Най-тъмно е преди зазоряване

Кога е най-трудно да следваме мечтите си? Налага ли се да се сблъскваме с трудности по пътя на целите и как да настроим правилно начина си на мислене, за да ги приемем и преодолеем? И най-важното – какво да направим, за да продължим напред, когато изглежда, че всичко е против нас – ще видим в този материал.

Тъмнината по пътя към мечтите

Казват, че най-тъмно е преди зазоряване. В мрака и студенината на нощта, точно преди да се покажат първите лъчи светлина, изглежда сякаш това никога няма да се случи.

Правим аналогия с тази метафора в контекста на целите, защото такива „тъмни“ и студени периоди имаме всички. Без изключение всеки човек преминава през изпитания по пътя си. Полагаме усилия, но не виждаме никакъв напредък. Срещаме препятствия, които ни се струват толкова тежки, че се питаме има ли смисъл изобщо да продължаваме.

Въпросът е не дали, а кога ще срещнем предизвикателства

Това се случва толкова често, че буквално можем да си планираме, че ще стане – ще срещнем трудности и в живота, и в проектите, и в целите.

Важното е как ще реагираме на тези нормални и очаквани затруднения. Това ни напомня за една интересна концепция.

Падината

В книгата си „The Dip”[1]Сет Годин развива идеята, че всеки проект преминава през период на големи трудности. След първоначалните малки резултати, когато всичко потръгва добре, следва неминуем спад – в резултатите, в мотивацията, в енергията. И трябва да проявим постоянство и просто удържим, за да обърнем кривата и да поемем по друга траектория – право нагоре.

Виждаме това много често и на нашите уъркшопи. Обикновено 1-2 седмици след задаването на целта хората са заредени със страхотна енергия и ентусиазъм. Скоро след това обаче започва рутинната работа, а вдъхновяващата цел се превръща в низ от задачи и проблеми. И това е моментът, в който много хора се отказват.

Защо се отказваме точно преди възхода

Много е лесно обезкуражени от липсата на видим напредък, да решим, че не си струва болката. Именно тогава се отказваме от целите и мечтите си, вместо да продължим още малко и да излезем от „дупката“ и да започнем да виждаме светлината, първите признаци на успех.

Докато всъщност истината е, че нещата рядко „избухват“.

Много успели хора споделят как е трябвало да минат през някакви трудности и са били на път да се откажат. Но е било въпрос единствено на търпение и постоянство от тяхна страна да продължат и стигнат до първите резултати.

Как ние излязохме от падината

Наскоро самите ние бяхме изпаднали в дълбок трап с една от нашите цели, която отдавна беше заложена във визията ни за системата.

А именно издаването на книгата 4-те ключа за постигане на цели.

Преди няколко месеца изглеждаше, че всичко е против нас. Каквото можеше да се „счупи“, се счупи.

Имаше хора, които не спазиха ангажиментите си, имаше срокове, които бяха изпуснати, имаше обективни лични проблеми, които се намесиха, имаше много неочаквани и нови препятствия, за които просто не бяхме подготвени.

Беше трудно, натоварено, времето не ни достигаше и не виждахме как ще се справим.

Ако не бяхме взели твърдото решение да действаме въпреки всички тези обстоятелства, просто днес нямаше да има книга. А днес тя е налице и е ценна за много хора.

Великата илюзия

Заблуда е, че големият удар идва изведнъж.

Това е като един айсберг, който се вижда над водата и на него пише „успех“. Докато всичко под повърхността остава невидимо за околните – труд, постоянство, вяра, всички преодолени трудности и най-вече действия.

Не казваме, че е невъзможно някои цели да се постигат с лекота. Но няма такива, които да се получават без действия и без постоянство.

Въпрос на нагласа

Веднъж приели, че е нормално и дори очаквано Вселената да ни изпраща изпитания, ще сме по-подготвени психически и ще можем да реагираме правилно.

Вътрешното ни съпротивление ще е по-малко и ще успеем да проявим  и най-вече да поддържаме постоянството. А то е онова, което наричаме умението на уменията при целите.

