Дали страховете ти няма да се окажат „пътят“ към твоите мечти?

Може ли страховете да ни насочат към истинските ни цели? Как вместо да ни спират да действаме, да ни помогнат да ставаме все по-добри? И може ли „поставянето на страхове“ да е равнозначно на „поставяне на цели“?

Предлагаме ти една интересна перспектива към темата, както и няколко полезни хитри тактики как да използваш страховете си.

Нещо, което всички имаме

Това е чувството на страх.

Надали съществува човек на планетата, който никога, по никакъв повод, не го е изпитвал.

За всекиго поводът е различен: може да се боим от провала, дори от успеха, а най-често – от неизвестното. Особено тази година, това е доста осезаемо за всички ни.

Както гласи популярният цитат на американския писател Хауърд Лъвкрафт, автор на художествена литература в сферата на ужасите:

„Най-старата и силна емоция на човечеството е страхът, а най-старият и силен вид страх е този от неизвестното.“

А именно страхът от неизвестното блокира действията ни по нашите цели. Независимо дали става дума за бизнес, отношения, здраве – импулсът ни да останем в зоната на сигурност и относителен комфорт често е по-силен от този да се изправим и да действаме. А това не води до резултати.

Къде живее страхът

В главата.

Точно така, въображението ни е мястото, където се развива страхът. А частта от мозъка, отговорна за тази емоция, е амигдалата[1]. Попаднахме на интересна интерпретация на английски на абревиатурата на думата за страх „fear”:

F = False

E = Expectations

A = Appearing

R = Real,

или фалшиви очаквания, които изглеждат истински. Тоест да си представяме, че нещо лошо ще се случи. Или 20 лоши неща. А може и да са стотици. Така натрупваме тревожност и блокираме.

Всъщност това е като да разиграваме филм на ужасите в главата си. Ние сме продуцентът, режисьорът, ние си играем в него и сме си публика. Само дето не ни плащат за това.

Оцеляване

Основателни или не, тези емоции, активирани от нашата амигдала, исторически са ни предпазвали в продължение на хилядолетия.

Да разпознаем опасността – от хищници, войнстващи племена, високи скали и др. – и да включим механизми на реакция, е било въпрос на оцеляване.

Съвременните страхове

Днес по-рядко пребледняваме при гледката на страшен лъв, затичал се насреща ни.

Затова пък имаме хиляди други опасения, често свързани с нещата, за които всъщност мечтаем. Като да напуснем работа, за да започнем собствен бизнес – защото рискуваме и малкото си финанси. Или да разширим семейството си с още един член – защото не сме достатъчно узрели, подготвени, финансово независими и т.н.

А мозъкът ни не прави разлика между страха от опасност за живота или страха от действие по нашата мечта. И в двата случая отключва едни и същи типове механизми.

Можем да избягаме или да „замръзнем“, т.е. да не правим действия. Или да „се борим“, тоест да се изправим лице в лице със ситуацията и да опитаме да я преодолеем.

„Какво, ако…“

Постоянно си задаваме този въпрос и развиваме все по-интересни сценарии.

Прекаленото анализиране на всички възможни начини нещата да се провалят с гръм и трясък просто ни парализира.

Не твърдим, че е лошо да помислим разумно и обективно какви биха били пречките по пътя към нашите цели и да предвидим алтернативни варианти на действие. (Макар че тук няма да се съгласят с нас любителите на концепцията за „изгарянето на всички мостове“ – че като не си оставиш план Б, ще положиш много повече усилия и ще ти се получи).

Да анализираме пречките, от които се боим, ще ни помогне да не действаме прибързано и хаотично. Паниката не е наш приятел.

Но дали изобщо някога започваме да действаме, та да стигнем до тези пречки?

Ето няколко практични съвета как можем да използваме страховете си в своя полза.

#1 Ако искаш да откриеш истинските мечти, разгледай страховете си

Не казваме, че всеки страх трябва да се превърне в цел, но със сигурност там има нещо. И ако се поразровим, това би могло да е един начин да стигнем до истински стойностното, което ни вдъхновява и което бихме искали да правим.

Например ако като нас имаш идея, която дава много стойност и искаш да я споделиш пред хората, за да им помагаш, но не смееш да говориш пред публика (вторият най-голям страх след този от смъртта).

