Големи скокове за кратък период или малки стъпки във времето. Кое работи по-добре?

Колко усилия изисква постигането на мечтите? Някои си представят напредъка като един голям скок, изцеждащ цялата им енергия за кратко, но който си струва. Други мислят, че могат да успяват постепенно. Тук ще разгледаме предимствата на двата подхода и техните нюанси. Надяваме се да откриеш себе си в някой от тях.

И така, големи действия или малки, но постоянни във времето стъпки?

Този въпрос винаги връща Иван в студентските години.

Колко можеш

Още на първата лекция по Строителна статика в университета, преподавателят на Иван разказа на студентите нещо твърде любопитно. Че човек в живота си може да изяде около 100 килограма сол, но ако се опита да ги изяде наведнъж, ще умре.

С това, разбира се, искаше да им внуши, че ако постоянно посещават лекциите и си правят упражненията, имат шанс да вземат тежкия изпит. Но ако се пробват да поемат цялата информация наведнъж по време на сесията, изходът ще е „летален“.

Послание за цял живот

Интересно е, че това стана любим и най-силен предмет за Иван, а думите на професора се вдълбаха дълбоко в съзнанието му: ако непрекъснато полагаш по малко усилия, накрая резултатите се постигат, а ако правиш всичко накуп, ще се поболееш.

Това е толкова просто, интуитивно и вярно, че е направо странно колко много хора все пак си поставят цели и те буквално звучат като „Да изям 100 килограма сол.“.

Кои са причините?

Проучихме кои са вярванията, които мотивират хората да действат по определен начин. Разделихме ги на 4 „нива“, с които да илюстрираме спектъра на различните начини на мислене по въпроса за напредъка с големи или с малки крачки.

С уговорката, че няма правилно или грешно сред разгледаните нива, искаме да ти помогнем да се ориентираш на кое се намираш в момента и какво можеш да подобриш.

Ниво #1

„Постигането на големи мечти изисква големи усилия и ако човек реши да действа, трябва да се отдаде изцяло на това. За да имам добър напредък малките стъпки не са достатъчни и трябва да се правят големи скокове напред. Голям успешен скок ще ме направи успешен за цял живот и няма да е необходимо да се движа бавно с малки стъпки.“

Това мислене е разбираемо за хората, изправени пред изключително интригуващ и обещаващ проект, на който искат да се посветят на 100%. Обикновено става въпрос за кариера, финанси или мисия.

Бързо, лесно, вкусно

Типично е за нашето динамично съвремие да искаме нещата да се случват бързо. Нямаме търпение да чакаме бъдещето и искаме постижения сега. Невинаги проумяваме значението на сентенции като „Щастието е в пътя, а не в дестинацията“ и по-скоро ги смятаме за клишета.

Затова много хора са готови да положат неимоверни усилия, да преглътнат наведнъж повечко сол, за да се насладят след това на успеха си.

Проблемът е, че като казват „Да“ на един аспект от живота си, казват „Не“ на останалите.

Всичко или нищо

Да се напънеш да работиш по дадена цел 24/7 значи да се лишиш от всичко друго. Да спреш да спортуваш, да не се храниш редовно, да не четеш, да не прекарваш пълноценно време със семейството и приятелите си. Така нямаш възможност да черпиш физическа, ментална и емоционална енергия, а напротив, само изразходваш. И даваш буквално всичко от себе си.

За съжаление това не може да продължава дълго и скоро идва неизбежната катастрофа.

Скок, но в огъня

Обикновено след 2-3 седмици нездравословно и пълно отдаване на заветния проект човек се изтощава, прегаря и след това спира – често за дълго време напред.

Има и друг вариант – болестта на така наречените „overachievers”. Те не спират.

Дори след като отдавна са “прегорели”, без повече способност на свежи идеи и мотивация, те продължават да „бутат“ своя проект. Опитват да поддържат този режим в продължение на месеци, дълго след като резултатите са престанали да се появяват.

Виждали сме такива хора твърде често (включително и в огледалото…). Ефектът от това дълготрайно прегаряне е дълготрайно отказване от целите.

Всичко това ни кара да се запитаме:

Какво кара хората да се блъскат така?

