Как да успееш – поучи се от нашите грешки в целите

В системата „Приятел за цели“ говорим за целеполагането и успехите на база собствения си опит. Но не се заблуждавай – това, че днес даваме насоки и практически съвети не значи, че сме се родили научени.

Напротив, над 10-годишният ни път през целите е осеян с грешки. Бъркали сме при тяхната формулировка, срок и начини за постигане, а понякога самите цели просто не са били нашите.

И добре, че допуснахме толкова много фалове!

Защото именно те са уроците, които усвоихме „по трудния начин“. Благодарение на тях разбрахме какво работи и какво – не, за да изградим правилата на системата. Така всеки „Buddy закон“ се е родил от някой наш провал и извода от него. Тук са няколко от най-любопитните.

Поставяхме си само едногодишни цели

Връщайки се към записките си отпреди години, една ясна тенденция се набива на очи.

Твърде дълго и ние сме допускали тази повсеместна грешка – да „разпростираме“ целите си за цяла година. Вкарани в дългосрочна времева рамка, една огромна част от тях така и са си останали на хартия.

Буквално.

В тефтерчето на Ники на страницата за 2014 г. срещу повечето пише „Отлага се за 2015 г.“. А на следващата – „Отлага се за 2016 г.“. Познато ли ти е?

Запитахме се защо едногодишните цели са рецепта за неуспех. Ето какво открихме.

„Нямам бърза работа“

Проблемът е именно в прекалено многото време, което си даваш за иначе бързо постижимото.

Дългият период пред теб те лишава от усещането за спешност и позитивен стрес, който да те подбуди към действие.

Затова оставяш задачите, които изскачат всяка седмица, да станат твой приоритет, за сметка на истински значимите за теб неща.

Не си само ти

За съжаление, едногодишните SMART цели и „новогодишните решения“ масово са възприемани като правилния начин за целеполагане. Причината е, че той е интуитивен и звучи закономерно.

Но почти винаги води до едно и също.

Синдромът „една декемврийска сутрин“

Не е приятно, когато си имал пълния потенциал да изпълниш намеренията си, и все пак по някое време през декември се събуждаш с болезненото осъзнаване, че си доникъде и пак се налага да отложиш за догодина. И да гледаш как се изтъркулват година след година на пропуснати възможности.

Дълго се въртяхме в омагьосания кръг, преди да го пробием с тази иновативна идея:

Не е нужно да имаш само един вид цели

Осъзнахме необходимостта да разделим големите си мечти от нещата, които можем да постигнем незабавно – много по-скоро от 12 месеца.

Така поставихме фундамента на нашата система с два типа цели – дългосрочни и краткосрочни. Първите нарекохме „визия“, а вторите просто решихме да дефинираме не като годишни, а като тримесечни.

А как това задвижва колелото?

25-годишната визия дава ясна идея за посоката, в която искаш да се развиваш, а 90-дневните цели са стратегии как постепенно да се доближиш до нея. Именно техният оптимален срок ги прави толкова ефективни. Когато знаеш, че имаш само 3 месеца, директно започваш да работиш, оставаш мотивиран и напредваш с бързи темпове. Звучи логично, нали?

Минаваме към втората често допускана от нас (и не само) грешка.

Целеполагахме за неща извън нашия контрол

Човек може да е толкова изобретателен в стремежите си! Комични примери като „Сестра ми да си смени работата“ и „Съседите да се преместят“ не са рядкост. Но пък, разбира се, не работят и разочарованието е налице.

Всъщност зад този некоректен подход се крие едно разбираемо желание на активните хора, като тук не изключваме и себе си.

Много дълго си поставяхме цели, които не зависеха от нас, защото искахме нещо да се случи.

Но проумяхме очевидното: има смисъл да се стремим само към неща, върху които можем да повлияем. С други думи, в целеполаането винаги следва да се фокусираме върху собствените си действия, а не върху чуждите.

Какво имаме предвид?

Иван: от раздаване на задачи към лична отговорност

„Веско да направи редизайн на aula.bg”. Това щеше да е страхотна цел, ако принадлежеше  на човек на име Веско. А тя е на Иван.

