Как да измерваме целите и защо е важно

„Ако не можеш да го измериш, не можеш да го подобриш“[1] – Питър Дракър.

Няма как да знаеш дали си успешен, ако не дефинираш и следиш успеха с някакви метрики. Прогресът е възможен само ако го измерваш. Нещо повече – както гласи законът на математика Пиърсън, „Един закон Това, което измерваш, се подобрява. Това, което измерваш и отчиташ, се подобрява експоненциално“[2]. В системата сме намерили начин да постигаме именно такъв експоненциален растеж чрез ежеседмичното „отчитане“ на напредъка с нашия приятел за цели.

Тук обаче ще говорим за измерването – необходимост, но може би и нож с две остриета?

Измерване на всякакви цели

В бизнеса е лесно – всеки знае кои са основните KPI’s (Key Performance Indicators) за сферата, в която работи. Дневни продажби, процент доволни потребители, процент на конвертиране на лийдовете в плащащи клиенти и т.н. в Интернет и в дебелите книги примерите са безброй.

За личните цели няма такива дебели книги с индикатори на успеха. Но в нашата говорим за измерването (кога, как и защо) и проверката на посоката.

Да видим накратко.

Какво измерваме?

Можем да измерим или събитие, или число:

  • „Да отида на фитнес“ – отговорът е категоричен да или не;
  • „Да сваля 5 килограма“ – по същия начин лесно може да се провери.

Когато дефинираме своите 90-дневни цели имаме предвид и двете. Ангажираме се с действието и то е същността на нашата цел. Но задаваме и желан краен резултат, за да можем накрая да проверим дали се движим в правилната посока.

Метриките

Поставянето на метрики е много необходимо, но може да бъде и опасно.

Да видим първо ползите, започвайки с най-очевидната.

#1 Полза 1: позитивен фокус

Когато следиш дадени метрики, по-лесно наблюдаваш и прогреса си. А дори малките успехи по пътя са източник на мотивация.

Усещането за напредък е много важно, за да продължаваш напред със следващата и по-следващата стъпка. То те тласка напред.

#2 Полза 2: разбираш какви действия водят до промяна

Или дали когато промениш малко това, което правиш, ще промени и резултата (и в каква посока). Фините промени не могат лесно да се регистрират без изрично измерване.

Пример за „1% промяна“

Любим пример ни е с британския отбор по колоездене. Десетилетия наред, до началото на века, е бил много назад във всякакви състезания. Дотолкова, че производители на велосипеди са отказвали да го снабдяват, за да не асоциират бранда си с лошото представяне на спортистите. Но през 2003 година всичко се променя с постъпването на нов треньор – Дейв Брейлсфорд. Той прави множество напред незначителни и дори несвързани с успеха промени и измерва как те повлияват на резултатите на велосипедистите.

Изненадващо, тази стратегия извежда отбора на челните места.

  • Наема хирург да научи колоездачите как да мият ръцете си правилно. (Днес по съвсем различна причина всички научихме колко е важно това). Измерва как като не боледуват от вируси и грипове, те се справят по-добре.
  • Сменя седалките с по-удобни и отчита процента подобрение в представянето.
  • Осигурява специални спални чували за състезателите по време на пътувания и измерва как качественият сън се отразява на резултатите им.

И така въвежда безброй много миниатюрни подобрения, отчита ги и постига феноменални резултати. Което ни води до следващия фактор в подкрепа на измерването.

#3 Полза 3: натрупване на малките стъпки

Големите успехи са лесни да бъдат измерени. Но малките, ако не им се обърне специално внимание, лесно могат да бъдат пренебрегнати. А всъщност именно те, една по една, натрупани в продължение на дълъг период, водят до голямата промяна.

Пътят към успеха почти никога не е спринт. Той е маратон – с постоянно темпо и ясна посока.

Затова измерването ни помага да не забравяме колко далеч сме стигнали. Това увеличава нашата увереност, а оттам и готовност да вървим напред.

Внимание!

Измерването има обаче и друга страна, която е много интересна. Метриките освен полезни, могат да бъдат и подвеждащи.

Посоките са две:

  • Едностранчивата перспектива на избрания индикатор за успех
  • Опасността да превърнем тоз индикатор в самоцел.

Да видим.

