3-те истории на жертвата, които си разказваме (да, дори и ти)

Вечната жертва – това е нещо, което забелязваме много по-лесно у другите, отколкото у себе си. Никой не харесва да слуша как някой си намира оправдания. Още по-неприятно е, когато го правим самите ние, макар и несъзнателно. Тук ще разгледаме няколко варианта и конкретни примери как влизаме в ролята на жертва, за да може всеки от нас да се разпознае и да им противодейства.

Да поемем отговорност

Много е просто – когато влезеш в ролята на жертвата, ти се освобождаваш от отговорност пред себе си и се опитваш да убедиш в това и другите. Някой или нещо извън теб е виновен за твоя неуспех. Прехвърляйки горещия картоф се чувстваме по-комфортно, защото няма самоосъждане.

Това е лесната част.

Трудната е да поемем отговорност и наистина да осмислим какво се е случило, да огледаме ситуацията от всички страни и да осъзнаем и нашата роля. За целта идва на помощ един въпрос.

Да се запитаме

Какво правя или не правя, за да бъде ситуацията такава, каквато е?

Важно е да преценим нещата от двете страни – както нашите действия, така и нашите бездействия (тях сякаш често ги изпускаме от картинката).

Трите истории на жертвата

Това са три категории ситуации, в които за съжаление всеки от нас може да попадне. Тогава започваме да убеждаваме сами себе си как не сме ние виновни, че не постигаме целите си. Нека ги разгледаме и си помислим как горният въпрос може да ни помогне.

История #1: Аз направих всичко по най-добрия начин, но не се получи

Това си казваме често, когато се фокусираме само на първата част от въпроса „Какво направих или не направих“. Тоест добре си спомняме всички положени усилия, но някак успяваме да забравим какво не направихме както трябва – а може би именно там е проблемът.

Пример с работата

Представи си следната картина: ти си свършил всичко перфектно, работил си до късно и през уикендите, дал си 100% от себе си за проекта. И все пак началникът ти те е отстранил от него.

Жертва ли си? Вероятно така си мислиш. Но само защото когато разказваш тази сърцераздирателна история, спестяваш втората част – че е имало важен краен срок, който ти си пропуснал. Това е определило развитието на проекта и съответно твоето излизане от него.

Пример с влизането във форма

Това е класика.

Като те слуша човек отстрани, може едновременно да ти се възхищава и да ти съчувства. Защото излиза, че ти се съсипваш да спортуваш – лееш пот и сълзи във фитнеса по 4-5 пъти седмично с часове, стриктен си в тренировките като Роки, а резултат няма и няма.

Дали не пропускаш някой дребен детайл? Като „незначителния“ факт, че вечер си навкасваш изгорените калории с биричка, чипс, пица, шоколадче…?

Пример с бизнеса

Вероятно малко по-трудно за осъзнаване е, когато нещата не се получават в област, влияеща се от твърде много фактори, като развитието на собствен бизнес. Особено когато се касае за нещо иновативно или по-нестандартно.

Тогава неуспеха си можеш лесно да припишеш на външни фактори, без да отчиташ какво е липсвало от твоя страна.

Например можеш да разказваш колко много си вложил, как си работил денонощно, наел си най-добрия екип и като цяло си направил всичко възможно, за да се получи. Това, което скриваш от себе си, може да е например, че многократно си получавал обратна връзка от потенциални клиенти и партньори, която си пренебрегнал. Това е обърнало хода на нещата не в твоя полза.

Как да излезем от капана на първата история на жертвата

„Не постигнах целта си, въпреки, че направих всичко по най-добрия начин“.

Често без да го искаме и разбираме, си разказваме как ние сме отличници във всяко отношение, но нещо друго ни е спънало. Но да пропускаме да сме честни пред себе си какво не сме направили както трябва, ще ни възпрепятства отново и отново. Затова ключът тук е да си отговорим не само какво сме свършили, а какво (съзнателно или не) не сме, и да потърсим там част от решението на проблема.

История на жертвата #2: Аз съм невинен, защото друг (злодей!) ми пречи

Злодеите дебнат отвсякъде. Всъщност може и да не са такива, може дори да са съвсем добронамерени близки наши хора. Само че фактът, че се навъртат наоколо, е много удобен за нас, когато си търсим кого да обвиним за непостигането на целите си.

Такива истории си разказваме, когато искаме да прехвърлим отговорността върху другиго и да се изкараме жертва на техните намерения.

Примери с отслабването

Как е възможно когато човек иска да отслабне, да се окаже обграден от злодеи, тъпчещи го с въглехидрати?

Наскоро един приятел сподели как жена му е ужасен човек. Прибира се той вкъщи уморен и гладен като вълк, а тя, видиш ли, е направила прекрасен ароматен кекс. Как да не го изяде! И как, с такава жена, да отслабне?!

