4-те нива на крайни срокове. Ето как работят срещу нас или за нас.

Mañana, mañana… Всеки – дори най-големият гуру по продуктивност и ефективност – отлага понякога. Тук ще поговорим как да преборим отлагането по пътя към нашите цели, както и какво общо имат крайните срокове.

Голямото предизвикателство

Виждаме го непрекъснато.

При толкова много хора основният проблем да следват мечтите си и да живеят живота, който искат, се крие в отлагането.

А какво отлагаме всъщност?

Когато си зададем някаква цел, проект, задача, но не работим по нея, ние практически отлагаме не самата задача, а времето за нейното изпълнение. Затова и до известна степен проблемът може да се реши с това омразно за мнозина понятие – „краен срок“.

Как помага

Съзнателно или не, всеки от нас си поставя някакви срокове. Дори и само да си помислим наум „Днес трябва да направя това и това“, влиза в тази графа.

А това е много полезно.

Защото съзнателно може и да не се фокусираме върху въпросната задача, но фактът, че сме я регистрирали, дава храна на мозъка ни. И той си я дъвче – подсъзнанието ни работи на заден план по темата.

Колкото повече наближава крайният момент, толкова по-често ни светва червената лампичка, че вече трябва да запретваме ръкави.

Така без да полагаме волеви усилия, за да намерим начин в точно определен момент да направим нужното, успяваме да се вместим в срока.

Точно затова в системата Приятел за цели имаме едно ценно правило.

Правилото на бързия преглед

Много е просто и не отнема повече от 30 секунди. Гласи следното:

Всяка сутрин си отваряй записките и хвърляй по един поглед на целите си и стъпките за седмицата.

Направил дори само това, ще си много напред. Съзнанието ти ще търси вратички в графика ти през деня, за да освободи малко време за това, което си определил за важно.

Четирите вида крайни срокове

Ако съществуваше свят без такива, вероятно никога нямаше да се свърши никаква работа. Добре, че ги има. И че са цели четири вида.

Това е нашето определение на база на това кой е източникът им и какви последствия носи пропускането им.

#1 Външно наложени крайни срокове

Те имат две основни характеристики:

• Обикновено са наложени от други хора, институции, правила.
• Неспазването им има регламентирани последствия.

Колкото по-голяма е болката, която ще изпитаме ако пропуснем крайния срок, толкова по-вероятно е да направим необходимите действия преди той да е изтекъл.

Да дадем малко примери.

Законови срокове

За всекиго е ясно, че задачи като да си подновиш навреме изтичащата шофьорска книжка, или да си подадеш данъчната декларация до 31-ви април, не подлежат на коментар.

Те са от неотложния тип, валидни са за всички и всички се стараем много да ги свършим навреме. Може да е в последния момент, все пак успяваме. В противен случай последствията са ясни – предвидени са законови глоби със съответната тежест и лихви.

Други институционални срокове

Да вземем институцията Университет. В частта Лятна Сесия. Има ли смисъл да продължаваме? 🙂

Може би всеки лесно се идентифицира с факта, че първо е имал месеци на разположение да се подготви. Но винаги точно накрая, два дни преди изпита, сяда и учи денонощно като луд.

Според теорията за напрежението при учащите, стресът се увеличава обратнопропорционално на оставащото време до крайния срок. И това ги притиска достатъчно, за да се стегнат в последния момент.

Срокове по правило

Други, макар и не институционални, също обикновено гледаме да не пропускаме, за да избегнем голяма болка.

Представи си (знаем – точно тази година това не е лесно), че си планирал вълнуващо пътешествие.

Всичко е подготвено, багажът е стегнат, семейството е екзалтирано, а самолетът излита в 2:00 ч през нощта. Ще си позволиш ли да се появиш на летището в целия си блясък в 2:30 ч? Най-вероятно не.

Не, че не се случва. Всички сме чували по радиоуредбата на гейта последно повикване за пътник еди кой си. Но факт е, че такъв тип срокове, наложени отвън, са ни приоритет. Опитваме се да не ги изпуснем, за да не страдаме от последствията.

Дотук е ясно, че когато имаме наложен отвън краен срок, искаме – не искаме, сме длъжни да го спазим и да се справим. А какво остава за нашите лични мечти?

#2 Наши лични крайни срокове, с ангажираност към друг човек или група

Големият проблем с мечтите е, че за тях има твърде много време, не слагаме краен срок и отлагаме.

При собствените проекти, задачи, цели, разчитаме на собствената си отговорност да се справим. Няма закон или правилник, който да ни задължи да следваме методично мечтите си под заплаха от глоба или изключване от университета. А може би трябва!

Най-близкото до това е моментът на „отчетност“ пред другиго. Социалният елемент на споделянето с друг човек на нашите лични идеи и намерения играе обвързваща роля и е стимул да действаме без да отлагаме.

