Как си блъскаме сами главата в стената без да разбираме и какво да направим по въпроса

„Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах — Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората.“

Хорхе Букай[1]

Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

 На следващия ден
излизам от къщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея. 

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него. 

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея. 

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея. 

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!

Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци…
И докато подскачам,
отново падам в рова. 

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си. 

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.

***

Може ли тази история да ти помогне да си по-добър в постигането на целите си?

Ето как.

Всеки има свой собствен трап

Тази ситуация е толкова позната. Имаш цел, но пред теб постоянно се изправят някакви предизвикателства, които пречат на прогреса ти и те връщат назад. Често те даже са от един и същи характер. Все си блъскаш главата с даден проблем и той изглежда нерешим.

А истината е, че целта ти може да бъде постигната с много по-малко усилия. Без да се налага да помниш, че на пътя ти има дупка, без да се фиксираш в нея, без да търсиш начини как да я прескочиш. С други думи, без да влагаш в нея цялата си енергия.

Може просто да се огледаш за алтернативни пътища.

Но на първо място трябва да знаеш нещо друго. Не откъде да минеш, а…

Къде отиваш?

Тротоарите са много – както в града, така и в живота.

И вероятно на всеки от тях все някъде има дупки, или „плаващи плочки“. Те неизменно водят нанякъде, но само по някои от тях можеш да стигнеш където искаш.

Затова в нашата система „Приятел за цели“ всичко се свежда до това да определиш своята дългосрочна визия – дестинацията си. Тя ще ти даде ясна посока и ще можеш да разработиш 90-дневните стратегии как да я доближиш, или ако ползваме горната метафора – по кой път да тръгнеш.

Защо не виждаш трапа?

Отнесен в собствените си мисли и претоварен с безброй планове и притеснения във връзка с твоята цел, е напълно възможно да действаш „на автопилот“. Това съответно може да ти попречи да осъзнаеш, че вървиш към неизбежен провал.

Но когато го разбираш, пак може да ти се случи същото.

Защо въпреки, че го виждаш и мислиш за него, пак падаш вътре?

Случвало ли ти се е някога да осъзнаеш, че проблемът сякаш те привлича?

Фиксираш се върху него, вместо върху начините да го избегнеш, и в крайна сметка пак се случва именно той да те събори. Може би това е начин да оправдаеш своята липса на прогрес пред себе си и да можеш да си кажеш „Ето, знаех си, толкова трудно и всеки път става точно така!“

Но по-вероятно има друга причина. Да видим.

Защо това се случва отново и отново

За добро или лошо – ние, хората, сме изградени от своите навици.

Затова често пъти ограниченията и спънките пред теб могат да не са нито обективни, нито реални. А да са просто нещо, което е съществувало в някакъв момент, формирало поведението ти и оттогава ти продължаваш все така по навик.

Като да тичаш всеки божи ден по една отсечка зад плажа с маркирана дължина от 500 метра, само защото навремето когато си започнал, не си имал крачкомер. И макар от години вече да имаш модерно смарт устройство за следене на разстояния, да продължаваш все така… Вместо да изследваш цялата крайбрежна алея и да се насладиш на красотата и разнообразието на света.

Човешко е.

Всъщност не само човешко.

„Слонът, моят приятел“

Интересно как огромни животни като слоновете могат да стоят мирно, вързани за малко колче с канапче. Колкото и лесно преодолима да е, тази примка ги задържа.

Причината е, че те са връзвани така от малки, когато действително е било така.Порастват с убеждението, че не могат да скъсат връвчицата и му остават подвластни завинаги.

Често е така и при хората. Знаеш си периметъра, несъзнателно си определил потенциала си и не се и опитваш да скъсаш въжето. Защото това твое ограничение малко или много представлява и твоята зона на комфорт.

Решението е постепенно да започнеш да я разширяваш, напредвайки постепенно и с малки стъпки. С времето ще натрупаш увереност и ще се освободиш от това, което те е спирало с години.

Но освен всичко друго, рутината стеснява и периферното зрение. Пречи да спреш и да се огледаш дали нещата не могат да бъдат по-добре другояче. Да се върнем на нашата улица…

Защо дори не виждаш отсрещния тротоар?

Може би защото си знаеш твоя ров в тротоара, имаш опит в справянето с него и не смееш да тръгнеш по другите. Кой знае, там може да има още по-дълбоки ями и контузването ти да е много по-сериозно?

Страхът да сменяш пътя, по който вървиш, може да те вкара в един еднотипен живот и да ти попречи да постигаш целите и мечтите си.