Боиш се да не се спънеш, да не се изпотиш, да не ти пресъхне устата, да не си забравиш мисълта и да стоиш като дърво. Същевременно когато най-сетне излезеш, се случва нещо тотално различно.

Страхът ни показва какво да преодолеем, какво трябва да развием в себе си, за да се получават по-добре нещата по пътя към нашата мечта.

#2 Вместо „тотален блокаж“, помисли как можеш да действаш

Много харесваме едно популярно видео от поредицата Тед Толкс на Тим Ферис, създател на концепцията „Fear Setting”. Той предлага едно лесно упражнение:

Напиши на един лист голямата си мечта и отдолу начертай три колонки.

В първата изброй всички потенциални проблеми, от които се притесняваш и които те спират да действаш. Във втората, срещу всеки от тях напиши как би могъл да го предотвратиш. А в третата напиши, ако все пак се случи, какво можеш да направиш, за да заличиш негативните последици.

Така може да използваме страха да ни посочи действието, което следва да направим.

# 3 Разбий големия страх на малки страхчета

Както в системата „Приятел за цели“ имаме една голяма, „невъзможна“ мечта, която постигаме постепенно, разбивайки я на 90-дневни цели, а тях – на малки седмични стъпки, така е и със страховете.

Ако се боиш от лъва, изправи се първо срещу кученце.

Ако се страхуваш да говориш пред 1000 души, говори първо пред двама. После пред десетина, след това петдесет. А след като вече си се качил на сцената пред стотици хора, споделянето пред малка компания ще ти се отдава с лекота.

Какво е общото между лъва и да говориш пред публика?

Начинът, по който работят нещата.

Когато си минал пре етапа на страх и си проявил кураж, си научил уроци, придобил си увереност. Следващия път по-решително правиш по-голямата крачка. Страхът си е там, той не е станал по-малък, но ти си станал малко по-смел.

Светът не става прекрасно място, но ти по-смело влизаш в боя.

#4 Покажи си какво можеш

Амигдалата ни предпазва да правим тъпотии, за да запазим живота си.

Същевременно много хора хора минават през жарава, скачат с бънджи или с парашут. И в това има смисъл.

Да се изправиш срещу страха си в контролирана среда, е безопасен метод да разбереш, че можеш повече.

Веднъж успял да направиш това, при всяко ново предизвикателство ще си припомняш на какви подвизи си способен. И как не само не си умрял, не само не си станал за смях, а са ти и ръкопляскали. Тогава си готов да правиш още по-некомфортни неща.

#5 Стани добър в това [искрено и лично от Ники]

В миналото той обичаше да танцува, но само при едно условие.

Да е сам вкъщи, далеч от чужди очи.

Страхът му да танцува сред хора не беше шега и сериозно го притесняваше в ученическите му години.

Какво направи ли? Стана почти професионален танцьор.

Ами да, записа се на танци и тренира в продължение на седем години. Когато нещата станаха твърде тежки и сериозни, той се запита дали иска да се натоварва толкова, дали планира да се занимава с това професионално. Отговори си и започна по малко да се оттегля.

Но изводът е, че това, което най-много те плаши, може да се окаже твоя неочаквана суперсила 🙂

Няма страшно

Всеки има по нещо малко или голямо, от което се бои. Спираме да бъдем себе си и да действаме по неща, които ни освобождават и развиват.

Сенека е казал, че страдаме много повече във въображението си, отколкото в реалния живот.

А защо да го допускаме?

Вместо това, нека видим как може страховете ни да ни насочат към нашите цели и мечти, да ни помогнат да станем по-смели, и да започнем да ги преодоляваме малко по малко, разбивайки ги на малки парченца.

И накрая – не се страхувай да ни пишеш, да предлагаш теми, да се запишеш по имейл за безплатната ни програма. А ако страхът от коментар под тази статия е твърде голям, дай поне един „share” 🙂

 

[1] Амигдала, или „бадемовидно тяло“ – набор от ядра в мозъка, свързващи се с негативни емоции като страх и тревожност.

One thought on “Дали страховете ти няма да се окажат „пътят“ към твоите мечти?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close