Убива ли постоянното преследване на цели удоволствието от живота?

Ще ги познаеш, щом ги видиш – хората на действието. Те правят всичко по свой начин и не се разколебават, дори когато околните повдигат вежди. А когато това действие е съчетано с ясна цел, могат да учудят целия свят. Така се случи със съученика на Ники.

Имало едно време…

Преди много, много години, към края на миналия век, когато Ники беше в гимназията, в класа му имаше едно момче, което никак не обичаше да учи. Затова пък обичаше да прави нещата, в които беше най-добър – пакости. Вървеше каквото си наумеше и не се съобразяваше с никого и с нищо. Беше от децата, за които казват, че не отиват на добре.

Но всичко това се промени около 10-и клас, когато след една семейна ситуация той започна да мисли по нов начин.

Внезапен завой

Нещо го беше накарало да промени изцяло нагласата си и да започне да използва качеството си за упорито действие по нов начин.

Вместо вироглаво да пречи на останалите, той все така упорито, но вече в позитивна посока работеше, за да постигне нещо в живота си и да подсигури бъдещето си.

Не стана отличник, но подобри значително успеха си в училище. Нещо повече – заговори за цели, които звучаха доста странно навремето – като развиване на собствен бизнес и допринасяне на стойност за обществото.

Пак ще се срещнем след 20 години

Превъртаме лентата напред до срещата на класа по повод 20-годишнината от завършване на СМГ. Ники беше загубил връзка с този съученик и сега му се наложи да опознае един напълно нов човек – много готин, позитивен, отзивчив и феноменално успешен.

Съдейки по измеримите белези – къща за милиони в полите на Витоша и най-висок клас автомобил, всеки би се съгласил с неговия успех. Но има нещо повече.

Човек на действието

Оказа се, че това момче с предприемаческо мислене е използвало времето си, за да направи нещо ценно за себе си и околните. Воден от идеята да постигне нещо смислено и да помага на хората, през всички тези години е работил неуморно.

Не се е колебал дълго, а винаги е запретвал ръкави и е правил различни опити. Започвал е няколко различни бизнеса, някои от които са потръгнали много добре. Създал е работни места и е допринесъл стойност в обществото. Намерил е своя икигай.

Нищо случайно

Тук в никакъв случай не говорим за късмет. Не му е било лесно и не е получил нищо наготово, а и кризата и промените в годините не са го подминали. Всичко постигнато е в резултат на неговата твърда убеденост, че трябва да следва собствения си път и качеството си да действа по целите си.

Същевременно Ники беше много изненадан да научи, че някои съученици, които са изглеждали с голям потенциал, все още чакат перфектния момент да правят нещо с живота си.

Нива на действие

Това ни навежда на мисълта колко различни могат да са подходите към действието по целите и до колко различни животи могат да доведат. Трябва ли и можем ли да правим нещо за мечтите си?

Както винаги, не осъждаме, а само предлагаме на твоето внимание няколко нюанса на вярванията, сред които сам да прецениш къде се намираш и какво можеш да направиш.

Ниво #1

„Обичам да мечтая. Мисля, че преследването на цели убива удоволствието от живота. Следването на големи мечти изисква много големи усилия и жертви.“

Това мислене е типично за мечтателите и вярваме, че много хора биха се идентифицирали с него. Защото на пръв поглед то има някои силни предимства.

Живот над нещата

Когато реалността няма нищо общо с фантазиите в главата ти, ти живееш в свое собствено неприкосновено пространство. Не се напрягаш да правиш каквото и да било, което би ти донесло тревоги и проблеми и би нарушило душевното ти спокойствие.

Така си гъвкав и свободен – като източните философи се носиш по течението и оставяш на другите да се „блъскат“.

Може да е приятно и да звучи романтично да живееш сред мечтания. Но действителността обикновено е друга.

В какво се превръщат мечтателите

За съжаление, често преминават в ролята на хейтъри. Може би някой от тях е измислил знаменитата фраза „Изходът е само Терминал 2“.

Защото те очакват хубави неща от живота – но нито той им ги поднася на тепсия, нито те самите правят нещо по въпроса.

