Как да целеполагаш: два противиположни подхода към целите

Знаеш ли стария виц, че на света има два типа хора: тези, които делят хората на два типа, и тези, които не го правят.

Ако се опитаме да категоризираме, бихме казали: съществуват хора, които предпочитат да работят по целите си по-подготвени, и други, които се хвърлят активно веднага в действие.

Тук предлагаме два подхода към целите – от визия към стъпки и от стъпки към визия. Виж силните страни на всеки от тях и избери кой да приложиш, за да започнеш да постигаш каквото желаеш още днес.

Дилемата „Как да започна?“

Вероятно те тормози въпросът откъде да подхванеш целеполагането, за да си гарантираш гладък старт и бърз напредък.

Независимо дали си новак в темата и едва напоследък проявяваш по-задълбочен интерес, или вече имаш известен опит с целите и припознаваш нашата система като по-ефективен метод за постигането им, съветът ни е:

Започни веднага.

Въпросът обаче е как.

Две противоположности

Дали да седнеш и разпишеш визия за всяка област от живота си, преди внимателно да формулираш 90-дневни цели и стъпки към тях?

Или да последваш интуицията си и да направиш първата стъпка, а по-нататък да продължиш с конкретизиране на целите, докато се оформи и визията?

Това са двете ти опции. Те са коренно различни, но хубавото е, че не се изключват взаимно.

Няма правилен и грешен начин, има само удачен за теб в дадения момент. А що се отнася до нас…

Проби и грешки

Интересът ни към целите и постиженията датира от над 15 години. За това време опитвахме с целеполагане за най-различни периоди и изпробвахме не една и две теории, преди да започнем да разработваме своята.

През 2012г. положихме основите на „Приятел за цели“ и отначало минахме през какви ли не методи, включително резки завои: от цели за месец, до такива за 3 години… Едва когато спряхме да променяме така драстично принципите и се оформи една стройна и работеща система, решихме, че е назрял моментът да я споделим и с останалите.

Казваме всичко това, за да подчертаем, че ние самите сме сменяли подходите неведнъж. Обичаме да изпробваме варианти, докато открием този, който работи.

Всичко започна с една стъпка

Или поне преди беше така. И двамата сме хора на действието. Затова когато прохождахме в целите, особено до преди финализирането на системата си, тръгвахме от стъпките към визията. Първо правихме нещо, напипвахме почвата, коригирахме в движение, а след някоя и друга седмица нещата започваха постепенно да придобиват прегледен вид.

Днес е обратното: винаги вървим от визия към стъпки.

Но стига за нас, нека представим детайлно двата подхода, за да избереш и ти.

I. Аналитичният „От визия към стъпки“

Обективно погледнато, този е по-структурираният и логически верен способ.

Ето как се прилага:

Изграждаш дългосрочна визия за няколкото най-важни области от живота си. За всяка отделяш по 2-3 часа да я избистриш и формулираш достатъчно вдъхновяващо, след което да разпишеш стратегии за постигането им. Те са твоите първи 90-дневни цели. Едва след като си анализирал всичко и имаш пред себе си голямата картина, започваш с действието.

Предимства

На първо място е яснотата във визията. Няма да се уморим да повтаряме, че яснотата е сила – тя дава фокус и увереност, че следваш правилната посока. Иначе изглежда, че не знаеш точно накъде отиваш.

Това води и до втория плюс на тръгването „от визия към стъпки“. Така се елиминира опасността от пропиляно време и енергия в излишна работа.

Основното предимство на структурирания подход е, че няма загуба на действия – всички са в синхрон с твоята визия.

Недостатъци

За съжаление се изисква много време и дисциплина да уточниш какво искаш за себе си. Обикновено в ежедневието си нямаш възможност да отделиш часове, за да мислиш как мечтаеш да се развиваш, а и нямаш инструментите, които да те подпомогнат. Ще се наложи да определиш ограничаващите си вярвания, да си отговориш на въпроса „защо“, да стигнеш до дълбините на стремежите си, за да очертаеш конкретна визия. Всичко това би могло да те забави и затрудни сериозно.

Но по-големият минус на този подход е, че крие риск от блокаж. Тук действието е последното нещо и това може да се окаже проблем. Възможно е седмици, месеци или дори години да не смееш да предприемеш нещо, преди да си подредил целия пъзел в главата си.

Тази опасност е реална, собено ако нямаш приятел за цели. Всъщност нека видим какво е мястото му при този подход.

„От визия към стъпки“ и приятеля ти аз цели

Ако ще подхождаш така е добре вече да имаш приятел за цели.

