Трите характеристики на идеалната седмична стъпка

Наскоро с учудване открихме, че хората не разбират добре един много основен момент от нашата система и това им пречи да успяват. Нерядко си поставят по 30—40 седмични стъпки!

Така не ползват ефективно „Приятел за цели“. Нещо повече: вместо за постигане на цели, тя им служи за извинение. Днес искаме да внесем малко яснота, като поговорим за това каква трябва да е идеалната седмична стъпка, за да води до напредък.

Стъпки, но накъде?

Да се върнем към основите, като напомним в какъв контекст дефинираме седмичните стъпки.

Системата „Приятел за цели“ е изградена върху идеята, че имаме дългосрочна визия за всяка важна област от живота си. Доближаваме се до нея с тримесечни стратегии под формата на 90-дневни цели за действие. А тези цели постигаме именно с действията – с по една малка стъпка всяка седмица.

И тук e е моментът да уточним съществената разлика между проект и цел.

Какво е проект

Той представлява предварително разписан детайлен план: задание с ясни очаквания, участници,времеви диапазон и краен срок, конкретен целеви краен резултат.

Самите етапи от процеса също са ясни от самото начало, знае се кое след кое следва и как е свързано с останалите. Всяко звено от проекта е предсказуемо. Той може да се повтаря във времето, като се следва една и съща процедура, за да се стига до един и същи желан резултат.

Що се отнася до целите, те са концептуално „по-големи“ от проектите и винаги са в синхрон с дългосрочната визия. Да видим.

Какво е 90-дневна цел

Тя също включва поредица от различни дейности. Разликата обаче е, че не сме сигурни дали те ще ни доведат до крайния резултат. Тук фокус е не той, а действията.

Причината е, че при тримесечните цели става дума за непозната територия. Те са много подходящи за различни експерименти. Чрез тях изпробваме нови неща, за които искаме да разберем дали са „нашите“ и дали ще ни доближат до визията ни.

Седмичната стъпка по целта

Затова и действията към целта рядко могат да бъдат предварително планирани (освен ако не става дума за цел за създаване на навик, напр. да ходиш на фитнес три пъти седмично). Напротив – те се формулират седмица за седмица така, че да са оптимални и да вземат предвид постигнатото и наученото през предходните няколко дни.

И така, малко по малко, с натрупване на изпълнените седмични стъпки, с времето напредваме към целта и съответно към далечната си мечта. С други думи, успяваме с лекота и без особено натоварване.

Може би точно тази идея предизвиква объркване у повечето хора.

Стъпката е най-важното нещо, което правим през седмицата, но в никакъв случай не е единственото.

Стъпката не е равносилна на задача

Ако я третираш като една от 30-40 задачи за изпълнение през седмицата, рискуваш да не напреднеш по целта си.

Опасността е да не я отличиш като приоритет за теб и тя да се загуби сред всички останали важни и маловажни неща за вършене.

И по-лошото: ако направиш седмичната си стъпка толкова малка и незначителна, че я „понижиш“ в ранг на обикновена задача, тя просто няма ти осигури желания прогрес в желаните темпове.

Как да я направиш ефективна

Всъщност, йерархично тя стои по-високо от останалите неща в твоя „to do list”. Независимо какво още имаш в него, ключово е да изпълниш поне стъпките по всяка от 90-дневните си цели.

Формулирал си идеалната седмична стъпка, ако тя:

• предизвиква „домино“ ефект;
• изключително важна е, макар и не спешна;
• изисква сериозна дисциплина.

Да видим.

#1 Домино ефект

Седмичната стъпка може да е формулирана като едно действие („Да се обадя на Васко“), но тя не приключва дотук.

Ако е от така наречените „домино стъпки“, ще води до необходимостта от изпълнението на още много задачи за седмицата. А какво да ги правиш?

Може да съставиш списък

Единият вариант е да запишеш всички задачи и в “to do list“, независимо дали на хартия или в приложение.

Като „изхвърлиш“ в него нещата за вършене, освобождаваш съзнанието си и не е нужно да помниш всички дребни задачи.

Освен това вероятно ще забележиш, че някои от тях още на следващия ден стават излишни, или че след 2-3 дни някои проблеми са се разрешили „от само себе си“. Записвайки ги, с времето ще придобиеш рутината да разпознаваш този тип задачи от пръв поглед.

Ще се научиш и кога е най-ефективно да преглеждаш списъка, за да избираш върху какво да се концентрираш, вместо да караш наред и да губиш време в напразни ходове.

Но…

Може и да не съставяш списък

Този вариант е предпочетен от Иван след години изпробвани всевъзможни приложения и системи за управление на задачите.

Това е неговата интересна концепция:

След като изпълниш домино стъпката си, няма как да не започнеш да вършиш нещата, които произлизат от нея и са на дневен ред. Ти си генераторът на идеята, следователно приложението ѝ става неизбежно, а забравянето ѝ – практически невъзможно.

А вместо списък, можеш да използваш календар, в който си „блокираш“ часови пояси за фокусирана работа по новопоявилите си задачи.

И така, можем да работим по целите си със и без списъци. Без едно обаче не можем…

Система

Тя ни помага да не сме хаотични.

Като приятели за цели, обсъждаме заедно планираните стъпки и получаваме обратна връзка дали формулировките им са оптимални, или могат да се подобрят.

Поддържаме списъка си със седмични стъпки много малък, за да включва работа само по 2-3 най-ключови цели. И го преглеждаме всеки ден, за да не пропуснем нищо.

