Защо имаш цели? Преди да си поставиш каквато и да е цел, прочети това.
Може и да не ти се вярва, но начинът, по който мислиш за целите си, има пряко отношение върху вероятността да ги постигаш. Виж тези четири основни нива при поставянето на цели, разбери на кое си в момента и ще знаеш какво трябва да направиш, за да преминеш на следващото.
Екзистенциален въпрос
Много ни впечатли историята, която разказва Виктор Франкл в своята книга „Човекът в търсене на смисъл“. Като затворник в концлагерите през ВСВ, той е предвиждал кой ще бъде следващият загинал само по това кой сутрин отказва да стане от леглото. Онези без мотивация да се изправят и да започнат деня си винаги умирали в най-скоро време.
Когато нямаме никакъв стимул да станем, няма към какво да се стремим, нямаме надежда, че днес ще бъде най-прекрасният ден – тогава и разумът, и тялото спират да търсят порива за живот. Вселената започва да си събира частите обратно.
Макар днес да живеем в съвсем различна обстановка, човешката природа си е все същата. Имаме нужда от цели, за да придадем смисъл на живота си.
Цели и смисъл
Не става дума за първични цели като това да изкарваш повече пари или да си купиш нова кола.
Говорим за всички онези малки и големи цели, свързани с твоето развитие и подобряване във важните за теб области.
Те ти вливат енергия и ентусиазъм, те придават цвят на деня ти, защото имаш към какво да се стремиш. Всъщност именно тук е ключът.
Всеки ден е от значение
Целите са ценни именно заради пътя към тях всеки ден.
Не е толкова важно да ги постигнеш и да ги зачеркнеш от списъка си, колкото самото ти приближаване към съкровените ти стремежи. Защото когато успяваш, това ти дава увереност и криле да продължаваш напред. А когато не успяваш, това за теб е ценен урок. Получаваш възможност да осъзнаеш своите действия и да се усъвършенстваш още повече в това, което правиш.
Ключовото на системата „Приятел за цели“ не е, че един ден обезателно ще постигнеш целите си. Идеята е, че ще се приближаваш към тях всеки ден, ще ставаш всяка сутрин с мисълта „постигам целите си!“
Въпрос на възприятие
Както за всяко друго нещо в живота, тук също има различни мнения. Хората са на различно ниво по отношение на разбирането си за смисъла от целеполагането и следването на систематичен подхо. Тук разглеждаме няколко базови нива с техните нюанси.
От това животът да се случва НА теб и да намираш целите за безполезни, до това да се случва ЗА теб и да търсиш израстване и стойност от всяко изживяване, има няколко стъпала. Ще ни е интересно да разберем към кое се определяш ти.
Ниво #1: Жертвите
Най-общо тази позиция е на хората, които мислят, че животът им се случва независимо от тяхната намеса. Те разсъждават по подобен начин:
„Смятам, че не е нужно да си поставям цели. Според мен това е безсмислено, защото животът и съдбата ми така или иначе са предопределени. Имам усещането, че целите само ме потискат, защото ежедневието ми и без това е претоварено и нямам време за друго. Освен това мисля, че е твърде вероятно да се проваля“.
Различни зони
Не е задължително един човек да е съгласен с всички твърдения от първото ниво, тъй като те са различни по своя смисъл. Но общото между тях е, че представят една пасивна позиция към живота и съответно към поставянето на каквито и да било цели.
Без цели = без отговорност
Ролята на жертвата е много лесно да се възприеме в краткосрочен план, защото сваля от плещите ти цялата отговорност. Когато така или иначе нищо не зависи от теб, ти можеш да си позволиш да си пасивен.
В дългосрочна перспектива обаче се обричаш на мъчително съществуване, защото да живееш без отговорност значи без смисъл. Да се носиш по течението и да се надяваш на благосклонността на съдбата.
„Все на мен се случва“
Може да е приятно да вярваш в предопределеността на живота, когато ти се случват хубави неща и всичко върви гладко.