Ангажимент пред другиго

Това е много ключово за системата Приятел за цели. Концепцията е простичка: като разкажем за своите цели на някого, на когото държим, и заявим ясни срокове за конкретни действия, има много по-голяма вероятност наистина да ги изпълним.

Залогът в случая е, че и друг човек инвестира време в това да обсъждаме нашите мечти и цели. Не искаме да разочароваме този човек, независимо колко ни е близък и „откога се знаем“.

А срокът изтича… в края на седмицата.

Доказано решение срещу отлагането

Работи безотказно: седмичните срещи с приятеля за цели, включващи преглед на седмичните стъпки.

Първо, всяка седмица си поставяш по 2-3 лесни за изпълнение малки стъпки, с които да напреднеш по своите цели. А след това, в неделя вечер заедно с приятеля ти за цели правите ревизия на напредъка и бърз план за следващата седмица.

Колелото е завъртяно, действието е гарантирано и постоянно.

#3: Вътрешни крайни срокове, но без ангажимент към друг човек

Това е най-проблематичният тип краен срок, защото „глобата“ за неспазването им е скрита, а болката от нея е трайна и травмираща.

Повечето хора процедират по този начин. Имат своите цели и проекти. Залагат си определено време да ги изпълнят. Но какво се случва?

По-добре късно… Дали?

Единият вариант е никога да не приключват навреме, защото… не започват навреме. Системното закъснение ги възпрепятства да вършат работата си качествено в рамките на планираните срокове. В резултат започват да се обвиняват и осъждат, а и да се възприемат като неспособни.

Животът влиза в картинката

Другият вариант е, когато стане напечено и ежедневието ги погълне, просто да оставят на заден план мечтите си.

Равносметката е тежка: „Отново не направих, каквото трябваше, за да успея. Отново не спазих най-важното обещание – това към самия себе си“. Започват да си втълпяват ограничаващи вярвания, че са несериозни, непостоянни, че не могат да постигат цели и това си е.

Низходяща спирала

Рискът е този модел да се повтаря пак и пак и да се влезе в един постоянен цикъл на отлагане и разочарование от себе си.

Често се случва след време да се ентусиазират и мотивират от нещо ново, но да действат точно по същия начин. Всяко отлагане и несправяне – малко или голямо, е един неуспех. А резултатът от натрупването им е болезнен.

Това само потвърждава вече генерираните ограничаващи вярвания, подрива самочувствието и увереността. И възпрепятства хората дори да се опитват да живеят живота на мечтите си.

Психологическата глоба

За разлика от държавните, които са предвидими, тази не е. Хората са в различна степен съзнателни, някои са по-чувствителни към неуспехите си, а други да ги приемат по-лежерно.

Но в крайна сметка никой не печели от това да не постига целите си и да подрива най-важното – собствената си увереност.

Система на помощ

Честно казано, по-добре не си поставяй цели, отколкото да го правиш без стабилна система за подкрепа.

Ролята на Приятел за цели е да даде четири ключа, благодарение на които всеки да работи с постоянство и без отлагане по своите цели, генерирайки увереност и учейки уроците си по пътя. Много е лесно, когато далечните и на пръв поглед непостижими мечти се вкарат в много по-кратки времеви рамки – седмични стъпки и тримесечни цели. Напредъкът се случва на фона на редовните ревизии и адаптиране на стратегията така, че да даде максимален ефект и да сме удовлетворени от себе си, от резултатите си, но и от пътя към тях.

# 4 Проекти без срок

Това е най-пасивният тип. Макар да звучат като най-лошия вариант, дори тези „безсрочни“ цели не са така опасни като предходния тип.

Просто при тях специфичното е, че обикновено не се случват. Остават си в сферата на фантазиите и пожеланията, а до действия не се стига, или поне не регулярно.

Неслучайно ако няма срок, няма и действие.

Всеки специалист по ефективност съветва да заложиш целта си в календара си, да си отделяш по 30 минути на ден, или нещо подобно, което поставя нещата във времева рамка.

А какво става с хората, които не си поставят никакви срокове? Безгрижно ли живеят? Според нас не – те се оставят по течението и действат според външните, законови правила, без да поемат твърде много лична отговорност за своите цели.

За финал

Крайните срокове имат огромно значение за дефиницията на отлагането. Ако отлагаш своите задачи, проекти, цели, мечти – замисли се как гледаш на крайните срокове и как ги ползваш. Дали те са стимул за теб да се активираш, или са единствено източник на стрес?

Според нас в крайна сметка има баланс. Колкото и напрежение да носят оградените с ярък маркер дати на календара с по три удивителни до тях, все пак си имат и позитивна страна. Те дават рамка на нещата.

А ако гледаме на тези срокове разумно и намерим систематичен подход, за да действаме с постоянство и с подкрепа от нашия приятел за цели, ще живеем много по-спокойно и ще постигаме мечтите си с лекота. Не „един ден“, а всеки ден.