Увереност от миналото и ентусиазъм за бъдещето. Ключ към големите мечти.

Днес ще вземем кристалното кълбо и ще погледнем към бъдещето… но и към миналото в контекста на нашите успехи. Какво ще изпитаме? Съжаление за пропуснатото или радост от постигнатото досега? Опасения или приятно вълнение от това, което ни чака? Всичко зависи от нещо много конкретно, свързано с целите, което ще разгледаме тук.

Двете гледни точки

Има два противоположни подхода към миналото и бъдещето.

  • Можеш да мислиш със съжаление за това какво е било (или по-често какво не е било), а с притеснение за това какво предстои;
  • Или да с радост от предишните си постижения и с ентусиазъм от предстоящите възможности.

Всъщност Виктор Франкъл го е казал най-добре в своята книга „Човекът в търсене на смисъл“:

За песимиста и оптимиста

„Песимистът напомня човек, който наблюдава със страх и тъга как стенният му календар, от който ежедневно къса по един лист, изтънява с всеки изминал ден. От друга страна, човекът, който атакува активно проблемите на живота, е като онзи, който отстранява всеки следващ лист от своя календар и внимателно го прибира при предходните, след като е нахвърлил няколко бележки за деня на гърба му. Той може с гордост и радост да размишлява върху цялото богатство, отразено в тези бележки, върху целия пълноценно изживян живот.“[1]

Това много напомня на част от системата Приятел за цели, а именно 90-дневния процес.

Тук ще покажем как това всъщност може да помогне да гледаме с гордост на бележките от всеки календарен лист.

Увереност

Една от основните предпоставки за поставяне и работа по смели цели е усещането за увереност.

Много е просто.

Когато се колебаем или направо сме сигурни, че нещо няма да ни се получи, най-често не се и опитваме да го направим. Неувереността ни прави пасивни и това е съвсем естествено.

Затова е важно да имаме сигурността в своите собствени способности и потенциал да се справим. Тя обаче не идва току така.

Ефектът на натрупване

Единственият начин да генерираме истинска увереност е на база нашите реални постижения. И то не еднократно, а постоянно – ден след ден, месец след месец.

Затова и в системата Приятел за цели залагаме на редовния преглед на постигнатото досега.

90-дневен преглед на целите

На всяко тримесечие правим ревизия на миналото в контекста на своите 90-дневни цели и изброяваме всичките си успехи. Да, всички – независимо колко са малки или големи. Без да сравняваме с това какво сме искали да постигнем, просто ги нахвърляме на лист хартия.

И всеки път се учудваме колко много неща сме свършили. С времето „купчината“ постижения нараства все повече, а с нея – и усещането за увереност! Именно тя прави възможно постигането на мечти, които на пръв поглед са непостижими.

Защо тогава не всички го правят?

Проблемът е, че постиженията невинаги са очевидни

Не и ако не се записват.

Постоянно наблюдаваме този интересен феномен с хората около нас – както при личните, така и при фирмените цели. Ако човек няма навика да пази архив на нещата, с които е успял, буквално забравя повечето от тях. Може да се сети за 2-3, докато в действителност са били 30.

Забързани към следващата задача от своя „to do list“ и вечно бягащи напред, пропускаме да погледнем назад и да се потупаме по рамото за изминатия път. Това е естествено, когато не сме свикнали да мислим по този начин.

Добрата новина е, че мозъкът може да се тренира.

Тактиката „позитивен фокус“

Иван я е интегрирал във фирмената култура на Aula.bg и продължава да се изненадва от нейния ефект.

Веднъж седмично колегите изброяват всички хубави неща, които са се случили в последните дни. Тези, които са свикнали да се фокусират върху позитивното, лесно се сещат например за новия стартирал курс, за трогателния подарък от доволен клиент, за фейсбук поста с небивали резултати, за страхотния тиймбилдинг и т.н.

Това припомняне прави разликата между „нищо особено“ и „страхотна седмица“.

Ключът е в записването

Навикът за позитивен фокус и за редовен преглед на успехите от миналото се изгражда, като за целта трябва да ги записваш. Това помага да тренираш съзнанието си да открива и отсява постиженията, които впоследствие са така важни за увереността.

Когато започнеш да записваш успехите си и погледнеш списъка, не ти се вярва колко неща си постигнал. Тогава си казваш „Уау! Аз съм машина!“.

