Методът на „мокрите гащи“ за постигане на цели

Когато през 70-те години младият Дан* бил в армията на САЩ, ежедневно участвал в много сериозни и рисковани обучителни операции. Една вечер командирът съобщил, че на следващия ден ще се проведе тренировка с гранати и тя не е безопасна въпреки мерките за сигурност. След вечеря им направил една бърза демонстрация, от която войниците „намокрили гащите“.

На сутринта ги запитал, кой се страхува. Само Дан вдигнал ръка. На което командирът отвърнал „Знаете ли, Дан е единственият, на когото вярвам. Няма никакъв проблем да се страхуваш, важното е все пак да проявиш кураж.“

Днес ще поговорим за страха и куража и ще разбием главния мит за цели, свързан с тях.

Светът е пълен с мечтатели

Ако попиташ 100 човека на улицата дали имат мечти, всеки ще потвърди. Е, освен онези, които ревностно си ги пазят в тайна. Един ще иска да обиколи света, друг – да основе собствен бизнес, трети – да направи своя изложба. (Друг е въпросът какво правят, за да ги постигнат.)

Понякога бляновете ти може да са съвсем различни от професионалната ти сфера или от нещата, в които си експерт по един или друг начин. Това усещане за отдалеченост и неподготвеност е един от факторите мечтите никога да не се превръщат в реалистична цел.

Всеки мери според собствения си аршин

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Истината е проста: поставяш си цели, гледайки от своята камбанария.

Независимо дали го осъзнаваш, ти си натоварен с целия си „багаж“ от бивши успехи и провали, ограничаващи вярвания, навици и разбирания за настоящото състояние на нещата.

И макар всички да живеем в един свят и, теоретично, възможното да е възможно за всички, целите ни все пак са съвсем различни. Докато начинаещият предприемач се стреми например към годишна печалба от 100 000 лева, затъналият в кредити и заеми не смее да си пожелае дори да излезе на плюс.

Защо не искаш повече

Казахме, че мечтите са нещо извън зоната на комфорт и са обусловени от собствените ни ограничения и предубеденост.

И все пак, защо не се осмеляваме на по-големи мечти? И защо не ги приемаме достатъчно сериозно, за да решим веднъж завинаги да ги реализираме и да предприемем конкретни действия по тях?

Това, което пречи на всички нас да си поставяме по-големи цели е едно-единствено: липсата на увереност.

Тогава увереността ли е ключът?

Звучи ли ти логично, че след като натрупаш повече вяра в себе си, ще можеш да мечтаеш по-смело? Смяташ ли, че липсата на убеденост в успеха те спира да си поставиш плашещо голяма цел?

Ако отговорът ти е „да“, имаме новина:

Отговорът е грешен

Най-големият мит за цели е, че ти трябва увереност, за да си поставиш голямата цел. А реалността е, че увереността ще дойде едва след като си си я поставил. След като ясно си я завил и си започнал да действаш по нея.

Прекалено много хора чакат първо да получат един вид гаранция свише, че нещата ще потръгнат. Но това никога не става. Няма и да стане.

Става точно обратното.

Защо е така?

Представи си, че обичаш да рисуваш и много би искал един ден да организираш своя изложба. Но за теб това е нова територия и не смееш да се решиш да го направиш. Предпочиташ да „натрупаш увереност“, като станеш по-добър художник, събереш повече картини, повече последователи във фейсбук, повече информация, и пр. и пр.

В твоите очи това е подготовка. В очите на света това е протакане.

Защото ако постъпиш по обратния начин – заявиш ясно пред себе си намерението и се ангажираш да направиш определени неща, тогава вече минаваш от зоната на приказките в зоната на действието.

И – съвсем естествено, в хода на работата ще придобиеш повече вяра в своите способности. Накратко, първата крачка е поставянето на самата цел, а едва на по-късен етап, с постиженията и малките победи идва и увереността.

Всъщност съществува цяла теория на тази тема.

Концепцията за 4-те „C-та“

Тя е представена в едноименната книга на нейния създател Дан Съливан* – „The 4 C’s Formula” и предлага едно ново обяснение за пътя към успеха. А именно, че този процес преминава хронологично през четири фази: Ангажираност (Commitment), Кураж (Courage), Способност (Capability), Увереност (Confidence) – в този ред.

