Какъв ти е проблемът? Започни да постигаш целите си въпреки обстоятелствата.

Представи си, че имаш:

• Едно малко дете и второ на път;
• Много напрегнат и натоварен период в работата;
• Мащабен проект, който разработваш отделно от работните си ангажименти;
• Няколко хобита и различни спортове, с които се занимаваш през седмицата.

В този случай със сигурност нямаш едно нещо: свободно време.

А ако имаш и голяма цел? Възможно ли е изобщо да я постигнеш, ако ежедневието ти е запълнено с какво ли не, а препятствията пред теб са неизброими?

Възможно е, и още как! Тук ще дадем стратегията и един личен пример. Надяваме се да ти послужи за мотивация.

Минаха години

Именно в такава ситуация се намираше и единият от нас – Ники, през 2014 г. Графикът беше изключително уплътнен, когато в семейството се зароди идеята за смяна на жилището.

Тя всъщност си и остана само идея в продължение на близо две години.

За този период не се случи абсолютно нищо, освен приказки. Но не твърде конструктивни. По-скоро се въртяха около множеството „външни“ фактори, затрудняващи реализацията.

Заплетен казус

Ето извадка от списъка с пречки пред закупуването на апартамент:

• Няма никакво време за търсене;
• След кризата няма достатъчно предлагане;
• В София няма хубави локации, в близост до градинки, с велосипедна алея и нормална инфраструктура;
• Нужни са кредити, банки, а това е неприятно;
• Изискват се твърде много усилия и процесът е тромав.

На фона на всички тези (реални или не) обстоятелства, преместването в ново жилище изглеждаше нечовешки сложно и се отлагаше, и отлагаше.

Всъщност тогава Ники направи нещо.

Не прави това у дома си

Говорим за прекомерното предварително планиране. Не, наистина, не прави това.

Ако си организиран и педантичен и обичаш да предвиждаш всяка своя стъпка, имаме лоша новина.

Това невинаги работи.

Ники го изпита на собствен гръб. Опита сe да обмисли в детайли абсолютно всичко. Искаше най-добрия квартал, в който да има училище, детска градина, а и работата да е наблизо. Мислеше върху подробен план за финансиране, включващ точния брой години за изплащане на кредит, предвиждане на динамиката на лихвените проценти и как ще се променят вноските спрямо частичното погасяване в определени моменти. Терзаеше се и върху подробностите около отдаване под наем на настоящото им жилище.

С други думи, на фона на и без това ограниченото време, загуби и допълнително в усилия да „елиминира“ всяка пречка и да подреди целия пъзел на своята цел.

Така проектът в неговите представи придоби нечовешки измерения.

Но нека отбележим:

Размерът не е от (чак такова) значение

Голяма или малка цел, трудно постижима или лесна, всъщност всичко това е въпрос на лично възприятие.

Често пъти за теб може твоите планове да са грандиозни, докато за другиго да са нищо работа – точно както и ти можеш да смяташ чуждите цели за напълно постижими. Всеки гледа от собствената си камбанария, със съзнанието за собствените си ресурси, но и ограниченията си.

По-интересното е как интерпретираш външната среда и защо виждаш дадени обстоятелства като бариери. Независимо каква по обхват е целта ти, това е факт:

Никой не е стигнал далеч само с планиране

Ако седнеш с лист и молив и се опиташ да предвидиш как да премахнеш всеки прът в колелото, най-вероятно ще има да си пишеш… Ще се наливаш с кафета и енергийни напитки, няма да спиш, ще ти прилошее, ще припаднеш и накрая ще се откажеш.

Шегата настрана, но опасността е реална.

Огромната пропаст от препятствия и неизвестни пред теб може да те обезкуражи и да решиш, че всичко така или иначе се променя и че няма смисъл изобщо да започваш да правиш нещо.

Е, може и да не стигаш до там, ако си от упоритите, но схвана идеята: прекаляването с планирането не е ключът.

Какъв е тогава?

Изненада, изненада! Действието е ключът!

Колкото и странно да звучи, след дълго „отлежаване“ на тази цел в списъка на Ники, тя най-накрая намери място в системата „Приятел за цели“. С ясното съзнание, че най-важно е да направи нещо, а не само да гледа под лупа и обсъжда до безкрай подробностите, той просто започна.

След броени месеци всичко беше факт: ново, удобно и уютно жилище с всички желани характеристики, в чудесен район.

Ето какви в случая бяха директните ползи от следването на системата:

#1 Ясна посока

На първо място, целта вече не беше случайна, а беше обвързана с визията за семейството. Това даде ясна насока какви точно са исканията, кое е важно в дългосрочен план, и това измести фокуса. От фиксиране върху детайли, които наглед нямат разрешаване, приоритетът се премести върху основните ценности, синхронизирани между съпрузите и които не подлежат на промяна.

Последва най-важното:

#2 Първата малка стъпка

Макар в случая да му изглеждаше напълно безсмислено да прави стъпка без стратегия и на фона на безбройните проблеми, Ники постъпи в унисон с правилата на собствената ни система и просто заложи първата си стъпка.

Направи го по възможно най-безболезнения начин, без да отделя прекалено много време и дори без да излиза от къщи. А именно да проучи офертите от сайта на само един конкретен строител от настоящия квартал.

И накрая,

#3 Приятел за цели

Веднъж споделил седмичната си стъпка с приятеля си за цели, вече нямаше мърдане. Трябваше да се действа.

Понеже според нас социалният елемент на системата е нейното ядро, вземаме присърце взаимната подкрепа. С времето, както и в този случай, си доказахме, че приятелят за цели е мощен мотиватор за последователно изпълнение на стъпките.

И така, това и стана. Колелото се завъртя.

