Как да контролираш емоциите си, за да постигаш своите цели
Наскоро единият от нас имаше много странен, емоционален и непродуктивен ден. Това ни накара да помислим за връзката между нашите цели и емоции.
Още от сутринта в офиса започна спор с колега по конкретен технически въпрос по фирмената поща. След малко колегата влезе в стаята и спорът продължи и на живо. С времето тонът се промени, реакциите ставаха все по-бурни, докато накрая разговорът загуби всякаква конструктивност. След близо два часа приключи без никакъв резултат.
Сядайки на бюрото си, силно афектиран, Ники продължи да мисли за случката още дълго и това му попречи да работи ефективно по целите и задачите си за деня.
Убедени сме, че умението да контролираш емоциите си е ключово за успеха и самите ние работим сериозно в тази посока. Днес ще разгледаме как това може да помогне за постигането на цели.
Каква е връзката
Може би и ти си забелязвал, че когато си силно развълнуван и вършиш нещо, не даваш 100% от себе си и резултатът не е добър. Ако четеш интересна книга, но мисълта ти витае около нещо друго, което те притеснява, нищо чудно за 20 минути да прочетеш 2 реда.
Така е и с целите.
Когато не те притиска краен срок, а ти си в емоционална дупка, е почти невъзможно да следваш целите си.
Тук на помощ идва така наречената „емоционална интелигентност“, или способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или друг начин.
Закони за емоциите
Главният въпрос е как да не позволим на емоциите да ни пречат и как ги ползваме за постигането на цели.
Ще разгледаме няколко интересни момента от 12-те закона за емоциите на професор Нико Фрейда[1] – но само онези, които разпознаваме като най-ясно обясняващи връзката им с постигането на целите. Без да имаме претенцията за изчерпателност на тази психологическа тема, ето какво ние извлякохме от тях.
#1 Закон на ситуационното значение
Накратко идеята е, че емоциите произтичат от определени ситуации, а едни и същи ситуации предизвикват един и същи вид емоционална реакция.
Да кажем, че всяка сутрин пътуваш дълго от вкъщи за работа и по пътя се изнервяш на трафика, „тарикатите“ на пътя, задръстването и опасността да закъснееш. А когато пристигнеш в офиса, с часове наред всички са ти криви и не можеш да се съсредоточиш върху задачите си.
Емоции по навик
Проблемът тук е, че това се случва редовно.
Когато всяка твоя сутрин започва със стрес, ти пряко волята си превръщаш в навик това да реагираш с гняв. Не успяваш да се овладееш и да следваш своите планове. По този начин ти обричаш деня си да е „поредният лош ден“, а това пречи на развитието ти.
Къде е мястото на целите в ежедневието
В нашата система говорим за лични цели, с които да се подобрим във всяка една област от живота си – здраве, финанси, взаимоотношения, кариера и т.н. Те нямат краен срок и визията ни е в дългосрочен план нещата да се развиват по най-добрия възможен начин.
Но животът се състои от години, годините – от месеци, а те пък – от дни. А шансът ни да се доближаваме до визията си е да работим за нея постепенно и с постоянство, с тримесечни стратегии, които изпълняваме всяка седмица, всеки ден.
Вероятно разбираш накъде бием:
Всеки ден е важен.
Ежедневно пътешествие
От това в коя част на емоционалния спектър се намираме в ежедневието си пряко зависи дали ще успяваме с целите си. Трябват ни повече позитивни дни, когато се чувстваме във вихъра си, за да вървим напред.
Ако си ангажиран с приятни занимания, мотивираща работа, и хора, с които е удоволствие да общуваш, ще си на върха на емоционалната вълна. Ще си енергичен и изпълнен с желание да действаш. Но ако позволиш на негативните емоции да провалят дните ти, това означава да им позволиш да провалят целите ти.
Най-добрата стратегия е да разбереш кои са ситуациите, които те тласкат към негативни и позитивни емоции. Така ще можеш да реагираш, контролирайки… себе си.
По въпроса за контрола
Вярно е, че няма как да се справиш с трафика.
Не можеш да контролираш обстоятелствата, но можеш да контролираш своята реакция към тях.
Като се замислиш, това е успокояващо.
