Ето кой е ключът към постоянството (дори да не сме много дисциплинирани)
От какво зависи успехът – от подредбата на звездите, от благосклонността на съдбата, или от твоето активно участие? Каквото и да мислиш по въпроса, може да ти е интересно да научиш някоя и друга пролука в своята логика и да се запознаеш с още перспективи.
И най-важното: да видиш как една стабилна система за цели може да направи разликата между постигането или непостигането на мечтите ти.
Първенец по природа
Едно от най-продуктивните „същества“ на планетата е растението воден хиацинт. Това мъничко и крехко цвете, подобно на зюмбюл, е известен колонизатор на сладководните басейни в топлите региони.
Размножава се изключително бързо – ако водната повърхност е гладка и спокойна, то може да я покрие в рамките на 30 дни. Макар на първия ден да е трудно изобщо да се забележи, на 29-я вече е завзело половината езеро. На 30-я е абсолютният му господар.
Харесваме този пример като метафора за експоненциалния растеж, възможен със систематичен подход към нещата.
За постоянството
Може би няма да се намерят много читатели, които да спорят с нас за това:
Да си постоянен в действията си е необходимо условие за постигане на резултати, а упоритият труд в избраната посока ще ти помогне да осъществиш плановете си.
И все пак, много хора се затрудняват да са последователни и да гонят целите си. Някои опитват и се отказват, защото ежедневието ги притиска и не смогват да работят по набелязаното. Други смятат, че самите те са хаотични, неорганизирани и неспособни да проявяват постоянство. Трети са обезкуражени дори да дефинират цел, поради липса на вяра в себе си.
Но имаме добра новина.
Спасение има и то е достъпно за всички!
Постиженията не са въпрос на късмет или на лични характеристики, а са функция на постоянните действия, умножени по фактора време.
Необходимо е да се установи структура, около която да се организира дейността. Механизъм за правилно целеполагане и за това как в ежедневието непрекъснато да правиш малки стъпки към мечтите си. И не на последно място – стабилна форма на подкрепа, която да поддържа мотивацията ти и да не ти позволява да се отказваш.
Вероятно разбираш накъде бием – решението за всичко това е в систематичния подход. Затова тук ще поговорим за важността на това да имаш система за цели.
Система = ограничение?
За немалък брой хора тази дума има негативна нотка и звучи стряскащо и сухо.
Доколко това е така зависи от самия човек, но често асоциацията е със задължителна рамка, в която сме принудени да се впишем и която ще задуши креативността и гъвкавостта ни.
А истината е по-различна: ограниченията могат да дават свобода.
Правилата като необходимост
Системата за цели всъщност представлява едно средство за постигане на мечтите ни. Нейните принципи ни насочват по избрания от нас самите път и ни помагат да не се предаваме, а да продължаваме да вървим по него.
Да дефинираш своята визия, да си поставиш краткосрочна цел и да направиш нещо по нея още днес – това са някои от правилата в системата „Приятел за цели“. Но вместо да те ограничат, те ти дават възможност да решиш как искаш да живееш живота си, за да си най-добрата версия на себе си.
Ето как.
Първо, помага да започнеш
Като се „принудиш“ да свършиш нещо и то отключи цяла поредица от следващи действия и постижения, потискаш ли свободата си?
Напротив, разширяваш я. Излизаш извън зоната си на комфорт, сблъскваш се с различни предизвикателства, преосмисляш всичко, което си мислил досега за себе си и своя потенциал. Постепенно генерираш увереност от малките победи.
Второ, помага да продължиш
Най-вече като те освобождава от някои вредни вярвания.
Ограниченията в самата система ни помагат да преодолеем вътрешните си пречки и ограничения.
Ние, хората, имаме феноменалната способност да си разказваме какви ли не истории (от „Успехът не е за мен.“ до „Не съм добре облечен днес, за да искам повишение.“…)
Намираме си най-невероятни извинения, за да отложим или изцяло да се измъкнем от предизвикателни ситуации – дори да осъзнаваме, че е в наша полза да се изправим срещу тях.
