Как да постигаш целите си с вярната скорост

Исторически и еволюционно скоростта е помагала за оцеляването на видовете. Бягай бързо или остани гладен. Бягай бързо или бъди изяден.

Очевидно обаче за нас, хората, важи друг закон.

Ние сме много по-бавни, по-слаби физически, липсват ни защитни механизми като рога, разкъсващи зъби или остри нокти. И все пак сме завзели планетата и подчинили на своята воля всичките и обитатели. Защо?

Оказва се, че това, което е спасило човешкия вид, е способността му да бяга много по-продължително от враговете си.

Замислихме се за това кой печели играта – бързият или издръжливият – в живота, включително в контекста на целите.

Ние го можем по-добре

Макар да не развиваме висока скорост на кратки разстояния, природата ни е дала едно уникално предимство. Кожа, лишена от козина.

Благодарение на нея, при сериозно кардио натоварване човешкият организъм се охлажда чрез потта. По този начин се избягва прегряване, а тичането продължава.

Способността дълго да не спира му е помагала както да се изплъзва от лапите на смъртта, така и буквално да умори от бягане плячката си, преди да я улови. С други думи, издръжливостта го прави победител.

Хората сме еволюирали да бъдем маратонци. В гените ни е заложено да бягаме на дълги разстояния.

Родени да тичаме

Замисли се за това какво правят ултрамаратонците. И макар те да са отделни случаи, съществува многохиляден народ от подобни индивиди с почти свръхчовешки способности.

Книгата на Кристофър МакДугъл „Родени да тичат през каньоните на Мексико“ увековечава поразителната история за северноамериканското племе „Тараумара“. Подтикнати от тежките условия на живот и изключителната отдалеченост между селищата си, тези хора тичат с дни, изминавайки стотици мили.

Като при това им харесва. Щастието буквално е в краката им.

Може би вече си мислиш, че в тази статия ще те мотивираме да участваш в състезание по бягане…

Ще трябва да тичаш!

Но в преносния смисъл на думата.

Представи си целите си някъде далеч напред и разстоянието, което трябва да преодолееш за достигането им. Подходите са два.

Можеш да се втурнеш презглава, давайки всичко от себе си в опит да постигнеш максимални резултати за много кратко време. Това е спринт.

А може и да решиш, че ще се доближаваш до хоризонта крачка по крачка, поддържайки постоянно темпо. Това е маратон.

Нека видим повече за двете опции.

Спринт, или „за къде си се разбързал“

Ако искаш всичко и го искаш сега, не си виновен. Спринтът е част от съвременната култура.

В последните десетилетия човек все повече и повече приема за естествено да живее на бързи обороти и възможностите да са неограничени.

Трябва да стигнеш до Дубай? Там си след пет часа. Онлайн си харесал книга от САЩ? До два дни е при теб.

Затова не е странно, че мисленето ти и по посока на целите може да е идентично на начина, по който пазаруваш, по който живееш…

Понякога това работи.

Плюсовете на спринта в целите

Има моменти, в които е „животоспасяващо“ да вдигнеш пулса рязко.

Например ако развиваш собствен бизнес, в някои периоди просто се налага да се действа светкавично. Както когато трябва да изпревариш конкуренцията, или да спазиш краен срок с клиент.

Но тук е ключът: това са периоди, които не бива да надвишават десетина процента от времето ти. Нереалистично  е да се живее на шеста предавка през цялото време.

Минусите на спринта в целите

Да залагаш изцяло на спринтовете е пагубна грешка. Ето как това би ти навредило:

Представи си, че си поставиш вдъхновяваща цел и започваш да работиш по нея с огромно желание. В началото в списъка ти има 24 задачи по нея. Действаш на бърза ръка и някак успяваш за седмица.

В следващите дни умората те завладява, но все пак амбициозно решаваш да свършиш още 18 неща. Даваш максимума от себе си. Скоро обаче „прегаряш“ и блокираш.

Този сценарий е по-чест, отколкото предполагаш. Случва се при всякакви цели, включително при най-разпространената: влизането във форма.

Синдромът „за 2 месеца плочки за лятото“

Ако погледнеш графиката на годишната посещаемост на който и да е фитнес център, веднага ще ти стане ясно кое определя поведението на повечето хора.

Първите две седмици на януари залата е пълна с преялите около коледните празници, които са решили „от догодина да отслабнат“. Налагат си екстремни режими на нечовешки диети и изтощителни часове във фитнеса. Разбира се, те не могат да се превърнат в начин на живот, а са само временни напъни. В края на януари залата е почти празна.

