Какво печелим, когато имаме писмени цели

Ако нямаш писмени цели, значи нямаш цели. Не си ли съгласен? Ето няколко доказателства как записването и организирането на мечтите ти може да направи разликата между постигането и непостигането им.

Прави като Харвардските възпитаници

Проучване, стартирало в средата на миналия век сред студенти от Харвард, трябвало да оцени смисъла от целеполагането. Всички в групата били помолени да си поставят цели. Повечето от тях го направили, без да ги записват. Някои изобщо отказали да го направят. А малък процент студенти дефинирали писмено целите си. Години по-късно резултатът бил шокиращ…

Хората, които си били поставили цели печелели двойно повече пари от онези без. Нещо повече: неколцината души с писмени цели печелили… десет пъти повече от първите – онези с формулираните, но не записани такива![1]

История, заживяла собствен живот

Това проучване става до такава степен популярно, че в продължение на десетилетия се експлоатира в редица книги и речи на световноизвестни лидери в областта на личностното развитие.

Докато преди известно време някой не подлага на съмнение самия тест и в крайна сметка се оказва, че няма данни в Харвард да е провеждано такова изследване.

И така, въпросът е:

Истина или градска/колежанска легенда?

А отговорът е: няма значение!

Защото независимо дали изобщо е съществувала група студенти на другия край на света, които са извлекли ползата от писмените цели по гореспоменатия измерим начин, факт е, че това звучи разумно. Достатъчно разумно, за да бъде възприемано от хиляди хора и да им послужи за мотивация да подходят по-сериозно към целеполагането.

Всеки може сам да се убеди за себе си в смисъла от организирането на плановете си. Виж как варират схващанията по въпроса и дали можеш да се идентифицираш с някое от по-долните становища.

Започваме с първото, според което няма особена полза.

Ниво #1

Мисля, че не е нужно да записвам идеите и целите, които ми хрумват, тъй като животът си тече и те се променят с времето. Предпочитам да ги помня и да си мисля за тях. Имам усещането, че записването по-скоро ме ограничава, отколкото ми помага.

Така разсъждават много хора, включително и такива, които са силно заинтересовани от своето развитие. Случвало ни се е в пълна зала да попитаме кой има мечти (гора от ръце), кой има цели (доста по-малко) и кой има писмени цели (максимум двама души). Какво кара хората да избягват записването?

Усещането за свобода

За съжаление, ключовата дума тук е „усещане“.

Привлекателното в този подход е, че действително във въображението си можем да развиваме грандиозни планове и мечти, докато черно на бяло може и да не звучат чак толкова бляскави.

Но тук е и уловката. Докато не се опиташ да формулираш конкретно към какво се стремиш, няма да знаеш какво е точно.

Тоест свободата ти е илюзорна и всъщност се намираш в капана, наречен:

Липса на яснота

Пробвай да запишеш своите цели за проект, за който си сигурен, че знаеш точно какво искаш. Ако и на теб ти се случи да прекараш по 20-30 минути с химикалката в ръка, докато нещата се избистрят, бързо ще се увериш, че не е толкова лесно, колкото изглежда.

Когато оформиш целите си в писмен вид, ти реално разбираш колко всъщност не разбираш.

Неясна цел = непостижима цел

Когато не можеш да разпишеш в детайли някоя своя мечта, това я превръща в общи приказки. А вероятността да изработиш ясна и ефективна стратегия за изпълнение на мъгляв и хаотичен план и да действаш сериозно по него е доста малко вероятна.

Но има и още.

Измамната гъвкавост

Съгласни сме, че ежедневието на всеки от нас е натоварено и изпълнено с какви ли не нови възможности, контакти, информация, а ние самите трупаме различен опит и се развиваме всеки ден. Но тук има едно голямо „Но“:

Да смяташ, че не ти трябват писмени цели, защото те се променят с времето, значи не да си гъвкав, а да изпускаш контрола.

Целите и промяната

Плановете ти могат да се изменят независимо дали си ги записал или не. Често става дори несъзнателно и е по-лесно да се забележи отстрани.

Понякога се връщаме назад и прочитаме как сме дефинирали някоя цел преди няколко месеца – оказва се, че е доста различно от днешното ни виждане за нея! Това е напълно нормално, защото с хода на времето и новия натрупан опит и целите претърпяват своето развитие.

И все пак това не е причина да абдикираш от писмените цели.

Решението

Вариантът да сменяш курса постоянно като реакция на всяко ново обстоятелство в живота ти не е оптимален. Ако искаш да си креативен и свободата ти да не се ограничава, тогава можеш да опиташ да приложиш правилата на нашата система: имай яснота за дългосрочната си 25-годишна визия и експериментирай с краткосрочни стратегии, които да те доближат към нея.

Ключът е в следното:

Дай време на стратегиите да проработят!

В нашата система гъвкавостта е на всеки 90 дни – само тогава можем да променяме посоката, но в рамките на тези 90 дни нещата са фиксирани.

Когато правиш преглед на тримесечните си цели можеш да забележиш, че се отклоняваш от първоначалната си идея. Тогава ще прецениш дали да продължиш в същия дух или да хванеш нова посока, но винаги ще пътеводна светлина ще ти служи твоята ясна визия. Тя ще ти дава увереност и фокус и няма да ти позволи да се луташ безцелно.