Същото е с приятелите. Много е странно как само да чуят, че си на диета, и веднага ще те завлекат на бира и пица. С такива приятели не ти трябват врагове. 🙂

Пример със собствен бизнес

Една особена ситуация, за която научихме наскоро, беше как наш познат си обяснява неуспешните си начинания. А именно с факта, че за разлика от други, той не е случил на родители, които да му осигурят летящ старт.

Изненадващо много хора обвиняват в същото своите родители. Те са онези лошите, които нарочно не са им оставили разработен семеен бизнес, който да продължат. Или имоти, които да отдават под наем и да могат спокойно да инвестират парите в нови проекти.

Как да избегнем историята „Другите ми пречат да успявам“?

Не че аз съм много готин, но пък другите са безобразни. Все ще се намери кой да ме възпрепятства да постигам мечтите си.

Както се казва в една реклама, стига глупости. Излизането от клопката на този тип оправдание е отново с отговора на въпроса какво направих и какво не, за да стане така.

Единствено фокусирайки се върху собствената роля в живота ни ще ни помогне да се подобрим и да поемем обратно контрола.

История #3: Нищо не може да се направи и няма смисъл да се действа.

Това вече е съвсем различно ниво. Докато в първите два случая все пак си се опитал да направиш нещо, но за по-лесно представяш неуспеха си като следствие от лошо стекли се обстоятелства или чужда намеса, тук вече дори не опитваш.

Тоест до такава степен си жертва на живота, на неговата постоянна динамика и несигурност, че се отказваш още преди да си пробвал.

Пример с отслабването – отново

Ех, това трудно влизане във форма. А представете си колко е трудно на някого с едновременно лоши гени, (предполагаема) инсулинова резистентност и едър кокал? Има ли смисъл изобщо да си поставя човек цели за здраве и фитнес, когато е жертва на природата по всички тези параметри?

Пример с развитието в България

Всички сме го чували – тук нищо не става, средата е лоша, това не е държава. Нито университетите са качествени, нито заплатите са високи, нито пък има подходяща бизнес среда, в която да се развиваш, да инвестираш и да постигаш успехи.

Тъжно е колко много хора вярват в подобни истории и съответно не се и опитват да направят нещо по въпроса.

Как да се освободим от историята на жертвата на третото ниво

Най-страшно е да капитулираш без бой. Да бездействаш. Да нямаш желание и живец да направиш, каквото трябва, за да се доближиш до мечтите си.

В година като тази всички сме изправени пред предизвикателствата на несигурността по един неочакван начин. И мнозина намират тази нестандартна ситуация за добро потвърждение на ограничаващите си вярвания, че нищо не зависи от тях и че е безпредметно да правят каквото и да било. Затова се оставят по течението.

Но именно сега е по-важно от всякога да се замислим какво сме направили и какво не сме, за да бъде 2020 такава за нас, каквато е.

Бихме те поздравили най-искрено, ако си я направил добра за себе си. Ако си използвал времето си, за да възобновиш или създадеш здравословни навици. За да развиеш умения, които са ти липсвали, за да имаш по-добри кариерни шансове занапред. За да прочетеш книги, които са допринесли за твоето интелектуално или духовно израстване. Или просто за да изградиш още по-качествени отношения с близките си.

А 2021 г.?

Новата година може също да не е лесна. Да, може да вдигнеш температура, или да те освободят от работа, или да не те пуснат на борда на самолета без отрицателен PCR или ваксина. Но това ли е всичко?

Ние предлагаме различен подход.

Да направим 2021 г. нашата година – тази, в която няма място за жертви на съдбата. Тази, в която ще поемем отговорност за своите действия и успехи.

Много е лесно, когато определим кое е истински важно за нас и имаме силна причина да го искаме. Тогава остава само да си поставим цели за действие и да сме постоянни в следването им. Всяка седмица да правим по една малка стъпка и да се доближаваме постепенно към мечтите си. Да се спираме, за да правим ретроспекция и да се „хващаме“ навреме, ако без да искаме се изкараме жертва.

Обещаваме, че ако всички го направим, на 31.12.2021г. светът ще е едно много по-щастливо място.

Декември – месец на мечтите и надеждата

В този последен ден от годината е и последният ти шанс да се включиш в благотворителната инициатива и да помогнеш заедно с нас на хора в затруднено положение да сбъдват мечтите си. Като закупиш книгата „Четирите ключа за постигане на цели“, 20% от стойността и отиват за две благотворителни каузи – „Капачки за бъдеще“ и „Предай нататък“. Но не само това – ние двамата ще удвоим тази сума с лични средства. Чудесен начин да завършим успешно 2020 г. и да поставим позитивно начало на новата!