Как да се настроим да направим бъдещето по-голямо от миналото

Много харесваме един начин на мислене, който научихме от успелия предприемач Дан Съливан. На преклонна възраст той продължава да работи в посока да направи бъдещето си по-голямо от миналото.

Всъщност много хора попадат в капана на миналото. Гледат на предишните си постижения като на най-хубавото, което е можело да им се случи и така не си дават шанса да преминат напред.  Ако обаче трансформираме мисленето си и направим така, че тепърва да предстои нашият най-добър живот, ще сме готови да преодолеем всички трудности и да вървим устремени напред.

Постоянството в действията е това, което ни е нужно да минем през най-тежките моменти, да направим бъдещето си по-голямо и да си постигнем мечтите си.

Как системата помага

Много е вероятно резултатите, които могат да те мотивират, да започнат да се подават зад ъгъла. А ти можеш да се откажеш още преди да си завил в тази посока.

Ние обаче предлагаме изпитана методология, която отново и отново се доказва като ефективна. И това е интегрираният подход в системата Приятел за цели с комбинация от 4-те ключа – визия, 90-дневни цели, седмични стъпки и самият приятел. Ето как работят те на всяко едно ниво.

#1 Ако си в „екзистенциална дупка“

Когато човек е загубил живеца и мотивацията си, тогава на помощ идва визията.

Да имаш добре описана своята дългосрочна мечта и да си я преглеждаш всеки ден може да те спаси от апатията и усещането за безсмислие. Винаги, когато си на път да се отчаеш, можеш да си прочетеш защо искаш тази голяма цел и отново да се върнеш на светлото място и в състоянието на висока енергия, в което си бил, когато си я формулирал.

#2 Ако липсата на резултати те демотивира

Именно затова са 90-дневните цели.

Първо, те са дефинирани правилно – така, че да са насочени към действие и да включват в себе си желан краен резултат.

И второ, те са с оптимален срок: достатъчно дълъг, за да разбереш дали действията биха дали ефект, но същевременно достатъчно кратък, за да не се откажеш по средата.

Най-ценното е, че зад ъгъла може да се крие ако не самият успех, то поне решението на загадката как да достигнеш до него по по-правилен път.

С всяка следваща 90-дневна цел ти имаш повече опит, повече информация и увереност. Когато се налага, сменяш стратегията и продължаваш по нови пътища към голямата си цел.

#3 Ако ти липсва постоянство

Тогава имаме най-работещата тактика: седмичните стъпки.

Всяка седмица правиш по едно действие, което изглежда почти пренебрежимо малко, но което ти помага да продължаваш да въртиш колелото и да не губиш инерцията. Точно това е начинът да не се отказваш и с времето да започнеш да се наслаждаваш на ефекта на натрупване на наглед незначителните малки крачки напред.

#4 Ако си на път да се откажеш

Има един човек, който няма да ти позволи да загърбиш мечтите си. И това е приятелят за цели.

Благодарение на него ще успееш да свържеш останалите 3 ключа – визията, 90-дневните ти цели и седмичните стъпки. В ежеседмичните ви разговори той ще ти помогне да си припомниш защо правиш всичко и да поддържаш постоянството в действията. Дори когато те ти се струват прекалено трудни или дори безсмислени, ще те подкрепя да ги вършиш и да вървиш напред, докато не излезеш и не видиш светлината.

Накратко

Ако си в безизходица – положил си усилия без резултат, или пък се е случило нещо извън твоя контрол, знай, че тъмнината е в реда на нещата. И че всичко е преходно – няма да си в тъмното и студеното цял живот.

Решението е да приемеш ситуацията и да си дадеш шанс да дочакаш зазоряването. Като не се отказваш от мечтите си, а просто продължиш още напред с постоянни действия в посоката, която си избрал. След завоя със сигурност ще видиш слънцето. То винаги изгрява.

 

[1] “The Dip – A Little Book That Teaches You When to Quit (And When to Stick)” – Godin, Seth