Тъмната страна на целите: 6 риска да помрачат щастието ти

В продължение на години наблюдаваме и анализираме опита на стотици хора в поставянето и постигането на цели – включително нашия собствен.

Ето какво открихме: независимо, че нещата изглеждат бляскави отвън, целеполагането има и своите тъмни страни.

Да загубиш представа за настоящето, да сринеш самооценката си и да загубиш приятелите си, докато накрая решиш, че вече нищо няма значение… Едва ли очакваш точно такива „бонуси“ от пътя към успеха. Но бъди нащрек – той е застлан с тези и още капани на целите.

Добрата новина е, че можеш и да не попадаш в тях!

Тук ще споделим с теб шестте основни опасности, причините за тях и най-важното – съвети за тяхното елиминиране, които да приложиш веднага.

Капан #1: Целите могат да ти попречат да живееш в настоящето

Споделяли са ни за този необичаен проблем: усещането за „губене на почва под краката си“ при поставянето на далечни цели.

Често когато се стремиш към големи постижения, рискуваш да се отнасяш в мечтания или притеснения и все да „бягаш напред“, мислейки за това какво евентуално ще се случи. С други думи, да живееш в бъдещето и по този начин да пропускаш настоящето.

Всичко това понякога води до неспособността и нежеланието за целеполагане. Откъде обаче тръгва?

Животът тук и сега

Проблемът вероятно се корени в добилата широка популярност теория и едноименна книга на Екхарт Толе за „Силата на настоящето“. Подобно на класиците, този автор е повече цитиран, отколкото четен. За съжаление обаче нерядко е и криворазбран.

Една от тезите му е, че мислейки за миналото, човек изпитва болка и вина, а представяйки си бъдещето – несигурност и тревога. Съответно спасението е в днешния ден и единствената реалност е сегашната.

И така, неразбирайки добре неговите аргументи, голяма част от последователите му се подхлъзват да изберат един пасивен подход към живота, основан на приемане на всичко и отказ от опит за промяна. А на практика той дори не отрича целите. Обратното – акцентира върху тяхната роля сега: настоящите ти действия са ключът към всичко, което следва.

Но да оставим Толе на мира. Да видим как ти можеш да избегнеш опасността да пропиляваш живота си в планове.

Минало, настояще и бъдеще в твоя полза

Защо да приемаш нещата толкова буквално, когато можеш да използваш целия диапазон на времето?

Всичко зависи от това как възприемаш времето.

Статегията да не се отнасяш и да не пропускаш нищо е много простичка. Живей в настоящето, но се възползвай от миналото и бъдещето.

Остави предишните ти постижения да ти носят гордост и увереност в себе си. А занапред си начертай вдъхновяващи визии, които да те мотивират да скачаш от леглото всяка сутрин.

Капан #2 Целите могат да съсипят увереността ти

Това е критичен и за съжаление твърде често срещан проблем.

Целите, и по-точно непостигането им, могат буквално да сринат вярата ти в собствените умения и качества. Има два основни причини за този мрачен изход. Нека ги видим:

Поредица от произшествия

Ако като нас си фен на действието, значи предпочиташ бързо да започнеш да работиш по своите цели, а при нужда в движение да смениш подхода.

Методът проба-грешка носи риска да пробваш прекалено много пъти и да сгрешиш отчайващо много. Малко са онези, които падат, изтупват прахта и продължават… и така 100 пъти. При повечето хора последователните неуспехи постепенно водят до спад в самооценката, демотивация и впоследствие – отказване от борбата.

Грешни цели

Като се замислиш, увереността е нещо толкова крехко! Всеки провал може да подкопае основите и. А един сигурен начин да си го причиниш е да си поставиш целите неправилно.

Например „да сваля X килограма“.

От собствен опит знаем развитието на нещата в този случай. Прилагаш една след друга всички стратегии, за които се сещаш: диета, тренировки, онлайн режим, личен хранителен режим, специализирана литература… без ефект.

Започваш да се убеждаваш, че поради ред външни фактори ти просто не можеш да влезеш във форма. Каквото и да правиш, цифрата на кантара не става много по-ниска, за разлика от самочувствието ти…

Трябва ти система за цели. И то правилната!

Това е ключово:

За да не се спуснеш по наклонената плоскост от ограничаващи вярвания и спад в увереността, ти е необходима една стабилна система за целеполагане, като „Приятел за цели“.

Само така ще си определиш посоката, ще си дефинираш правилно и ясно целите като ангажирани с действия, ще имаш верния подход за анализа и измерването им. И в крайна сметка ще ги постигнеш.

Ако нямаш качествена система, по-добре въобще не си поставяй цели!

Защото всеки детайл е важен. Разчитай на „Приятел за цели“ и спазвай базовите принципи, един от които е „Няма провали, има само уроци.“ Бързо ще установиш, че с всичко това подхранваш вярата в себе си, вместо да я съсипваш.

Капан #3 Да си поставяш цели е като да признаеш, че не си щастлив

Запитай се защо искаш да си поставяш цели и да постигаш успехи. Неминуемо ще стигнеш до извода, че в момента не всичко в живота ти е перфектно. Точно така е и в това няма нищо лошо.

А защо тогава се смята за проблем?

Има какво да се желае

В днешното динамично време и особено в западните общества, да си успешен във всяко отношение е високо ценена добродетел. Фокусът е именно върху успеха, а не върху личните търсения и липсата, която е породила нуждата от развитие.

Желанието да постигнеш нещо тръгва от необходимостта от подобрение. А да го признаеш пред себе си понякога е тежко. Свързано е с осъзнаване къде си в момента и къде трябва да стигнеш.

