Защо отлагам, когато трябва да направя нещо сам? [Стратегия за преодоляване]

От известно време експериментираме с различни тактики и стратегии да повишим продуктивността си и с интерес наблюдаваме какво споделят и хората около нас. Оказва се, че един фактор не просто допринася за постигане на по-добри резултати, а буквално ги мултиплицира.

Тук ще покажем защо отлагаме, когато сме сами, а работим ефективно с някой друг. Но нека първо споделим какво се случи миналата седмица с два несвързани помежду си примера.

Пример 1:

Наш приятел сподели, че от около половин година висяла една работна задача и все я отлагал и отлагал. Не става дума за нещо трудно или много неприятно и нямал особена причина да не я свърши, но въпреки всичко така и не започвал.

Докато преди няколко дни не се уговорил с колега да му помогне. Седнали и буквално за два часа я приключили.

Стигнал до осъзнаването , че когато работи с другиго нещата се получават с лекота, докато ако е оставен сам е доста трудно дори да започне.

Пример 2 [Иван]:

Миналата седмица направи пет-дневна fasting програма, базирана почти основно на прием на вода.

Очаквано, липсата на нормалните за организма калории се отрази осезаемо на силите и способността да се съсредоточи. На моменти се затрудняваше да се съсредоточи и буквално беше по-бавен от обикновено.

Забеляза обаче и нещо неочаквано: особено в първите дни, когато се чувстваше най-зле и с най-малко енергия, успя да свърши единствено задачите, свързани с други хора.

Съумях да се „изритам“ да направя само това, за което се бях разбрал предварително с колеги. Всичко, което зависеше от моята воля да седна сам и да го направя, просто не се случи.

Защо отлагам сам?

Цялата система „Приятел за цели“ се гради на социалната подкрепа като основен фактор за успех.

Но особено след миналата седмица се замислихме защо другите хора са толкова ключов момент? Защо ако правим нещо с друг човек има много по-голям шанс да го направим, а ако сме сами или зависи изцяло от нас, ще отлагаме?

И попаднахме на една много интересна статистика.

Какви са шансовете са успех в проценти

Попаднахме на много любопитно проучване[1] как драстично можеш да увеличиш вероятността да успееш с поставената цел. Накратко:

  • Когато имаш само идея, шансът да постигнеш целта си е около10 %;
  • Когато се ангажираш с нея съзнателно, увеличаваш шанса си до 25%;
  • Зададеш ли си и срок, процентите доближават 40;
  • Определиш ли как да го направиш и какви са следващите стъпки, отиват към 50%

И тук започва да става много интересно.

  • Ако се ангажираш социално с целта си, увеличаваш вероятността да я постигнеш до 65%
  • Драматичен скок: ако се ангажираш да работиш по тази цел пред човек, когото уважаваш, шансът ти е – забележи – 95%!

Тоест ако имаш така наречения партньор за отчетност, рискът да не постигнеш целта си е направо минимален, едва 5%!

Мисията неизбежна

Ето, вече е и научно доказано. Тази статистика е толкова близка до любимата ни (според която 94% от хората без система за подкрепа се отказват от целите си в първите 2 седмици), че звучи изфабрикувана.

Но не е.

И доказва, че ако имаш яснота (визия), правилно дефинирани цели (90-дневни) и приятел за цели, с когото се чуваш всяка седмица и с когото споделяш планираните действия (малки седмични стъпки), постигането и на най-смелите мечти цели става неизбежно.

В книгата и в уъркшоп сесиите доказваме това с десетки примери, а хилядите хора, които вече следват системата, го виждат и по себе си.

Каква е ролята на дисциплината

За съжаление, волята и дисциплината са изчерпаеми ресурси. Всеки, който се е провалил в опита да изгради нов навик и е стигнал до извода, че „не му достига воля“, може да го потвърди.

Същевременно човекът е социално животно. Когато имаме механизъм, който да ни поддържа в състояние на ангажираност за действие чрез „отчитане“ пред някого, когото уважаваме и пред когото не искаме да се злепоставим, нещата стоят другояче.

Това важи с още по-голяма сила, когато става дума за съвместна работа.

Наскоро записахме заедно 115-ти епизод на подкаста. Иван (който не е най-дисциплинираният човек на планетата) гарантира, че ако трябваше да го записва сам, никога нямаше да стигне до тук. Или щеше да има големи дупки и прекъсвания, или щеше да е прекъснал до към 40-ти епизод. Но сме двамата и вече над 2 години всяка седмица без изключение създаваме по една нова серия.

А ролята на мотивацията?

Точно както увереността идва не преди да се започнем работа по целите, а след това, същото е и с мотивацията.

Мотивацията не ни е необходима, за да действаме.

Да, правилно прочете. Мотивацията се засилва, след като вече сме действали и сме постигнали определени резултати.

