Дългосрочни цели в този динамичен свят. Възможно ли е въобще?

– Кой път да поема от тук? – попита Алиса.

– Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак.

– Няма значение – отвърна Алиса.

– Тогава няма значение и кой път ще поемеш – усмихна се загадъчно Котаракът.

(из „Алиса в страната на чудесата“, Луис Карол)

 

Кръстопътищата и трудните избори не са само в имагинерния свят, а са наша ежедневна действителност. С толкова много възможности на разположение понякога е объркващо да решим накъде да поемем, какъв живот да изберем за себе си. Колебаем се, съветваме се с другите, губим времето си и се объркваме все повече и повече.

Докато ако знаем дестинацията си, тогава не всеки път ще ни свърши работа, а само нашият. Избираме го с увереност и вървим по него с фокус. Но изискването е да имаме яснота какво искаме да постигнем в дългосрочен план. Възможно ли е това в нашето свръхдинамично съвремие?

Такъв е животът (днес)

Всеки би се съгласил, че живеем на бързи обороти. Пишем съобщение и искаме веднага да ни отговорят. Поръчваме нещо от другия край на света и очакваме да пристигне на другия ден.

Освен това се развиваме в условия на постоянни промени. Учим за професии, които след 30 години най-вероятно няма да съществуват. Преди 15 години нямаше Фейсбук, а днес той не само преобърна бизнеса в интернет, а и сменя алгоритъма си редовно и повлиява на бюджета – и живота – на хиляди хора.

Създава се едно усещане за забързване на времето, за устрем към нещо непознато и същевременно за нестабилност и несигурност. Но дали това обезсмисля дългосрочните цели?

Зависи от гледната точка

Вярванията определят нашите мисли. Мислите определят нашите действия. Действията водят до резултатите за нас. Така резултатите потвърждават отново нашите вярвания.

От „всичко се променя и няма смисъл от дългосрочни цели“ до „имам ясна крайна цел за живота си“ – вярванията са различни и водят до различни резултати. Виж как изглеждат опциите и прецени сам с кое мнение си съгласен.

Входно ниво:

„В днешното динамично общество всичко се променя постоянно. Да се поставят дългосрочни цели за 20 и повече години напред е по-скоро неефективно. Предвид обстоятелствата е ненужно и дори може да е потискащо да се мисли дългосрочно.“

Така разсъждават много хора, включително някои наши много успешни познати. Да видим как това мислене се отразява на техните резултати.

Фокус в настоящето

Предимството да не вярваш в смисъла от дългосрочните мечти е може би че не се стресираш излишно. Преценяваш какво е възможно да постигнеш в близките месеци и години и се адаптираш към ситуацията. Когато се съсредоточаваш върху различни краткосрочни цели, носещи бърз резултат и моментално удовлетворение, ти си живееш живота спокойно и си плаваш накъдето духа вятърът.

Но точно тук е и проблемът.

В „реактивен“ режим

Да нямаш собствена посока и да чакаш да видиш какво ще се случи и промени, за да решиш как да реагираш, е не по-малко стресиращо.

Тогава не ти случваш живота, а животът ти се случва – и те поставя в пасивна роля да гасиш постоянни пожари, да се луташ и сменяш посоката със смяната на сезоните.

Но най-големият недостатък е следният:

Това мислене ти пречи да постигаш мечтите си

Защото мечтите са нещо, за което трябва време.

Обикновено не се постигат в следващите 3 месеца, а след години. Независимо дали мечтаеш да станеш прочут рок музикант, собственик на голяма компания или „IronMan”, трябва да си дадеш време.

Но ако не вярваш в смисъла на дългосрочните цели, чисто и просто няма да имаш мечти и няма да ги следваш.

Донякъде работещо решение се намира на следващото ниво.

Ниво 2

„Ежедневието ми е динамично, но все пак има неща, за които е добре да мисля в дългосрочен план. В същото време обаче много малко неща зависят от мен. Предпочитам да не следвам цел за дълъг период от време, защото когато не постигна нещо в кратък период губя ентусиазъм и се демотивирам.“

Хората, които са на този етап от разбиранията си за дългосрочните цели, обикновено осъзнават нещо много ключово: че независимо от френетичния ни живот има неща, които няма да се променят.

Търси непроменливата!

Важно е да намерим това, което не очакваме да се промени с годините.

Има сфери, като например здравето, за които рано или късно разбираш, че трябва да промениш отношението си. Осъзнаваш, че е време да се замислиш за дългосрочния ефект от действията ди и че е добре отсега да помислиш как можеш да тръгнеш в позитивна посока.

Кога се случва?

Понякога това осмисляне става постепенно и по естествен начин – обикновено след като излезем от „безсмъртната зона“ около 25 години. Типична за младите е феноменалната способност да се тъпчат с вредна храна, да пият повечко, да не спят с дни, и въпреки това да се появяват на работа свежи и почти адекватни.

Но всичко това е до време и в един момент осъзнаваме, че трябва да се вземем в ръце, ако искаме да сме във форма цял живот.

А понякога тази мисъл ни осенява внезапно.

„Аха!“ момент

За Ники това беше бабата в автобуса.

Жената беше над 80 години, но се качи в градския транспорт с бърза и гъвкава походка. Не пожела да седне, а стоя права, с младежка стойка и ведро изражение. След няколко спирки слезе също така пъргаво и продължи по своите задачи.