Уроците на миналото

Към увереността следва да добавим и ролята на уроците, които учим по пътя към нашите цели.

Преглеждайки какво сме постигнали във времето, осъзнаваме по-добре какво, защо и как сме направили, осмисляме своя опит и се усъвършенстваме все повече и повече. Информацията кои действия водят до определени резултати е основата на спокойствието, че следващия път ще знаем още по-добре как да действаме.

Учителят на миналото ни дава усещането, че контролът е в наши ръце, а не в ръцете на съдбата.

А по отношение на бъдещето?

Да си представим скала от 1 до 10.

В едната крайност (1) отношението ни към бъдещето се базира изцяло на притеснение от това какво да очакваме от него. Коренът на думата е „чакам“ и подсказва пасивна нагласа. Тя ни кара да настръхваме при мисълта, че пазарът ще се срине, че се задава нова криза, че „все по-зле ще става“.

А в другата крайност (10) гледаме напред с абсолютен оптимизъм и нетърпение да постигнем всичко, за което мечтаем.

Всички се намираме някъде между тези стойности на скалата. Къде си ти?

Притеснение или въодушевление – това е въпросът

А отговорът зависи от това доколко всъщност вярваме в самите себе си. Когато не сме си направили упражнението за увереността от миналото и се чувстваме несигурни, не смеем да предприемем нищо и заставаме нащрек. Тогава бъдещето изглежда заплашително.

И обратно, когато знаем на какво сме способни, ние сме активни и имаме намерение да постигнем целите си. Оттам следва въодушевление, мислим различни стратегии и сме ентусиазирани да започнем. А появяват ли се пречки, не ги възприемаме като проблеми, а търсим и откриваме начини да ги преодолеем – разбираме, че те са пътят към нашата цел.

Тогава сме с онази мотивация, която сутрин ни кара да скочим сутрин и да си кажем „О да, днес ще е супер ден и ще работя по мечтите си!“.

Визията и контрола

Визията е дългосрочната перспектива, която дава посоката напред, а с нея – и спокойствието, че независимо от обстоятелствата и моментните неуспехи, имаме време да постигнем всичко. Това осмисля ежедневните ни усилия и дава стойност и силно „защо“ на всичко, което правим.

Имайки рамката и методологията, имаме и контрол. Усещаме, че вървим в правилната посока, отбелязвайки непрекъснат напредък. Така подсилваме вярата в себе си – знаем, че играем дългата игра.

Краткосрочното мислене прави човек тревожен

Това е като при инвестициите.

Хората, които инвестират краткосрочно, непрестанно се тревожат. Лягат и стават със смартфона в ръка, вторачени в индекси и котировки. Всяка промяна на пазара ги стресира и остава у тях усещането за несигурност.

Докато онези, които инвестират дългосрочно, ясно осъзнават, че лабилността на пазара е нормална и тя никак не ги смущава. Следят развитието по-рядко, за да имат поглед върху глобалните тенденции и потенциалните нови възможности. Но играейки „дългата игра“ знаят, че дори нещата този месец да не вървят добре, важна е генералната посока и резултатът след десетилетия.

Времето в твоя полза

За да вървиш смело напред и да си въодушевен от новите възможности пред теб в бъдеще, ще ти помогне да използваш скритата сила на миналото. Да учиш уроците си от временните неуспехи и да съхраняваш жив спомена за всичко, което си преодолял и с което си се справил.

С други думи, имаш на разположение целия диапазон на времето в полза на твоите цели. А в системата Приятел за цели това означава:

  • Визията – нека те вдъхновява мисълта за бъдещето и за постигането и на най-немислимите ти мечти;
  • 90-дневните цели и седмичните стъпки – ползвай ги и ги измервай така, че да натрупаш нужното самочувствие от миналите успехи, за да имаш още по-големи занапред.

И да не забравяме четвъртия ключ от системата.

Приятелят за цели

Той ще ти помага да осъзнаваш колко далеч си стигнал и ще те изважда и от най-тежките ситуации, припомняйки ти, че всичко е в твоите ръце. С приятел за цели до теб, ще можеш да вървиш през живота, изкачвайки своите върхове. В минало, сегашно и бъдеще време.

 

[1] Из „Човекът в търсене на смисъл“, В. Франкъл

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close