18 ограничаващи вярвания, които ти пречат да отслабнеш

Имаме визия за здраве, поставили сме си цели за правилно хранене и спорт и изглежда, сякаш сме на прав път към заветното отслабване. Но нещата все не се получават. Все нещо ни пречи, някаква външна причина ни спира да влезем във форма. Докато един ден не открием, че причината е в нас.

Тук ще разгледаме как ограничаващите вярвания могат да саботират целите ни. Ще дадем конкретни примери в контекста на целите за отслабване. Може би ще успееш да се припознаеш в някое от тези вярвания, а това ще е първата стъпка към преодоляването му.

Позната история

Случвало се е на повечето от нас: знаем какво искаме да постигнем, имаме и разписан план за действие. Започваме да го следваме енергично и със завиден ентусиазъм.

В началото всичко върви по вода – храним се правилно, спортуваме няколко пъти седмично. И така три седмици. В зависимост от това колко сме дисциплинирани, периодът може да е и малко по-дълъг. Но обикновено това е моментът, в който се разколебаваме.

Яснотата започва да се пропуква и се питаме неща като: добре ли си поставих целта, тази стратегия ще проработи ли за мен, правилните неща ли правя?

Това е работа на ограничаващите вярвания!

Какво правят те?

Те се активират именно в момента, в който волята ни е отслабнала и сме загубили първоначалния си устрем. И понеже най-често дори не знаем за съществуването им, те ни подвеждат да си разказваме и всякакви истории, като „няма смисъл да се мъча, по природа съм си дебел“ или „така нищо няма да стане, не постигам резултати“.

Обикновено това води до един от двата изхода:

• Или се отказваме от целта си и спираме да правим каквото и да било;
• Или сменяме стратегиите постоянно – днес се съсредоточаваме върху храненето, утре започваме да тичаме, вдругиден решаваме, че е по-добре да се запишем на танци.

С други думи, колебанието ни разклаща вярата ни в избрания път и така отпадаме от целите си.

Именно затова в „Приятел за цели“ особено много ценим един от нашите „10 Бъди закона“.

Златното правило гласи:

След като си поставиш цел, избереш действия и се ангажираш с тях, нямаш право да сменяш курса – не и докато не изминат 90-те дни.

Само така ще дадеш шанс на избраната стратегия да проработи, ще можеш да оцениш дали е ефективна и ще си извадиш ценни изводи в края на периода.

Невидимият враг

Опасното при ограничаващите вярвания е, че те действат на едно подсъзнателно ниво. Често дори не подозираме, че ги имаме, а още по-малко – че те ръководят действията ни. И макар да има много техники как да се преодолеят, най-трудно е самото им осъзнаване.

Затова, точно както в американските филми за клубовете на анонимните алкохолици, и тук първо трябва да станеш и да си признаеш, че имаш ограничаващо вярване.

Да осъзнаеш ограничаващото си вярване е първата стъпка към прогреса.

„Аха!“ моментът

На теория е лесно – да разбереш какво те спира, да го елиминираш и да продължиш нататък. За съжаление в действителност по-трудно осъзнаваме тези психологически пречки. Затова пък сме забелязали по себе си, а и по много от участниците в нашия уъркшоп, че когато чуем отстрани споделена мисъл – дори да не е формулирана точно като нашата – е много по-лесно да се припознаем в нея. Да си кажем „Ахаа, и аз мисля нещо такова“.

Именно с тази цел тук ще представим едни от най-разпространените ограничаващи вярвания за отслабване. Някои от тях са споделени от участници в системата, други са лично наши, но всички са реални примери.

А на теб минавала ли ти е подобна мисъл?

#1 “Аз съм едър кокал.“

Дълги години Иван вярваше именно в това. Като член на семейство от големи хора, които… си тежат на мястото, той смяташе, че му е генетично заложено кантарът да показва три цифри. И макар че е доста висок, все пак килограмите му бяха в повече. Той обаче си го обясняваше с една от най-масовите заблуди: тежките кости. Докато един ден не остана шокиран.

Някой спомена, че костната система на средностатистическия човек е около 10 кг. Това разби представите му на пух и прах, защото дори да си махнеше всички кости, пак нямаше оправдание за излишните килограми. Грешната му представа го беше карала да мисли, че причината за физическото му състояние е не просто външна, а и неконтролируема.

Но не е само това.

#2 “Аз не съм спортен тип.”

Иван откри, че има такава нагласа едва когато се чу да казва това пред публика от 2500 души на „Несеминара“ на Юли Тонкин. Поканен да сподели опита си с постигането на цели, Иван най-спокойно изтърси на сцената, че не е спортен тип. Едва когато слезе, усети как цял живот несъзнателно се е програмирал да мисли и съответно действа така.