Може би зад това желание да впрегнат всичките си сили се крие заблудата, че веднъж успели, ги чака спокоен и лежерен живот и няма да се налага повече да правят усилия. И че накрая ги чака вечно щастие, обикновено под формата на коктейл с чадърче на бели пясъци.

Помисли отново.

Да отпива Пина Колада сред палми и лазурни води може да е мираж за някого, който от 3 седмици не е спал, тъпкал се е с пица и главата му ще експлодира от напрежение. Но всеки, който си е позволявал малко по-дълга почивка знае какво е това всъщност…

Просто плажен алкохолизъм, придружен със слънчево изгаряне.

И омръзва по-бързо от всичко най-досадно. Скоро човек започва да чувства, че си губи живота и няма търпение да се върне „в реалността“ и да започне да работи по вълнуващите си цели.

Ниво #2

Напредването с малки стъпки е по-лесно, но изисква много постоянство, време и усилия. Предпочитам от време на време да се ангажирам и действам изцяло на 100% по някоя идея, като оставям всичко друго настрана.

Това разбиране за нужния темп много прилича на предходното. Но разликата е в осъзнаването, че постепенният прогрес е по-ефективен. И все пак и тук долавяме една заблуда.

Какво е нужно за успеха

Хората на това ниво вярват, че са способни да дават всичко от себе си и да забързат оборотите, за да постигнат временен успех, но не и че са способни да проявяват необходимите качества за един успешен живот. Те смятат, че постоянната работа по техните цели изисква твърде много.

Истината е, че колко постоянство, време и особено усилия ще ни коства да постигнем нещо ново за нас, ние просто няма как да знаем.

Често се боим от непознатото, а се оказва, че и далечните мечти са постижими в обозрим период без да е нужно да се насилваме излишно.

Но има и нещо още по-интересно.

Бързи резултати

Вярно ли е, че когато наистина запретнеш ръкави да действаш по дадена цел, стиснеш зъби и преминеш през тежките 2-3 седмици, на практика ще успееш да придвижиш целта си напред много бързо?

Донякъде да. Всъщност понякога дори е наложително, защото спешните проекти с краен срок изискват бърза реакция и мобилизиране на силите. Въпросът е това да не се превръща в навик, а да е изключение от правилото – иначе прегарянето е неизбежно.

Следващия път преди да решиш да съсипеш здравето, нервите си и отношенията си с любимите хора, за да живееш в офиса, се запитай:

Защо искаш това да се случи толкова бързо?

Ако целта ти наистина си струва заради нея да изоставиш всичко останало, значи тя е достатъчно важна и следва да присъства в твоята далечна визия.

Ако е така, то ти имаш достатъчно време.

Имаш цял живот да се придвижваш напред с по една 90-дневна цел всяко тримесечие. На пръв поглед не е много, но направи сметката: за година ще имаш 4 големи постижения, за 10 години ще станат 40, а за 30 години това ще са 120 успеха. Малко хора могат да се похвалят с нещо подобно.

Ефектът на натрупването

Мисли за целите си в дългосрочна перспектива и ще се увериш, че всичко ценно изисква време.

Да търкаш зъбите си без да спираш цяло денонощие няма да ги направи здрави, но със системно миене два пъти дневно по 2 минути ще се получи.

Така е с всяка цел за подобрение в даден аспект от живота. Необходимо е търпение и осъзнаване на очевидното – невъзможно е натрупването на усилията в крайна сметка да не доведе до резултат.

Ако все пак решиш да видиш на колко кръв, пот и сълзи си готов в името на напредък, добре. Няма лошо да правиш експерименти и да тестваш границите си. Стига да е осъзнато и с ясното разбиране, че това не бива да се превръща в правило. Тогава си готов за следващото ниво.

Ниво #3

„Смятам, че с постоянство и натрупване на малки успехи ще стигна по-далеч, отколкото ако се опитвам изведнъж да постигна успех. Големият напредък не се случва от днес за утре, а е резултат от постепенно придвижване към целта.“

Това е една много добра нагласа, че постигането не цели е маратон, а не спринт.

