Най-важният въпрос при целите

„Ще съжаляваш ли цял живот, ако не го направиш?“

Този въпрос разтърси Иван и го свари неподготвен. Но и той промени живота му.

Днес ще разкажем как винаги трябва да се запиташ точно това, за да откриеш пътя от лудата и немислима мечта до съвсем реалистичната цел.

Примерът е с проекта на Иван, но те предизвикваме да помислиш за своя собствен личен или професионален такъв. Надяваме се до края на статията да имаш и отговора.

Как започна всичко

Веднъж по време на неделна разходка Иван разговаряше със свой приятел подробно за фирмата, която управлява – aula.bg.

Първо разказа за това как той и екипът му разработват онлайн компютърни курсове, как добре са позиционирани и почти без конкуренция в България.

А после довери на приятеля си една своя идея: да излязат на англоезичния пазар и да се включат в „голямата игра“. Сподели мислите си колко вдъхновяващо и същевременно почти неосъществимо предизвикателство би било това.

Плюсовете и минусите бяха много. Иван вече ги беше прехвърлял в главата си повече от година.

Пинг понг в ума

Ето кои бяха някои от аргументите му:

От една страна, методологията и подходът на aula.bg са безспорно качествени и интересни. Има потенциала да допринесе стойност за по-широка публика.

Обаче от друга – как ще се мери с нивото на американския пазар?

И отново: у нас вече четвърт милион потребители се доверяват на платформата на Иван да придобиват и подобряват компютърната си грамотност.

Но пък как един малък български стартъп ще се изправи срещу гиганти като Lynda.com и Udemy.com с милиони долари финансиране?!

Накратко, единият глас в главата му го убеждаваше: „Хайде, можеш да го направиш! Това ще е феноменално развитие за теб и екипа!“.

Но другият веднага го приземяваше: „Накъде си тръгнал, добре сме си тук. Я по-добре се фокусирай върху реалността!“.

Този вътрешен диалог измъчваше Иван от толкова отдавна, че вече беше загубил надежда скоро да стигне до отговора.

И тогава, по време на лежерния неделен разговор стана неочакваното.

Ще съжаляваш ли, ако не го направиш?

Неговият приятел го запита този кратък въпрос, който направо подкоси краката му.

Защото Иван знаеше отговора.

Знаеше, че винаги ще съжалява, ако е имал възможност и ни най-малко не се е пробвал да я реализира.

От този съдбоносен момент нататък, Иван взе решение да спре да мечтае и да губи време ту да се убеждава, ту да се разубеждава. Постави си за цел да изведе aula.bg на световния пазар и вкара тази цел в рамките на системата ни.

И ето какво стана по-нататък.

Духът излезе от бутилката

Щом извади тази блъскаща се в главата му идея на хартия и я формулира като цел, последва едно страхотно освобождаващо чувство.

И едно осъзнаване:

Няма никакво значение дали тя ще бъде успешна, за да съм щастлив и удовлетворен аз. Важен е пътят и моето емоционално състояние.

Защото всъщност няма нищо за губене.

Печелиш или учиш. Но никога не губиш.

В системата „Приятел за цели“ ние вярваме, че няма провали, има само уроци.

Или ще успееш, или по пътя ще научиш много и интересни неща, които ще те направят още по-добър в твоята сфера.

Затова да си поставиш цел и да работиш върху нея е най-доброто, което можеш да направиш.

Кое тогава е най-лошото?

Капанът на приказването

Най-неблагоприятният вариант е завинаги да се луташ в приказки за това какво можеш или не можеш да постигнеш, без дори да опиташ.

Да прекараш живота си в безкрайно преосмисляне на „за“ и „против“ и никога да не направиш крачка напред е изтощително и ограничаващо.

Поставянето на целите и конкретните 90-дневни действия са един много хубав метод да излезеш от сферата на приказването; от сферата на изразходване на време, мисъл, енергия само в това да мечтаеш, вместо да пробваш да го постигнеш.

Канализирай енергията си в правилната посока

Замисли се, че ако нямаш ясна цел и постоянно разсъждаваш върху една много обща идея, без да я подхващаш, ти пилееш огромно количество енергия.

Не само, че се тормозиш вътрешно, а и настоящата ти работа и продуктивността ти страда от липсата на фокус.

И обратното – целите хвърлят светлина върху това накъде точно отиваш и какво трябва да направиш, за да стигнеш там. Когато се фокусираш върху това, съзнанието ти се освобождава от притесненията и излишния товар.

Тогава започва истинската част – действието. Но преди него:

Начертай си ясна посока

Голямата далечна мечта, визията, е твоята пътеводна светлина.

Много е важно да имаш силно „защо“ и да обосновеш с него всички ресурси, които ще вложиш оттук нататък. Така ще си уверен, че се захващаш не с мимолетна прищявка, а с искреното си желание.

Да погледнем отново към днешния ни пример.

Визията на Иван

Дългосрочната му визия за aula.bg „да помагаме на повече хора да пестят време с и да работят много по-ефективно с компютъра“ претърпя промяна. Той признава, че не би се занимавал с този проект и през следващите 25 години в настоящата му форма.

Но както обичаме да казваме, визията не е издълбана в камък. Тя дава фокус и насока, но може – и трябва – периодично да се ревизира. Ти се променяш и израстваш, тя – също.