Но, както знаеш, животът има своите приливи и отливи за всеки от нас. И когато настъпят тежки периоди (наистина трагични, а не когато някой ти одраска новата кола) – тогава ти е нужна вяра в себе си, а не в съдбата. В противен случай рискуваш да изпаднеш в състояние, от което няма излизане.
Опасна зона
Ако вярваш, че всичко е предварително начертано и животът ти поднесе тежки загуби в семейството или абсолютен финансов крах, можеш да изпаднеш в дупка или депресия за дълъг период.
Най-лошото на ролята на жертвата е, че липсата на цели и движение напред още повече задълбочава това състояние. Ето защо е много опасно да не виждаш смисъл от своите действия.
За страха от провал
Повечето хора, които се намират на най-ниското ниво по отношение на целите, обикновено се боят от нещо.
Най-често се страхуват да не се провалят, да не рискуват и загубят, да не станат обект на присмех и негативни коментари. Това ги отказва изобщо да си поставят цели за нещата, които искат.
Нужен е нов поглед
Именно за тях е важно да намерят система за цели, която да им дава не само ясен механизъм за успех, а и подкрепа. Ето защо в „Приятел за цели“ думи като „провал“ нямат място. Напротив, всяка грешка и неуспех са възможност за един нов безценен урок.
Нюансът „твърде съм зает за цели“
Това ние самите разбираме много добре.
Когато ежедневието взема превес, отговорностите и задачите се трупат, а времето все не стига, е лесно да си кажеш, че няма кога да се занимаваш и с цели.
Но е много освобождаващо да осъзнаеш, че имаш време за това, за което… ти отделиш време!
Фокус и приоритети
Заложихме като основно правило в системата да се фокусираме съзнателно върху малко на брой, но истински важни цели. Бързо установихме, че когато отрежеш от ежедневието си всичко маловажно и се научиш да казваш НЕ, претоварването изчезва, усещането на потиснатост – също. Тогава имаш време и възможност да постигнеш мечтите си.
Да минем към второто ниво.
Ниво #2: Самоуверените
По дефиниция тези хора мислят така:
„Понякога ми хрумват идеи, които искам да реализирам и започвам да действам по тях. Нямам нужда да ги дефинирам като конкретни цели и да ги записвам, защото съм наясно какво искам като краен резултат. Обикновено знам как да го постигна и смятам, че ще успея.“
„Мене жокер ми не требе, я тва го знам!“
Свързваме този начин на мислене със самочувствието, присъщо на хората с по-малко житейски опит. Включваме тук и себе си в студентските си години!
На практика не е чак толкова лошо да се намираш в зоната на позитивното възприемане на нещата. Това може да е нещо като входно ниво за хората, които искат да започнат да си поставят цели.
Проблемът е, ако не смяташ за нужно да дефинираш изрично целите си и да ги записваш. Ето защо.
Не знаеш какво искаш, докато не го видиш черно на бяло
Когато имаш само „хвърчащи мисли и идеи“, всъщност нямаш нищо конкретно. Виждаме го постоянно.
Попитани 50 души дали имат мечти, всички енергично потвърждават. Но запитани колко от тях имат писмени цели, най-много двама плахо вдигат ръка.
Когато нямаш писмени цели, значи нямаш добра дефиниция. А да се направи това не е лесно.
Опитай сам и ще видиш, че едва след като ги запишеш ще можеш да разбереш какво точно искаш.
Целите се променят
Няма лошо да не записваш целта си, ако тя е за 3-4 седмици и веднага започнеш работа по нея.
Но ако си поставиш двугодишна цел и не я запишеш, след 2 години тя ще се е променила без дори да разбереш. Ще се изненадаш колко бързо се променят плановете.
Защото за добро или лошо, хората променяме своя мироглед, опит, контакти и интереси. Не можеш да разчиташ, че след година ще мислиш точно по същия начин както сега и че ще искаш точно същото като днес.
Ако искаш да постигаш дългосрочни цели, тогава по-добрият вариант е да я запишеш, за да можеш да проследяваш своето развитие, включително в начина си на мислене.