Но ако се ангажираме твърдо да действаме и не оставяме на случайността или моментното си настроение, нещата стоят другояче.
Лична отговорност
Точно затова имаме нужда от система, която да ни държи мотивирани и отговорни за всяка следваща стъпка.
Принципи като „Няма провали, има само уроци!“ и правилата за редовен преглед на целите, анализ и пренастройка на стратегията са безценни. И отново – вместо да ограничават, те дават криле.
Така имаш куража да продължиш напред.
И трето, помага да не се отклоняваш
Това е специално за хората, които нямат проблем с това да предприемат нещо. Всъщност техният проблем е, че обичат да се захващат с по 1000 неща. Затова щом чуят за система, те обикновено се опасяват да не би да ги спре да приемат нови и нови възможности.
В действителност обаче именно правилата като „По-малко на брой цели, повече фокус!“ позволяват изобщо да се постигне нещо устойчиво и дългосрочно, защото да искаш всичко е като да не искаш нищо. Когато системата те „ограничи“ да се концентрираш върху истински важното за теб, шансовете са на твоя страна.
Следва най-хубавото!
Систематичният подход дава систематични резултати
За нас е аксиома:
Имаш ли точната система, следваш ли я – успехът става неизбежен.
Въпросът е дали е лесно да се прилага. А отговорът е – да, ако е правилната!
Тя трябва да е така структурирана, че да те подкрепя и да ти дава механизми да поддържаш едно константно състояние на ентусиазъм от постиженията и устрем напред. И не на последно място – да е забавна, приятна и вдъхновяваща.
Нива на разбиране
Убедихме се, че не всички имаме еднакво отношение към следването на систематичен подход.
На база собствения си опит и наблюденията си над хората, с които сме работили през годините, успяхме да дефинираме няколко различни „нива“ на осъзнаване на смисъла от система за цели. Прегледай ги, виж плюсовете и минусите на всяко от тях и може да маркираш посока за подобрение.
#1 Жертвата на съдбата
„Според мен, постигането на цели е случаен процес. Нещата се случват сами и то в правилния момент и няма нужда да се опитвам да ги систематизирам или организирам по някакъв начин.“
Разсъждаващите по този начин не вярват особено в личната си роля в развитието си. Обикновено разглеждат целеполагането по-скоро като насилване, отколкото като предпоставка за реални постижения.
Предимствата са „страхотни“ – ти си абсолютно гъвкав, не трябва да се напъваш за нищо и нещата ти се случват. Точно тук е уловката!
Животът ти се случва или ти случваш живота?
Това е въпрос на избор.
Няма да спорим – наистина няма как да контролираме всичко. Непредвидени външни обстоятелства има и винаги ще има, а те могат да променят ситуацията за нас. Важното обаче е да сме твърдо решени да следваме собствения си път.
Разликата е, че когато ти случваш живота можеш да вървиш в посоката, в която ти самият искаш.
Активен подход
Ако знаеш къде искаш да стигнеш, ще живееш по-пълноценно и осъзнато. Ще поемаш отговорност за постъпките си и няма да се чувстваш като лодка, подмятана от вълните във всички посоки.
А когато все пак се сблъскаш с неизбежните неприятности, няма да обвиняваш синоптичната прогноза, разположението на звездите или правителството. Вместо това ще научиш своя урок и ще продължиш напред по-мъдър и силен.
Как може да помогне една система за цели?
Тя ще ти даде решение как да дефинираш дългосрочната си визия, за да имаш посока. И то избрана от теб, а не от другиго или пък случайна.
Така получаваш яснота, увереност и фокус, за да вземаш решения и да не се оставяш повече да бъдеш жертва на обстоятелствата.
#2 Заетите
„Ежедневието ми не позволява да правя планиране, свързано с целите. Но при подходящ момент и свободно време, бих могъл да постигам мечтите и целите си.“
С този начин на мислене вероятно ще се припознаят повече читатели. Ако и ти си сред тях, вероятно в главата си имаш интересни идеи, но рядко успяваш да ги реализираш поради липсата на време.
Позитивното на тази позиция е, че все пак осъзнаваш своята отговорност и би се ангажирал да действаш. Проблемът обаче е, че това се случва епизодично.
