Как да престанеш да бъдеш най-големият си враг

Сещаш ли се за онези неколцина топ умове, които всяка година минават през най-тежките кандидатстудентски изпити с 6,00? Точно такъв случай беше един наш приятел.

Той беше приет в Харвард и се яви на два изпита по математика в СУ на шега. На шега и изкара две пълни шестици.

За нас, които бяхме положили много усърдие в подготовката си, но не получихме същия резултат, това беше плесница. Сами си я ударихме, питайки се „Аз изобщо къде съм тръгнал? Никога няма да бъда толкова умен и толкова талантлив!“.

И макар днес отстрани да изглеждаме едва ли не като царете на целите, да създаваме толкова различни формати с ресурси и да учим другите с лични примери, невинаги е било така. Дори обратното. И двамата имахме периоди, когато не смятахме, че можем да си поставяме, а камо ли пък да постигаме големи цели.

В тази статия ще поговорим за вътрешните спирачки, които си поставяш пред своите постижения. И разбира се – за механизмите как да ги премахнеш и да вървиш напред.

Откъде тръгва всичко

Навявала ли те е някога мисълта, че големият успех идва при онези, другите, но не и при теб? Онези с връзките, с парите, с късмета, с невероятния ум, с добрия ген.

Ако да, то не си единствен. За съжаление, много хора тръгват своя път в живота с „татуирана“ на челото мисъл „Постигането на големи цели не е за мен.“. И разбира се, намират постоянни потвърждения за тази своя нагласа.

Ето един личен пример.

„Никога няма да съм слаб“

Може би едно от на-големите предизвикателства за Иван беше влизането във форма. С годините опитваше на случаен принцип всевъзможни диети и тренировъчни програми, но все си беше с петнадесет-двадесет килограма наднормено тегло.

По този повод той имаше цял списък с неща, в които се убеждаваше сам. Като тези:

• „Аз съм с едър кокал.“
• „Всички в нашето семейство са дебели и това ми е генетично заложено.“
• „Аз не съм спортен тип, освен ако не броим двата спорта с нулево движение: шах и риболов.“
• „Като нищо да имам и инсулинова резистентност, с която просто няма как да отслабна.“
• „Веднъж изградени, мастните клетки не могат да изчезнат, а само да си намалят малко размера.“

Всичко това го водеше към извода, че той е веднъж и завинаги дебел и това никога няма да се промени.

Бедата е, че наистина го вярваше.

Ограничаващи вярвания

Така наричаме подобни твърдения, дълбоко вкоренени в мисленето.

По неясна причина си напълно убеден в тях и те възпрепятстват и дори спират да правиш опити да подобриш положението си.

С тях пък са свързани и някои истории, които сам си разказваш в конкретни житейски ситуации. Като „Ако отида при шефа си и му представя какво измислих, той ще ме отреже.“ – напълно неоснователни сценарии, базирани единствено на твоите страхове. Така умират добрите идеи.

„Популярни“ ограничаващи вярвания

Тези чуваме най-често:

• Нямам постоянството/ волята/ дисциплината, нужни за постигане на цели;
• Знам, че не съм добър в постигането на цели. Тогава защо да се тормозя?;
• Ако гоня цел, не мога да се наслаждавам на пътя към нея;
• Постигането на целите изисква много жертви;
• Целите изискват човек да се насили до границите на възможностите си;
• Да постигаш целите си изисква много труд и упорита работа;
• Всичко така или иначе е предначертано – какъв е смисълът?

Може би някои от тях са ти познати. Но въпреки това вероятно разбираш, каквото разбираме и ние.

Какво са всъщност

Ами… това са чиста проба оправдания.

Най-болезненият, но ценен момент в живота идва с осъзнаването, че всичко това е просто едно извинение. Извинение, че хубавите неща се случват на другите, но не и на теб и няма смисъл да се бориш.

Въпросът е, какъв е шансът да си постигнеш целите, ако си така предубеден?

Затворен кръг

Ето какво се получава.

Първо, изграждаш си вярвания, които ти пречат. Настроиш ли се по този начин, почти сигурно обричаш на провал всяко свое начинание.

И второ, нямаш система, която да ти помага. Спорадичните и хаотични опити да постигнеш нещо обикновено не успяват. Това пък от своя страна дава практическо потвърждение на изначалния ти скептицизъм и допълнително подкопава твоята вяра в себе си.

Така навлизаш в една низходяща спирала, от която трудно се спасяваш. Или като Иван заключаваш „Това за мен е невъзможна цел“.

Но има шанс да я обърнеш във възходяща.

Промяната започва в теб

Нужни са две неща: да се постараеш да преодолееш вътрешните си препятствия и да намериш система за подкрепа.

Това направи и Иван. Днес неговата „невъзможна цел“ за влизане във форма е отдавна изпълнена. Нека видим как.

Системата помага

На практика първо на помощ дойде системата „Приятел за цели“, която изградихме двамата.

Благодарение на нея започнахме да постигаме първите си малки успехи без особени усилия в различни насоки. А с тях постепенно се изгради и увереността в собствените възможности.

Това даде кураж на Иван да си постави и първата 90-дневна цел във визията за здраве и да започне да работи по нея последователно и систематично, и – както се оказа – резултатно.

Така съвсем естествено се стигна и до другия ключов момент.

Разбиване на ограничаващите вярвания

С увереността, че правиш нещо правилно и че нещата ти се получават, постепенно започваш да ги елиминираш.