Вече няма нужда да с тревожиш, че някой ще те засече на пътя сутринта и ще развали настроението ти, което пък ще ти попречи да работиш по важните за теб задачи. Приемайки, че такива неща се случват, и съсредоточавайки се върху собственото си поведение, ти поемаш контрола.
Разработи стратегии
Една добра идея е да използваш времето в колата сутрин, за да слушаш любим подкаст или аудио книга.
Потискащия офис можеш да превърнеш в оазис за фокусиране. Просто декорирай свой кът с цветя, книги, изображения или мотивиращи цитати – каквото е по вкуса ти.
И най-предизвикателното: хората, които те нервират. Е, можеш просто да се настроиш предварително да извличаш от думите им единствено това, което ти се струва конструктивно. Опитай да не приемаш всичко лично.
#2 Закон за загрижеността
Той гласи, че когато си заинтересован, изпитваш чувства, и обратно.
С други думи, емоциите и тяхната сила ще те насочат към твоите приоритети.
По емоцията ще ги познаеш
Понякога си поставяш цели, които въобще не са твои, а това може да определи посоката на живота ти. Ако се колебаеш, запитай се какви усещания ти носи пътят към тях.
Да кажем, че заемаш добре заплатена и престижна длъжност. Когато това е „твоето нещо“, ти преливаш от ентусиазъм. Нямаш търпение да започнеш, а когато започнеш, времето спира.
Но ако вместо това си настроен негативно и изпитваш отегчение, безразличие или прекалено голямо напрежение; ако към всяка дейност подхождаш като към неприятна задача, която предпочиташ да отлагаш – може би това не е твоята истинска мисия.
За истинските си цели се вълнуваш и те е грижа.
Нашият пример
Преди време си бяхме поставили цел за 90-дневен експеримент във връзка със системата „Приятел за цели“ – ежеседмично да записваме по един нов подкаст епизод. С удоволствие открихме, че това ни носи силни положителни емоции. Меко казано!
Всяка седмица едва дочакваме да дойде моментът да го запишем, след което получаваме прилив на енергия и целият ден ни е изпълнен с позитивизъм. Това със сигурност припознаваме като една страхотна цел.
#3 Законите за промяната, привикването и чувството при сравнение
В живота си привикваме с обстоятелствата, които за нас представляват относителна стабилност. Затова реагираме емоционално на всяка промяна, тъй като тя предизвиква излизане извън зоната на комфорта и сигурността. А интензивността на нашите емоции зависи от сравнението на новостта спрямо ситуацията, на която сме свикнали.
Това е тясно свързано с целите. Ето как.
Цели и промяна
От една страна, резките промени в живота ни тласкат към неблагоприятно емоционално състояние. Ако се намираме в него продължително време, рискуваме да се отдалечим от целите си. Затова е добре винаги да сме наясно с чувствата си и с толеранса си към всяка промяна.
Но от друга страна,
Да искаш да постигнеш някоя цел значи да искаш да промениш състоянието си. Ако нямаш цел, значи искаш да си стоиш на едно и също място.
Въпрос на мярка
Важно е количественото измерение на промените.
В нашата система дефинираме по една малка седмична стъпка за доближаване към целта. Така плавно привикваме към променящата се ситуация, разбираме и можем да управляваме емоцията.
Подготовка преди „скока“
Когато ти предстои нещо мащабно, можеш да избегнеш негативните емоции, стреса и притеснението, които всяка една промяна носят със себе си, като се подготвиш и елиминираш някои очаквани проблеми.
От личен опит препоръчваме следното:
Ако напускаш добре платената си работа, за да преследваш мечтата си за собствен бизнес, първо се погрижи да натрупаш финансов авариен фонд за 1-2 години напред.
Така, когато поемаш риск и предстои голяма промяна, си гарантираш поне една доза душевно спокойствие.
#4 Закон за запазване на емоционалната инерция
Мит е, че времето лекува всички рани. Когато някое травмиращо събитие остане „неотработено“, то може да запази своя силен емоционален заряд с години и да е пречка за нашия напредък.
Ако си по-емоционален, дори само споменът за него може да разгори пожар от емоции, които за дълго да те отдалечат от целите ти.
Истината е, че само с едно повторно преживяване, преосмисляне и оценка на въпросната рана, може да намалим негативното и влияние върху настоящето ни.
