Формулиране на цели. 4 примера за грешно и правилно.

Открихме трите основни предизвикателства, застанали между хората и постигането на техните цели. Оказа се, че лошата дефиниция оглавява класацията. Зле формулираните цели могат не само да ни попречат, а и да ни провалят. Нека видим как да не го допускаме с няколко примера.

Спиралата на провала

Наскоро открихме, че три са най-често срещаните проблеми при поставянето и постигането на цели. При различните хора се проявяват в различна степен, но обикновено вървят ръка за ръка.

1. Първото, за което ще говорим тук, е грешната дефиниция – тя не само не помага, а направо пречи да си изясниш какво точно искаш;
2. Второто е отлагането – когато само си мислиш за „мъгливата“ си мечта, но така и не се залавяш с нея;
3. Третото е липсата на постоянство да се работи по така поставените цели.

Тази злощастна последователност наричаме „спирала на провала“. От беглата цел следва и липсата на мотивация да се започне, а след това и да се работи по нея без прекъсване.

Нищо чудно, че много хора се отказват от целите си, когато ежедневието вземе превес. Тогава?

Без паника!

Поставянето на цели е просто едно умение, което всеки  може да усвои.

Нещо повече, то е необходимо, за да обърнем спиралата във възходяща: да знаем ясно какво искаме, да си поставяме правилно конкретни цели и да имаме механизъм за следването им.

Дотук добре, но откъде да започнем?

Правилна дефиниция на целите в примери

В книгата „4-те ключа за постигане на цели“ очертаваме как всички цели са постижими благодарение на четирите ключа:

• дългосрочна визия за най-важните области в живота;
• 90-дневни цели, с които постепенно се доближаваме до визията;
• седмични стъпки, или постоянните действия, които се натрупват във времето и генерират истинския напредък;
• и приятеля за цели – осигуряващ подкрепа и странична гледна точка.

Различни стратегии и тактики са дискутирани в книгата, но и много примери от практиката. Тук ще ползваме няколко примера, описани и на нейните страници.

Започваме с обичайното желание на хората да влязат във форма.

Пример #1 за грешна цел: „Да отслабна“

Вероятно за всички е ясно защо това не е точно определение: твърде общо е, без ясен резултат, без зададен срок. Накратко, нещо като „Да бъда щастлив“ – чудесно, но има още много детайли за изясняване.

Да видим какво ще стане, ако надградим малко.

Отново грешно: „Да сваля 5 килограма за 3 месеца“

Сега вече целта е по-конкретна и измерима, изпълнима, знае се като резултатът, така и докога следва да се постигне. Това е една “SMART” цел с всичките и характеристики. На повечето хора така им звучи добре формулирана.

Но има едно голямо предизвикателство: дали ще я постигнеш не зависи от теб.

В системата „Приятел за цели“ имаме правилото, че можем да контролираме единствено действията си, но не и резултатите.

Защото това дали ще отслабнеш с 2, 5 или 7 кг., не е изцяло в твоя контрол. Можеш да правиш всичко, което си планирал, и въпреки това да не свалиш предварително замисленото число от кантара. Докато целта ти трябва да е изцяло в твои ръце.

Две посоки при формулиране на 90-дневната цел

Първо, фокусът е действието. Дефиницията следва да е през онова, с което се ангажираш да изпълниш и с което ще допринесеш за прогреса си. То зависи изцяло от теб и връща контрола в твоите ръце.

Втората посока е желаният краен резултат – той служи за пътеводна светлина, за пояснение към целта, но не е самоцел.

Тоест определението на целта се състои както от лично действие, така и от очакван ефект от него.

Ето какво ще се получи.

Правилната дефиниция

С уговорката, че тя може да бъде различна за различните хора, но най-общо схемата е следната:

Действие: Да ходя на фитнес 3 пъти седмично в продължение на 3 месеца.

Желан краен резултат: По този начин да сваля 5 килограма.

На края на тримесечието, когато анализираш как си се справил, проследяваш дали си извършил действията и дали те са довели до желания резултат. Ако да, значи си на прав път, а ако не, значи има нужда от корекция в курса. Тогава ревизираш стратегията и в следващото тримесечие увеличаваш спорта, обръщаш внимание на храненето и т.н.

Важното е, че при този начин на целеполагане провалът няма място. Измерваш само какво си направил. Дори да не се е получило с тези действия, ще опиташ с нещо друго, но във всеки случай имаш прогрес.

Увереност вместо обезкуражаване

Много често точно непостигнатите резултати отказват хората изобщо да си поставят цели. Тогава се активират и ограничаващите вярвания.

Но когато дефинираме действие и измерваме само него, се получава нещо много интересно:

На всеки 90 дни трупаме увереност, че си поставяме цели и ги изпълняваме. Тя се акумулира във времето и скоро сме със съзнанието, че сме успешни. Превръща се в нещо като наша идентичност.

Вече не сме от хората, които все не могат да отслабнат, а сме от тези, които си постигат целите. Това мотивира за преследване на още по-интересни мечти. Всъщност това е спиралата на растежа и на успеха.

Но да видим втори типичен казус.

Пример #2 за грешна цел: „Да прочета 3 книги за 3 месеца“

Тук отново има зададен резултат, а именно прочетените книги за периода.

