Мечтата ми изисква много време и е трудно да се чака (въпрос от слушател)

Наскоро ни попитаха нещо интересно: какво, ако мечтата ми е твърде голяма, изисква много време, а нямам търпение да чакам за резултата? Работата по целта е безкрайна и ще отнеме вечност. А и кой знае кога (ако изобщо) в крайна сметка ще постигна и крайния ефект.

Това е предизвикателство за много от нас. Но в системата „Приятел за цели“ имаме някои ценни основни принципи и четири ключа, които можем да приложим, за да разплетем този казус и да постигаме смелите си цели с лекота.

Ще разделим въпроса на две: чакането и времето.

Първо, за чакането

Никой не обича да чака – нито минута за асансьора, нито 30 минути за среща със закъсняващ човек, а камо ли години за постигане на нещо.

Но за мечтата си чакаш ли всъщност? И ако чакаш, как тогава ще я постигнеш?

Не е като да можеш да си стоиш вкъщи на дивана и да гледаш с надежда към часовника, докато най-сетне дойде принцът не белия кон, с торбата жълтици и отварата за вечната младост, за да ти реши наведнъж всички проблеми.

Шегата настрана, на всекиго е ясно, че за постигане на каквото и да било е нужно действие.

Пътят или целта

Много се е казало и изписало по тази тема и все пак понякога е трудно да се приложи на практика. А именно идеята, че не е важна крайната цел, а пътят към нея.

Всъщност и двете са важни. Целта ти е нужна – без нея може да се луташ и да загубиш много време. А пътят и начинът, по който го вървиш, ти носи удовлетвореност на ежедневна база.

С получените малки резултати по пътя ние натрупваме знания, умения, информация, вяра в себе си, за да продължаваме със следващите, още по-големи предизвикателства в посока нашата мечта.

А резултата – чакаме ли го всъщност

Номерът е не само да действаме, а и да не „чакаме“ резултата.

Вместо това, правим много повече – израстваме.

Две от основните човешки нужди са за растеж и принос. И в този смисъл осъзнаването на начина, по който ние се променяме и развиваме, е ключово.

Поставяйки си писмени цели, ние си даваме възможността да измерваме напредъка си. Да се обръщаме назад и да оценяваме какво сме постигнали и научили. Тогава нещата се подреждат различно, моментът на пасивност отпада, а усещането за прогрес ни носи удовлетворение.

„И заживели дълго и щастливо…“

Неслучайно това е наратив само от приказния свят. В нашия свят не съществува такова нещо като пълно щастие, до което стигаш в един момент и оттам насетне го поддържаш завинаги.

Дори да сбъднем най-смелата мечта, се радваме за малко, но след това се оглеждаме за нещо друго. Това е в човешката природа и е нормално и здравословно. Именно затова тайната е да постигаме постоянно, в ежедневието си, своите цели – а не веднъж завинаги.

А това притеснява много хора

Хейтърите на целеполагането обикновено не разбират точно тази концепция. За тях целите са тежка и непосилна работа, която на всичкото отгоре ще им донесе мимолетна радост, а после – нищо.

Ако обаче разсъждаваш така, че постоянно да вървиш напред и да се забавляваш от процеса, значи си се научил да си поставяш целите оптимално и да ги постигаш с лекота.

Така че това бихме казали по първата половина на въпроса:

Не трябва да „чакаш“, а да действаш. И то така да построиш стъпките, че те всеки ден да ти носят удоволствие, всяка седмица да се отключва нова и нова движеща енергия и да липсва елемент на очакване.

А сега, за времето

Втората част на темата е посветена на това колко много време може да отнеме една мечта.

Понякога тя е толкова далечна, че ни успокоява особено как напредваме всеки ден по малко.

В някои случаи, разбира се, това не е проблем. Например визията за здраве – никой не вижда нещо смущаващо във факта, че ще му отнеме цял живот, за да е здрав… цял живот.

Но други мечти изглеждат като да имат „финална права“, която да се пресече. От типа на „да стана известен писател“ или „да бъда шахматист номер 1 в света“.

Хората надценяват какво могат да постигнат за 1 ден и подценяват какво могат да постигнат за 1 месец…

А да не говорим колко много подценяват какво могат да постигнат за година, две, или тридесет.

Но да помислим логично.

Да кажем, че си на 24 години, работиш за някого и си мечтаеш и ти да имаш собствена компания с 50 служителя. Може ли да стане днес? – Очевидно не, нито пък до 31-во число.

А може ли да стане след 30 години? – Би трябвало да може!

И все пак далечната перспектива ни блокира. Тактиката да посмеем въобще да направим първото нужно действие, е просто да си припомним колко сме добри и докъде сме стигнали.

