Имаш цел, която ти се струва невъзможна? Ето къде може да е проблемът (решението).

„Има ли смисъл изобщо да се опитвам да постигна мечтите си?“ или „Поставил съм си невъзможни цели“ – често чуваме тези думи. А дали е така, или проблемът се крие другаде?

Тук сме, за да ти покажем, че всъщност няма невъзможни цели – има само невъзможни срокове.

От опит

През дългите години на експерименти с целеполагането сме допускали множество грешки и сме се учили от тях. Някои от най-фрапантните бяха свързани с недоброто планиране на времето.

Ето две такива.

„Милиони от закуски“

Преди време в контекста на визията на Ники за финансова независимост залегна целта за увеличаване на аварийния фонд – или както се нарича у нас, „бели пари за черни дни“.

Отваряме една скоба:

Горното е всъщност много добра идея. Като цяло всеки би следвало да помисли за такава „финансова възглавница“, която да му позволи да живее 6 или 12 месеца спокойно, дори ако остане без доходи.

Чудесно, като изключим, че Ники си заложи да го постигне едва за 4 месеца (а знаеш колко трудно се спестяват „милиони от закуски“ :)). Успя да я изпълни едва наскоро, като му отне над 2 години.

Къде сбърка?

От една страна, не беше направена елементарна сметка колко всъщност е реалистично да се пести на месечна база и кога действително би могла да се осъществи тази цел. Или с други думи, целта беше дефинирана като краен резултат под формата на кратък срок, а не като цел за действие на малки изпълними стъпки.

От друга страна, не бяха взети предвид странични фактори – като например това, че в случая е по-логично като приоритет да дойде стратегията за изчистване на кредити и кредитни карти, а на следващ етап да се премине към спестявания.

И все пак:

Най-важното е, че Ники не се отказа, а си взе урок.

Осъзна, че тази цел е 90-дневна, доколкото това е необходимо време за измисляне на правилната стратегия, а след това тя може да бъде прилагана колкото месеци е необходимо.

Да видим и втория пример.

„Ученикът IT гений“

Всъщност Ники си е амбициозен от малък. Още в 9-ти клас беше решил до една година да стане топ програмист.

Имаше основание – отличник в СМГ, с аналитичен ум, добър в математиката, програмирането и алгоритмите, той се представяше в челните позиции на не едно и две международни състезания.

Но шамарът дойде на една от европейските олимпиади по информатика, когато остана на 89-то място.

А целта си изпълни, но… доста години по-късно. Имаше още хляб да изяде, докато натрупа опит и затвърди позициите си.

Изводите?

Тази мечта беше още по-грандиозна. Но както се оказа, сама по себе си тя не беше невъзможна. Невъзможно беше да се постигне за година.

Макар всичко това да звучи съвсем логично, фактът е, че много хора допускат същата грешка в целеполагането.

Стремят се към невероятни неща в кратки срокове и това им коства демотивация, неуспех и накърнена вяра в себе си.

Защо се объркваме така с времето?

Причините обикновено са две.

Първата е по-очевидната:

Когато много, ама наистина много ни се иска да постигнем нещо, го искаме веднага. Водени, или по-точно заслепени от ентусиазма си, не си правим труда да пресметнем какъв би бил реалистичният срок, вземайки предвид и другите обстоятелства около нас.

А втората е тънкият момент, който рядко осъзнаваме: ние, хората, сме свикнали да мислим краткосрочно!

Късогледството на ума

По някаква причина съзнанието ни работи в малки времеви диапазони.

Същевременно големите цели са свързани с голяма трансформация. Разбира се, че когато мечтаеш за нещо далечно, по презумпция ще изминеш дълъг път и ще излезеш извън зоната си на комфорт.

„Сега или никога“

Не е ли тогава странно как щом решим, че сме с наднормено тегло и това трябва да се промени (например като свалим 20 килограма), почти винаги си представяме да се случи в следващите месеци.

Факт е, че ако си дадем за целта 3 години, е много по-вероятно да успеем… Но просто не го правим.

От какво се страхува мечтателят

Една от най-големите пречки да разширим хоризонта на планирането си е страхът.

Става дума за страха  както от провал, така и от неизвестното. Често, когато ни липсва система за подкрепа, се боим да не се демотивираме, да не се откажем, да не излязат хиляди други реални и измислени фактори, които да ни възпрепятстват. Ако целта ти е някъде далеч напред във времето, това значи да мислиш в перспектива, а кой знае какво крие бъдещето…

Как ще подходиш към смелата си мечта за малко време и как това всъщност ще ти попречи, зависи от това какъв човек си. Вариантите са два.

#1 Ако си реалист…

…и си дадеш сметка, че желанието ти е неосъществимо в този времеви диапазон, ти най-вероятно просто ще се откажеш.

Случвало ни се е.

Плочки на корема (ама шест, а не една)

Когато Иван  се стремеше към бързо влизане във форма, се беше захванал сериозно и атакуваше целта по най-различни начини: с онлайн треньор, специален режим, хранителни добавки и какво ли още не.