Но, внимание – това не е еднократна права отсечка, а цикъл. Ето как го разбираме и имплементираме ние:

#1 Ангажимент към целта

На първо място трябва ясно да дефинираш какво искаш да постигнеш. Когато имаш цел – писмена или споделена с някого, ти вече си поел отговорност да извършиш съответни дейности. И колкото и да те е страх, ще го направиш.

Завърташ колелото

Ако се срещнеш с екипа на любимата си изложбена зала и ти потвърдят, че могат да изложат картините ти на желаната от теб дата, какво следва? Нали няма да им звъннеш след като се прибереш у дома с думите „Размислих, отказвам се, извинете за загубеното време…“? Не, разбира се!

Поетият ангажимент ще те подтикне да продължиш със следващите стъпки, колкото и да са плашещи. Ето как първата крачка – твърдото заявяване на намерение, води към фазата на проява на храброст.

#2 Кураж

Следва най-интересният момент: за да проявиш смелост, трябва малко да те е страх, „гащите да са мокри“. Тук показваш какво ще направиш въпреки тях.

Просто преминаваш през това, което е необходимо, за да постигнеш желания резултат – с цената на цялото си притеснение и тревоги, а може би и някои жертви. Може например да се наложи да напуснеш работа или да инвестираш лични средства без никаква гаранция за успех.

Юнак без рана не може

Ако преследваш цел, от която те е шубе, но много я искаш, значи си струва. Фактът, че си готов да поемеш рискове и да преодолееш страховете си са индикатор, че тази цел наистина е твоята.

И просто навиваш ръкави, събираш картините си, правиш кампания за популяризиране на изложбата си и я осъществяваш. Ето как преминаването през фазата на страха и куража те отвежда до следващото ниво – компетентността.

#3 Способност

Без значение от резултата, със сигурност след всички предизвикателства, които целта ти изисква, ще си по-компетентен.

Дори на изложбата ти да са дошли петима души (100% от които роднини), нищо не може да ти отнеме наученото по пътя към тази цел. Вече имаш повече опит, повече знание, повече разбиране за това кое е било направено правилно и кое следва да се подобри. Няма по-добър учител от провала.

Две думи за провалите

Знаем, че не е лесно да паднеш и след това да се изправиш отново и да продължиш. А още по-трудно е да си простиш за миналите грешки и да гледаш на неуспехите си с благодарност.

Но точно това трябва да направиш, ако искаш да ставаш по-добър във важните за теб области.

Защото всяка несполука ти дава безценна възможност да установиш от първа ръка какво работи и какво – не. Да анализираш внимателно какво стои зад случилото се и да си извадиш изводи, за да се подобряваш в бъдеще, това има едно име – развитие.

Грешките не трябва  да те спират и плашат, а да служат за урок: какво е трябвало да научиш, за да израснеш.

Всъщност това е начинът да преминеш от фазата на придобиването на нови умения към следващата.

#4 Увереност

И то в истинския смисъл на думата. Такава, която генерираш след като си взел сериозно решение, направил си каквото е зависело от теб въпреки страха и неприятностите, и си научил много по пътя. Едва тогава можеш да кажеш с ръка на сърце, че си по-уверен. Но…

Нещата не спират дотук. Именно тази вяра в себе си ще ти помогне да завъртиш колелото отново. И отново.

Възходяща спирала

Защото оттук нататък продължаваш със следващата си, още по-голяма цел, с която пак ще започнеш отначало. Ще се сблъскаш с познатите емоции…

Първо ще те е страх, но ще я сложиш на масата. После ще стиснеш зъби и ще се хвърлиш в огъня, за да я постигнеш. Така ще научиш много и ще ставаш все по-сигурен в себе си. Това е пътят нагоре.

А ако наистина се страхуваш?

Тази статия не е за свръхчовеци. И ние самите ни най-малко не сме такива.

Нормално е да изпитваш силно безпокойство, ако си на път да направиш нещо значително и не си подготвен. Дори е здравословно да имаш такива усещания, защото те са двигателят за всички останали етапи от „цикъла“ на твоето усъвършенстване.