Ще ти спестим разказа какво (не) се случи по въпросния проект.

Е, след първоначалния неуспех и взетата поука, целта на Иван придоби нова дефиниция, свързана с лично действие: „Да организирам и фасилитирам ежеседмични срещи за създаване на новия дизайн на aula.bg”. Така вече тя беше под негов контрол, измерима и изпълнима. И най-вече сполучлива.

Ники: „Шефа ни рече, хайде де“

Друг пример е целта на Ники „Да внедря нов инструмент за управление на проекти в компанията си“. И това би било чудесно, ако той беше единственият ѝ служител. Тогава нямаше да се налага да се съобразява с останалите директори, с бюджета, с необходимото на екипа време за обучение и въвеждане в експлоатация. Случаят обаче не е такъв и макар че е част от мениджмънта, не решава всичко еднолично. Затова и реализацията на тази негова идея се проточи за 2 години.

По-точно, след като прозря къде е проблемът, Ники формулира (и впоследствие изпълни) поредица от краткосрочни инициативи като „Да представя на екипа идеята си за новия инструмент“, „Да изготвя предложение за одобрение на бюджет“ и т.н., докато успее.

Урокът е, че правилната цел е обвързана със собствени действия, които да доведат до търсения ефект. Оттук произтече основното правило на системата ни – винаги да се ангажираме с лично действие, а не с това на другиго или с краен резултат.

Което води до следващите няколко примера за лоша дефиниция.

Поставяхме си мъгляво формулирани цели

Един от най-сигурните начини да не успееш, е да нямаш ясна идея какво искаш. Наскоро дочухме във фитнеса следното изказване: „Целя да изглеждам добре и да кача малко мускулна маса“. Но какво означава това изобщо? Как ще разбереш кога това „добре“ е достатъчно добре, колко е „малкото“ мускулна маса… И най-важното – какво възнамеряваш да направиш, за да го постигнеш?

Опасно е да имаш в главата си някаква размита идея за желано постижение, без обаче да планираш действия и да си дадеш време да ги изпълниш. Рискуваш да се откажеш от стратегия, която доказано работи, като в случая – да спортуваш с треньор 3 пъти седмично.

Макар на всички да е ясно, че целите трябва да са конкретни, ние също сме попадали в тази клопка.

Ники: да купиш или да не купиш

Нека вземем за пример бившата цел на Ники „Да купя нов апартамент“. Много е коварна, защото на пръв поглед е измерима и включва действие, а всъщност е твърде обща и е изцяло ориентирана към последицата – някакъв закупен апартамент. На практика много хора си поставят точно тази цел.

Ако и ти си пред подобен казус, първо си отговори на някои ключови въпроси, за да осъзнаеш и пречките пред теб. Оттам нататък е лесно – краткосрочните ти цели ще бъдат насочени към тяхното преодоляване.

Запитай се

Най-важно е да имаш отговора „защо“ – част от коя по-голяма мечта е тази покупка. Може да е от визията за семейство, а може и да е за инвестиция или за среда, в която искаш да живееш. Това ще ти даде и отправна точка какво всъщност да търсиш. Следва изясняване на всички останали детайли, докато не стигнеш до реалните стратегии, които да приложиш.

Колкото до Ники, безформената му цел беше причина за почти двугодишното забавяне. Накрая реши проблема, като формулира 90-дневни цели за действие: „Да проуча апартаментите в район X“, „Да направя списък с опциите, отговарящи на критериите за големина, цена, вид и др.“, „Да разработя стратегия за финансиране“ и т.н.

Кантарът на Иван

Друг наш пропуск от миналото е фиксирането в крайния резултат на всяка цена.

Така една от най-устойчивите цели на Иван през годините беше „да поддържам тегло под 95 кг.“. Привидно е добре обмислена – зависи от него, конкретна, измерима… Съдържа дори глагол. Който обаче не обозначава никаква активност. Точно това е слабото място – липсва начертана насока за постъпките, които да доведат до желаното постижение.

Затова и то не се реализира, докато целта не се обърна в действена – „да си създам навик 3 пъти седмично да ходя на фитнес, независимо от обстоятелствата“.

