Как да развием умението „постигане на цели“

Съществува ли универсално умение за постигане на цели? Или това е невъзможно да се усвои само по себе си, но пък други способности могат да подпомогнат успеха? Тук ще разгледаме как варират мненията по темата и какво можем да си вземем от всяко.

А за начало е тази интересна история с поука, която може да ни е от полза.

Усилия и още нещо

Един дървосекач постъпил на работа при търговец на дървен материал. Търговецът му осигурил отлично заплащане, условия на труд и чисто нова брадва, така че работникът бил силно мотивиран да даде най-доброто от себе си.

И успял – на първия ден се върнал с 21 отсечени дървета. Началникът му бил много доволен и го поощрил да продължава в същия дух. На втория ден дърварят работил още по-усилено, но отсякъл само 17 дървета. На третия се трудил наистина здраво, не спрял и за миг, но въпреки всичко донесъл едва 10 дървета. Разочарован от себе си, работникът се зачудил дали не губи силите си и с неудобство представил пред шефа си резултата.

А той го попитал „Извинявай, но кога за последен път заточи брадвата“?

Отговорът бил „Да заточа ли… Ами, нямах време, бях зает да работя“.

За съжаление, всички сме така понякога.

Не затъпяват ли уменията?

Когато разберем какво ни е нужно, за да успеем, ние развиваме необходимите способности и рутина. С времето ставаме все по-добри, а резултатите си постигаме с лекота, с малко инвестирано време и усилия.

Но ако престанем да упражняваме това, в което сме добри и да го надграждаме, то спира да ни служи толкова добре и резултатите ни вече не са същите.

Да не поддържаме уменията си е все едно да не заточваме брадвата си.

Грешни вярвания

И точно когато стане трудно, или когато дадена цел „ни се опре“, започваме да си мислим като дървосекача, че губим силите си. Разказваме сами на себе си различни истории – че вече сме стари за тази мечта, или не сме толкова умни, толкова енергични,  с толкова много контакти или знания.

Отделно от този вътрешен монолог, посланията около нас също не помагат.

Външни влияния

Отвсякъде ни бомбардират маркетинг специалисти с идеи, че за да сме най-добрата версия на себе си, трябва да консумираме определени продукти. Че няма да сме с всичкия си, ако не си пием гинко билобата, че няма да имаме сили за работния ден без витамините си, или че времето във фитнеса ще е загубено без добавките.

И в крайна сметка започваме да вярваме на всичко това и да търсим всякакви причини да оправдаем защо вече не се справяме толкова добре. Просто не искаме да си признаем, че не полагаме усилия да поддържаме своите способности.

А всичко зависи от нас.

Какво трябва да можем, за да успяваме?

Разбира се, в различни области са ни необходими различни знания и способности. Не толкова очевидно обаче е, че е много важно да имаме „остро“ и в готовност едно ключово умение, а именно това за самото поситигане на цели.

Някои са съгласни, че то може да се овладее и да се поддържа в кондиция. А други мислят, че постигането на цели е комбинация от вродени качества. В мненията има 4 различни „нива“, които отразяват нюансите в разбиранията по въпроса. Ето ги и тях.

Ниво #1

„Постигането на цели е нещо, което някои хора просто могат, а други – не. Вероятно е генетично заложено. На някои хора просто им се получават нещата и си постигат целите. На други – НЕ. Смятам, че това е вродено качество, а не умение.“

А целите?

Този начин на мислене обикновено изключва и целеполагането или поне дефинирането на дългосрочна визия за хората, които не се смятат за „богопомазани“ да успяват.

Това не помага за постигане на целите, но пък дава някакво спокойствие и (илюзорна) свобода.

Приятна самозаблуда

Хубавото на този на тази идея е, че като се категоризираме сред групата хора, на които по презумпция не им се получават нещата, ние се освобождаваме от отговорност.

Няма нужда да се хабим и да изразходваме напразно енергия, след като така или иначе природата не ни е дарила с нужния талант да сме успешни. Спокойно и с чиста съвест можем да се проваляме. И да цъкаме с език пред „късметлиите“ олимпийски шампиони, успешни бизнесмени или дори добри родители.

Ниво #2

„Мисля, че умението е по-скоро нещо, което може да е косвено свързано с целите – например това да проявяваш постоянство. Дали човек ще постига целите си е по-скоро въпрос на късмет или съдба – понякога нещата се получават, понякога – не.“

Стъпка напред

На това ниво вече се прокрадва беглата идея, че успехът е в собствените ни ръце, а постоянството е ключово за всеки напредък. Осъзнаването е правилно:

Резултатът наистина не зависи от нас. Но това не значи, че успехът е въпрос на късмет или съдба.

Напротив, той е въпрос на усилия и на непрестанни  действия, натрупвани във времето.

И това се отнася за всички успешни хора, включително в областите, за които сме свикнали да мислим като за базирани на дарба.

Дори талантливите не разчитат на таланта

Наскоро Иван говори с художник преподавател и се изненада да чуе, че за да напреднеш в изкуството се искат 2 неща: дисциплина и постоянство. Оказва се, че представата за художници бохеми, които пият, шляят се и рисуват, когато си поискат, е просто заблуда.