Доза увереност за фокус върху напредъка

Винаги започваме нашия уъркшоп с едно упражнение за генериране на увереност, в което предизвикваме участниците да запишат всичките си постижения за последното тримесечие. Повечето, включително и ние (преди да сме погледнали записките си), се почесваме с химикала зад ухото за поне минута.

Наистина, сякаш нищо особено не се е случило, тримесечие като тримесечие, „от работа – вкъщи“, знаеш как е.

И все пак…

Когато участниците отворят календарите си, прегледат снимките в телефона, приложенията за следене на физическа активност или записките си – веднага става ясно, че са постигнали много. Сещат се за вълнуващи събития и проекти, за пътувания и ценни моменти с близките, за малки лични победи. И не могат да се спрат да попълват успехите си в шаблона. Мястото не стига.

Идеята е да се фокусираш върху постигнатото, а не върху несвършеното. Тогава вече можеш да си повярваш и да се предизвикаш за още по-големи действия.

Ефекта на дългосрочната визия

В системата „Приятел за цели“ голямата мечта е визията – тридесетгодишна, а защо не и безсрочна. Благодарение на нея времето сякаш се разтяга и става относително.

От нашето възприятие зависи да използваме целия диапазон на времето правилно. Имаме достатъчно време за всичко.

Когато си поставяме една по една 90-дневни цели за действие и прогрес към голямата мечта, ще се случи рано или късно. Често е много по-скоро, отколкото сме си мислили.

Една тайна

Тридесетте години ще си минат така или иначе.

Накрая единственият въпрос ще бъде – направихме ли това, което искахме и което трябваше, за да постигнем стремежите си?

Ефектът на натрупване на малките стъпки

Наскоро попаднахме на една показателна картинка – две еднакво високи стълби, подпрени на една и съща стена.

На лявата стъпалата са много нагъсто и едно човече се катери без усилие по нея.

На дясната обаче те са така далеч едно от друго, че дори първото стъпало е прекалено високо. Човечето под стълбата не успява дори да го достигне с ръце, за да се изтегли по някакъв начин и да започне изкачването.

Това е много вярно – когато си поставим малки постижими цели, които да можем да изпълняваме една след друга, постоянно, ние имаме прогрес. И тук идва следващият момент – щастливи ли сме от пътя?

Фокус върху щастието

Понякога пътят към нашата мечта ни носи радост, а понякога ни помага да разберем, че тя не е за нас. Ако сме заслепени от самата идея за дадена цел, но след това действията по нея ни се струват мъчителни, може би трябва да преосмислим отначало.

Много често не е толкова важно какво точно си постигнал, а как те кара да се чувстваш. С друго упражнение – „Колелото на живота“, по време на уъркшоп сесиите участниците оценяват усещането си за удовлетвореност в различните области на живота. Интересно как един човек може с 1500 лв. доходи да е идеално щастлив, а друг – да е напълно неудовлетворен. Тоест независимо от крайния ефект, ежедневието и всичко, което правим в него във всяка една сфера, се отразява на нашите емоции и виждане.

С лекота се постигат единствено онези мечти, за които през повечето време се чувстваме ентусиазирани да работим.

Как системата помага с 4-те ключа

В нашата книга „4-те ключа за постигане на цели“ в детайли описваме простичките тактики за успех и в сферата на най-невъзможното. Ето накратко:

  • Визия – далечната мечта. Представи си се през 2050-та година. Какво трябва да си реализирал, за да си бил доволен от напредъка си през всичките тези години.
  • 90-дневни цели – стратегия за доближаване към визията. За разлика от визията, те са гъвкави. Избираме ги на база какво сме постигнали и научили досега, а и предвид външни фактори като кризи, епидемии, катаклизми и т.н. На всеки 90 дни се връщаме назад и правим преглед – какво сме научили и постигнали. Така градим увереност и продължаваме напред.
  • Седмични стъпки – по едно малко действие всяка седмица. Не чакаме, а използваме активно времето си ден след ден, за да се качваме на следващото и следващото стъпало. На края на седмицата се питаме – свърших ли това, с което се бях ангажирал.
  • Приятел за цели – доверено мнение на човека до нас ни помага процесът да върви гладко. Той елиминира опасността от пасивност, като ни мотивира и насърчава.

Въпрос на нагласа

Ако мислиш, че чакаш, може да се потиснеш и откажеш от целта си. Ако вярваш, че напредваш всеки ден, учиш и израстваш, със сигурност ще постигнеш много повече, а бонусът е, че ще си щастлив по пътя.

Все пак имаш 30 години (минимум) да сбъднеш това, към което се стремиш. Или 1560 седмични стъпки. Достатъчно са и няма чакаш и скучаеш, гарантираме. Няма как да не се получи, нали?

 

Rate this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close