Да крием или да споделяме целите си (и с кого)

Да кажеш или да не кажеш – това е въпросът. Или поне темата на днешния материал, в който разглеждаме позитивите и негативите от споделянето на личните цели с други хора. Дали, как, колко и с кого – виж вариантите тук и реши за себе си.

„Каква е мечтата ти?“

Този въпрос зададе един наш приятел след края на мотивационно събитие, което води пред стотици хора. Отправен беше към една жена, която в началото се смути, но все пак му разкри, че мечтае да развива дропшипинг бизнес.

Без да губи повече време, нашият приятел я поведе през залата и я запозна с най-добрия предприемач в тази област у нас, с думите: „Ето, питай го каквото искаш, той ще ти помогне!“

Случайност? Не мислим…

Замисли се колко често ти се случва да не кажеш на никого с какво предизвикателство се сблъскваш и съответно да се мъчиш сам да го разрешиш, докато решението е по-близо, отколкото очакваш?

Ние самите имаме десетки такива примери.

Стратегията „Кой“

Разказвали сме как прилагането на Стратегията „Кой“ спаси Ники от дълго и изтощително ровене из Интернет във връзка с крипто валутите. Просто се запозна с правилния човек, който влезе в ролята на негов ментор и за часове му разясни всичко в детайли, които не са известни на широката публика.

Така от тримесечна цел за проучване, тя се превърна в неколочасова. Но не е само това.

С малко помощ от приятел

Почти ежедневно се убеждаваме как всеки път, когато споделим за своята цел, ние получаваме помощ. Дали ще публикуваме пост във Фейсбук, че търсим детегледачка; дали ще разкажем на приятел за предизвикателствата с ремонта у дома си; или ще споменем на половинката си, че се нуждаем от нови слушалки за по-качествен запис за подкаста – решенията заваляват.

Ще се окаже, че поне 15 души имат предвид препоръчана детегледачка. Че приятелят има какво да каже за ремонта и дори има близък познат, който прави огромна отстъпка от закупените строителни материали. И че жена ти има страхотни слушалки някъде из чекмеджетата на бюрото.

Винаги печелим от споделянето

Реално нашите наблюдения са, че с колкото повече хора говорим за намеренията си, толкова по-добре се развиват нещата за нас. Същевременно нямаме спомен да сме споделили нещо и това да ни е попречило.

Споделянето може да направи изпълнението на целите ни на всички нива – от стъпки до визии – много по-лесно.

Тогава не е ли странно, че в ежедневието хората споделят толкова малко!

Разбирания за споделянето на целите

На практика няма две еднакви мнения по въпроса дали и до каква степен е добре личните цели да се разкриват пред останалите. Някои гурута в личностното развитие например твърдят, че не бива да говорим публично за тях. Други оспорват това и препоръчват да кажем на целия свят към какво се стремим.

Групирахме позициите в 4 „нива“, за да покажем какво може да даде всяко от тях. Интересно да видим с кое ще се припознаеш и ти.

Ниво #1

Важно е да крия какво съм намислил. Не искам другите да разбират, за да не ми откраднат идеята или да не ми попречат да я постигна. Освен това споделянето ме притеснява, защото може да загубя време и усилия в дискусии и спорове.

Ако и ти си на това ниво, вероятно се опасяваш най-вече от това другите да не се опитат (съзнателно или не) да те спрат да постигаш целите си. Тук ние откриваме два интересни момента, върху които може да се помисли.

Притеснението, че ще ти откраднат идеята

Това е доста разпространено вярване. Често се наблюдава при млади и ентусиазирани хора – хрумва им идея, с която да променят света, да забогатеят и като цяло да постигнат грандиозни резултати. Боят се, че към момента нямат всички необходими ресурси бързо да реализират плановете си и ако споделят с някого, той ще стане милиардерът вместо тях.

Чували сме дори за случаи, в които хората се свързват с инвеститор да подкрепи проекта им финансово, но от страх не посмяват да му кажат за какво конкретно става дума.

