Още 4 проблема с приятеля ти за цели и техните решения

Какво да се прави – когато говорим за проблеми, времето никога не стига.

Шегата настрана, но в действителност научихме много разнообразни истории на хора, сблъскали се с предизвикателства в общуването със своя приятел за цели.

Не ни разбирай погрешно – проблемите не са нито толкова често срещани, нито пък всеки минава през всички тях. Събираме иформацията от различни източници и я споделяме, за да си подготвен и да знаеш как да реагираш, ако нещо подобно се случи и при теб.

Тази статия е продължение на предходната, в която изложихме няколко възможни причини за провал с приятеля ти за цели. Тук представяме още 4, като разбира се отново даваме и тактики за тяхното преодоляване.

Проблем #1: Много голяма разлика в нивото на разбиране на целите

Изглежда така:

Единият от двамата е нещо като експерт в целеполагането. Той има дългогодишен опит, писмени цели и история на успехите си. Съумява да намира точните думи както за формулировката на собствените си визии, цели и седмични стъпки, така и за въпросите си към своя приятел за цели.

Другият обаче, макар и ентусиазиран, е абсолютен новак. Тепърва прохожда с поставянето на първите си цели. Трудно му е да направи разликата между действие и резултат, да си отговори откъде произлиза някоя негова идея за цел и т.н.

Не е изненадващо, ако съвместната им работа е трудна. Това е като да си редовен участник в маратони и да трябва да тичаш с някого, който никога не е тичал. Вероятно ще те дразни, ще ти пречи, ще те бави.

Но защо?

Твърде много приказки и никаква комуникация

Както много неща в живота, тук основният проблем е в комуникацията.

Не потръгва добре, когато картите не са на масата. Когато няма правилно поставени очаквания още от началото и липсва яснота за нивата на двамата участници в този процес.

Затова и ключът е именно тук: бъди максимално открит пред себе си и пред другия, когато навлизаш в тези взаимоотношения. Ако ти си по-назад с материала, обясни го на партньора си. Нека го разбере, за да знае как да подходи.

Всъщност това е един много хубав пример как недостатъкът може да се превърне в предимство.

Симбиоза

Ако във всички останали отношения си допадате и единственият проблем е ножицата във вашите познания и опит в целеполагането, тази „връзка“ има шанс. Стига и двамата да сте с правилната нагласа да се развивате и да си помагате, можете дори да извлечете полза от ситуацията.

Нужна е само една ясна предварителна уговорка, че по-напредналият ще е ментор на другия и ще му съдейства да навакса.

Позитивите за „ученика“ са очевидни. Интересно е да разгледме какви са те за „учителя“.

Японската философия „Beginner’s mind“

Тук идеята е, че всеки, независимо от степента си на експертиза в дадена област, може да получи много повече стойност, ако гледа на тематиката с очите на новака. Когато си отворен, попиваш всичко с интерес, а съзнанието ти е плодородна почва за безброй нови знания.

В контекста на приятелството за цели, менторът може да достигне до ценни осъзнавания, докато учи другия. Старите хора казват: За да научиш нещо истински, опитай да го обясниш на другиго.

Отговаряйки на въпросите му, ти самият ще достигнеш до по-дълбоки нива на разбиране на материята. Освен това той ще те предизвика да осъзнаеш съвсем различни аспекти на иначе познати теории.

Така че всичко зависи от нагласата.

Какво обаче се случва, ако самите ви мечти са коренно различни по своя характер?

Проблем #2: Прекалено различни цели – смели и вълнуващи срещу ежедневни и тривиални

Всъщност точно в това е проблемът – самата идея, че можеш да категоризираш мечтите е грешна.

Особено чуждите. Не е редно да ги наричаш малки или големи, незначителни или велики. Защото всичко е субективно. Колкото и да си непредубеден, не можеш да си обективен, защото пречупваш всичко през собствената си призма. Оценките ти са на база опита и познанията ти за света, натрупани през годините. Но те никога не съвпадат с опита и познанията на другия.

Все пак, ако различията ви са очевидни, нека видим дали това е спънка и ако да, как да я прескочиш.

„Може би ще кажеш, че съм мечтател“

Когато визията на единия е да развие бизнес за сто милиона лева годишен оборот, а другият цели да подобри уменията си в продажбите, за да повиши бонуса си с 10% и месечният му доход да достигне 1000 лева, за какво говорим? За въздухар и скромен тип? Или за двама души, които гледат отсрещния като извънземно, защото не могат да проумеят неговия мащаб.

Когато случаят ти е такъв, имаш тези два варианта.

Опция А: Когато си допадате и искате да сте приятели за цели

Тогава единственото, което ти остава, е просто да приемеш този човек и неговите стремежи без осъждане. Опитай се да му помогнеш, като му задаваш въпроси. Не коментирай същината на целите му. И без „Не се ли изхвърляш малко“, или „Стига бе, това цел ли е изобщо, защо се занимаваш с дреболии“.

Стигаме до този интересен момент:

Ако много добре разбираш, че човекът срещу теб разсъждава на далеч по-визионерско от твоето ниво, може да се вдъхновиш от него. Смелите му и грандиозни проекти могат да те дръпнат напред в твоя начин на мислене и да стигнеш до неочаквани осъзнавания на собствените си ограничения. Ако си отворен за това, общуването с него ще ти е много ценно и можете да постигнете перфектния баланс.