Цели, емоции и ограничаващи вярвания
Често ограничаващите вярвания се коренят в миналото. Една разтърсваща раздяла може да те накара да се смяташ за лош партньор и това да пречи на взаимоотношенията ти с години. Или една негативна обратна връзка от ръководителя ти на първата ти длъжност може да те тласне да смяташ, че не ставаш за работа с хора.
С други думи, тези ограничаващи вярвания, подкрепяни и поддържани живи с години от силните емоции, с които свързваме събитието, могат напълно да ни възпрепятстват да постигаме цели в някоя област от живота си.
Затова и тук стратегията е следната:
Опознай добре „врага“
Ако не си наясно със съществуването на един проблем, няма как да го разрешиш.
Обмисли внимателно въпросното събитие от миналото, направи му преоценка, опитай да извлечеш от него уроци. Осъзнай какви емоции и ограничаващи вярвания са закотвени там и намери начин да намалиш силата им, като „препрограмираш“ съзнанието си да мисли за проблема по нов начин.
Това ни води и към последните закони на проф. Фрейда, на които ще се спрем днес.
#5 Закони за най-лекия товар и най-голямата печалба
Казано простичко, всичко зависи от начина, по който се възприема и тълкува дадена ситуация. Различната и интерпретация може да промени емоцията.
Ако успееш да промениш гледната си точка, ще намалиш и емоционалния товар. Нещо повече: ако успееш да интерпретираш като положително и най-негативното развитие, можеш дори да извлечеш от него емоционална полза и да спечелиш.
Как да превърнем товара в печалба
Ето един съвет искрено и лично от нас: в най-тежките моменти, когато обективно погледнато нещата никак не вървят на добре, си помисли следното: „Това се случва за мое добро и аз ще разбера защо“.
Какво е общото с целите
В нашата система сме с нагласата, че няма провали, а само уроци. Смятаме, че когато тръгнеш смело напред и вървиш постепенно към целта си с по една малка седмична стъпка, ти неизменно ще напреднеш.
Но не си имунизиран срещу грешки. Затова е важно как гледаш на тях. Ето три подхода:
Урок за учене
Опитай се да ги възприемеш като уроци, които е трябвало да научиш по пътя към своето израстване. Бързо ще установиш как тази нова перспектива ще ти помогне не само да не се демотивираш от временните спънки, а и да си изпълнен с ентусиазъм за преследване на целите си.
Благодарност
Ето това се казва силна позиция в живота: да се научиш да изпитваш благодарност. Интересното е, че винаги има за какво.
Първо, можеш да си благодарен за всяка една възможност да се развиваш. В този смисъл, да гледаш на препятствията като на потенциални отворени врати, преобръща емоционалния заряд на всеки неуспех. Това те откача от кукичката на негативизма.
И второ, можеш съзнателно да търсиш онези „хубави неща“ в своя ден (било то и най-дребните). Гаранция, че автоматично ще минеш от светлата страна.
Не можеш да си недоволен и благодарен едновременно.
Прошка
Този механизъм за възстановяване на емоционалния баланс не е лесен, но е от голяма полза. Да простиш вътре в себе си за обстоятелствата, за чуждото поведение, за собствената си реакция. Често този процес може да ти помогне да запазиш много ценни връзки, особено когато си се ядосал за нещо дребно на човек, когото иначе много цениш и с когото би искал да развиваш отношенията си.
Накратко, когато интерпретираш нещата положително, ще получиш емоционална печалба.
Да обобщим
Негативните емоции са прът в колелото към успеха, а позитивните го подпомагат. Затова е добре да работим за подобряване на емоционалната си интелигентност, като се наблюдаваме, живеем по-осъзнато, научаваме се да не прибързваме с реакциите си и да четем между редовете.
Когато разберем своите слабости и как можем да ги преодолеем, поемаме отговорност за тях и за това да вървим по пътя към подобрение.
А каква по-добра цел от това?
[1] Нико Фрейда (1927 – 2015) е един от съоснователите на Международното общество за изследване на емоциите, професор по психология в Университета на Амстердам (1965 – 1992), член на Холандската кралска академия на науките, както и член на Американската академия за изкуства и науки. Той ще бъде запомнен като основна движеща сила на съвременните изследвания на човешките емоции.