3-те грешки при създаване на навици [правиш ги и ти]

Може да изглежда, че навиците са нещо лесно, но така е само на пръв поглед. Всеки, който се е провалял или отказвал, може да потвърди – има неочаквани и скрити пречки.

Идентифицирахме три грешки при навици, от които и само една е достатъчна като прът в колелото. Повечето хора обаче правят и трите и затова възприемат създаването на нов навик като тежка и неприятна задача. Тук ще видим кои са и как да ги преборим.

Къде се крият грешките

Всичко е в главата.

Досега  в нашата серия за навиците постепенно разгледахме защо са ни те, каква е механиката им и как да ги управляваме, стратегии и тактики за изграждане, както и примери за различни области от живота. Всичко това показва, че съзнателното създаване на нов навик е въпрос на вътрешна нагласа, нарочно усилие по изграждане на невропътеки.

По същия начин и причините за неуспех при изграждане на навици се крият не във външни фактори, а вътре в нас.

Добрата новина е, че след като разберем какво в главата ни всъщност ни пречи и някои методи за преодоляване, можем да обърнем нещата и да тръгнем в желаната посока. Ето трите грешки при навици (за Иван втората е най-грубата).

#1 Първа грешка: Самоцелни навици

Да ставам всяка сутрин в 5:00ч.

Да уча китайски всеки ден.

Или да правя по 200 коремни преси дневно.

Ако не можеш да допълниш със смислено за теб обяснение „защото…“, тогава горните примери са напълно самоцелни навици. Без истинско основание, те са просто идеи за експерименти или краткосрочни проекти.

Самоцелните навици са онези, които се опитваш да изградиш, без да си изчистил за себе си причината да го правиш.

Всеки понякога чува отнякъде интересно предизвикателство или чужда практика  и да решава да пробва и той. И няма нищо лошо в това. Но трябва да правим разликата между навици, които знаем, че искаме да превърнем в част от живота си за дълъг период от време и да берем плодовете от тях в продължение на години, и краткосрочни идеи за опит с нещо различно.

Силното „защо“

Докато се установят като част от нашето ежедневие, навиците изискват усилие. След това работят автоматично и ни носят резултати, но в началото не е лесно.

Затова трябва да се запитаме – струва ли си усилието? Наистина ли има смисъл да се опитваш да правиш редовно дадено действие и какво ще ти донесе то дългосрочно? Имаш ли силна причина защо да го правиш?

Често или въобще не се замисляме, или го правим твърде повърхностно.

Пример със спорта

По 200 коремни преси дневно за човек, който до вчера не е правил и 2 звучи предизвикателно. Може да си мисли, че иска плочки за лятото. Но докато мотивацията е така краткосрочна и недотам осмислена, този навик ще се изгради като траен трудно (особено ако не доведе до желания резултат).

Ако обаче се замислиш защо искаш да изградиш режим на повече движение през деня, може да стигнеш по-далеч. Не че да изглеждаш добре е маловажна мотивация, но причината ти е възможно да бъде съвсем друга. Да си здрав, жизнен, да си пълен с енергия, за да може да си по-продуктивен и във всички останали дейности през деня ти.

Такава силна причина би могла да ти помогне да преминеш през трудните първоначални седмици на изграждането на нов навик, защото тя е с поглед в бъдещето и свързана с дългосрочната ти визия за здраве и добра форма.

Как да преодолееш грешка номер 1

Ясно е, че е безсмислено да хвърляш труд, пот и сълзи в изграждане на нов навик, който няма да ти служи дългосрочно  който е откровено казано подбран наслуки.

А решението е много лесно: прегледай визиите си и подбери целта си за изграждане на навик така, че да е в унисон с някоя от тях. Идеята за това какво искаш да е състоянието ти след 30 и повече години ще ти даде насока. А проверката „имам ли силно „защо“ е сигурен начин да оцениш и пресееш всяка идея за навик.

#2 Втора грешка при навици: Да целиш резултата от навика

Това е нещо много съществено.

Когато в себе си не виждаш ясно каква точно е целта ти, значи още в самото начало си осигуряваш всички необходими предпоставки за провал.

Много хора допускат тази грешка: представят си изграждането на нов, често доста предизвикателен навик, като нещо готово и завършено. И направо чакат резултатите от него да завалят.

Хвърлят се на навици като четене по един час на ден или тичане в парка всяка сутрин и се надяват скоро да са напред с материала и назад с килограмите, без да имат и най-малка идея как за бога ще реализират това.

Докато всъщност целта тук е самото изграждане на навик.

Защо е толкова трудно

Истинската цел е изграждането на навик, а не резултата от него. А това е трудно, защото очевидно нямаме навика, значи нямаме и налични всички подходящи условия да го правим.

Когато се опитваме да инкорпорираме нещо нетипично за нас в живота си, ние още нямаме решение как ще стане. Нямаме времето, мястото, условията, средата да го направим.

Искаш да тичаш сутрин. Добре, но:

В колко часа трябва да станеш, за да имаш време и за тичането, и за душ след това, за да не закъснееш за работа?