Точният момент
Най-добрият момент да засадиш дърво, казва китайската поговорка, е преди 20 години; вторият най-добър е сега.
Да се подредят всички обстоятелства, да се освободиш от ангажименти, да няма вече за кого и какво да отговаряш и най-накрая да имаш време за целите си – това звучи чудесно… Но освен това значи да си доста възрастен пенсионер. Няма за кога да отлагаш живота, за който мечтаеш.
Как би помогнала системата?
Подходът ни в „Приятел за цели“ е да дефинираме малък на брой, но много важни за нас цели, за които имаме силен отговор на въпроса „защо“. Така винаги успяваме да ги вмъкнем в натовареното си ежедневие.
Например ако за тримесечието имаме две или три от тях (да кажем за здраве, финанси и кариера), това значи по две или три малки действия всяка седмица. Всеки може да си позволи да отделя по няколко часа седмично, за да промени живота си!
#3 Победителите
„Добре е да спазвам определени принципи при постигането на цели и да имам организация за това. Не е нужно да е строга система, достатъчно е да знам какво имам да правя и да действам при възможност.“
Това звучи обещаващо: ти си гъвкав и деен и можеш да постигаш резултати. Предизвикателството обаче е да се справиш без система. Ето защо.
Липсата на ограничения
Или нека ги наречем „строги правила“ – като това да избираш върху кои приоритети да се фокусираш, както и това да се движиш с постоянна и равномерна скорост към целите си.
Ако действаш в някаква посока с пълна сила – прекалено много проекти, твърде кратки срокове – много лесно ефектът време може да се обърне срещу теб и да се получи прегаряне.
Резултатът
Това често води до загуба на баланс: напредваш в кариерата, но жертваш здравето си и отношенията си със семейството. А така не можеш да се насладиш пълноценно на постигнатото.
Още по-лошото е, че преумората в дългосрочен план може да доведе до пълно отказване от целта.
Има го и обратния вариант:
Действаш само при възможност
Това значи, че не си подбрал добре приоритетите си и че това, което вършиш епизодично, не е причината да скачаш сутрин от леглото.
Вероятно е дори да си избрал дори съвсем грешна посока и дълго време да не разбереш, че усилията ти са напразни.
А системата?
С правилата за равномерно темпо, навременен анализ на стратегията и корекция на курса при необходимост, ще си гарантираш спокойно ежедневие, изпълнено с малки крачки към твоя голям прогрес.
А неоценимата роля на твоя приятел за цели като мотиватор и „будна съвест“ е да не ти позволява да се отказваш.
#4 Вдъхновените
„Вярвам, че за да съм успешен трябва да имам добре работеща система, която да ми помага да следвам целите си, дори когато изглежда, че ежедневието или даден момент от живота ми не го позволява. Когато имам подредени цели и система, напредъкът ми, дори и малък, ще е неизбежен.“
Ако и ти разсъждаваш така, значи си постигнал перфектния баланс – успяваш без излишен стрес и с удоволствие и ентусиазъм от процеса.
Неизбежният успех
Със съзнанието, че подходът ти е ефективен и ефикасен, нещата се получават с лекота. Разбираш, че не е нужно да се скъсваш от работа 24/7 и че трябва да скъсаш своя “to-do-list“, за да оставиш време и енергия за наистина ценното.
Овладял си ефекта на натрупване на малките стъпки във времето и гледаш как „езерото се покрива с цветя“.
Невинаги сме на върха
Наивно е да вярваме, че можем постоянно да сме 100% вдъхновени.
Нормално е понякога да прескачаме между различните състояния и да изпитваме предимствата и недостатъците на всяко от тях. Като всичко в живота има приливи и отливи и не трябва да се осъждаме.
Но ключовото е, че ние избираме къде искаме да бъдем и се стремим към това. Затова разчитаме на системата, която ни „принуждава“ да преследваме мечтите си и да живеем удовлетворени като най-добрата версия на себе си. Тя гарантира постоянни действия, които гарантират постоянни резултати и това работи безотказно за нас. А за теб?