И ето ги същите трениращи в началото на май, когато новата им цел е да направят „летни тела“. Вероятно сам се досещаш колко трае и този ентусиазъм. Ще се появят отново чак другия януари.

Защо така не става

Проблемът с подхождането към целите като към спринт е в краткосрочното мислене. Тази стратегия не дава резултати, защото не е устойчива във времето.

Или бързо изнемогваш и преустановяваш да правиш каквото и да било по целта си, или въпреки всичко продължаваш с този инфарктен ритъм с цената на здравето си, отношенията си с близките си и душевното си спокойствие.

Много е просто: преумората ще те спре или в най-добрия случай ще те забави. А когато си по-бавен, резултатите ти са по-слаби и удовлетвореността ти е много по-малка.

Има друга стратегия, която дава сили, увереност и енергия. И това е маратонът.

Маратон, или „имам време за всичко“

Когато говорим за твоите цели, аналогията с него се базира на идеята за постоянство в положените усилия за дълъг период.

Ние в „Приятел за цели“ вярваме в дългосрочната перспектива. Наричаме я „визия“ – онази далечна мечта, нещо като линията на хоризонта, която те стимулира да вървиш напред и да я доближиш.

Тук движението напред е начин на живот, а не нещо спорадично.

Игра за цял живот

Всичко е въпрос на нагласа. Опитай се да преодолееш спънките на мисленето в посока „тук и сега“ и да се настроиш психически за един продължителен процес.

Маратонът, който ние задаваме, е дългосрочен. Ще бягаш дълго. Ще бягаш години. И ще бягаш с постоянно темпо.

Идеята е дълго време последователно да правиш малки стъпки. Една след друга, седмица след седмица. С времето ще осъзнаеш, че ефектът на натрупването е поразителен и ще продължаваш напред с все повече увереност. Силата е в постоянството, в наистина непреувеличените, но устойчиви във времето усилия.

Звучи ли трудно?

Всичко е възможно

Нашата система е така устроена, че да те улесни максимално да преминеш от клуба на „спринтьорите“ в този на „маратонците“.

Първото, което трябва да направиш, е да си поставиш 90-дневна цел за действие в синхрон с твоята визия. След това си задай равномерно темпо – по една седмична стъпка. Тук правилото „по-малкото е повече“ важи в пълна сила. Не се изкушавай да си поставяш повече от едно действие на седмица, защото така неусетно ще се върнеш в спринт режима и няма да стигнеш далеч.

Оттам нататък е лесно – продължавай със същия ритъм всяка седмица. Скоро ще установиш колко далеч си стигнал и колко много енергия си генерирал, вместо да я изхабиш.

Бързай бавно, но не прекалено бавно

Вече казахме как лудата надпревара може само да те доведе до изнемогване и отказване. Е, ясно е, че скоростта на костенурка също няма да се чувстваш особено доволен от себе си.

Тактиката е да прецениш правилно способностите си и да съумееш да следваш зададеното темпо. В никакъв случай не се изсилвай, за да не се демотивираш впоследствие. Ако знаеш, че можеш да отделиш по три часа за спорт седмично, не се опитвай да отделяш по пет. Рискуваш в даден момент да прегориш и да се откажеш изобщо да спортуваш.

Всъщност помниш ли фитнес залата, за която говорихме преди малко? Да видим как се справя там Иван.

„Докога ще тренираме?“

Преди няколко години, когато Иван започва да работи по визията си за здраве, следвайки системата „Приятел за цели“, той избира стратегията да тренира с личен треньор три пъти седмично.

При първото му посещение, треньорът го пита „Докога ще тренираме, до лятото ли?“ На което Иван отговаря: „Ще тренираме заедно 25 години“. Това е най-неочакваният отговор и спортистът не го приема на сериозно.

Оттогава обаче Иван си следва „маратона“ – поти се във фитнеса три пъти седмично, всяка  седмица без изключение.

Вечният проект

И когато наскоро треньорът поглежда Иван, забелязва промяната в него и резултатите, доволно възкликва „Ти май ще се окажеш най-успешният ми проект!“

Това, което той вероятно все още не осъзнава, е че Иван ще се окаже най-дългосрочният му проект. Пожелаваме същото и на теб.

Задай своя собствен ритъм, с който се чувстваш добре. Бъди целенасочен и последователен. И никога не спирай да се движиш – буквално и преносно.

Пътят се открива, докато тичаш, а не докато стоиш на едно място и мислиш кой е най-прекият.