изяснете очакванията си още в началото. Съгласувайте се дали този процес е еднакво важен за двама ви и преценете дали ще можете да се напаснете. В противен случай ще си загубите времето.

Проблем VII: „Интересува се само от собствените си цели“

Независимо по какъв начин го изразява, човекът просто не го е грижа за твоите цели.

Може да те прекъсва на всяка дума с „Еееей, на мен това също ми се е случвало. Значи, през 2002 лятото отивам аз…“

Или пък да си каже стъпките за седмицата и да завърши с „Благодаря ти, чао“. Ако пък остане на линия докато и ти говориш, да се чува хрупане на ябълка. Тоест да е очевидно, че не те слуша внимателно.

Има и добри примери

От друга страна, на нас ни се е случвало да помогнем на наши познати с целите им, а в края на разговора те да искат също да са ни полезни по някакъв начин. Това е много добър индикатор за човека.

Хората, които са открили, че е важно да допринасят стойност за околните, носят това нещо в себе си. И ако човекът, с когото си се захванал, досега не го е осъзнал и развивал, е много трудно да го превъзпиташ. Може да комуникираш проблема, а може и това да е краят.

Кога е краят

Както вече казахме, не даваш тържествен обет да си с приятеля си за цели до края на живота си. Постави си 90-дневна цел за експеримент с избрания човек и виж как ще потръгнат нещата.

В случай, че имате непреодолими несъответствия в характера и не смятате този опит за полезен, не се притеснявай да инициираш раздяла и да потърсиш нов партньор. Животът е твърде кратък, за да го споделяш с неподходящите хора.

Очаквай продължение! Втора част на темата за проблемите с приятеля за цели предстои.