Как да измерваме целите и защо е важно

„Ако не можеш да го измериш, не можеш да го подобриш“[1] – Питър Дракър.

Няма как да знаеш дали си успешен, ако не дефинираш и следиш успеха с някакви метрики. Прогресът е възможен само ако го измерваш. Нещо повече – както гласи законът на математика Пиърсън, „Един закон Това, което измерваш, се подобрява. Това, което измерваш и отчиташ, се подобрява експоненциално“[2]. В системата сме намерили начин да постигаме именно такъв експоненциален растеж чрез ежеседмичното „отчитане“ на напредъка с нашия приятел за цели.

Тук обаче ще говорим за измерването – необходимост, но може би и нож с две остриета?

Измерване на всякакви цели

В бизнеса е лесно – всеки знае кои са основните KPI’s (Key Performance Indicators) за сферата, в която работи. Дневни продажби, процент доволни потребители, процент на конвертиране на лийдовете в плащащи клиенти и т.н. в Интернет и в дебелите книги примерите са безброй.

За личните цели няма такива дебели книги с индикатори на успеха. Но в нашата говорим за измерването (кога, как и защо) и проверката на посоката.

Да видим накратко.

Какво измерваме?

Можем да измерим или събитие, или число:

• „Да отида на фитнес“ – отговорът е категоричен да или не;
• „Да сваля 5 килограма“ – по същия начин лесно може да се провери.

Когато дефинираме своите 90-дневни цели имаме предвид и двете. Ангажираме се с действието и то е същността на нашата цел. Но задаваме и желан краен резултат, за да можем накрая да проверим дали се движим в правилната посока.

Метриките

Поставянето на метрики е много необходимо, но може да бъде и опасно.

Да видим първо ползите, започвайки с най-очевидната.

#1 Полза 1: позитивен фокус

Когато следиш дадени метрики, по-лесно наблюдаваш и прогреса си. А дори малките успехи по пътя са източник на мотивация.

Усещането за напредък е много важно, за да продължаваш напред със следващата и по-следващата стъпка. То те тласка напред.

#2 Полза 2: разбираш какви действия водят до промяна

Или дали когато промениш малко това, което правиш, ще промени и резултата (и в каква посока). Фините промени не могат лесно да се регистрират без изрично измерване.

Пример за „1% промяна“

Любим пример ни е с британския отбор по колоездене. Десетилетия наред, до началото на века, е бил много назад във всякакви състезания. Дотолкова, че производители на велосипеди са отказвали да го снабдяват, за да не асоциират бранда си с лошото представяне на спортистите. Но през 2003 година всичко се променя с постъпването на нов треньор – Дейв Брейлсфорд. Той прави множество напред незначителни и дори несвързани с успеха промени и измерва как те повлияват на резултатите на велосипедистите.

Изненадващо, тази стратегия извежда отбора на челните места.

• Наема хирург да научи колоездачите как да мият ръцете си правилно. (Днес по съвсем различна причина всички научихме колко е важно това). Измерва как като не боледуват от вируси и грипове, те се справят по-добре.
• Сменя седалките с по-удобни и отчита процента подобрение в представянето.
• Осигурява специални спални чували за състезателите по време на пътувания и измерва как качественият сън се отразява на резултатите им.

И така въвежда безброй много миниатюрни подобрения, отчита ги и постига феноменални резултати. Което ни води до следващия фактор в подкрепа на измерването.

#3 Полза 3: натрупване на малките стъпки

Големите успехи са лесни да бъдат измерени. Но малките, ако не им се обърне специално внимание, лесно могат да бъдат пренебрегнати. А всъщност именно те, една по една, натрупани в продължение на дълъг период, водят до голямата промяна.

Пътят към успеха почти никога не е спринт. Той е маратон – с постоянно темпо и ясна посока.

Затова измерването ни помага да не забравяме колко далеч сме стигнали. Това увеличава нашата увереност, а оттам и готовност да вървим напред.

Внимание!

Измерването има обаче и друга страна, която е много интересна. Метриките освен полезни, могат да бъдат и подвеждащи.

Посоките са две:

• Едностранчивата перспектива на избрания индикатор за успех
• Опасността да превърнем тоз индикатор в самоцел.

Да видим.

Клопка 1: Метриката дава една субективна гледна точка.