Решението да действаш предпазливо и подготвено може да е добро, ако получиш подкрепа. От една страна, ще ти е много по-лесно да имаш партньор в избора на правилните действия. Освен това, той ще те напътства и ще се погрижи да не си останеш на стартовата линия с години, а да направиш първата крачка. Както и всички следващи.

А в кой момент е удачен този подход?

Той е за теб, ако отговаряш на тези условия:

• вече имаш предишен опит с целите;
• имаш разписани цели;
• имаш и идея за приятел за цели.

Тогава ти си съвсем близо до изграждането на визия, защото знаеш какво искаш и действията ти ще са целенасочени. „От визия към стъпки“ е твоят подход.

Познахме ли? Взе ли си тефтера, запъти ли се към усамотено място да разписваш визии? Почакай, прочети няколко думи и за алтернативата и се убеди в избора си.

II. Емпиричният подход „От стъпки към визия“

Каква е логиката зад него?

Имаш някаква, макар и бегла, перспектива за желаното развитие в дадена насока. Полагаш първия камък с бързо избрано действие на база настоящите си ресурси, знания и опит. Седмица след седмица, с различните неща, които вършиш, ще се оформят и конкретните ти цели. Скоро ще стане ясно дали това е твоето нещо.

Защо да подходиш така

Очевидното предимство е, че започваш веднага, без сложно планиране и идентифициране на причините. Още с първия миниатюрен прогрес, който отбелязваш, ти придобиваш вяра в собствените си възможности. Мотивираш се още повече за това, което предстои. Усещането, че си поел контрол над нещата и не се носиш по течението, е неповторимо.

Основното предимство на започването веднага, е че завихряш една страхотна енергия.

Сигурно ще се запиташ, защо изобщо предлагаме подобен метод в една иначе стройна система за полагане и постигане на цели. Много добър въпрос!

Когато запонеш да действаш, това само по себе си води до структурирането на система с елементите „стъпки, цели, визия“. Ето как:

Система в системата

Когато напредваш с последователни малки крачки, скоро ще започнеш да си задаваш въпроса кое е по-голямото, към което те водят те. Така съвсем естествено назрява необходимостта да дефинираш малко по-дългосрочните – а именно 90-дневните си цели. И след време всичко това ще те провокира да се зададеш въпроса „Защо го правя?“.

Изграждането на самата система става чрез системата.

Така следвайки този подход на „Приятел за цели“, самото развитие на нещата ще изиска от теб да систематизираш работата си. Отначало изглеждащи хаотични и напосоки, действията ти ще се оформят в стратегия, а тя неизменно ще ти помогне да разбереш към какво се стремиш.

Недостатъци

Слабата страна на този подход към постигане на цели също е очевидна.

Многото опити, проби и грешки могат да отнемат твърде дълго. Накрая може да откриеш, че с години си правил неща, от които не е имало нужда, и че същите резултати са постижими и по съвсем различен, по-ефикасен начин.

Освен това, ако ти липсва изначална яснота накъде си тръгнал, не действаш с такъв замах и лекота. Да, стартът е летящ, но след това бързината отстъпва място на съмнението дали това са правилните стъпки. Ако за продължителен период ясната по-голяма цел така и не се оформя в мисълта ти, може би ще се разколебаеш в избора си как да продължиш. Вероятно е да попаднеш в капана на прекаленото премисляне, което да се превърне в спънка за по-нататъшните ти действия. Затова феноменът „анализа-парализа“ се среща и при този подход.

Мястото на приятеля ти за цели при този подход

В случай, че избереш този начин за постигане на целите си, е добра идея първите ти седмични стъпки да са свързани със структуриране на работата. Например намиране на приятеля ти за цели може да е първоначалната ти задача. След това заедно с него бихте могли да преминете към изграждане на навик всяка седмица да преглеждате седмичните стъпки, да дефинирате 90-дневните си цели и т.н.

Кога е подходящо да тръгнеш от стъпките към визията

Този метод ще ти свърши работа, ако:

• тепърва започваш да целеполагаш;
• „сърбят те ръцете“ да се захванеш с нещото, за което отдавна си мислиш и искаш бърз старт;
• нямаш ясно определена идея за крайната си цел и очакваш да изкристализира с времето;
• все още не си си намерил приятел за цели.

Щом нещата изглеждат по този начин, навивай ръкавите!

Време е!

Настъпи моментът на истината.

Вече си наясно как работят и двата подхода и можеш да вземеш информирано решение.

Днес ли ще отделиш време за визията си и после ще я следваш като пътеводна светлина?

Или днес ще се гмурнеш надълбоко с работата, а после причината защо го правиш ще придобие по-ясни очертания?

Който и подход да приложиш, следвай принципите на системата и развитието ще е гладко, а успехите ти ще надминат очакванията ти.

Доскоро!