Като вярваш, че не си спортен тип, ти действаш така, сякаш не си.

Представяш си спорта като необходимо зло, просто за да се поддържаш в някаква не-кръгла форма. А решението може да е много просто. Ники например от дете е решил точно обратното – че спортът е за него и че му носи удоволствие. избрал е каква нагласа да възприеме и това му служи цял живот.

#3 „Отслабването е ужасно трудно!“

Вариации на тази тема са и мненията, че „Трябва да се мъча, за да отслабна“ и „Колкото и да се тормозя, кантарът не помръдва“.

Когато вярваш, че наистина ти отнема прекалено много усилия да влезеш във форма, значи при теб се е активирал онзи механизъм, който те спира да погледнеш трезво на ситуацията. А именно, че за всеки човек това е въпрос на време, постоянство и правилно избрана стратегия.

Плочки за лятото никога не стават, затова е нужно да си дадем достатъчно време.

#4 “По-добре щастлив и дебел, отколкото… само дебел.“

Много хора смятат, че понеже влизането във форма им е толкова трудно и практически невъзможно, е най-добре да се откажат изобщо да опитват. В противен случай хем са си пълни, хем се прибавя страданието от безрезултатните упражнения и гладуване.

От опит Иван споделя, че в такива моменти може да е полезно да потърсиш начини да направиш процеса по-приятен. Вместо тормоз, да изпитваш поне малко удоволствие от диетата например. При нас се получава с FMD (Fasting Mimicking Diet). И макар че целта е здраве и регенериране на организма, никой не би възразил срещу страничните ефекти като повишената енергия и стопяването на някое и друго килце.

#5 “Задължително е да ходиш на фитнес, за да отслабнеш. А аз мразя фитнеса.”

Много хора свързват влизането във форма с това напоследък модерно явление, но то е само един от безбройните начини да си физически активен. Можеш да практикуваш много други спортове в зависимост от предпочитанията си.

Например ако искаш време насаме със себе си, можеш да пробваш плуване, колоездене, тичане. Ако търсиш удоволствието от състезанието, имаш богат избор от екипни спортове като тенис, скоуш, футбол, баскетбол… Или други опции за социализиране като народни танци, и всякакви групови тренировки. Щом се потиш, значи гориш калории без значение къде си. Фитнес залата въобще не е задължителна.

#6 “Някои хора са естествено слаби, други просто не са.”

Това ограничаващо вярване, което никак не ни е чуждо, напомня малко на това за „едрия кокал“. Идеята, че е въпрос на ген, за съжаление ни кара да предаваме контрола над собственото си тяло на външни обстоятелства.

А всъщност всеки може да е във форма, стига да се храни правилно и да се движи достатъчно.

#7 “След дадена възраст, отслабването е практически невъзможно”

С това се припознава Ники. Свикнал от дете да е активен и да се забавлява спортувайки, след като мина 35 години един ден си каза „Лелеее, как ми се забави метаболизмът!“. И докато някои факти за човешката физиология са обективни, това все пак не значи, че всичко е обречено и че не можем да вземем мерки.

Всъщност имаме и точно обратния пример. След като Иван прекара по-голямата част от младостта си в борба с излишните килограми, днес може да потвърди, че с наближаването на 40-те е влязъл в най-добрата форма в живота си. Откри какво работи за него и ползва системата за постигане на цели – така постига много по-добри резултати въпреки възрастта.

#8 “Трябва да гладувам, за да отслабна.”

Често чуваме това мнение и според нас то ограничава хората да опитват различни подходи.

Ники например изпробва един хранителен режим, при който хапваше доста често и по малко. Целодневно изпитваше усещане за ситост и накрая свали килограми.

По наше мнение балансираното хранене винаги е по-добрият избор. Гладуването води до временен ефект и често е причина за връщането на свалените килограми.

#9 Всички в семейството ми са дебели/извън форма. / Да съм дебел ми е генетично и е неизбежно.“

Така разсъждаваше навремето и Иван.

Отново става дума за ограничаващо вярване за отслабването, което ни кара да си разказваме всякакви истории и да си обясняваме ситуацията с външни фактори. За щастие, резултатите говорят другояче. Те ни дават увереността, че контролът е в наши ръце.

#10 “Обречен съм. Винаги ще си остана така.”

Това важи за всякакви видове цели. Приятелите ни от различни издания на уъркшопа „Приятел за цели“ са споделяли това виждане както за визията си за здраве, така и за финанси, за лични взаимоотношения или за кариера.

Обикновено до такъв извод стигат хората, които са опитвали какво ли не. Те си мислят „Пробвал съм всичко. При мен нищо не работи.“.