Затова, за да оцелее дългосрочният стремеж на Иван и да се адаптира към новия обхват на проекта му, той я допълни с „…в целия свят“.

Разработи си стратегия

Добре, да кажем, че вече имаш визията. Оттук насетне всяка следваща твоя цел под формата на стратегия води към нея и дава сила и увереност.

Най-хубавото е, че не трябва да разписваш план от А до Я. Започни, като дефинираш само една първа 90-дневна цел за действие. Не се притеснявай отсега за следващата. Тя ще се избистри в края на тримесечието и ще надгради предходната.

Както споменахме, когато нямаш ясна цел, мисловният процес на лутане и прехвърляне не спира, а действието не започва. Обаче след като си поставиш целта правиш нещо съвсем друго.

Мислиш веднъж и след това действаш

Дефинираш 90-дневна цел за действие.

Тук важи един много важен принцип: след като веднъж си разписал ясно целта си, действаш стриктно по нея. Нямаш право да я преосмисляш и да променяш стратегията, преди да са минали 90 дни. Единственото, което трябва да направиш, е да работиш всяка седмица.

По този начин и даваш възможност да даде резултат, а и да научиш съответните си уроци по пътя. Същото важи и при формулирането на следващия етап: седмичните стъпки.

Дай си време

Колко много енергия дава само това осъзнаване:

Просто трябва да мине достатъчно време и в крайна сметка ще се озовеш където искаш!

Затова в някой мащабен проект не се бой от наглед не особено грандиозно звучащите цели. Тайната е в ефекта на натрупването.

В случая на Иван първите няколко поредни 90-дневни цели бяха чисто организационни. Например в началото трябваше да се сформира екип по разрастването и да се провеждат срещи и разговори на тема разработката на UX платформа за различни езици. В тази връзка…

Не забравяй правилното формулиране на целите

Правилото за твоята цел е тя да е да е обвързана с лично действие.

Това означава, че дори когато част от работата е в ръцете на друг изпълнител, ти пак трябва да поемеш отговорност за своя дял и това да е фокусът на целта ти.

С други думи, вместо „Веско да разработи дизайна“, целта е„Да организирам среща с Веско на тема дизайна“. В такива случаи крайният резултат не зависи от теб, но от теб зависи да отключиш разговорите с хората, които могат да свършат работата.

Напредвай малко по малко и трупай увереност

Разбий и 90-дневната цел на още по-малки части – седмични стъпки. Изпълнявай ги последователно и концентрирано. Така няма да усетиш прекалено голямо напрежение и натоварване. В един момент ще престанеш да гледаш огромната пропаст пред теб и ще видиш колко много работа си свършил.

Докато не дефинираш конкретните си цели, един мащабен проект като този за излизане на чужд пазар изглежда обезсърчаващо сложен и огромен. Но с малки последователни конкретни действия, едно много малко нещо води към голямото и в крайна сметка ще се озовеш където трябва. Всичко това е източник на градивна енергия и увереност.

Това показва как като си разбиеш работата на малки стъпки, преодоляването на тази голяма стена пред теб става много по-лесно. Започваш да преодоляваш мънички стенички.

Не на последно място, черпиш увереност и от твоя приятел за цели. Той няма да ти позволи да отпаднеш и да се обезкуражиш.

Урокът за Иван дотук: „Пътят е важен!“

Работата все още е в прогрес, но върви много по-добре от очакваното. Защото в процеса по разширяването на aula.bg той и екипът постоянно разширяват своята компетентност. Научават много неща, които са от голяма полза и за настоящия формат на проекта на българския пазар.

В най-лошия случай инвестирането време ще помогне за по-малката цел. Ако бяха останали на старото си ниво просто щяха да спрат развитието си. В този смисъл пътят е по-важен от крайния резултат. Той споделя:

Отново повярвах, че поставянето на цели и вкарването им в система действа абсолютно освобождаващо. Цялото чувство на претоварване със задачи и липса на ясна посока изчезва когато поработиш малко по целите си и успееш да напреднеш малко.

Ще видим как ще завърши този проект след години. Дотогава Иван ще се наслаждава на пътя.

Разбери какво трябва да направиш, но и какво не трябва

Посланието ни към теб е да опиташ, за да не пропуснеш онова, което би те направило щастлив.

Но има и още един аспект: опитай, за да разбереш и какво не трябва да правиш. Понякога се случва да си поставиш нещо за цел и впоследствие да откриеш, че то не е за теб. А ползата от това е не по-малка.

Защото това осъзнаване дава свобода. Разбираш, че не е твоето и спираш да го мислиш, отърсваш се от емоционалния товар и продължаваш напред.

И за финал – за да не съжаляваш цял живот…

Днес разкрихме, че всеки има периоди на колебание в живота си. Това, че ние сме създатели на система за цели и живеем с нея всеки ден не означава, че не изпитваме трудности.

Но твърдо вярваме, че бездействието е най-големият враг. Човек съжалява главно за нещата, които не е направил. За да не съжаляваш цял живот, просто го направи.

Изправи се срещу мързела, страховете си и всички, които ти казват, че няма да успееш. Само така ще можеш да постигнеш нещо значимо, ще си по-щастлив и удовлетворен.

Поставяй си цели, защото те ще ти покажат пътя – накъде не трябва да ходиш и накъде трябва да ходиш. И рано или късно ще стигнеш там.