Зависи ли още някой от твоето присъствие сутрин, например трябва ли да приготвиш и закараш децата на училище?

Има ли къде да тичаш в квартала, или трябва да отидеш до подходящо място с кола?

Ако е студено, какво облекло  техники на дишане ще подбереш, за да не настинеш?

Всички тези въпроси са всъщност това, върху което трябва да работиш, за да изградиш навика.

Да настроиш системата от подходяща среда, за да успееш да изпълниш желаното действие и да го превърнеш в навик – това е същинското предизвикателство. Това е истинската цел за изграждане на навик.

Нюанс на погрешно поставената цел за навик

Вече сме говорили много за това каква е най-често разпространената грешка при целите като цяло и по-конкретно защо SMART целите не работят. Накратко, да бъркаш цел и резултат може много да ти обърка сметките.

Така е и при навиците – ако искаш видим резултат на кантара след 2 седмици тичане, вероятно няма да се случи. Но точно тук е уловката. Помни, че целта ти при изграждане а навик е точно това – изграждане на навик.

Целиш  да свикнеш сутрин да ставаш и да отиваш да тичаш, с всички неудобства, които произтичат от това. След като тази невропътека в мозъка е изградена и навикът е установен, тогава целта ти е изпълнена.

Поздравления, защото това ще ти носи дългосрочни резултати. Да, ще ги видиш и на кантара.

Пример с финансите

Може би най-често чуваме за провал на навици в сферата на финансите.

Човек решава да спестява с идеята да понатрупа свободни пари за инвестиции. И прави едно от следните:

1. Хвърля се да спестява твърде много и „спира кранчето“ на всякакви нормални разходи. В резултат на което след 2-3 месеца установява, че заради тази си саможертвена инициатива живее в мизерия и се отказва да продължава с навика.
2. Или пък спестява по малко, но фокусът му е само в натрупаната сума, а не върху самото изграждане на навик. След няколко месеца отваря банковата сметка, вижда там спестените 200-300 лева и се отказва, защото не получава мечтания грандиозен резултат.

И двата примера илюстрират как често залитаме и не правим нужното, за да създадем самия навик.

Как да преодолееш втората грешка

Мисли за навика като за целта, а не се фиксирай върху търсения ефект – той така или иначе ще дойде впоследствие.

Очевидно не е лесно да го вградиш в деня си и всичко е против него. Затова твоята работа тук е да преодолееш гравитацията. Направи всичко необходимо да си подредиш средата така, че да постигнеш целта да изградиш навик. Да, няма да отслабнеш с по 10 лицеви опори на ден. Но ще получиш нещо много по-ценно: навик, който ще ти служи с години.

След като започнеш с нещо малко, разширяването на навика е като детска игра. Лицевите опори ще станат от 10 на 100 много по-лесно, отколкото от 0 на 10.

#3 Трета грешка: Да се опитваш да израждаш навиците сам

Не е невъзможно, но е много по-трудно да правиш нещата индивидуално и без  социална подкрепа.

Да си блъскаш сам главата в стената, без да се възползваш от чуждия съвет, споделен опит, дори обратна връзка или въпрос, ще направи целия процес по-бавен и тежък.

Тук не става дума да правиш действията заедно с още някого, а да получаваш неговата или тяхната подкрепа. Дали е от един човек с опит в съответната област, група по интереси, или просто подходяща среда, винаги е от полза.

Примери

Ако искаш да изградиш навик за спестяване, можеш да се обградиш с хора, които са на същата вълна. Или в момента се борят с подобни на твоите казуси, или вече имат опит и могат да са много ценни с ноу-хау във финансовата сфера.

Ако искаш да четеш повече, може като нас двамата да се включиш в група, с която всяка седмица си споделяте какво интересно сте прочели напоследък. Тук има два момента – както социалния ангажимент към другите да си им полезен с информация, така и мотивацията да си на едно ниво с тях.

Или ако искаш да свикнеш да спортуваш, можеш или да го правиш с още някого (треньор, или друг спортуващ), или да се включиш в мини общество, с което обсъждате пробягани километри, резултати, предизвикателства и си помагате.

Как да преодолееш грешка номер 3

Е, все пак ние сме създателите на системата „Приятел за цели“ и имаме 1001 аргумента за това как социалната подкрепа е последният, може би най-важният и най-често подценяваният ключ за постигане на всякакви цели.

А изграждането на навик е цел и същите принципи важат и тук. Затова можеш да избереш приятел/и, да споделяш с тях опит, постижения и трудности, трикове, и да се ангажираш пред тях за това ти самият да работиш по изграждането на навика си.

И така, вече знаеш кои са най-важните три грешки при навици

Да хвърляш труд в самоцелни навици, за които нямаш истинска дългосрочна причина. Да целиш резултата от навика, вместо да приемеш самото му изграждане като основната цел. Или да правиш всичко сам – така можеш да допуснеш и още повече грешки, за които в момента дори не подозираш.

Но ето, че сега тези рискове са идентифицирани, знаем и как да ги избегнем. Не ни остава друго, освен да действаме: по наистина смислена за нас цел, осъзнато и с подкрепа. Благодарим и доскоро!