Тогава Ники се замисли как иска и той след половин век да е в отлична форма, здрав, самостоятелен и активен, за да може да живее живота си пълноценно. Това е и същността на неговата визия за здраве.

Визия

Да припомним: когато се определя визията, в нея включваме нещата, които НЕ очакваме да се променят, а не динамичните.

Така имаме възможност да се хванем за нещо здраво и устойчиво в бързопроменящия се свят – като определим какво със сигурност винаги ще е важно за нас и какво винаги ще искаме.

В дългосрочната визия нямат място краткосрочни тактики и трикове, които ще отшумят след година. Като най-модерната диета, новите хранителни добавки или популярна фитнес програма.

Загуба на ентусиазъм

Казахме, че хората с подобни разбирания за целите се опасяват от демотивация, когато не постигнат желаните резултати в очаквания период. В това няма нищо странно.

В забързаното ни всекидневие се е превърнало почти в правило това да ценим повече моменталния „уау“ ефект. Затова често вместо визия за здраве за цял живот, хората си поставят цели за плочки за лятото. И ако тези плочки не се появят (както става твърде често), те могат и да се откажат изобщо да правят нещо за здравето си.

Проблемът с бързите резултати

Най-лошото е, че очакването за тях е измамно. То ни тласка в една малко изкривена реалност, в която те се превръщат в самоцел и забравяме за голямата картина.

Докато по-ефективното би било да работим регулярно за здравето си, а видимите подобрения да са просто един страничен ефект от всички онези правилни действия в посока нашата дългосрочна визия.

Колкото до мотивацията, тя се поддържа много лесно.

Прилив на енергия

На всеки 90 дни анализираш какви са били тези действия, измерваш резултатите и при необходимост коригираш курса, за да изпробваш нова стратегия през следващото тримесечие. Но винаги с поглед, устремен към 25-30 годишен хоризонт и идеята ти за това какъв човек искаш да си ти тогава.

Този процес ти влива нови сили и ентусиазъм, а отказването не е вариант. Че кой би се отказал от идеята да е здрав цял живот, просто защото кросфитът не се е оказал неговото нещо?

Ниво 3

„Смятам, че има области от живота ми, за които е полезно да имам дългосрочна визия. Това са области, в които знам, че имам контрол и мога да постигам целите си. Има обаче и такива, където макар и важни, нещата просто не зависят от мен и е по-добре да не се тормозя с дългосрочна визия.“

Тук обръщаме нещата. Тези, които мислят по подобен начин, имат дългосрочна визия за повечето си цели и разбират ползата от това, но имат и изключения.

Извън контрола

Изключенията им са обикновено свързани с инстинктивното усещане, че нямат възможност да управляват ситуацията. Затова и им се струва излишно да планират или правят усилия „на вятъра“. Един често срещан пример е визията за взаимоотношения.

Като случая с намиране на партньор – много хора смятат, че това е изцяло в ръцете на съдбата и че техният човек ще се появи в правилния момент на правилното място. (Друг е въпросът, че някои сядат на дивана, заредени с чипс и сериали и чакат появата му търпеливо).

Какво да се прави?

В тези области е не по-малко важно да се дефинира правилно една дългосрочна визия как би искал да протече животът ти, с какъв човек, в какво семейство.

Дори самата нагласа ще помогне да забележиш възможности, да оцениш хората около себе си, както и да осъзнаеш някои свои характеристики, върху които би могъл да поработиш (например в посока по-добро разбирателство с околните).

И преминаваме към последния вариант – най-позитивния:

Ниво 4

„Животът ми е такъв, какъвто сам си го направя. Смятам, че е важно да имам дългосрочна визия за всички важни области от живота ми. Визията ми помага да избирам правилните действия и да не забравям кои са важните неща в живота ми.“

Ако и ти разсъждаваш така, то тогава твоето активно отношение със сигурност ти е от полза да формулираш как искаш да се развиваш и как да го постигнеш.

Лична отговорност

Не е лесно, но е много удовлетворяващо да осъзнаеш, че никой не ти е виновен и че ти случваш живота, а не обратното. Ежедневно много вдъхновяващи хора показват как се справят с всякакви предизвикателства на средата и как променят средата, когато тя не е подкрепяща или стимулираща за тях.

Когато нещо те спира, работиш върху подобряването му или търсиш друг вариант, но никога не се оплакваш и не обвиняваш – това е силата на напредничавия дух.

Какво помага

Когато имаш силно „защо“, ще можеш много по-лесно да преминаваш през множеството пречки по пътя си, да не се отчайваш и отказваш пред трудностите и да гониш най-ценното за теб развитие.

Знаейки какво наистина искаш, ще успяваш и да отсяваш безбройните възможности и разсейващи задачи, за да се фокусираш върху същественото.

В това е и смисълът на стремежите в дългосрочна перспектива – да дават насоката, за да можем да избираме правилните действия, които да ни отведат към нашата желана дестинация.

„Прави каквото трябва, пък да става каквото ще“

Няма как да гарантираме 100% успех и щастие. Може да имаме прекрасна визия и да работим по целите си отдадено и сериозно, а утре да ни блъсне влак. Наистина нямаме контрол върху всичко във Вселената.

И все пак трябва да мислим за онова, което зависи от нас и да не спираме да правим всичко по силите си, за да подобрим живота си. Не знаем колко време имаме на тази земя, но отговорността ни е да го използваме максимално добре.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close