Клопка 1: Метриката дава една субективна гледна точка.

В зависимост от това какво избереш да измерваш, ще получиш съответната информация.

Ако ти кажат да вървиш колкото може по-дълго, върху какво ще се фокусираш? Върху дължината на крачките или върху техния брой? Върху качеството или количеството?

Според избрания фокус ще имаш различно виждане и за това какво си постигнал.

Което ни води до втория, още по-коварен капан.

Клопка 2: Метриката може да се превърне в самоцел

Важно е да не изпускаме от поглед голямата картина.

В крайна сметка ако се стремим да поддържаме физическа активност, за да сме здрави и пълноценни, това следва да е нашият фокус, а не самите метрики. Не изминатите крачки или свалените килограми или сантиметри.

Метриките са просто инструмент. Понякога той може дори да  погрешно избран и това да ни подведе. Имаме съвсем пресен пример.

Как Ники сгреши в измерването

В контекста на много високо ниво на физическа култура, наскоро Ники си беше поставил една доста предизвикателна цел, свързана със спорт. Разбира се, беше дефинирана на база действията, но имаше зададен и желан резултат.

Ники правеше действията ежедневно с цената на много усилия.

Но правеше и нещо друго всеки ден. Теглеше се на кантара – и това му носеше само разочарование и негативни емоции.

Оказа се, че допусна две грешки.

Първо, не биваше да мери резултата толкова често. В системата Приятел за цели следваме правилото да измерваме прогреса след 90 дни от дадено действие.

И второ, беше избрал погрешния индикатор. Оказа се, че за това физическо предизвикателство свалените килограми не са точна оценка за успеха. При претегляне на професионален уред стана ясно, че е свалил 3-4% мазнини и е качил само мускулна маса.

В крайна сметка именно това много повече се доближава до голямата цел и визията за здраве.

Дадох си сметка, че съм измервал твърде често крайния резултат и съм ползвал неправилна метрика. Още повече – докато се фиксирах върху резултата, пътят ми се струваше тежък. Когато промених фокуса си само върху действията, тази наистина трудна цел изведнъж стана лесна и приятна. Промяната се случи изцяло на ментално ниво.

Тогава как да подходим правилно в измерването?

В системата имаме рамка – 90 дни и всичко пасва в нея.

С 90-дневните цели за действие, които си поставяме, искаме да се доближаваме постепенно към нашата визия.

Измерваме действията всяка седмица – по време на седмичните срещи с приятеля си за цели. коментираме какво сме направили и какво не сме успели, търсим причините.

Измерваме резултатите едва в края на тримесечието, когато е изминала 90-дневната цел. Тогава анализираме всияко – действия и постигнат ефект, вадим си изводи, преценяваме дали избраната стратегия е била ефективна.

  • Ако сме направили каквото сме планирали и регистрираме напредък, продължаваме да работим в същата посока и следващото тримесечие.
  • Ако въпреки извършените действия се отдалечаваме от целта, тогава решаваме да сменим стратегията и задаваме различна 90-дневна цел.

Не измерваме резултатите всеки ден или всяка седмица, а само на 90 дни. Иначе могат да те заблудят. И не променяме действията, преди да са изминали 90 дни.

Експоненциален растеж

В началото цитирахме математически закон за експоненциалния растеж, възможен с измерване и отчитане. Това правим в системата – всяка седмица „рапортуваме“ действията си пред нашия приятел за цели. Споделянето и осъзнаването на пътя към нашите мечти ни позволява да вървим все по-уверено и с постоянство напред.

А ти как измерваш целите си?

Сподели ни под статията за някоя своя цел. Какви индикатори за успех ползваш? Колко често ги проверяваш? Обсъждаш ли ги с някого? Какви предизвикателства срещаш? Обещаваме да коментираме и ние и да се опитаме да сме ти от полза. Благодарим и доскоро!

 

 

[1] Американският експерт по теория на управлението и бизнес мениджмънта Питър Фердинанд Дракър (1909 – 2005) казва:„If You Can’t Measure It, You Can’t Improve It.“, също често е цитиран по следния начин: “You can’t manage what you can’t measure.”

 

[2] “That which is measured improves. That which is measured and reported improves exponentially.” – Pearson’s Law. Карл Пиърсън (1857–1936) е бил влиятелен британски математик.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close