Това е ключът! Сега дисплеят на кантара е повод за гордост, но не и фикс идея.

Не се вкопчвай в резултата

Когато много искаме да получим нещо на всяка цена, цялата вселена се обръща срещу нас и се появяват всякакви пречки.

Тази концепция е представена в книгата на Вадим Зеланд „Пространство на варианти“. Допадна ни поуката, че вместо да настояваш да получиш нещо, по-добре се концентрирай върху онова, което можеш ти самият да свършиш. Народът го е казал: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!“.

Правили ли сме други грешки при целите? И още как!

Всичките ни цели бяха с краен срок в един и същи ден

Съществува една заблуда при разбирането на понятията „период“ и „срок“. Ако се опиташ да изпълниш всичките си тримесечни цели и да ги приключиш в последния момент, може да се затрудниш сериозно. Това обикновено води до претоварване, излишен стрес, обезверяване и в крайна сметка провал на една или повече от тях.

Иван споделя, че когато всички в офиса е трябвало да предадат проектите си в една седмица, фрустрацията на финала е била повсеместна. Никой не е бил в състояние да съдейства на колегите си и работата е пострадала. Днес нещата стоят другояче. Виж как:

Един период, различни дати

Иван вече разпределя работата така, че да се спази общият краен срок, но в тази времева рамка всяка отделна цел си има обособен период. По този начин в някоя седмица всички се концентрират и си помагат до затварянето на един проект, в следващата – на друг. Така напредъкът е много по-сигурен, а и хората са по-спокойни и уверени.

Крайният срок е един страхотен мотиватор. Ако си разпределим целите така, че да можем да ги постигаме в определени последователни периоди, това ни дава енергия.

Оттук следва и правилото, че целите по всички визии са тримесечни, но не са за финализиране в последния ден.

Не изчислявахме правилно необходимото време

Случвало се да се провалим и поради лошо планиране.

Като целта на Ники за увеличаване на аварийния фонд на семейството. Идеята беше в продължение на 90 дни да се правят допълнителни парични вноски. Звучеше добре – измерима, ангажирана с негово лично действие на месечна база.

Камъчето, което обърна колата, беше една проста сметка – колко време е реалистично необходимо, за да се натрупа зададената сума. Е, оказа се 4 пъти по-дълго. Хубавото е, че 90-дневните цели дават отлична възможност за коригиране на стратегията, когато тя не е ефективна.

Стигаме и до последната грешка при целите, от която най-искрено искаме да те предпазим.

Поставяхме си цели, които не съвпадаха с истинските ни интереси

Един такъв случай беше с целта на Ники за търговия на Форекс пазара. Подведен от лъскавата перспектива за бързи приходи от занимание, в което той е добър (писане на скриптове), реши да се занимава с това. Измисли алгоритъм в платформа, която да работи автоматично и само да му носи постъпления.

Целта обаче – редовно да отделя време за това начинание, беше отлагана неведнъж, преди направо да изчезне от списъка. Проблемът с нея беше, че нямаше нищо общо с визиите на Ники. Не му носеше лично удовлетворение и усещане за стойност.

Оттогава внимаваме да си поставяме цели само в областите, където имаме силно „защо“.

Визията дава яснота, увереност в решенията и фокус

Остави я да те води.

Когато знаеш защо правиш нещо и си убеден, че вървиш в правилната посока, мотивацията ти винаги ще е налице. Даже да трябва да излезеш извън зоната си на комфорт и да се изправиш срещу предизвикателства, дълбоката причина ще ти даде кураж да продължиш.

Ти си на ход

Признахме си за някои несполуки, а сега е твой ред. Разкажи в коментар под тази статия за някоя своя провалена цел и как си обясняваш случилото се.

Била е за дълъг период и си я забравил? Зависела е от други хора? Формулирал си я неточно? Или пък си се надценил с много на брой за кратък срок? Била е за нещо, което просто не е твоето?

А може би нещо друго. Ще се радваме да ни споделиш и с удоволствие ще ти помогнем, ако се затрудняваш да определиш причината.

И не допускай грешката да не се абонираш за новите статии на нашия сайт. Очакват те много интересни теми. Доскоро!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close