Действаме по целта, но не постигаме резултата. Трябва ли да сменим действията?

Един от най-големите демотиватори е липсата на резултати – действаме, но не постигаме каквото се надяваме. Какво тогава да направим? Тук разглеждаме няколко различни ситуации и възможните им решения, за да постигаме всякакви цели с лекота.

Какво е резултатът всъщност

Една от най-големите грешки е да се третира целта като краен резултат.

В системата „Приятел за цели“ имаме един ключов закон:

Дефинираме целта не на база резултата, а на база нашите действия, защото само те са изцяло под наш контрол.

Не можем да гарантираме дали и особено кога ще имаме резултат. Ако се фокусираме единствено върху него, лесно можем да се фрустрираме или да се откажем, ако не видим бърз ефект.

Затова и наричаме краткосрочните цели „90-дневни цели за действие“ – ангажираме се, че в следващото тримесечие ще процедираме по даден начин, а накрая резултатите ще са един от начините да измерим дали сме удовлетворени.

Действията са пътят, по който вървим

90-дневните цели са всъщност избраната стратегия, начертаният път и той зависи изцяло от нас.

Начините за постигането на един и същи резултат са различни. Има много пътища, които ще ни доведат до него. И още повече, които няма.

Действията са и нашият лакмус, който ще покаже дали наистина сме достатъчно ангажирани с целта. Ако се откажем твърде бързо, това може да е сигнал за нещо нередно – че нямаме силна причина защо искаме дадена цел, или че тя ни е наложена отвън.

Понякога трябва да продължим да действаме и да проявим устойчивост.

Понякога обаче трябва да тръгнем в друга посока.

Няма универсална рецепта, защото всяка цел и всяка ситуация е различна. Но можем да тръгнем от една отправна точка:

Да погледнем всяка цел в две направления

• От една страна е желаният резултат;
• От друга страна е избраният от нас път.

Дългосрочно напредъкът се постига с натрупване на малките стъпки във времето. Но за да се получи това „дългосрочно“ трябва и да се наслаждаваме на пътя, иначе ще се откажем. Затова можем да анализираме 90-дневните действия и да вземем решение на база какви усещания ни носят.

Вариантите на комбинации са четири.

Вариант #1:  Не постигаме желания резултат и пътят към целта не ни харесва

Това определено е най-лошият сценарий.

Да кажем, че човек, свикнал да се храни безразборно, решава да влезе във форма със строга диета без въглехидрати и мазнини. Страда всеки ден, изнервен е, мисли само за пица и животът му е ад, същевременно коремната обиколка не намалява.

Какво да направим?

Може да кажем категорично: в следващите 90 дни трябва да сменим стратегията.

Истината е, че за кратко можем да правим нещо с идеята да разберем как функционира, дали е нашето, дали ще ни свърши работа. Дори да не ни е приятно, можем да го издържим за известно време.

Но волята е изчерпаем ресурс и не можем да разчитаме на нея дълго.

Затова в случая е най-добре да потърсим други пътища към този резултат, стратегия, която ще ни е приятна за следване. В противен случай ще започнем да си намираме извинения да се отклоняваме и накрая ще се откажем от целта си.

Вариант #2: Не постигаме желания резултат, но пътят към целта ни харесва и зарежда

Това е сценарий, който може да важи за всякакви цели.

Някой може да се забавлява, спортувайки, но да не вижда промяна в дисплея на кантара. Друг може да работи мечтаната работа или да развива идея или мисия, която му е на сърце, но например финансовите резултати да не идват.

Нека видим нашите лични примери.

Иван и фитнеса: една позакъсняла любов

Преди шест години Иван реши от заклет „класически каучук“, почиващ си вечер пред телевизора с чипс, да стане фитнес машина и да направи плочки за морето.

Намери си треньор, който му разработи сериозна програма: убийствени тренировки три пъти седмично и абсолютно нетипично за него пълноценно хранене, обогатено с витамини, аминокиселини, добавки и какво ли не.

Иван беше сигурен, че всичко това няма как да не сработи. Следваше програмата с удоволствие и ентусиазъм и си се представяше след 3 месеца поне на корицата на списание Men’s Health.

Но след три месеца прогресът беше едва забележим. Всъщност едва три години по-късно успя действително да влезе в желаната форма и да я поддържа.

Решението: Постоянството е твой приятел

„Дали не искам прекалено бързи резултати?“ – е основен въпрос, който човек трябва да си зададе преди да реши да смени стратегията.

Критерият е дали пътят ти харесва.

Ако нещо ти е приятно, удава ти се, започва да се превръща в твой навик и в неизменна част от живота ти, без която трудно си се представяш, но не напредваш с желания темп, дай си време.

Или ще напреднеш постепенно, или пък ще получиш повече информация, която да ти помогне да постигнеш търсения ефект.

