Трите предизвикателства, които стоят между нас и постигането на големи цели

Ако никога не си чувал за британския отбор по колоездене, значи последно си гледал новини през 2005-та година.

Невероятната история за трансформацията на един спортен екип, който цял век се бори с посредствеността, след което всичко се променя само за ден и впоследствие отбелязва най-драматичния напредък в историята на колоезденето[1], е добра визуализация на това, което ще разкажем в днешната тема.

100 години срамота

За цялата си история допреди петнадесет години британските велосипедисти постигат само една победа (златен медал), която изглежда по-скоро като статистическа грешка. По това време те са напълно неглижирани в своята сфера. Дори един голям производител на велосипеди отказва да оборудва отбора, за да не идентифицира своя бранд с лошо представяне и слаби резултати.

И един ден нещата вземат нова посока.

Малки промени

Когато треньорът Брейлсфорд започва да работи със спортистите, той прилага изцяло нова концепция. Постепенно въвежда миниатюрни подобрения, които на пръв поглед нямат потенциала да променят хода на историята на екипа.

Започва да тества различни материи на спортните облекла и нови масажни гелове за възстановяване на мускулите. Изследва сърдечния ритъм на велосипедистите при различните кардио тренировки. Боядисва стените на микробуса, с който пътуват, в бяло, за да обостри зреението им и да могат да забелязват и най-малкото камъче на трасето. Дори наема хирург да ги научи на техниката как да мият ръцете си, за да избегнат риска да хванат вирус.

Капка по капка – вир!

В крайна сметка тези и още стотици други наглед незначителни нововъведения, които се натрупват количествено и във времето, дават неочакван резултат. Пет години след като треньорът визионер поема контрола, постиженията на британците са космически.

Ще кажем само, че през 2008-ма година британският отбор грабва 60% от златните медали във велосипедните дисциплини на Олимпийските игри в Пекин, а в следващите 10 години печели 178 световни първенства, 66 Олимпийски или Параолимпийски златни медали и 5 победи в Tour de France.

И така, всеки обича истории за феноменални трансформации, но нека видим кой е базовият принцип тук, който може да помогне на всеки от нас да постига целите си.

Ключът

Тайната е в това да имаш визия за нещо голямо и на пръв поглед непостижимо и да вървиш към нея, ползвайки силата на малките стъпки.

Умножени по фактора време и правени винаги в една посока, те гарантирано ще дадат резултат, който в очите на всички наоколо изглежда като невиждан пробив.

Защото всеки успех – независимо дали на спортисти, на предприемачи, на учени, на иноватори – е функция на малки подобрения, малки добри избори и правилни решения, които се правят постоянно във времето. Постоянството има няколко аспекта.

Да не променяш посоката

Когато имаш мечта и далечна дестинация, най-важното е да я следваш без да се отклоняваш от пътя си. В този смисъл постоянството значи да не променяш целите си.

Както самолетът  не се движи по права линия, а непрестанно прави мини отклонения и корекции на курса, но винаги се връща, за да достигне дестинацията си, така е и при нас. Визията и постоянството ни помагат да преодоляваме ежедневието, трудностите и външните фактори.

Да имаш дисциплина

Ако имаш цел, трябва и дисциплина да казваш „Не“ на нещата, които ще те отклонят от нея.

Например ако си спортист и програмата ти включва редовни сутрешни тренировки, а приятели те канят на пица и бира в 22:00ч, ти си поставен пред избор. Един избор може и да не промени нищо, но именно това е темата ни тук: натрупването във времето.

Затова способността да отсяваш кое те води към твоята цел и кое те отклонява или дори води към чужди цели, ще ти е от огромна полза.

Да не пропускаш да правиш стъпка

Очевидно постоянството в малките стъпки значи редовно, консистентно и без изключение да действаш по това, което ще те води напред.

Много хора правят малки подобрения – понякога пробват да спят по-добре, в някои месеци си купуват карта за фитнес, или от време на време са на някаква здравословна диета. Проблемът е, че тези подобрения са временни. Затова и не водят до траен ефект.

Трудността в това да не пропускаш нито една малка стъпка, нито едно седмично действие по целта ти, или нито един правилен избор, се корени в нещо твърде интересно. То ни води към първото предизвикателство между нас и целите ни.

Предизвикателство #1: Лесни за правене, лесни и за неправене

Когато нещо е незначително, трудно можеш да осмислиш големите последствия от него.

Надали когато си купуваш баничка си представяш в главата си сумата от всички банички за следващите 10 години и техния ефект върху твоето здраве. Или едно тичане в парка – или пропускането му – на пръв поглед няма кой знае какъв ефект.

Накъде вървиш

Всъщност тази концепция е много добре представена в книгата на Jeff Olsen[2] – The Slight Edge. На практика всеки малък избор няма особено значение, тъй като няма драстично да промени живота ти веднага. Но от друга страна, всеки малък избор е единственото, което има значение, защото ти си сбор от всички свои ежедневни решения.

Ето три тактики за справяне с това предизвикателство.

Тактиката „постоянство“

За да се придържаш към седмичните си стъпки, които са много малки, но те водят към целта си, можеш да се научиш  да проявяваш постоянство.

Првилно прочете –да се научиш. Защото постоянството не е вродено качество, а умение, което може да се усвои. Виж как тук.

Тактиката „навик“

Другото, което би ти било от огромна полза според нашия опит, е да превърнеш някои важни за теб стъпки в навици и така да освободиш съзнанието си от ангажимента да мислиш за тях.