Трябва да се тръгне отнякъде, а пътят сам се открива

На пръв поглед излишна и спорадична стъпка наистина отключва поредица от следващи действия.

При Ники получаването на оферти от един изпълнител доведе до общо ориентиране в ситуацията. След това разглеждането на строежи в няколко различни квартала даде по-добро разбиране на личния вкус за жилища.

Когато сподели с близки, че напредва с търсенето, възможностите заваляха отвсякъде. Така се свърза с брокер, представящ неподозирани потенциални локации, а и с различни хора, предлагащи още по-примамливи варианти.

Разплитане на казуса

Отново с малки действия, които се надграждат и натрупват с времето, всяка цел може да бъде постигната без усилие.

Включително и тази. Последваха договор, покупка, ремонт – и ето, че съвсем скоро семейството беше в ново жилище, което харесва, точно срещу училището, близо до градината, близо до работата, с феноменална гледка към цяла София, ремонтирано с всички желани екстри.

Ситуацията се разреши. И то по неподозиран начин.

Очаквай неочакваното

Когато завъртиш колелото в един момент осъзнаваш, че е невъзможно да предвидиш всичко.

Например Ники закупи апартамент в квартал, който изобщо не е бил на преден план, а се оказа изключително удачен. Това показва колко е безсмислено да се стараеш в аванс да решаваш всичко. Животът не е толкова предвидим и именно затова е красив и вълнуващ.

Целта се постига не с предварителното отстраняване на всички потенциални проблеми, а с малки стъпки, които водят понякога по неподозирани пътеки.

А какво да кажем за проблемите?

Външни спънки или просто оправдания

Обикновено голяма част от възприеманите като пречки фактори всъщност не са такива.

Днес те изглеждат на Ники напълно незначителни. Нямаше и да ги помни, ако нямаше навика да си поставя писмени цели и да води архив на всичко, свързано с тях.

Това се случва твърде често. А основните препятствия, общи за повечето хора – липсата на време и фокус, обикновено са просто извинения да не правиш нищо по своите цели.

Ако се чуеш да казваш „Аз за обяд нямам време, та камо ли за цели“, „Захванал съм се с твърде много неща, за да мисля и за целите си“, или „Каквото и да правя, животът ме завърта и не смогвам с целите си“, си спомни това:

Постигането на цели не изисква много време, а само една малка стъпка тази седмица.

Няма да се уморим да го повтаряме.

Направи нещата прекалено лесни, за да ги отлагаш

Малката стъпка е действително малка. Нека е едно обаждане, една среща, два часа проучване. Точно защото не ангажира сериозен ресурс, можеш да я вмъкнеш в ежедневието си. А приятелят ти за цели ще ти напомня да я вместиш в седмицата си.

Важно е и да я подбереш добре.

Стъпка домино

Има такива действия, които отключват много други. Твоята задача е да измислиш онази ключова стъпка, която ще ти даде възможност (с насока, информация, контакт или друго) да направиш още много неща.

И един апел: помни какво си постигнал и как.

Ценни осъзнавания

Както споменахме, погледната отстрани една непостижима цел може да изглежда като „нищо работа“. Странното е, че същото може да се случи и от дистанцията на времето.

Затова, не забравяй да живееш и да работиш по своите мечти осъзнато. Не оставяй годините да заличат спомена ти колко усилия ти е коствал всеки твой успех. Защото той може както да избледнее, така и да остане в мисълта ти като нещо изключително трудоемко.

Съветът ни е да запазиш архив на всяка твоя цел, колко време и какви стъпки е съставлявала. От една страна, това ще ти покаже какво е било ефективно за теб.  От друга, спомага за генерирането на увереност в собствените възможности.

И още нещо.

Връщайки се назад, винаги ще виждаш като Ники как например едно двугодишно чудене в крайна сметка е можело да се превърне в постижение само с няколко месеца работа, стартирали с нещо съвсем дребно. Така няма да забравяш, че това е начинът.

И така, обобщаваме какво можеш да правиш в ситуация без време?

Кратък наръчник за справяне с големите цели

1. Реши категорично, че наистина искаш да изпълниш тази своя цел и имаш силно „защо“. Мисли не за това какво ще се промени в бъдеще, а какво няма. Това ще ти даде увереност и фокус.
2. Откажи се от опита си да изпревариш събитията, като премислиш и изчистиш всички въпросителни. Не си създавай проблеми и не прави от нищо нещо.
3. Преодолей себе си, излез извън зоната си на комфорт и направи една малка стъпка. След това повтори. Продължавай с по една малка стъпка всяка седмица, като решаваш каква ще е следващата едва след като си изпълнил предходната.
4. В края на първото тримесечие прегледай свършеното до момента, определи си посоката и организирай следващата 90-дневна цел. Отново действай с малки стъпки всяка седмица.
5. Записвай и анализирай действията си както на всеки 90 дни, така и в края на годината. Така ще „бетонираш“ мнението си какво всъщност работи за теб.
6. Разчитай на приятеля си за цели да те държи мотивиран и отговорен пред себе си за това да не спираш.

Каква е твоята?

Ако имаш цел, която изглежда супер сложна, нямаш време, нямаш пари… започни с едно действие, без да се притесняваш за всички тези неща, защото те само те спират да предприемеш нещо.

Надяваме се да те успокои фактът, че всеки изпада в състояния на чудене, на бездействие, оправдания и съмнения. Както виждаш, дори ние, и то успоредно с развитието на една толкова ефективна система за цели. В крайна сметка излизаме от ситуациите и успяваме да реализираме целите си, когато превъзмогнем себе си и я приложим на практика. Досега това винаги работи на 100%!

Дали сме изключение – едва ли, но със сигурност системата е изключителна. Опитай!