Така започват инстинктивно да усещат, че губят контрола и че са в лодка, безмилостно подмятана от вълните. А това може да ги отведе в една много тъмна зона на силен негативизъм, депресия и отчаяние.

Причината и решението?

Зад подобен начин на мислене обикновено стои скритото ограничаващо вярване, че самите действия по целите са нещо грандиозно и да се правят е непосилно.

А решението е може би едно ниво по-нагоре в разбирането по темата.

Ниво #2

„Мечтите обикновено се сбъдват на късметлиите. Ежедневието на съвременния човек е доста динамично и не остава много време за цели. Въпреки това обичам да мечтая. Ако искам нещо достатъчно силно, мога да направя така, че да го постигна.“

Това е входното ниво към осъзнаването,че все пак има смисъл да движим нещата в някаква посока. Защото тук се прокрадва идеята за действието и вярата, че човек може да постигне нещо, ако го желае наистина.

Да разбереш колко си силен

Има ситуации, в които сме принудени да покажем свръхчовешка сила.

Като майката, която след инцидент успява да повдигне автомобил, за да извади заклещеното си дете. В подобни случаи разбираме на какво сме способни и че ако имаме достатъчна мотивация, нищо не може да ни спре.

Но животът рядко ни заставя по такъв начин да извадим най-доброто от себе си. Когато става дума не за извънредни ситуации, а за следването на своите мечти, ние трябва сами да намерим онази голяма причина да действаме по целите си.

Крачка напред

Хората на това ниво знаят, че за някои свои мечти биха направили и невъзможното и биха успели.

Въпреки убедеността, че успехът е за късметлиите, те имат нагласата да започнат да правят нещо по най-съкровените си мечти. Разбират добре, че са способни да насочват нещата да се случват по начина, по който те самите желаят в дадена област.

А хубавото е, че с първата постигната цел, те ще се запитат „Как да направя така, че да повторя този успех и в другите области от живота си?“….

Тогава минават на следващото ниво.

Ниво #3

„Съгласен съм, че когато човек има мечти, се отваря за различни възможности. Осъзнавам обаче, че в миналото нещата може и да са се получавали по случайност, но по-често е било резултат от мои действия. Постигането на цели изисква много труд и упорита работа.“

Това мислене ни е твърде добре познато. Ограничаващото (или може би вдъхновяващо?) вярване, че целите изискват страшно много труд, и при нас ту се включва, ту се изключва. Ето защо.

Зоната на Победителите

По този начин обикновено разсъждават хора, които постигат много в различни сфери, без обаче да намерят баланс. Те са напреднали значително, но за сметка на нервите и здравето си. Затова тяхната нагласа към действията по целите е свързана с цената, която трябва да платят – тревоги, липса на време за семейството, безсънни нощи, едва ли не кръв и пот.

Някои авторитети в личностното развитие имат вина за това – те хвърлят сол в раната, като от време на време предизвикват хората да се откажат от целите, за да не пропиляват живота си в излишни усилия. В резултат много хора започват да вярват, че стремежът към целите им пречи да са щастливи тук и сега. Но това е много плитко мислене и не казва цялата истина.

Какво не ни казват?

Причината за тези мъки и затруднения обикновено е в нагласата към действията и в липсата на систематичен подход.

Когато нямаш добра система за постигане на цели, а си целеустремен и деен човек, не е изключено да започнеш да хвърляш твърде много усилия в различни посоки. Да не съумяваш да подредиш времето и приоритетите си и скоро да се почувстваш „прегорял“.

Ето какво всъщност се случва.

Жизненият цикъл на всяка цел

Всички сме били свидетели на кривата, по която се движим с целите си. Първоначално тръгваме с летящ старт – дали поради късмета на начинаещия, дали поради повечето ентусиазъм, но нещата ни се получават и първите резултати са въодушевяващи. Примерите са много – във фитнеса, в нов бизнес и къде ли още не.

Но скоро достигаме до някакъв етап, в който компетенциите ни и вече не ни служат да се изкачваме по-нагоре и трябва да направим нещо различно, но не знаем какво и как. Достигаме плато, което дълго не можем да преодолеем. Тогава хората от нивото на Победителите не се отказват, но за тях започва тежкият период.