Така стигаме до втората основна характеристика на идеалната седмична стъпка.

#2 Най-важното за седмицата

Тя е изключително важна, макар да не е спешна.

Тук е тънкият момент, който я отличава от всяка друга задача. Седмичната стъпка е нещо, което ти правиш за себе си – без да те притискат срокове и чужди очаквания.

Искаш я, защото искаш да напредваш. Формулираш я, защото тя е приоритет за теб. Специално трябва да работиш по нея, защото така ще постигнеш поставената си цел.

Но имай предвид следното:

Твърде много от нищо не е добре

Неслучайно това е едно от правилата, залегнали в основата на нашата система: редуцирай целите и съответно стъпките.

Когато си поставим нова цел и сме ентусиазирани и вдъхновени, е трудно да си дадем сметка доколко плановете ни са реалистични на ежедневна база. Затова понякога се случва на всекиго да прекали и да реши да работи по 7-8 цели за тримесечието.

Това обаче никога не е добра идея.

Сценарият „burnout”

Представи си, че имаш списък от 7 цели, за седмицата имаш заложени 7 стъпки, а всяка от тях активира по един огромен списък от задачи. Без да искаш, скоро ще се окажеш затрупан под тежестта на огромно количество работа, която сам си си генерирал. Така си докарваш стрес и нищо друго.

Затова най-разумно е да работиш по 3, максимум 5 седмични стъпки за седмицата. А как да избереш?

Не е спешно, но е важно

Ключовото за успеха е да осъзнаеш, че ти сам избираш как искаш да живееш. От теб зависи да поставиш на преден план ценните за теб неща, въпреки  претовареното си ежедневие.

Добрата новина е, че нямаш бърза работа.

Когато имаш система, дългосрочна визия и по-общ поглед върху всичко важно в живота си, знаеш, че в даден период приоритет ще бъдат 2-3 области, но останалите не са пренебрегнати – по тях ще работиш в следващите периоди. Затова спокойно се фокусирай върху малкото изключително важни стъпки, които точно в този момент ще те изведат напред.

Необходимият баланс

Ако имаш цели за здраве, за кариера и за семейство, не е изключено в някои седмици да дефинираш повече от една стъпка в някоя от тях и това да даде тон на цялата ти седмица.

Така в края да осъзнаеш, че едната цел е „изяла“ от времето и енергията ти за останалите – например всяка вечер оставаш до късно в офиса и нямаш възможност да поспортуваш или да прекараш приятни вечери с близките си.

Затова правилото тук е следното: единствено след като си направил всички стъпки по всички области, можеш да си позволиш да работиш допълнително по някоя от целите. Идеята е просто да съхраниш хармонията в живота си.

Преминаваме към третата най-важна характеристика на идеалната седмична стъпка:

#3 Тя изисква изключителна воля, но си струва

Това не е тайна за никого: нещата, които искаме най-много, обикновено си имат цена.

Имаме ограничени ресурси на време и енергия и трябва добре да помислим къде да ги разпределим – в отлагане (заради притеснения, планове, безброй дребни ежедневни задачи), или в действия. Те обаче изискват да запретнем ръкави, да впрегнем цялата си воля и енергия, за да вървим по начертания път.

Ако досега си се провалял сигурно ще се съгласиш, че в някои случаи просто не бил достатъчно дисциплиниран. Или въобще не си започвал, или пък не си проявявал нужното постоянство да продължиш.

Рецептата е проста:

Цели за изграждане на навик

Дори седмичната ти стъпка да не е домино, избери я така, че да подпомага напредъка ти – като ти помогне да си създадеш навик.

Когато Иван започна да си поставя цели за здраве, първоначално много се затрудняваше да установи рутина за редовен спорт. Но след като формулира седмичната си стъпка като „3 пъти да ходя на фитнес“, за кратко време успя да превърне това в навик. Сега самата необходимост да залага тази цел и стъпка отпадна и освободи място за други цели.

С навика печелиш

Интересното е, че навикът не само не коства време и енергия, а дори ги генерира.

Някои навици, например в областта на здравето – като пиенето на достатъчно вода, осигуряването на качествен сън и т.н., не са свързани с никакви особени усилия, но имат дългосрочен ефект.

Поставянето на 90-дневната цел е ключов момент да помислим внимателно къде можем с по-малко действия да постигнем по-добър и дългосрочен резултат.

Така запазваме ценния баланс в живота си и избягваме да се претоварваме.

Какво да правим, ако пропуснем стъпката?

В един перфектен свят, винаги щяхме да правим това, което трябва. Но се случва понякога да не успеем да изпълниш седмичната си стъпка. Тук вариантите са 2:

• Ако стъпката се окаже лошо дефинирана. С течение на седмицата стъпката, която си формулирал, е станала нерелевантна и излишна да се изпълнява в този вид. Тогава просто я формулирай за следващата седмица по възможно най-добри начин, с помощта на своя приятел за цели.
• Ако е добре дефинирана, но са възникнали пречки и не е постигната. Тогава я направи в идната седмица.

Да обобщим

Идеалната стъпка е тази, която спомага прогреса към целта и визията ти. Тя може да има домино ефект или пък да подпомогне изграждането на навик. Тя е най-важното нещо, което трябва да направиш за седмицата, но не е спешна. И обикновено изисква енергия и дисциплина, които впоследствие ще ти се отплатят многократно.

Както и да я формулираш, не забравяй: основното е не да я запишеш или кажеш, а да я постигнеш. И то не само нея, а стъпките по всички свои цели, за да върви гладко „колелото на живота“.