И актьорите от червения килим не лежат по цял ден по яхтите в дизайнерски тоалети. Тъкмо обратното. Те буквално денонощно са заети с изтощителни тренировки и репетиции. Ники имаше удоволствието да присъства на заснемането на холивудска продукция и се убеди сам. Тръгна си от снимачната площадка в 2:30 през нощта, а екипът остана да работи.

Умението на уменията

Примерите са много.

Всеки виртуозен цигулар е свирил по цял ден от дете, лишавайки се от свободно време за игри. Всеки победител в спорта има зад гърба си десетки хиляди часове тренировки и неизброими литри пот.

А изводът е, че постоянството наистина е“ умението на уменията“. То е просто задължително условие за успех във всяка област.

Ниво #3

„Всеки човек трябва да развива уменията си във важните за него области от живота. Ако целите са свързани именно с тези умения, то постигането им зависи от тях. Например ако си подобря уменията за работа с хора, мога да съм успешен в целта си за добър екип, с който да работя. Самото постигане на цели не съм сигурен дали е умение.“

Специфични способности

Тук е твърдо залегнало убеждението, че човек може да успява, ако „заточва брадвата си“ в областите, които са му приоритет.

Това е простичко и интуитивно. Ако искаш да си добър във финансите, ходиш на курсове по финанси. Ако искаш да напреднеш в някоя семейна цел, ще посещаваш семинари и четеш книги на тема отглеждане на деца, и т.н.

Получава се феноменът на победителите:

Колкото повече цели имаш, толкова повече умения се опитваш да придобиеш.

Къде е рискът?

Победителите понякога прегарят

Целенасочените хора, които се стремят към усъвършенстване на всички фронтове и се фокусират върху генерирането на всякакви знания и изграждането на всякакви способности, могат да се претоварят.

Когато във времето се натоварят с твърде много и разнообразни цели и се затрупат с информация, могат да започнат да се затрудняват.

Решението

Ако и ти имаш този проблем, опитай да ползваш 25-годишния филтър за всяко умение.

Винаги мисли в посока дали то ще ти е необходимо до края на живота ти и за достигане то твоята визия. Ако е така, то можеш да инвестираш време в него. Ако ли не, то е добре да опиташ да автоматизираш или делегираш на другиго дадени действия, вместо да се учиш да ги извършваш, или просто да потърсиш различен начин за постигане на същата цел.

И така, отвъд очевидното, че всяка цел е свързана с определени умения, стои въпросът няма ли нещо универсално.

Ниво #4

“Смятам, че постигането на цели е умение като всяко друго, с тази разлика, че е универсално и важи за различни области от живота. Както всяко друго умение, и това може да бъде усвоено и развивано, така че човек да постига целите си систематично следвайки правилните принципи и правила.”

Едно за всички

Постигането на цели е универсално умение, което помага да развиваме останалите, свързани с конкретни цели.

Нещо като в училище:

Учениците с подход към ученето и развита самата способност да учат, ги прилагат по всички предмети. Така те усвояват не само една конкретна материя и постигат отличен успех не само в дадена дисциплина, а във всички и независимо от контекста.

И в целите е така: няма значение по коя цел работиш, ако притежаваш каквото е нужно за постигането на всички цели.

А какво е то?

Това, което е нужно, е система за постигане на цели, която да следваш с постоянство и да си гарантираш успех. Настройваш я веднъж и оттам насетне тя ти служи за всяка цел.

Затова нашият съвет е да се спреш на една, да я прилагаш правилно и ефективно, за да и дадеш шанс да проработи за теб. Ако ползваш нашата система, с времето ще ставаш все по-добър и ще „заточваш“ умението си да постигаш мечтите си. Ето как.

Четирите ключа

Това са четирите основни компонента на умението „постигане на цели“ от гледна точка на Приятел за цели.

1. Да работиш със седмичните стъпки – да знаеш какво се прави с тях, как да се фокусираш върху тях, как да ги измерваш, как да си поставяш следващите.
2. Да ползваш 90-дневните цели за действие – как да ги дефинираш правилно, как да ги започнеш, измерваш, визуализираш, коментираш с приятеля си за цели, как да генерираш увереност от тях и да научаваш своите уроци.
3. Това да изграждаш визия – да се научиш да разбираш какво и защо искаш във всяка област от живота си, за да имаш яснота и фокус.
4. Комуникация и работа с приятеля за цели. Или да ползваш ефикасно най-важния ключ от системата – социалния елемент на взаимна подкрепа, за да не отпадаш от целите си.

Мисия за помощ

В последните години ние двамата сме на последното ниво по отношение на разбирането за това какво трябва да знае и може един човек, за да напредва. Стремим се да поддържаме това вдъхновено състояние на постигане на целите с лекота.

Старите хора казват: „Ако искаш да научиш нещо добре, научи някого.“ Това и правим – стараем се да помагаме на хората и така да развиваме както тяхното така и своето умение за цели.