Как да превърнеш егото от враг на целите в приятел

„Да бъдеш НЯКОЙ или да направиш НЕЩО. В живота често има такива моменти.

В такива моменти ти ще трябва да вземеш решение.“

Райън Холидей

 

Днес ще поговорим за това какво те движи при поставянeто и постигането на целите. Ще покажем как егото може да ти попречи. Но и ще ти дадем механизъм да преодолееш негативите, за да имаш правилната нагласа за успех.

„Да бъдеш НЯКОЙ“ или „да направиш НЕЩО“

Двете алтернативи, към които реферираме, са развити в книгата на Райън Холидей „Ego is the enemy”.

Да си „някой“ в случая се свързва с болезнено обсебване от собствената ти значимост.  Тогава егото ти е взело превес над останалите ти качества и се ръководиш от него в поведението си.

А да направиш „нещо“ означава да създадеш, да допринесеш с нещо по-голямо от теб, за да служиш и помагаш на хората.

Изборът, който правиш, намира пряко отражение и върху твоите цели.

Его и цели

Имаш ли цели да си някой?

Вероятно и ти като повечето хора имаш такива. Те са базирани на твоето его. Тяхното изражение често е чисто имиджово – да си признат, да притежаваш, да заемаш дадена позиция или социална роля.

А имаш ли цели, при които се ръководиш от това да направиш нещо?

Със сигурност имаш и такива. Ще ги познаеш по това, че са издигнати над личността ти и са ориентирани към придаването на стойност за околните.

Действията, водени от твоята духовност, правят постигането на целите по-лесно.

И все пак…

Всичко е въпрос на баланс

Изпадането в крайности никога не е добра идея.

Ако имаш писмени цели, запитай се следното:

Каква част от визията за успех е мотивирана от  желание да докажеш нещо на някого (или на себе си)? И каква е в посока да подобриш живота на другите? По скалата от 1 до 10 как би ги оценил?

Такъв тип въпроси хвърлят светлина върху това какво обуславя действията ти.

Егото – добро или лошо за постигане на целите?

Популярно е то да бъде обвинявано за множество човешки провали.

Ние обаче вярваме, че абсолютната му липса може да действа ограничаващо. Именно като те накара да не вярваш в себе си, да не смяташ, че заслужаваш да напредваш и да се развиваш.

Има едно здравословно его. До някаква степен то може да помага и не е задължително винаги лошо.

Необходимото зло

Според нас би помогнало да развиеш его, което излиза съвсем малко над покритието си.

То на практика ще те подтикне и да излезеш малко извън зоната си на комфорт в своите планове и стремежи. Като да се осмелиш да се изправиш пред колегите си с малко „луда“ идея, или просто да си повярваш достатъчно, за да си поставиш по-висока цел.

Използвай самочувствието си осъзнато и целесъобразно. Но, както знаеш, нищо прекалено не е хубаво.

Кога е пречка

Когато не осъзнаваш до каква степен вторачването ти в собствената личност те контролира и допускаш то да ръководи действията ти, това може да ти изиграе мечешка услуга. Ето няколко примера как егото пречи на целите.

#1 Възпрепятства те да приемеш обратна връзка

Всеки има такива познати – хора, които „всичко си знаят“, винаги са прави, правят нещата по своя си начин, без да се вслушват в мнението на околните.

Ако се изкушиш егото ти да те превърне в такъв „всезнайко“, рискуваш много.

На първо място, пропускаш да чуеш страничната гледна  точка. А тя винаги представя различна перспектива и точно поради тази причина е много ценна.

Но освен това, игнорираш нови възможности, които се откриват пред теб. Обръщайки гръб на чуждото предложение, идея, потенциален контакт, е много вероятно да провалиш целите си.

Вместо това…

Отвори уши

В нашата система за цели ние вярваме в силата на социалния елемент и взаимната подкрепа.

Акцентираме специално върху позитивите от споделянето на твоите цели, планове, идеи с околните. Ако не се чувстваш комфортно да го направиш пред широка публика, то тогава поне говори с приятеля си за цели. Неговото различно становище и въпросите, които ще ти зададе, ще те предизвикат да се отвориш за нови възможности.

#2 Когато си обсебен от своите желания, не се интересуваш от другите

Според Жан-Пол Сартр „Адът – това са другите“…

Някой си позволява да предложи ново решение на проблем? Или има идея как общият проект да стане по-ефективен?

В такива случаи е опасно да оставиш егото си да ти попречи да виждаш човека срещу теб като партньор и съмишленик. Така той с неговото различно (и „грешно“) мнение се превръща в за теб в пречка, която трябва да „елиминираш“. А от това губят всички.

Но има и друг начин!

Ефектът на симбиозата

Когато си поставиш цел, реши съзнателно да преглътнеш манията си за величие и да оцениш по достойнство другия.

Известно е, че споделените усилия на екипа мултиплицират ефекта от работата на всеки поотделно.

Нещо повече:

Мисли позитивно

В нашата система залагаме на съзидателните цели. Никога не формулирай своето желание в посока да навредиш на някого или да го отстраниш от пътя си. Напротив – стреми се към градивното, към личното си подобрение във всяко отношение. Това ще повлияе позитивно и на твоята социална среда.