Можем да им препоръчаме само едно – да пробват и със системата. Да си поставят 90-дневни цели и да следват избраната стратегия всяка седмица без изключение до изтичане на тримесечния период, като не пропускат да се чуват със своя приятел за цели и да обсъждат заедно прогреса и препятствията си.

#11 “Когато отслабна, винаги си връщам теглото. Няма смисъл да започвам.”

На практика това е вярно, когато нещата са поставени краткосрочно. Когато нямаме търпение диетата да свърши, за да нападнем шоколада. Ако веднага се върнем към стария начин на живот, довел ни до повечето килца, си връщаме и старите резултати. Затова дългосрочната визия е от голяма полза и дава хоризонта как искаме да живеем и какво мечтаем да постигнем след 30 години.

Нашият приятел Георги Ненов ни впечатли с думите „Никой не може да надбяга вилицата си.“. Това каза по време на едно събитие на „Live to Lift“ във връзка именно с дългосрочния баланс между храненето и движението. Колкото и да спортуваш, ако не контролираш храненето си, навиците ти винаги ще те саботират. Затова той и екипът му са разработили цялостна програма, която цели да промени начина на живот и така да спре порочния кръг на „йо-йо“ ефекта. Ако решиш да приложиш стратегията „Кой“ и търсиш помощ, екипът на Георги са добра референция и със сигурност си разбират от работата – препоръчваме ги.

#12 “Прекалено скъпо е да си в добра форма.”

Известно време и Иван смяташе така.

Макар да е вярно, че качествената храна е по-скъпа, монетата има и обратна страна. Първо, ако ядеш по-малко количество, това пести пари. Второ, някои суперхрани са всъщност доста икономични, защото се ползват дълго време (като киноата и чията). И трето, някои режими са свързани с ограничаването на протеините, които обикновено бъркат най-дълбоко в джоба.

Днес сме на мнението, че има достатъчно добри възможности за избор на пазара за всеки вкус и за всеки бюджет.

#13 “Изисква прекалено много време. Животът ми не го позволява.”

Ако става дума за спорт, който не успяваш да вмъкнеш в ежедневието си, можем да споделим как се справяме ние.

Превърнали сме в навик да спортуваме с определена честота всяка седмица и това ни освобождава неочаквано много време. Нещата се получават „автоматично“, когато не трябва да мислиш за това къде да отидеш или къде са ти маратонките.

#14 “Трябва да имам 6 малки хранения на ден, за да отслабна. Това е много сложно.”

Така е за много хора, които са опитали различни сложни за следване режими. Добрата новина е, че това не е единственият начин. Съществуват безброй опции, които пестят много време – от фастингите до „one meal a day” режимите.

Един трик, който помага на нас да спестим доста време е просто да планираме храненията си предварително.

#15 “Храна не се изхвърля, защото децата в Африка гладуват”

Забавно, наистина, но чуваме и този аргумент.

По-природосъобразно и социално-отговорно обаче е не да омитаме всичко в чинията с този предлог, а просто да мислим преди да купим или сготвим храната. Ако се запитаме какви количества наистина ще са ни необходими и се придържаме към тях, ще знаем, че постъпваме правилно.

#16 “Въглехидратите ме правят дебел.”

И ние имахме такива периоди.

Иван беше дълго на кето диета, но с изненада откри, че разликата в килограмите му в резултат от този рестриктивен режим е минимална.  Ники пък известно време беше вегетарианец и диетата му изобилстваше от въглехидрати, което не го направи по-пълен. Връщаме се на идеята, че всичко е въпрос на баланс.

#17 “Сигурно имам инсулинова резистентност. Отслабването е невъзможно при мен.”

Широко разпространено виждане сред хората, които търсят причина за излишните си килограми в интернет. Който търси, намира – включително и Иван. Това ограничаващо вярване преди време го караше да се откаже да прави каквото и да било, защото смяташе каузата за обречена.

Ти да видиш – оказа се, че няма инсулинова резистентност. И тогава взе нещата в свои ръце.

#18 “Не е чак толкова важно да си в добра физическа форма.”

Въпрос на мнение е. За нас е важно да сме здрави и в добра форма, за да имаме енергията да постигаме всички свои цели и мечти и да правим интересни, смели и предизвикателни неща с живота си. И разбира се, за да можем да се наслаждаваме на успехите си. Без да сме здрави, нищо останало не е от значение.

Припозна ли се?

В най-добрия случай, ти си над нещата и за разлика от нас, не се припознаваш в никое от горните ограничаващи вярвания. Но ако нищо човешко не ти е чуждо и сега осъзнаваш как някоя твоя нагласа саботира постигаш целите си за здраве, значи ние сме постигнали целта си с тази статия. Първата и най-важна стъпка – на осъзнаването, е отметната. Сега можеш да продължиш нататък, за да работиш по елиминирането на ограниченията си и по постигането на мечтите си.