Непосилната тежест на битието

Това е етапът, в който усилията ни изглеждат напразни, резултатите не се появяват, а мотивацията ни започва да се изчерпва. Резултатите не се появяват – застой във фитнеса, проблеми с новата бизнес идея и т.н. Започва да се затвърждава вярването, че целите са нещо изключително натоварващо. Вместо удоволствие и радост, изпитваме мъка, тревога и изтощение.

За Победителите жизненият цикъл на целта не спира до тук – те са целенасочени и ориентирани към успех, затова продължават да „копаят“ и в крайна сметка го постигат. Но остават с горчивото усещане, че времето никога не стига и се питат струват ли си жертвите, които правят.

А решението е по-близо, отколкото предполагат.

Ниво #4

„Смятам, че за да сбъдна мечтата си е необходимо да предприема конкретни действия. Мога да получа помощ от хората около себе си, но без сам да правя каквото е нужно, няма как да стане. Вярвам, че с действията си и с първите резултати ще трупам опит и увереност и ще намеря правилния път.“

Това ниво ние наричаме нивото на Вдъхновените. Тук целите се постигат по-елегантно, без излишни усилия.

Каква е разликата

Вдъхновените хора са минали по горния път – вече знаят за предстоящите трудности и ги очакват. Но нагласата им към тях е съвсем друга.

Разбират, че докато вървят към мечтата си, те неизменно ще се сблъскат с препятствия, които обаче няма да ги съборят. Напротив – те ще ги направят по-уверени в своите способности, по-силни, по-знаещи.

Тук няма провали, а само уроци.

С други думи, Вдъхновените са настроени към генериране на все повече смелост и увереност от всяка малка стъпка напред, а и от всяка грешка и научен урок.

Нещо повече.

Имат система

Хората на това ниво от разбирането си за целите знаят, че пътят е маратон, а не спринт.

Разбират добре, че не могат да имат всичко веднага. За да не се изтощават, а да могат да продължават да гонят всички свои мечти в продължение на целия си живот и да изпитват удоволствие от това, те организират целите си във времето, като ползват систематичен подход.

Определят ясни визии за всяка важна за тях сфера, начертават стратегии за действие и постепенно приближаване към тях и настройват механизъм за подкрепа срещу демотивацията в лицето на своя приятел за цели. Но най-важният въпрос е:

Защо времето им стига за всичко?

Помага им дългосрочната визия във всяка област от живота. Именно мисленето в дългосрочен плат спасява от усещането, че времето ги притиска.

Когато знаят, че имат 30 години, напредват спокойно и с лекота. Към нея се приближават постепенно с тримесечни стратегии – цели за действие, които изпълняват методично всяка седмица.

Не се опитват да постигнат всичко тук и сега, но това не ги притеснява – живеят с ясното съзнание, че за 30 години резултатите от действията им ще се натрупат. Със 120 постигнати цели и неизбежно ще са там, където искат да бъдат. Така постоянно са изпълнени с усещането за напредък и развитие, което ги прави спокойни, удовлетворени и мотивирани.

Никой не се е родил научен

Хората на последните две нива постигат, каквото желаят. И все пак едните с цената на страдание и жертви, а другите – с усмивка и лекота.

Човек не е фиксиран. Понякога прави нещата правилно и вдига нивото, но понякога всички ние правим грешки и изпадаме в зона, в която не искаме да бъдем.

Нормално е – минаваме през различни периоди в живота си и дори в различни тримесечия можем да виждаме нещата различно. Освен това всички ние сме продукт на средата си – откъде тръгваме, с каква нагласа и каква склонност да трупаме увереност или пък да се страхуваме от действието зависи в голяма степен от нашето детство и от стълбовете учители –родители – приятели.

И все пак ние можем да работим за това да променим настройката си.

Нашият стремеж

Искаме и ти да си в това състояние, в което системата ти помага да действаш по своите мечти с лекота, увереност и равномерно темпо. Искаме да използваш визията си, за да може времето да работи за теб, а не срещу теб. И пътят към целите ти да е лек и приятен, а резултатите да са високи и постоянни. Така ще живеем в един по-хубав свят, в който повече хора като теб реализират потенциала си и постигат и най-големите си мечти.