Опция Б: Нещата не вървят и трябва да намериш по-близък до теб

Когато обаче нямате никакви допирни точки, вероятно ще е по-разумно да намериш човек с подобни по размах на твоите стремежи. Ползата е очевидна: няма да губиш енергия да приземяваш някого, или пък с усилия да го мотивираш да стреля по-нависоко. Вместо това ще си помагате много по-лесно, ще се разбирате и подкрепяте, защото се усещате близки като настройка и капацитет.

Няма еднозначен отговор кой вариант е по-добър. Просто прецени дали искаш да те предизвикват постоянно, или да те приемат какъвто си – като тях.

В крайна сметка зависи от човека, от това доколко е склонен да излезе от зоната си на комфорт, за да прецени как да подходи.

Когато разликата е не просто в мащаба на мислене за целите, а и в успеваемостта, може да стане „забавно“.

Проблем #3: Криеш се от приятеля си за цели, когато нямаш напредък

На този слуай лично сме свидетели и ни се стори твърде любопитно.

Един човек от уъркшопа помоли Иван да му помогне само за 1 тримесечие да разбере как комуникират приятелите за цели. Много е интересно, че подхождаше селективно.

Обаждаше се на Иван в уречения час за седмично чуване по телефона само, когато си беше изпълнил седмичната стъпка. Когато не беше, не звънеше и не си вдигаше телефона.

Стигнахме до извода, че въпросът за много хора е „Има ли смисъл да говорим, след като не съм успял“?

И още как!

Приятел в нужда

Точно тогава трябва да му се обадиш.

Идеята е, че това е приятел, който да ти помага. Ти имаш най-голяма необходимост от него именно в трудните моменти. Тоест  най-логично е да го търсиш когато си се провалил в една или друга степен. Направи всичко възможно да се свържеш с него и да му разкажеш за несполуката си, за да те върне бързо в правия път.

С други думи трябва да правиш точно обратното спрямо човека от горния пример. Какво обаче кара него и други да постъпват така?

Игра на криеница

Причината обикновено е, че се чувстваш гузен. Неприятно ти е, че ще се наложи да се оправдаваш пред някого. Докато истинската трудност е да се оправдаеш пред теб самия.

От приятеля си за цели можеш да се скриеш, но познай от кого не можеш? От себе си.

Нежеланието да разговаряш с него е индикатор, че трябва да се поразровиш в мисълта си и да разбереш какви са трудностите ти. Важно е да си признаеш, че работата е била твоя отговорност и следва да потърсиш в теб причината да не я изпълниш. Обясни я първо на себе си, а след това поеми въздух, обади му се и я обясни и на него.

Как ще ти помогне

Ако приятелят ти за цели осъзнава добре своята роля и потенциал да те вдигне на крака, няма да те обвинява. Вместо това, ще те попита какво се е случило, защо не си изпълнил седмичната си стъпка и какво можеш да направиш следващия път, за да не стане отново така.

Смисълът на тези въпроси е да си дадеш отговорите сам. По този начин, без готови решения, осъждане или съвети, той ще те подкрепи да вървиш напред.

Е, ако ти каже „Тц тц, знаех си, че нищо не става от теб!“, явно още му е рано да е приятел за цели. Защото да ти помага да се самозакопаеш не се брои за помощ, нали така?

Ето, че стигнахме и до последния случай.

Проблем #4 Губи се навикът за чуване

В една от предишните статии стана дума за целите за изграждане на навик. Трудно е и изисква дисциплина и определено време. След това по дефиниция той автоматично работи за теб и не го мислиш.

Ако искате да свикнете всяка седмица да се чувате в определен час и да споделяте за 20 минути напредъка и предизивкателствата си по своите цели, за да си помагате, в началото няма да е лесно. Всяка седмица ще трябва и двамата да полагате усилия – независимо какво в ежедневието ви е изскочило, колко сте натоварени, дали сте готови или не със своята визия, дали сте изпълнили или не стъпките си предната седмица.

Едно от първите неща, които двамата приятели за цели трябва да направят, е да осъзнаят това: Седмичните обаждания са навик, който се гради трудно. Но веднъж изграден, ще е ползовторен задълго.

Поддържане на рутината

Тук основното е да се чуете, а не че трябва да сте винаги на 100% готови за разговора.

На нас също ни се случва да нямаме време, да сме на път, да сме в разгара на организацията на важно събитие и т.н. Но винаги провеждаме седмичния телефонен разговор, за да не губим тренинг. Просто прилагаме тези 2 трика:

1. Понякога се разбираме за друг ден и час;
2. А понякога провеждаме мини версия на разговора.

Как ли?

5 е по-малко от 20, но е повече от 0

В дните, когато наистина разполагаме само с 5 минути, се чуваме за толкова. По-добре е, отколкото да пропуснем изобщо.

Кратичкото: „Виж, не съм готов с моите стъпки, но кажи набързо твоите“ върши чудеса. Да, няма време за пълноценна обратна връзка, въпроси и изводи, но поне тренираме своето постоянство.

Защото знаем, че тези няколко минути имат силата да отключат много други процеси. Както да си оставиш от вечерта маратонките пред входната врата отключва тичането на сутринта, така и разговорът с приятеля ти за цели може да те извади от дупка, ако си в такава, или да те вдъхнови да летиш още по-високо, ако си във възход.

С това приключваме материалите, посветени на грешките с приятеля за цели. Ще ни е изключително ценно да споделиш какви предизвикателства срещаш ти. Пиши под статията и ще се радваме да можем да помогнем.