Промяната е неизбежна

За да не изпадаш в униние или да не се откажеш да целеполагаш, просто се съгласи, че това е човешката природа. Да искаш да се променяш е като да искаш да живееш. Особено днес, когато „за да стоиш на едно място, трябва да тичаш“…

Не е лошо, че не си идеален. Лошото е да не се стремиш към нещо по-добро. Затова не се страхувай от целите, те не са враг на самочувствието ти. Напротив – те ти дават мотивация за прогрес.

Капан #4 Целеполагането те оставя с усещането за безсилие

По-точно, когато си поставяш цели, ти обикновено ги визуализираш като конкретен резултат. Но е доказано, че точно него  не можеш да контролираш и това създава голям дискомфорт.

Меко казано. В лошия случай това създава у теб негативната нагласа, че каквото и да правиш, не постигаш каквото целиш.

Защо се случва?

Не зависи от теб

Проблемът тук е, че се фиксираш върху нещо извън твоята власт, каквото е крайният резултат. Ако трябва да си честен със себе си, отговори си на въпроса какво изобщо можеш да контролираш. Може би ще забележш, че това е трудно дори с мислите ти – те идват и отминават. Нещо ги генерира, но това невинаги си ти.

Тогава какво остава за нещо извън теб?

Вземи нещата в свои ръце

Решението е просто: приеми, че крайният резултат не зависи от теб. Действията ти обаче – да.

И то в някаква степен. Затова се старай да формулираш целите си така, че да са ангажирани само с неща, които ти лично ще свършиш. Вместо „да сваля 5 килограма“, опитай се да целиш „да ходя 4 пъти седмично на фитнес и да се храня без въглехидрати вечер“.

Така ти си отговорен за твоята цел за действие. Ако не доведе до желания ефект, отново ти си отговорен да я коригираш. Чувството за безпомощност изчезва, когато ти управляваш процеса.

Капан #5 Когато печелиш нови успехи, губиш стари приятели

По-точно, обкръжението ти се променя.

Помисли си: с постигането на своите цели, ти постепенно дръпваш напред.  Ако в същото време хората около теб остават на нивото си от единайсети клас, не след дълго бездната между вас ще е огромна.

Когато започваш да си поставяш и постигаш големи цели, се оказва, че ти се движиш по магистрала, докато други  предпочитат да си вървят по пътечката.

Проблемът не е в теб.

С какъвто се събереш, такъв ставаш

Да, така казва баба ти. А Джим Рон (вероятно преписал от нея), казва, „Ти си средноаритметичното на петимата човека, с които прекарваш най-много време“.

Когато натрупаш постижения и животът ти се промени, е възможно да се отдалечиш от свои близки, на които си държал. Понякога се стига дотам, че нито ти искаш да допуснеш неуспелите ти приятели да те дърпат назад, нито те ще възприемат твоите разбирания за целите и успехите.

Какво да направиш?

„Запознай се с нашите“

Не зачерквай старите приятели – вероятно и Джим Рон знае, че един стар приятел струва повече от двама нови.

Но бъди наясно, че всеки отговаря за собствения си живот. Не можеш да спираш, само защото други са спрели. Ако времето с тях ти е ценно, използвай го за споделени изживявания – било то за по бира, или за игра на тенис. Просто имай предвид, че ти е необходима и различна среда за растеж.

За щастие, напредъкът ти неизменно ще ти предостави нова среда в по-широкия смисъл на думата. Това са хора, общуването с които те удовлетворява и развива в личностен или бизнес аспект. Възползвай се от всяка възможност!

Капан #6 Когато си постигнеш целта, животът свършва

А ако си вече си достигнал максимума според теб? Означава ли това, че краят настъпва с някое грандиозно постижение?

Спечелил си златен олимпийски медал. Станал си президент на САЩ и си изкарал мандата си. Продал си 3 милиарда копия от новия си албум. И сега какво?

След върха следва склон

Това разбиране спъва много хора в това да преследват смелите си мечти. И погубва други, постигнали „успеха на живота си“. Проблемът е, че всичко след това загубва смисъл и са истински нещастни.

На нас също ни се е случвало. Не, не олимпийският медал. По-малки, но значими за нас проекти, върху които сме работили дълго. Успяваме, възторгът ни държи няколко седмици и после… животът продължава, а ние продължаваме да ходим за хляб и кисело мляко.

След голям успех бързо загубваш посока. Как да не го допуснеш?

Продължавай да вървиш

В природата има един закон: нищо не стои на едно място – или расте, или умира. Затова не съществува вариантът човек да не иска да се развива.

Истината е, че единственият ти изход е напред. Просто си постави следващата цел.

Ако тя не може да е по-голяма от вече постигнатия връх? Тогава нека просто е по-различна. Нека е новото нещо, което ще те извади извън зоната ти на комфорт, ще изиска от теб кураж и усърдие.

Според психолози, два от основните фактори за щастие са растежът и приносът към обществото. Вече си шампион? Помогни на нови спортни надежди да достигнат твоето ниво. Ако вече си бил президент, основи фондация и работи по наболелите обществени проблеми, с които си се сблъскал. Ако вече си рок звезда, започни… да рисуваш.

Идеята е да не спираш да си поставяш предизвикателства. Наслаждавай се на пътя, а не на наградата. Само така може да си щастлив задълго.

Не отлагай – целеполагай

В края на краищата, целите са хубаво нещо. Не се страхувай от тях и от всички главоболия, които могат да ти създадат. Вместо това си представи в колко по-добър човек във всяко едно отношение могат да те превърнат.

А ако сме пропуснали някоя „тъмна страна“ на поставянето и постигането на цели, разчитаме на теб да споделиш в коментар какво мислиш по въпроса. Заедно ще намерим решение.

Благодарим и доскоро!