Спокойно! Идеите няма да се изчерпат.

В днешно време не може да се каже, че има точно такъв дефицит.

Нищо не ти идва на ум? Потърси в Интернет и след 10 минути ще имаш цял списък с потенциални възможности.

Дори можеш да развиеш умението си да генерираш идеи – например като последваш съвета на Джеймс Алтъчър[1] всяка сутрин да нахвърляш по 10 (независимо колко щури и шантави ти се струват) и така до няколко месеца ще си мастър.

Кой живее за чуждите цели?

Опасението, че някой ще се захване именно с твоя проект вместо теб рядко е основателно. Замисли се – ти би ли се впускал в най-разнообразни начинания, за които някой ти спомене? Хората имат собствени цели, съобразяват се със собствените си ресурси и живеят своя живот.

В крайна сметка:

Проблемът никога не е бил в самите идеи, а в изпълнението им.

С други думи, предизвикателството не е да измислиш нещо, а да го доведеш до успешен край. Затова може би е добър вариант да потърсиш кой би ти бил от полза и да обсъдите заедно целта ти.

Да видим обаче и второто често срещано препятствие на това ниво, което спира хората да говорят за целите си.

Притеснението да не омаловажат целта ти – включително в твоите очи

Всички сме го виждали – опитваш се да спазваш диета, но на празнична семейна вечеря те взимат на подбив и се надпреварват да ти предлагат равиоли със сметана и гъби и торта Гараш.

Страхът от това да се подиграват на целта ти и реално да ти попречат може да те спре изобщо да я споменеш. Но как това ще те улесни да я изпълниш?

„Защо“ е въпросът

Едно правилно решение според нас е да се придържаш към визията си. Когато имаш силно Защо, чуждите коментари няма да могат да те спрат. Дори напротив – ще ти покажат колко силна е вярата ти в теб самия, щом устояваш на атаките. Подготви се предварително за възможните ситуации, бъди открит, но твърд в отстояването на собствената си цел и всичко ще бъде наред.

Това има и още един неподозиран позитивен страничен ефект:

Истинските цели си струват

Ако се боиш да разкажеш към какво се стремиш, защото другите могат да те отклонят от пътя ти, значи със сигурност трябва да го направиш.

Защото това означава, че не си съвсем убеден в целта си.

Нашият съвет е да говориш за нея – да чуеш чуждата обратна връзка, да погледнеш отстрани на евентуалните пропуски в плана или препятствията по пътя.

Това е много добър момент да си отговориш на въпроса „Защо“

На везната

Ако се разколебаеш или осъзнаеш, че тази цел не е твоя, замисли се дали усилията си струват. А ако дискусията затвърди увереността ти в твоята посока, значи целта си струва.

Замени страха от това да те разубедят, с предизвикателството да се опитат да те разубедят. Тогава независимо от резултата, това ще е ценно за теб и ще ти помогне да продължиш напред.

Нека сега и ние продължим напред към следващото ниво по отношение на разбирането на смисъла от споделянето на целите.

Ниво #2

Рядко споделям целите си, а когато го правя е по-скоро случайно в някой разговор с приятел. Понякога бих споделил дадена моя цел, когато това може да ми е от полза, като например да получа помощ или информация.

Неангажиращи приказки

Имаме познати на това мнение. Те се чувстват комфортно да говорят за някои от своите мечти, но само, когато са в неформална среда, по време на приятелски разговор, който може дори да е на съвсем различна тема. Често не осъзнават от колко голяма полза им е това споделяне, но всъщност тяхната позиция е едно добро входно ниво към това да си намерят приятел за цели.

Проблемът тук е в честотата.

Кодови думи: „рядко“ и „случайно“

Макар от време на време да говориш с някого за целите си и той да успее да те посъветва, насочи или подкрепи, това не е устойчиво. Не и ако не се превърне в регулярен процес и да води до постоянни резултати.

Добра идея е да пробваш и постепенно да направиш тези разговори за цели редовни.