Навиците също така могат да генерират и време и енергия, защото спомагат за автоматичното постигане на някои цели. Например ако свикнеш автоматично да спестяваш малко пари всеки месец, след достатъчно дълго време ще си натрупал значителна сума.

Тактиката „приятел“

И не на последно място, винаги можеш да се обръщаш към приятеля си за цели, за да обсъждате седмичните си стъпки, затрудненията и изкушенията да кривнеш от пътя. Той ще те връща към целите ти, припомняйки ти защо ги искаш.

Но колкото и да си постоянен, колкото и голяма част от нещата да постигаш благодарение на рутината и колкото и съвестен приятел за цели да имаш, никой не е застрахован от това да се демотивира, когато стане тежко. Включително и ние, разбира се. Нека видим.

Предизвикателство #2: Дупката

Когато за първи път прочетохме книгата на Сет Годин „The Dip”, бяхме потресени.

Идеята му е толкова брилянтна и логична! Всеки проект в началото стартира с ентусиазъм и енергия, често и с бързи резултати, но след това изпадаш в тъмен период, в който работата е трудна, пред теб има пречка след пречка, умората се натрупва, а резултатите не се появяват. Тогава се отказват повечето хора. Ако обаче не се откажеш, след време излизаш от дупката и започва експоненциалният ръст.

Но не това ни шокира, а осъзнаването, че и ние сме сред тези хора. Много проекти в миналото сме оставили именно, защото сме били в тази дупка от демотивация. Ето как обаче можеш да излезеш оттам.

Тактиката „визия“

Ако имаш силно „защо“ правиш нещо, това ще ти даде кураж да преминеш и през най-трудните моменти, да стиснеш зъби и да продължиш.

Когато времето си минава, ти не постигаш напредък и се питаш „Защо по дяволите продължавам да правя това, което правя“, отговорът ще дойде от твоята визия.

Тя ще подсили вярата ти в смисъла от усилията ти. Затова е добре да я преглеждаш на всеки 90 дни и да си припомняш своята голяма причина да устоиш на трудностите.

Тактиката „90-дневни цели“

Именно заради познаването на концепцията от „The Dip” включихме и 90-дневните цели в нашата система.

Обикновено три месеца са времето, за което започва да става трудно и се замисляш да се откажеш. Но точно тогава преглеждаш визията и тримесечните си цели, вадиш си изводи и си поставяш нова цел. Всичко това ти дава свежа енергия да  действаш напред.

Не си свръхчовек

Спокойно, и ние не сме.

Много добре разбираме, че не е възможно да си винаги на 100% в кондиция, надъхан, мотивиран и готов да превземеш света. Но можеш да се постараеш в по-голямата част от времето да си във форма. А знаейки, че „дупката“ съществува, ти можеш да се подготвиш психически. И да проявиш куража да действаш въпреки всичко, докато не излезеш от нея.

И постепенно стигаме до третия фактор, който пречи на нашия напредък.

Предизвикателство #3: Резултатите не идват веднага

Това може и да не е било проблем за прадядо ти, но в днешния свят на „instant gratification” не може да не ти се отрази.

Защото ежедневието ни учи на един грешен урок: че можем да имаме всичко веднага. Поръчваме си нещо от другия край на света и до часове може да е при нас. Качваме снимка във Фейсбук и след малко получаваме виртуално „потупване по рамото“ от 100 души. Тази култура на бързо консумиране на всичко на момента може да изиграе лоша шега по отношение на целите.

Рим не е бил построен за ден

Лесно е да видиш отстрани някой олимпийски шампион и да си кажеш, че е направил феноменален пробив. Сега е под  светлината на прожекторите, но интересното е какво се случва зад камерата. А то не е бляскаво – той всеки ден е тренирал , всеки ден е спазвал режим и се е лишавал от много неща, докато постигне своя успех. Всичко това изисква време.

Времето никога не стига

… си мислят хората, които не са се фокусирали върху своята цел.

Защото ако искаш да придобиеш знания в своята сфера, 10 страници четене на ден са достатъчни. Знаем го, защото четем всеки ден. И макар това да е нищожно количество днес, на 31.12. то се превръща в 10-15 прочетени книги. Това е само един малък пример, а какво остава за големите цели.

Години действия

Иван например дълго време инвестира безплодни усилия в семеен бизнес и това продължава над 5 години. Докато в следващите пет натрупването на всичко градено дотогава започва да води до значителен растеж. Това му показва как търпението и постоянството в една посока в крайна сметка носят удовлетворение.

Малко или много са 10 години

Ако мислиш, че са твърде много, за да ги посветиш на целите си и нямаш толкова време, имаме лоша новина. Тези години ще минат така или иначе, независимо дали правиш нещо, или не.

Знаем, че е лесно да се отчаяш, когато не виждаш бърз ефект. Но стратегията тук е само една – дългосрочна визия и постоянни стъпки към нея.

Ако искаме да постигаме невъзможни цели трябва да имаме една визия и дисциплина да хванем една посока. И да вървим по нея въпреки всичко с малки постоянни стъпки. Тогава постигаме нещо голямо, което изглежда невъзможно и пробив в очите на останалите.

[1] Историята за британския отбор по колоездене е взета и преразказана с наши думи от книгата на James Clear “Atomic Habits”.

[2] Цитираната концепция е от книгата The Slight Edge: Turning Simple Disciplines into Massive Success and Happiness на авторите Jeff Olson и John David Mann.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close