#3 Оставяш съзнанието ти за лично превъзходство да те заслепява

Може би дълбоко в себе си ти не желаеш наистина точно онези неща, за които се чувстваш „притиснат“ от обществото. Голяма къща, скъпа кола, статут, престиж – всичко това храни твоето самолюбие, но това ли искаш всъщност? Или го искаш, за да изглеждаш по определен начин в очите на околните?

Много често хората си поставят цели не защото вътрешно ги искат, а защото те ще ги направят да изглеждат по-добре пред другите.

В един момент може да се окаже, че работиш за постигането на цели, които просто не са твоите. Решение има.

Преосмисляй нещата навреме

Едно от правилата на „Приятел за цели“ е редовно да се прави ревизия на целите.

Така, ако се случи да залитнеш в грешна посока, воден от измамно желание за показност, ти имаш възможност да го разбереш навреме и да коригираш курса. Защото в края на всяко тримесечие правиш преглед и измерване на 90-дневните си цели за действие.

Осъзнаването, че си сбъркал, не е приятно. Но пък никога не е късно да вземеш завоя и да продължиш с нова цел, ръководен от по-висши мотиви, която да те поведе към истинската ти визия.

#4 Егото ти възпрепятства да приемеш, че има накъде да се подобряваш.

Според някои психолози човек има 2 основни нужди – за растеж и принос.

Но замисли се: това, че си поставяш цели, не е ли като да признаеш, че не си перфектен? Че има по-високи нива от твоето, че някой е по-напред от теб.

Егото страда от това и вижда подобно самопризнание като слабост. Затова то може да задуши в зародиш желанието ти да си поставяш за цели да растеш, убеждавайки те, че си достигнал върха.

Когато се хванеш в подобна самозаблуда, задай си правилните въпроси.

Какво всъщност искаш да постигнеш и защо.

Човек се учи цял живот

Винаги имаш нужда да продължаваш да се учиш, за да постигаш все по-големите цели, които си поставяш.

В „Приятел за цели“ харесваме концепцията за линията на хоризонта – да напредваш към визията за най-добрата версия на себе си във всяка област от живота си. Самите ние сме отличен пример.

Не спираме да се стремим към усъвършенстване на всичко, което правим. Включително системата ние развиваме и обогатяваме благодарение на новите знания, които придобиваме с времето. И не на последно място – благодарение на подкрепата на хората около нас.

Което води до следващия риск.

#5 Егото те спира да поискаш помощ

Не е изключено съзнанието ти за собственото превъзходство да те ограничи да взаимодействаш с друг човек и да приемеш неговата подкрепа.

Това е нож с две остриета.

Първо, например може да решиш, че като най-знаещ и можещ ти нямаш нужда от приятел за цели. Защото кой може да е на твоята висота и да е достатъчно адекватен, та да успее и да ти помогне?!

Има и още нещо, често срещано в работните отношения. Когато не смееш да поискаш съдействие и да делегираш отговорности, това може да ти коства и много ценни ресурси. Недоверието в чуждите способности те кара ти да вършиш всичко сам, или пък да му „висиш на главата“, упражнявайки постоянен микромениджмънт. Така сам си пречиш да  правиш повече от по-важното и ценното за теб.

Спри да контролираш всичко

Помогни на човека до теб – партньора, съекипника – да се научи и му позволи да се изяви и той. Много е възможно да направи нещата по различен от твоя, но чудесен начин. А през това време ти ще можеш да гониш собствените си цели и проекти.

#7 Надценяваш възможностите си

Тук неприятното е, че когато падаш от високо, много боли.

Да си поставиш свръх амбициозна цел за много кратък период от време заради прекалена самоувереност е сигурен начин да се демотивираш и обезкуражиш. Макар че според нас всичко е въпрос на тайминг.

Няма нереалистични цели. Има нереалистични срокове.

Правилното дефиниране на целта ще те избави

Довери ни се и опитай да формулираш целите си за реалистичен период. Не се изхвърляй. Започни с 90-дневна цел, а след това прави малки седмични стъпки и напредвай към нея постепенно. Пътят към успеха не е спринт, а маратон. Ефектът на натрупването на малки усилия с времето ще даде феноменални резултати.

И така, ако трябва да обобщим:

Егото ти пречи, когато си поставяш „нездравословни цели“.

Когато самоцелно искаш да си „някой“ в очите на другите и мечтаеш за слава, статут, позиция, признание или материална облага.

Прекаленото самолюбие може да те накара да загубиш усещането за реалност, да ти създаде нереалистични очаквания, да те направи зависим от одобрението на другите. Накратко, вместо да те издигне, да те ограничи.

Затова, напият апел е да се стремиш да „правиш нещо“, а не да бъдеш „някой“ по примера на Райън Холидей. Фокусирай се върху усилията, върху собствените си действия, върху опита си да се развиваш, а не върху крайния резултат и материалното му изражение.

И най-важното е да имаш позитивен отпечатък върху хората около теб. Помогни им да са успешни. Как ли? Започни с твоя собствен приятел за цели.

Благодарим, че си с нас и доскоро!