Ниво #3: Победителите
“Имам добра представа кои са моите 1-2 големи и важни цели в живота и дори съм им направил общо описание. Те ме вдъхновяват и постигането им прави ежедневието ми по-вълнуващо. Вярвам, че е необходимо да ги преглеждам един-два пъти в годината, за да сверявам дали се движа по пътя към тях.”
Това е буквално на крачка от истината. Много успешни хора около нас мислят по този начин.
Позитивните страни
Хубаво е да знаеш кои са важните неща за теб, за да знаеш и своята посока. В противен случай ще си като Алиса на кръстопътя, на която Котаракът казва „Щом не знаеш накъде отиваш, всеки път ще те отведе там.“
Също е хубаво да имаш плам и увереност, че си на прав път.
И все пак и на това трето ниво по отношение на разбирането за целите има място за подобрение.
Осмисляне и коректив веднъж в годината не е достатъчно
Да прегледаш целите си, да измериш резултатите и да си направиш съответните изводи е много ценно, защото това дава нова мотивация, енергия и кураж. Затова не е препоръчително да го оставяш само за периода около Коледа.
Една година е твърде дълъг период, в който можеш да се сблъскаш с различни пречки, или да има моменти без никакъв напредък. Тогава има риск да се огънеш пред препятствията и да се откажеш.
Да спреш и да се огледаш
Съзнателното отделяне на време за редовна ревизия и при необходимост смяна на курса действа спасително за целите. Най-добре е да се прави на всяко тримесечие, когато доказано от практиката настъпва спад в мотивацията.
Седиш ли на стол с два крака?
Вторият проблем на това ниво е типичен за много професионалисти. Те се съсредоточават само в една област от живота си и обвързват усещането за успех най-вече с кариерата или финансите. По този начин се губи балансът и може да пострадат други важни неща, като например времето със семейството.
Ако и ти си в същата ситуация, можеш да чертаеш визията си и за останалите сфери, които ще са важни за теб в следващите десетилетия – като здравето, отношенията ти с близките, мисията ти, свободното ти време и т.н.
Ниво #4: Вдъхновените
„Знам кои за мен са важните области в живота и каква конкретно е целта ми за всяка една от тях. Имам описание на целите си и смятам, че е необходимо да ги преглеждам няколко пъти в годината. Те ме вдъхновяват и правят живота ми по-вълнуващ. Осъзнавам, че за да имам напредък в дадена област е необходимо да си поставя дадена цел, която да следвам с постоянство.“
Това е най-високото ниво. И това ни дава нашата система!
Добре смазана машина
Когато имаш 30-годишна визия за най-важното са теб, конкретна стратегия за изпълнение под формата на 90-дневна цел за действие, и механизъм за постоянно действие с малките седмини стъпки, ти си на прав път! Вдъхновението идва от ежедневния напредък, от усещането за прогрес и подобрение, от несекващата мотивация.
Как целите спасяват
Наскоро се убедихме, че вдъхновението от целите ни помага да преминем през действително тежките периоди в живота си. Случи се трагично събитие, която може да съсипе едно семейство за дълго време. За много хора това би означавало стопиране на всякакви проекти за неопределен период
Но това, което спаси Иван, е съзнанието за мисия, за смисъл, а мотивацията му да стане сутрин от леглото бяха целите. Именно в този период той успя да постигне забележителен напредък по много от тях, защото вярва в тяхната стойност. Това показва, че не говорим само на теория.
Факт е, че животът си върви независимо от нас, но имаме цели, които си следваме, възприемаме и отработваме по различен начин, излизаме от ситуациите по различен начин и продължаваме нататък по различен начин.
Различен живот
Когато си вдъхновен от своите стремежи, и в най-черните дни имаш мотивацията, желанието да продължиш живота си. Независимо какво подготвя той за теб, преминаваш през всичко не като жертва, а като носител на пламък. Тъжни моменти ще има и ще има, но през повечето време можеш да си в това енергийно състояние на вдъхновените. Тогава нищо не може да те катурне. Към това трябва да с стремим всички.