Колко дълго ще бягаш

Факт е, че ако двама състезатели стартират по едно и също време, но единият спринтира, а другият поддържа равномерно темпо, първият рязко ще дръпне напред още в началото. Но също така е вярно, че той скоро ще спре задъхан, а маратонецът ще го настигне, а и ще го подмине.

Издръжливостта ни е заложена генетично. Ако се доверим на човешката си природа и по отношение на подхода си към целите, няма да сбъркаме.

Къде е уловката?

Ако си съгласен, че да имаш дългосрочна визия и да се придвижваш към нея с 90-дневни цели, а тях да изпълняваш всяка седмица с по една малка седмична стъпка, значи си в клуба на победителите, които неизменно ще постигнат към каквото се стремят. Но:

Рискът на това мислене е да направиш стъпките твърде малки и никога да не излезеш от зоната си на комфорт. Така напредъкът ти ще е прекалено бавен.

Например ако си решил да влезеш във форма, но планираш  да спортуваш по 15 минути на седмица, няма да видиш ефект и това ще те подразни.

Ако не прецениш правилно темпото си, може да се подхлъзнеш

Едната опасност  е да се изкушиш да се хвърлиш в дълбокото и да си поставиш много амбициозна цел, която да не успееш да следваш повече от 2-3 седмици. С други думи да се върнеш едно „ниво“ назад и отново да се пробваш да спринтираш.

А можеш и да решиш да излъжеш системата и да си поставяш по повече от 1 седмична стъпка – например освен спорта да добавиш и цели за изграждане на навик за сън, строга диета и пиене на повече вода. В крайна сметка носенето на няколко дини под една мишница ще се окаже много по-трудно, отколкото си очаквал и може би ще се откажеш.

Има изход!

Разчитай на помощ

На това ниво е много важно да имаш приятел за цели, с когото да обсъждате седмичните си стъпки. Той ще ти помогне да осъзнаеш, ако си си поставил твърде незначителна стъпка и няма да си доволен от себе си, и че рискуваш да изпуснеш баланса.

А когато усъвършенстваме сами своето усещане за собствените си възможности и граници, минаваме на последното ниво.

Ниво #4

“Големият напредък се постига с малки, но регулярни стъпки и постоянство в дълъг период от време. Силата на натрупване на малките постижения е това, което прави големите мечти възможни. Сигурно ще има моменти, в които ще се налага да правя големи стъпки. Но намерението ми е те да са краткосрочни.”

На това ниво вече нищо не може да те изненада или събори. Не само разбираш, а и очакваш животът да ти поднася изненади и си подготвен с ясна стратегия за действие. Знаеш какво да правиш, ако понякога ти се наложи да превключиш на режим „спринт“. Знаеш и как след това да възстановиш баланса си.

Да хванеш моментума

Това значи да задвижиш процеса веднъж и след това да не спираш, а да се възползваш от инерцията и с лекота да се движиш напред.

Стъпка след стъпка завърташ колелото и то се движи много по-леко.

В противен случай го въртиш на бързи обороти за 2-3 седмици и след това спираш за дълъг период. Да започваш всеки път отначало е много по-трудно.

Измерваш резултатите

Напредъкът с малки стъпки обаче е почти незабележим. Точно затова е нужно да правиш добро измерване.

Много помага да имаш писмени цели, които да следиш регулярно. Не само за да следиш как се променяш и развиваш с годините и да трупаш увереност от резултатите, а и за да знаеш накъде с движиш. Да сверяваш посоката си с визията си и да правиш нужните корекции на стратегиите на всеки 3 месеца.

Удоволствието от пътя

Най-хубавото на това ниво е, че живееш със спокойствието, че животът ти е едно постоянно постигане на цели, непрестанен напредък.

Имаш търпение и мъдрост да осъзнаеш как с времето ти променяш реалността към по-добро. Всяка твоя малка стъпка, умножена по фактора време, дава видими резултати. Осъзнаваш и очакваш понякога да се налагат големи скокове, но не си позволяваш дългосрочно заради тях да жертваш  друга област от живота си. Живееш в баланс и постигаш целите си с лекота.

Какво по-хубаво от това?