Ясно е – не можеш да премахнеш градените с години вътрешни съмнения просто като мислиш за тях. Не става и като си ги напишеш на лист и го скъсаш, или като си повтаряш пред огледалото, че ти си супер и че можеш всичко.

Истинското и трайно преодоляване идва с изграждането на самочувствие, подплатено обаче с реални постижения.

Да видим как системата може да помогне и на теб.

Дългосрочна перспектива

Всичко започва с изграждането на визия. Когато имаш ясна идея какво искаш в дългосрочен план, по-лесно можеш да разработиш стратегията си.

Това канализира усилията ти в една посока – няма ги вече спонтанните еднократни опити, няма го и безпокойството от безпътицата.

Иван беше решил, че иска след 25 години да е здрав, активен и в отлична физическа форма, за да може да прави нещата, които обича.

Реалистични цели

Знаейки накъде си тръгнал и че с времето и постоянството ще стигнеш там, ти можеш да погледнеш по-трезво на нещата и да си поставяш изпълними цели.

Не е много интуитивно да очакваш, че 30 години си бил пълен, а сега точно за това лято ще се появиш с плочки на плажа.

Понякога като не поставиш правилно целите започваш да си вярваш, че не можеш да ги постигнеш. Това, което се случва пък потвърждава твоето вярване.

Това осъзна и Иван и започна да планира 90-дневните си цели стратегии по нов начин.

Фокус върху действието

Спря да възприема кантара за свой съдник.

Вместо върху резултата на циферблата, той се фокусира върху това какво може да направи той по въпроса, което да е изцяло в неговите ръце.

Така коренно промени и дефиницията на стремежа си. Вместо „Да сваля 5 килограма за месец“, целите му вече звучаха така: „Да тренирам три месеца по три пъти седмично“, „Да направя тримесечен експеримент с кето диета“ и т.н.

Ако опиташ и ти, веднага ще забележиш как се променя и усещането за самия себе си. От жертва на съдбата или лошия си ген, ще се превърнеш в собственик на живота си.

Постоянство

Логиката зад тримесечните цели е:

• Първо, те да се надграждат и да те доближават до желаната дестинация;
• А освен това, да дадеш достатъчно време и възможност на стратегията ти да даде резултат.

Неслучайно съветваме когато не си сигурен как да започнеш, да си правиш цели за експерименти, за да видиш докъде ще те отведе едно или друго действие и да откриеш какво работи за теб.

При Иван някои от опитите се оказаха неефективни. Важно е обаче как възприемаш нещата. Ако не смяташ слабия резултат за провал, а си извлечеш поука и научиш урока си, ти напредваш във всяко отношение.

Успехът е навик

Но може би едно от най-ценните плюсове е, че 90-дневните цели за действие подпомагат изграждането на навици. Замисли се – след три месеца редовен спорт, това няма ли да се превърне в нещо съвсем естествено? След време дори няма да го мислиш, а активният живот ще е твоя „втора природа“.

Днес Иван може да го потвърди. Бившият „не особено спортен тип“ тренира редовно и практикува най-разнообразни спортове всяка седмица.

Увереност

Стигаме до неизбежния извод: с напредъка идва и вярата в себе си.

Реално това, което трансформира нагласата от пречеща в подкрепяща, са резултатите. Така негативните самовнушения отстъпват място на нови, позитивни и базирани на твоите способности.

Вярваме, че ако имаш система, осъзнаеш ограничаващите си вярвания и ги пренасочиш; получиш първите малки резултати, които да подкрепят новите ти вярвания – можеш да постигаш цели, които си смятал за абсолютно невъзможни.

Всичко е субективно

Не ни разбирай погрешно – не всичко става бързо и лесно. Понякога ти можеш дори да не виждаш какво всъщност те спира, макар да е очевидно за всички около теб.

Проблемът е, че колкото и измислени и безпочвени да изглеждат отстрани твоите упорити убеждения, за теб в момента те могат да са реалност. Тук идва ролята на твоя приятел за цели.

Помощ от приятел

Като страничен наблюдател, който обаче е искрено заинтересован от това ти да си успешен, той може да ти зададе точните въпроси и да ти помогне да осъзнаеш какво ти пречи. Както за всяко нещо в живота, така и в случая, да си осъзнат ще ти е от полза.

Затова не подценявай прегледите на целите си заедно с твоя приятел – на седмична, тримесечна и годишна база. Заедно ще минавате през всички постижения, научени уроци и ще си помогнете взаимно да разберете, че сте заслужили нови, позитивни утвърждения.

Хората сме си хора

И ние, като всички останали, не сме се родили научени. И ние имаме своите ограничаващи вярвания, разказваме си негативни истории, отлагаме да започнем нещо къде поради страх, къде поради перфекционизъм или друго. Понякога сме най-големите си врагове.

Но разбрахме, че постигането на целите е умение и може да се усвои.

Всеки го може

И ти имаш потенциала да се превърнеш в истинска машина за цели. Наблюдавай се, анализирай се и се опитай да откроиш какво те спира. А след това приложи систематичен подход в преследването на мечтите ти.

Краткосрочните 90-дневни стратегии са подходът, който доказано работи. С всяка малка стъпка напред, ти ще събаряш по една стена пред себе си и по-важното – вътре в себе си.

И не забравяй – резултатите ще са такива, каквато е нагласата към тях. Нека бъде градивна. Спри да си пречиш сам и се отправи към живота, който искаш и заслужаваш!

А ти имаш ли ограничаващи вярвания, които си осъзнал, а може би и преодолял? Сподели в коментар. Благодарим и доскоро!