Всички знаят как преди първото посещение на спортния център мотивацията е колеблива, но след второто сме „по-надъхани“. И десетократно повече на втория месец, когато вече виждаме и позитивните ефекти от спорта върху себе си.

За да постигаме целите си, ни е нужно гориво. Вземаме го от действията. Тях обаче е лесно както да направим, както и да не направим, особено като са малки стъпки. Тук е ключовото място на партньора, който ни подкрепя, повдига духа ни и ни поддържа мотивирани.

Приятел за цели, но какъв и за какви?

В най-добрия случай приятелят за цели е човекът, на когото имаш пълно доверие да споделяш всякакви цели. Заедно с него дефинираш 90-дневните цели за действие по визиите си и всяко тримесечие напредвате заедно.

Но в книгата даваме и няколко примера за хора, които избират приятел само за една цел. Няма нищо лошо в това да си „партнираш“ с някого само във връзка с целите си за здраве и фитнес, или за финанси, взаимоотшения или друго.

Вариант е и този човек да е професионалист в съответната сфера – треньор, финансов консултант, брачен терапевт.

Или пък ментор в нашата сфера на бизнес.

Всъщност може да е и цял екип. Зад най-успешните хора (които изглеждат като току що изгряла звезда), често стои дългогодишният труд на много хора.

И така, стигаме до една малка тънкост:

Отчитане или съвместна работа?

Вече стана дума как когато се отчиташ пред уважаван човек, си по-дисциплиниран и постоянен.

Въпросът е: дали ще свършиш повече работа, ако останеш сам за 2 часа?

Вярно ли е, че ако вършиш работата рамо до рамо с друг, не отлагаш и вършиш всичко с лекота?

Тук е моментът и да дадем няколко идеи за стратегии и тактики как да повишиш ефективността си от съвместните действия. Или как да организираш деня си така, че да постигнеш повече с другите.

Тактика за продуктивност #1: Използвай сутрешната енергия

Зависи върху какво работиш и какво целиш, но ако искаш да постигнеш „уау ефект“ за нещо, в което емоцията има значение за резултата, енергията е важна.

Можеш да избереш момент от деня, в който и двамата сте на високо енергийно ниво, чувствате се отлично и това рефлектира върху крайния резултат. Например когато ние записваме подкаст епизод сутрин, това дава страхотен тласък на деня и 1+1 е много повече от 2. Когато го правим вечер след работа, не е чак така.

Тактика #2: Попий от чуждата позитивна енергия и мотивация

Много често забелязваме как след някоя оперативна среща лице в лице с друг човек (не от онези „планьорки с по 10 души, от които 7 си гледат телефона), се получават два много положителни ефекта.

Първо, работата се свършва и се отбелязва значителен напредък.

И второ, дори след като срещата приключи, има „остатъчна енергия“ и продължаваме да сме на тази вълна още дълго време.

Ето как ние използваме второто, за да постигаме повече:

  • Блокираме си поне 2 часа след това за действие конкретно по същата тема. Така се възползваме, че сме завъртели колелото, фокусирани сме и можем да сме много по-ефективни“, отколкото ако изпаднем в цикъла „от среща в среща“ и прескачаме през различни теми и хора.
  • Винаги си правим записки и отделяме специално време след срещата с другите, за да можем да рефлектираме върху обсъденото докато усещането и емоцията от постигнато са все още пресни.
  • Придържаме се към „златните 24 часа“. Решили сме, че след всеки семинар, уъркшоп, събитие или среща очи в очи с някого, в рамките на 24 часа ще седнем, извадим, подредим и осмислим всичко ново научено, всяка идея и концепция. Не само за да не забравим детайлите, а и за да не загубим ентусиазма и енергията.

Тактика #3: Следвай адженда

Колкото и да са ефективни участниците в срещата, особено ако са на една вълна и лесно се вдъхновяват да развиват някоя интересна за двамата тема, съществува рискът да се изпадне в еди безкрайни, макар и приятни, разговори.

Затова например ние по време на седмичните срещи за обсъждане на напредъка по целите си, следваме едно правило: има си ред.

Първо единият за 10-15 минути разказва какво е постигнал и какви са били предизвикателствата му и какво планира за следващата; после следва другият. Не се прекъсваме и не говорим за друго, докато не приключим първо тази част.

След това, ако имаме време, се отдаваме на нови идеи.

Сподели в коментар

Как усещаш нещата ти? Как работиш по-добре – сам или с някой друг? И дали споделеният ангажимент, или по-скоро споделянето с някого на твоя ангажимент, ти помага повече? Кога и с кого си най-продуктивен? Може би за теб работи някоя нова и интересна тактика, която ще е от полза и на останалите читатели. Благодарим предварително!

 

[1] ATD – The Association for Talent Development, провежда проучване на тема как да увеличим шансовете си да постигнем своите цели, впоследствие цитирано от множество източници, вкл. Forbes и The Observer.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close