Ниво #3

„Не споделям публично целите си. Повечето си цели бих споделял с близък човек. Предпочитам да съм резервиран в споделянето и имам цели, които не бих споделил с никого.“

Ако твоето виждане за нещата съвпада с горното, ти може би имаш приятел за цели и вече виждаш позитивите от подобна комуникация. Предизвикателството е в разширяване на „арсенала“ от цели, за които би говорил – с близък човек и изобщо.

За публичното споделяне

Американска мотивационна писателка разказва как навремето обявява на всеослушание (което значи пред милиони почитатели в социалните мрежи) за мечтата си следващата и книга да влезе в списъка с бестселъри на New York Times. И това не се осъществява. Разбира се, тя е съкрушена и засрамена, защото провалът изглежда още по-гръмък.

Но научава урока си по правилния начин – ако искаш да мотивираш, да носиш стойност и да окуражаваш хората да преследват смели мечти, не можеш да не следваш собствените си съвети и да се преструваш, че всеки нов успех е някаква случайност.

А наградата е, че когато най-сетне успява да влезе в този желан списък от най-добрите книги, заедно с нея празнуват милиони хора по целия свят.

За некомфортните цели

Те са най-ценни за споделяне.

Факт е, че за някои неща не е толкова приятно да се говори. Вероятно не би ти било лесно да кажеш дори на близък приятел колко тежиш и каква е целта ти за здраве и фитнес, или пък каква е заплатата ти и какви са плановете ти за финансова независимост.

Но именно тук е ключът: когато ги кажеш на някого, ти получаваш яснота какво всъщност искаш, сила и възможност за действие. Знаеш къде се намираш и къде искаш да отидеш. Вече си поел по пътя натам.

Първа стъпка

Споделянето на целта е първата стъпка към постигането на целта.

Ако дори не можеш да я кажеш, какво остава за това да вършиш действия по нея? Изричането на глас на най-притеснителните ти цели им дава плът и кръв и затвърждава твоето намерение, отдаденост да се ангажираш с тях и да си сериозен в усилията си да напреднеш.

Ако преодолееш това, ще се озовеш на последното ниво.

Ниво #4

„Смятам, че е добре да имам близък човек, с когото да споделям всичките си цели, дори тези, за които ми е некомфортно да говоря. Имам цели, които споделям открито и публично. Вярвам, че това ще ми помогне да ги постигам по-лесно.“

Това е нашето разбиране за смисъла от споделянето на целите.

Нашият подход

Ясно е, че ние сме приятели за цели и че отработваме процеса по взаимно споделяне вече 7 години. Всяка седмица виждаме ползата от този несекващ извор на кураж и подкрепа.

Но също толкова важно е за нас да споделяме със своите слушатели и читатели някои от най-съкровените си стремежи.

А колко?

Не всички – това в никакъв случай не е задължително. По-скоро идеята да говорим за своите цели публично – в статиите, в подкаста и на уъркшопа ни, за да осъзнаем кои са истински важните, да си ги изясним и понякога да помолим за помощ.

Интересното е, че постепенно зоната за комфорт се разширява и днес имаме куража да говорим за неща, за които никога преди не сме се осмелявали. Резултатът – заобиколихме се с екип от хора, които ни подкрепят и вярват в нашата кауза.

И накрая:

Стойността е за споделяне

Често говорим за това как искаме да помогнем на възможно най-много хора по целия свят да живеят удовлетворен живот, постигайки всички свои цели. Нямаме никакво съмнение, че това е правилното решение.

Първо, защото вярваме  своята визия. Истинските цели са големи – свързани с допринасяне за благополучието и на хора извън нас.

И второ, защото вярваме в споделянето. То е смислено, когато може да приобщи другите, да им даде пример, сила и криле да постигат собствените си големи и смели цели.

 

___

[1] James Altucher – американски предприемач, рисков капиталист, основал над 20 компании, както и автор на бестселъри с над 20 издадени книги.