Нашият пример със системата

Във визията за проекта си „Приятел за цели“ сме заложили да помогнем на милиони хора да живеят по-щастливо и удовлетворено, постигайки мечтите си с лекота. Избрали сме различни пътища за това и един от тях е чрез ежеседмични безплатни ресурси, вкл. подкаст серии.

В продължение на близо 100 епизода правихме нещо, което ни носи страхотна емоция и радост, а и за което очевидно не ни е проблем да проявяваме постоянство.

Аудиторията ни обаче не нарастваше. Милионите хора изглеждаше като да се достигнат след милион епизода. Процесът е вдъхновяващ, но ефектът  – не съвсем.

Решението: лек „ъпгрейд“

Ако ти харесва това, което правиш, проявяваш постоянство, но въпреки това резултатите не идват, потърси начин за оптимизация.

Понякога малка промяна може да направи чудеса.

Убедихме се в това наскоро, когато се вслушахме в съвет, който ни дадоха. Направихме един експеримент: вместо досегашните аудиозаписи, записахме лайв версия на подкаста и ефектът беше „уау“. Същите действия с малка промяна дават многократно по-голяма ефективност и сега от стотици, аудиторията ни нарасна на хиляди.

Вариант #3: Постигаме желания резултат, но цената е, че пътят към целта не ни харесва

Интересно е как можем да мразим всички действия, но да напредваме в дадена област – работа, здраве, взаимоотношения и т.н.

Всъщност хората лесно се палим по дадена идея. Но може да се окаже, че ентусиазмът ни се отнася само за нея самата, а не и за действията, с които е свързана. Започнем ли да правим нещо, ще разберем дали сме толкова запленени и от „копаенето“ в детайла.

Първо решение: ако не ти е приятно, смени го

Ако си изминал няколко 90-дневни цели, постигнал си резултата, но не си щастлив, може би това е моментът да промениш стратегията и да потърсиш други пътища към него.

Винаги имаш резервен вариант, към който можеш да се върнеш, ако другите експерименти се окажат неуспешни. Хубавата страна на всеки опит е, че получаваш нова информация, разбираш кое как работи за теб, придобиваш увереност.

Второ решение: дай си шанс да ти хареса

Лесният отговор е „Ако не те „кефи“, зарежи го. Но може да се окаже, че цял живот зарязваш неща, когато всъщност е можело да проявиш устойчивост и да преодолееш временните неприятни емоции, за да се озовеш където искаш.

И още нещо: ако успяваш, значи очевидно правиш нещо добре. А не е тайна, че колкото по-добър става човек в дадена област, толкова по-голямо удоволствие започва да изпитва. Ако не ти е любимо занимание да готвиш, но все по-често чуваш близките ти да ти предлагат да участваш в Master Chef, дали няма да ти е по-забавно?

Може би универсалното решение:

Опитай да оцениш тези неща, които правиш добре и ти харесват и които допринасят за удовлетворението ти от пътя. А за останалите опитай да елиминираш или делегираш, да реорганизираш и така да правиш повече от това, което ти харесва и по-малко от останалото.

Това вероятно ще е по-дълъг процес, но си струва. Защото може да те отведе до последния „квадрант“.

Вариант #4: Постигаме резултата и пътят ни вдъхновява

Това e най-доброто място – квадрантът на Вдъхновените.

Когато си намерил своя Икигай, правиш любимите си неща и успяваш. Набираш една инерция и влизаш в зоната на изключителните резултати.

За жалост не можем да сме там в 100% от времето, защото животът се случва и ни предлага своите изненади и препятствия. Но това е посоката, в която всички искаме да вървим. А когато излезем от този моментум, се стремим да се върнем обратно към него.

Дребна тактика на помощ

Обиколихме четирите квадранта с различните комбинации и някои решения. Но говорейки за усещания, как да погледнем по-отгоре и да разберем дали нещо наистина ни е приятно?

Нивото ти на енергия е много добър критерий да оцениш действията си.

Не всяка работа е изтощителна и трябва да полегнеш, след като я свършиш. Има действия, които започваш в полузаспало състояние и след тях си въодушевен и енергичен.

И двамата от време на време си правим експеримента да записваме как влияят на нашата енергия различни действия, които  изпълняваме седмици наред.

Има дейности, в които хем си добър, хем те изтощават. С времето си изградил умения и експертиза, но дълбоко в себе си не намираш щастието от тях.

Има и такива, които са свързани с твоите уникални способности. Всеки път след като ги изпълниш, се чувстваш на гребена на вълната. На всички ни трябва повече от това усещане.

Пътят е важен

Знаем, че системи за постигане на цели има всякакви. Но в „Приятел за цели“ залагаме много на това как да постигаме мечтите си с лекота и да живеем щастливо, докато вървим напред към тях. Надяваме се повече хора да го изпитат и се радваме, че ти си в клуба!