Но тъй като плочките на корема не се появиха в желаните 3 месеца, това беше за него провал. Още няколко подобни неуспеха само бетонираха ограничаващото му вярване, че никога няма да отслабне. Много хора сами си поставят таван точно по този начин.

Едва по-късно, когато вече бяхме изградили системата „Приятел за цели“ и си поставяше целите правилно, нещата се получиха.

#2 Ако си оптимист…

…и се хвърляш с главата напред към нереалистичното си очакване за постижение „от днес за утре“, също рискуваш да се откажеш, макар и по друг път.

Дали ще избереш да работиш по твърде много цели или по нечовешки огромна цел за едно тримесечие, изходът почти винаги е един и същи: прегаряне.

Дори формално да успееш, опасността е до такава степен да се изтощиш, че в следващите периоди да забавиш темпо или дори да спреш.

А ключът е да не спираш.

Постоянството

Много по-добре е да разпределиш целта си за две или три тримесечия и така да си осигуриш нормално темпо и постоянни стъпки. Защото успехът е маратон.

Резултатите идват от постоянството, а не от спринт, прегаряне, изпушване и изчезване.

Но внимание: това не значи да отлагаш и да се размотаваш. Крайният срок е необходим, защото те стимулира за упорита работа, дава мотивация и сили.

Добре, че имаш система

Балансът между това да знаеш накъде си тръгнал и да вървиш натам с равномерна и постоянна скорост, се постига със системата.

Много просто: тя предполага синергичен ефект от дългосрочната перспектива на визията и краткосрочните стратегии – 90-дневни цели за действие.

Първото ти дава посока и фокус и те спасява от капана на „късогледото“ и ограничено мислене.

Второто ти дава формулата как да напреднеш с постоянни ежеседмични малки стъпки, да виждаш постиженията си и да трупаш увереност, за да не се отказваш.

И нас това ни спасява

Никога нямаше да се захванем с Goal Buddy, ако нямахме визия. Защото всичко започна от една идея на двама души един следобед.

Очевидно е непостижимо за месец да изградим система, да напишем книга, да създадем двуезичен сайт със статии, подкасти и ръководства, да пуснем мобилно приложение и да правим уъркшопи.

Ако времевият хоризонт на целта ни беше малък, досега да сме се отказали. Но за щастие имаме дългосрочна 25-годишна визия.

Започваме на всеки 90 дни с по един проект в посока тази визия. Веднага виждаме първите резултати, а те съответно ни дават стимул и мотивация да продължим.

Колко малко е твърде малко

Може би ще си помислиш – и с право, че сроковете са относителни и един и същи период може да е достатъчен за един човек и напълно немислим за другиго.

Един от позитивите от това да си поставиш цел и да започнеш да действаш по нея с малки стъпки е, че ще придобиеш представа за собствените си възможности.

Възможно е да си се надценил

Тогава ще се увериш, че ще ти отнеме много повече ресурс да я постигнеш.

Всъщност когато го правиш осъзнато, това може да се доближи до една интересната стратегия, наречена OKR’s (Objectives and Key Results). Тя се прилага от големи корпорации като Intel и Google.

Накратко логиката е, че често човек си поставя неамбициозни цели, които няма да го доведат до особено развитие, просто за да е напълно сигурен, че ще може да ги постигне. Но пък ако си постави цели, които комбинират нещо много далечно (Objectives) с конкретни, свръхзавишени критерии (Key Results), резултатът ще е по-добър, макар никога изпълнението да не е на 100%.

Това е един вариант за подход чрез съзнателно надценяване на собствените си способности. Дали ще проработи при теб зависи от това какъв тип човек си и дали например „60% успеваемост“ би те удовлетворила.

Но да разгледаме и варианта, при който си поставяш твърде ниска летва.

Възможно е и да се подценяваш

Особено когато започваш нещо ново за теб и нямаш представа за пътя, може и да се окажеш много по-близо до целта си. Тогава ще разбереш, че срокът на практика е предостатъчен да постигнеш това, което желаеш.

Така или иначе най-добрият начин да разбереш нещо ново за себе си и да се подобряваш, е като си поставиш ново предизвикателство за прогрес във важните за теб области.

Важно е просто да знаеш тайната на успеха: той е резултат от кумулативния ефект на натрупването на малки действия.

И така,

Как да си поставим цел „да стана милионер“

Ето това със сигурност не работи: да си нагласиш римайндър за след 3 години да провериш дали не се е случило от само себе си.

Трансформацията не е бъдещо събитие, а настоящо действие. Да постигнеш нещо голямо е процес. Финансова независимост, влизане във форма, кариерно развитие, семеен живот… И всички други невъзможни мечти.

Чакай, невъзможни ли казахме?!

Най-смелите мечти са абсолютно реалистични. Но само когато си дадеш достатъчно дълъг период от време и задължително го подкрепиш и с действие – с по една стъпка седмично.

Един живот не е достатъчен

Ако имаш толкова невероятни мечти, че няма изглед стандартната продължителност на живота да ги покрие, не спирай да мечтаеш.

Нищо не ти пречи да планираш да живееш 200 години. Това е само още един стимул да поработиш до-сериозно по визията си за здраве и дълголетие! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close