В зависимост от това какво избереш да измерваш, ще получиш съответната информация.

Ако ти кажат да вървиш колкото може по-дълго, върху какво ще се фокусираш? Върху дължината на крачките или върху техния брой? Върху качеството или количеството?

Според избрания фокус ще имаш различно виждане и за това какво си постигнал.

Което ни води до втория, още по-коварен капан.

Клопка 2: Метриката може да се превърне в самоцел

Важно е да не изпускаме от поглед голямата картина.

В крайна сметка ако се стремим да поддържаме физическа активност, за да сме здрави и пълноценни, това следва да е нашият фокус, а не самите метрики. Не изминатите крачки или свалените килограми или сантиметри.

Метриките са просто инструмент. Понякога той може дори да  погрешно избран и това да ни подведе. Имаме съвсем пресен пример.

Как Ники сгреши в измерването

В контекста на много високо ниво на физическа култура, наскоро Ники си беше поставил една доста предизвикателна цел, свързана със спорт. Разбира се, беше дефинирана на база действията, но имаше зададен и желан резултат.

Ники правеше действията ежедневно с цената на много усилия.

Но правеше и нещо друго всеки ден. Теглеше се на кантара – и това му носеше само разочарование и негативни емоции.

Оказа се, че допусна две грешки.

Първо, не биваше да мери резултата толкова често. В системата Приятел за цели следваме правилото да измерваме прогреса след 90 дни от дадено действие.

И второ, беше избрал погрешния индикатор. Оказа се, че за това физическо предизвикателство свалените килограми не са точна оценка за успеха. При претегляне на професионален уред стана ясно, че е свалил 3-4% мазнини и е качил само мускулна маса.

В крайна сметка именно това много повече се доближава до голямата цел и визията за здраве.

Дадох си сметка, че съм измервал твърде често крайния резултат и съм ползвал неправилна метрика. Още повече – докато се фиксирах върху резултата, пътят ми се струваше тежък. Когато промених фокуса си само върху действията, тази наистина трудна цел изведнъж стана лесна и приятна. Промяната се случи изцяло на ментално ниво.

Тогава как да подходим правилно в измерването?

В системата имаме рамка – 90 дни и всичко пасва в нея.

С 90-дневните цели за действие, които си поставяме, искаме да се доближаваме постепенно към нашата визия.

Измерваме действията всяка седмица – по време на седмичните срещи с приятеля си за цели. коментираме какво сме направили и какво не сме успели, търсим причините.

Измерваме резултатите едва в края на тримесечието, когато е изминала 90-дневната цел. Тогава анализираме всияко – действия и постигнат ефект, вадим си изводи, преценяваме дали избраната стратегия е била ефективна.

• Ако сме направили каквото сме планирали и регистрираме напредък, продължаваме да работим в същата посока и следващото тримесечие.
• Ако въпреки извършените действия се отдалечаваме от целта, тогава решаваме да сменим стратегията и задаваме различна 90-дневна цел.

Не измерваме резултатите всеки ден или всяка седмица, а само на 90 дни. Иначе могат да те заблудят. И не променяме действията, преди да са изминали 90 дни.

Експоненциален растеж

В началото цитирахме математически закон за експоненциалния растеж, възможен с измерване и отчитане. Това правим в системата – всяка седмица „рапортуваме“ действията си пред нашия приятел за цели. Споделянето и осъзнаването на пътя към нашите мечти ни позволява да вървим все по-уверено и с постоянство напред.

А ти как измерваш целите си?

Сподели ни под статията за някоя своя цел. Какви индикатори за успех ползваш? Колко често ги проверяваш? Обсъждаш ли ги с някого? Какви предизвикателства срещаш? Обещаваме да коментираме и ние и да се опитаме да сме ти от полза. Благодарим и доскоро!

 

 

[1] Американският експерт по теория на управлението и бизнес мениджмънта Питър Фердинанд Дракър (1909 – 2005) казва:„If You Can’t Measure It, You Can’t Improve It.“, също често е цитиран по следния начин: “You can’t manage what you can’t measure.”

 

[2] “That which is measured improves. That which is measured and reported improves exponentially.” – Pearson’s Law. Карл Пиърсън (1857–1936) е бил влиятелен британски математик.