Разбира се, в случая действието е съвсем еднозначно. Ясно е, че трябва да четеш, но не и кога, как и по колко. Освен това има книги, които те увличат и приключваш с лекота за 2-3 дни, но има и такива, които „мъчиш“ със седмици. Тоест не зависи от теб дали ще успееш да прочетеш точно 3 книги, или не.

Да видим друг вариант.

Отново грешно: „Всеки ден да чета по един час“

Наш познат беше дефинирал целта си по подобен начин. Позитивното е, че беше свързана с действие. Но пък е почти сигурна рецепта за провал, просто защото не оставя никакъв буфер.

А целта за редовно четене е всъщност цел за изграждане на навик. За щастие, съществуват различни „хакове“, които правят нещата по-лесни.

Хакове на помощ

Първо, добра идея е винаги да си оставяш малко възможност „да дишаш“. Животът се случва, затова не трябва да се самобичуваш, ако не всеки божи ден можеш да правиш нещо по целта си.

Второ, много помага да „закачиш“ новия навик към вече изграден. Например ако си свикнал от години всяка вечер да тичаш в парка, можеш да обвържеш четенето да е част от този вече установен ритуал. Или винаги след тичане да си почиваш, като сядаш да почетеш.

Третият хитър трик е винаги да залагаш минимума, а не оптимума или максимума. С други думи, да се ангажираш с по-малко отделено време, а впоследствие е много възможно да успяваш да отделяш и повече. Идеята е просто да задвижиш колелото – понякога това е най-трудният момент.

И така, ето я и нея:

Правилната дефиниция на целта

Действие: Да си отделям поне по 30 минути за четене, 5 дни в седмицата.

Желан краен резултат: Да съм прочел три книги.

Когато решиш какво е най-малкото, което можеш да направиш, лесно ще намериш начин и време да го осъществиш. В метрото, в обедната почивка, преди заспиване – варианти има много, а напредъкът ще е постоянен.

Следващият ни пример крие една уловка.

Пример #3 за грешна цел: „Да купя нов апартамент“.

Това е много популярна цел. Но представлява краен резултат, маскиран като действие.

Целта е дефинирана директно през желания краен резултат, а именно закупения апартамент. Обаче липсват всички онези действия, без които човек няма да има ясна идея дори какво търси.

Ето една алтернатива.

Отново грешно: „Да направя проучване на пазара на недвижимите имоти и списък на своите критерии и бюджет, за да се ориентирам за пресечните им точки.“

Казахме ли ти, че тази цел крие уловка?

Ето, дори тази доста по-конкретна и обвързана с действие дефиниция, също не е съвсем точна.

Не става ясно кое е измеримото действие. Можеш да отваряш от време на време за минутка по някой сайт с обяви на имоти, а можеш и всяка седмица да ходиш на по 5 огледа. Липсват детайлите.

Затова предлагаме нещо друго.

Правилната дефиниция:

Действие: Да отделям 3 дена в седмицата по 2 часа за проучване на пазара на недвижими имоти.

Желан краен резултат: Изготвен списък с моите критерии и очакван бюджет, които да ми дадат яснота за закупуването на апартамент.

Да блокираш дадено време за действие е универсален метод. А дали проучването ще доведе до закупуване на имот, зависи от много фактори. В случая, ако правиш действията от целта ти, то ти напредваш и научаваш много от процеса, така че си от печелившата страна.

Пример #4 за грешна цел: „Със сестра ми да ходим на плуване веднъж седмично“

На пръв поглед изглежда прекрасно – конкретизирано е действието, честотата, всичко е ясно.

Проблемът е, че нямаш сестра?

Шегата настрана, но тук грешката би била да обвържеш своя успех с друг човек, който може да има съвсем различни планове.

Трябва да се стремим целите ни да зависят единствено от собствените ни действия, а не от чуждите.

Ето как, ако все пак имаш сестра, може да звучи по-добре твоята цел.

Правилната дефиниция:

Ако сега започваш да ходиш на плуване:

Действие: Да си записвам час за плуване веднъж седмично и да питам сестра ми иска ли да ходим заедно.

Желан краен резултат: да започна да плувам и след това със сестра ми да започнем заедно да ходим на плуване веднъж седмично.

А ако вече имаш изграден навик да плуваш, може да е:

Действие: Да се обаждам на сестра ми преди тренировките, за да попитам дали не иска да се присъедини.

Желан краен резултат: със сестра ми да започнем да ходим на плуване веднъж седмично.

Така спазваш насоките да се ориентираш само върху това, което зависи от теб – да спортуваш и да предложиш на другиго да те придружи.

И така, в книгата „4-те ключа за постигане на цели“ ще намериш още много тактики и идеи за преодоляване на различни препятствия.

За значението на означението

В крайна сметка много хора вярват, че не са постоянни в преследването на мечтите си или че не са добри в постигането на цели, докато това не е истина. Истината е, че са си поставили целите грешно, дали са им сбъркано име и са повлекли един процес, обречен на неуспех.

Добрата новина е, че с опита и практиката човек става все по-добър в целеполагането. Започва да вижда по-лесно подводните камъни и да намира начини за полиране на дефиницията на целите. Постепенно натрупва увереност и усъвършенства това свое умение. А оттам тръгва всичко. Останалото е въпрос на време и постоянство.