Въпросът опира до това как страхът да не те парализира, а да те подтикне да проявиш смислен кураж, вместо безразсъдство.

Не трябва да влизаш в сферата да се опитваш да намалиш страха.

Кой се страхува от страха

Да се върнем на лошата идея да опитваш да придобиеш увереност преди да си постигнал нещо. Рискът е, стремейки се да се подготвиш и предварително да елиминираш всички възможни препятствия, така и да не посмееш действително да се захванеш за работа. Или това е така нареченият феномен „анализа-парализа“.

Колкото повече четеш, ходиш на курсове, говориш с хора и обмисляш възможните проблеми и решения, толкова повече „блокираш“ и не правиш нищо, което да те доближи до истинската ти цел.

И докато в някои професии като мозъчната хирургия и строителното инженерство е… силно препоръчително да не правиш проби и грешки…, в много други области на живота не е така.

Просто приеми, че не можеш да преплуваш реката и да останеш сух. В противен случай просто живееш в самозаблуда.

За вярата и самонадеяността

Може би вече разбираш разликата между увереността, когато я придобиваш благодарение на своята смелост, всеотдайност и научени уроци, и онази „фалшивата“ и безпочвената.

Първата е истинска – вярата, че можеш да се справиш с предизвикателствата, които животът ти предлага, че можеш да действаш по най-добрия за момента начин, на който си способен. Тя идва с опитността и мъдростта.

А другата е престорена. Тя е арогантност, маскирана като сигурност в себе си и е типична за най-слабите хора… или може би за всеки от нас в най-слабите ни моменти.

При парадирането пред останалите изхабяваш същата тази енергия, която ти е нужна, за да направиш действието, да постигнеш резултата и да добиеш увереност по правилния начин.

Но има и друг тип „престорена“ – тактиката „Fake it till you make it”, която за разлика от биенето в гърдите пред света, е изцяло вътрешен процес. Можеш да излъжеш подсъзнанието си, че гащите не са толкова мокри, за да не останеш парализиран и все пак да предприемеш стъпка напред.

А откъде да започнеш

Изненада: много помага да имаш система.

В „Приятел за цели“ вярваме в силата на малките и постоянни действия, които с натрупване дават феноменални резултати. Затова те съветваме да опростиш нещата.

Преобразувай непостижимата си визия в съвсем обозрими 90-дневни цели. След това просто започни, като направиш една малка стъпка тази седмица.

Приятелят ти за цели е до теб

Най-доброто, което можеш да направиш още днес, е да си намериш приятел за цели. Той ще ти помогне на всеки етап от цикъла на успеха ти.

Ще е първият, който ще научи за поставената ти цел. Всяка седмица ще те държи отговорен пред самия теб дали си съвестен в изпълнението на плануваните малки крачки напред. И през цялото време ще те окуражава и ще ти съдейства да осъзнаваш по-добре процесите, през които преминаваш.

Имаме и една тайна:

Не е нужно да започваш от нулата

Ползвай един изпитан метод, за да се осмелиш да си поставяш по-високи цели и да не се ограничаваш сам. Упражнението се нарича „The Confidence Еxpander” и е добре да го правиш всеки път преди да решиш каква ще е следващата ти цел. Върни се назад и си спомни си успехите от миналото. Може да ти е трудно да започнеш да ги изброяваш, но след това ще ти е трудно да се спреш.

Идеята е да те предизвикаме да гледаш по-позитивно на нещата и да не подценяваш възможностите си, защото всъщност си доста напред, нали така?!

И за финал

В крайна сметка, „лесно нема“. Не можеш да се подготвяш за живота с лист и молив на фотьойла пред печката. Няма да излезеш сух, ако искаш да постигаш повече. Да, ще се притесняваш, няма да спиш, ще те свива коремът и сърцето ти ще бие лудо от мисълта за вълнуващата ти цел.  Но ще излезеш и ще направиш това, което трябва, за да получиш живота, който искаш.

А колкото до мокрите гащи? Те съхнат бързо. Пусни ги в голямата сушилня, наречена „постигната цел“.

 

 

 

Референция: Дан Съливан е основател и президент на The Strategic Coach Inc. Той е създател на „The 4 C’s Formula™“
https://4csformula.com/pages/mindset

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close