Ако правиш същите грешки отново и отново или оставяш едно и също нещо да те спре да продължиш към целта си, може би ежедневието е взело превес. Нямаш време да спреш и да погледнеш на ситуацията с нови очи, да прецениш всички възможности.

Ето нашата стратегия как да разбиеш омагьосания кръг веднага.

#1 Изясни си посоката с дългосрочна визия

Най-доброто, което можеш да направиш, е да осъзнаеш накъде всъщност си тръгнал и че има много пътища натам.

Затова е много ценно да имаш визия за най-важните области в живота си – здраве, семейство, финанси, кариера.

Направи го още днес. Отдели малко време да формулираш как си ги представяш, защо те са важни за теб и защо ще бъдат важни и след 25 години. Запиши ги на място, което ще помниш и пазиш, за да можеш лесно да ги препрочиташ.

Това ще ти даде яснота за посоката. Ще можеш да избереш правилния път натам, поставяйки си точните цели, а не просто да обикаляш града в търсене на гладки повърхности.

#2 Подобри „видимостта на ямите“ с прегледи на 90 дни

Направи си напомняне да отвориш записките си точно след три месеца. Някои неща вероятно ще ти се сторят абсурдни, други – много важни, а и ще видиш какво липсва.

Превърни в своя втора природа редовния преглед на визиите и целите, които те водят към тях. На всяко тримесечие ще сядаш и ще си даваш сметка какво е проработило и какво – не, дали си на прав път, или е нужна промяна.

#3 Намери си приятел за цели

Нашата система е ценна именно с това – дава ти механизъм да спреш да „буксуваш“, да огледаш света и себе си и да прецениш как да продължиш, за да успееш да постигаш повече.

Но това невинаги е лесно.

Именно тук идва ролята на твоя приятел за цели. Той ще те подкрепя по два начина. Първо, няма да те оставя да пренебрегнеш преглеждането на твоите визии, и второ – със страничния си поглед ще ти помогне да видиш къде бъркаш.

#4 “Тъпо и упорито“ не е най-добрата стратегия…

Бъди готов да признаеш пред себе си или да чуеш отстрани, че тъпчеш на едно място. Така Айнщайн определя лудостта: „да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.“

Понякога няма нужда да работиш по целите си по-упорито, а просто по-умно, по ефективно.

Ако болката не те мотивира, нека те мотивира възможността от другия тротоар. Мини по него!

С времето и с регулярното преосмисляне на своята визия и стратегия постепенно ще започнеш да осъзнаваш кои са истинските ти приоритети и да отсяваш останалите неща. Така ще придобиеш спокойствие и увереност да гледаш далеч напред, а не само в краката си.

#5 Излез от коловоза с малки стъпки

На теория е просто – изгради визия, поставяй си 90-дневни цели, преглеждай ги през три месеца. Но всъщност ежедневието е това, което те е събаряло до момента и което не бива да допускаш да те събаря и занапред. Ето как.

Започвай всяка седмица с предварително намислени действия по всяка от целите ти.

Това е ключът. Не разчитай в натоварения си график все някак да успееш да направиш нещо и така накрая да си постигнал успех. Направи нещата по-лесни.

Реши в неделя вечерта кои са онези 2-3 миниатюрни дейности, които обаче са домино стъпки и ще поведат всичко останало напред. След това през седмицата работи само по тях, без да се напрягаш с допълнителни размишления. Дали са били правилните? Прецени в неделя и планирай следващите си стъпки.

#6 Не спирай

Нека всичко това се превърне в твой начин на живот. Улесни се максимално, като си правиш римайндъри и ползваш най-удобния за теб формат за записване и архив.

Ще видиш как с времето ще „автоматизираш“ процесите и колко хармонично ще се впишат в деня ти планирането на седмицата, срещите с приятеля ти за цели, малките стъпки, прегледите им, ревизията на тримесечните цели и на самата ти визия.

Нашият апел е да не се отказваш да гониш мечтите си. Да, пътят е осеян с дупки и Общината няма да ги запълни скоро. От теб зависи да вървиш напред въпреки всичко, да живееш спокойно, уверено и пълноценно.

Сподели с нас

Напиши в коментар коя е твоята „дупка в тротоара“. Има ли грешка, която си допускал отново и отново, без да се огледаш има ли съвсем алтернативни подходи? И какво конкретно ще промениш след тази статия? Благодарим и доскоро!

 

[1] Цитатът и стиховете са включени в книгата „Приказки за размисъл. Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни“, издателство „Хермес“, издадена 2009 година. Автор: Хорхе Букай. Превод от испански: Ева Хатисова.