Ниво #2

„Смятам, че някои идеи е важно да се записват. Това помага да не ги забравям и да мисля по-често как мога да действам по тях. Не мисля, че е нужно всички цели да бъдат писмени. Все пак те се променят с времето.“

Хората, които разсъждават по този начин, са стъпка напред, защото все пак имат навика да избират приоритетите си и да ги съхраняват в писмен вид.

Подводният камък?

Не всички цели

Всъщност основният проблем тук е да осъзнаваш, че би забравил целите си, ако не са записани, и все пак да не записваш всички.

От една страна това може би се прави с цел да не се усложняват нещата излишно и да не се „трупа бумащина“.

Но от друга, ако умишлено избереш някои цели в дадени области от живота си за по-важни, а други „не заслужават“ своето място в твоя дневник, рискуваш да загубиш баланса.

Колелото на живота

Говорили сме за това как е ключово да има баланс в развитието ти във всички сфери на живота. Не бива семейството ти да страда за сметка на кариерата ти, грижата за здравето – за сметка на финансите и т.н.

Необходимо е да имаш визия и цели (и то писмени!) за всичко, което е важно за теб. В противен случай някои ще са на фокус, а други ще отпаднат, защото вероятно ще ги забравиш и няма да действаш по тях.

На третото ниво този проблем се избягва.

Ниво #3

“Важно е да си записвам всички цели. Според мен е достатъчно да си запиша на листче хартия какво искам да постигна и да го сложа на видно място. По този начин се ангажирам повече с постигането на целите си. Не е нужно да правя сложна организация или да ги подреждам по някакъв начин.”

Ако си на тази вълна, ти си много близо до истината. Проблемът ти вече не е в търсенето на „защо“ да имаш писмени цели, а в това „как“ да го направиш оптимално. Това има два аспекта.

Най-добрият архив

На първо място препоръчваме да се намери подходящо място за записване и съхранение.

Да запишеш целта си някъде не е достатъчно, особено ако след това не можеш да намериш въпросната салфетка/ картонена кутийка/ касова бележка. Или ако прибереш някъде записките си и ги извадиш на Коледа, за да видиш дали си успял.

Вярваме, че можеш да постигнеш много повече, ако не оставяш целите си да се разпиляват. Просто защото ние самите в продължение на дълги години не успявахме да намерим такова и страдахме от негативите. Ето нашите премеждия:

Ники

Дълго време пишеше целите си на „sticky notes” (хартиени за хладилника и дигитални на десктопа). И докато безспорното предимство е, че му бяха все пред очите, не беше рядкост и някое листче да изчезне. Разбра значението на фразата „хвърчащи листчета“… Каквото и да си говорим, това не е дългосрочно решение.

В годините опитва също и с всякакви технологични инструменти и приложения: Evernote, Google Sheets, Google Docs, Trello, JIRA и какво ли още не, но му беше трудно да намери удобен вариант за всичките си цели.

Иван

Той пък се придържаше към традиционното записване в тефтер. Плюсът беше, че на всяка страница имаше целта и стъпките по нея. Така всяка седмица преписваше наново целта си и установи как това механично действие води до все по-сериозно „набиване“ на целта в съзнанието му.

Недостатъкът е, че ако не разполагаш със склад, би ти било трудно да поддържаш десетки тефтери. Да не говорим, че прегледът и връщането назад биха представлявали ровене из прашни страници, което не всеки би предпочел.

В крайна сметка стигнахме до решението – разработката на мобилното приложение Goal Buddy. Но да се върнем и на втория аспект на липсата на организиран подход към записките.

Думите са всичко

Въпросът не е само къде да ги записваш, а и как – как да си дефинираш целите.

Защото нашите бяха тотален миш-маш.

Срещахме предизвикателство с всичко – от това как да намерим дълготрайна мотивация, през това дали да се фокусираме върху резултата или действията, до оптималния срок. Изпробвахме двуседмични проекти, тригодишни, петгодишни цели… С пот и кръв открихме, че едногодишните SMART цели не работят.

Тогава постепенни разработихме системата „Приятел за цели“ и вече се намираме на последното ниво, което решава проблема с миш-маша.

Ниво #4

“Смятам, че всички мои цели трябва да бъдат писмени. Искам да ги преглеждам периодично и да проследявам как се променят през годините. Предпочитам всичките ми цели да са записани структурирано и на едно място, за да мога лесно да ги виждам наведнъж и да проверявам дали са съпосочни.”

Какво ти дава този начин на мислене за своите мечти и планове?

Яснота и структура

Когато имаш всичко черно на бяло, организирано по определен ред, можеш много лесно да видиш дали вървиш в една посока, или разпиляваш фокуса си. Дали дългосрочната ти визия е наистина това, към което искрено се стремиш, дали имаш оптимални стратегии за постигането и, както и дали не изпускаш някоя важна сфера от живота си.

Добрата подредба ти дава много по-голям шанс да постигнеш целите си.

История

Можеш да разглеждаш в ретроспекция целите си, да анализираш развитието си и да си правиш ценни изводи. Това не само е много интересно, а е и важна предпоставка да живееш осъзнато и да не оставяш времето да изтече между пръстите ти.

Недостатъкът е, че всичко това изисква време. Но какво всъщност значи това?

Време за теб

Лично време за себе си, когато работиш за своите мечти – това не е недостатък, а напротив, много ентусиазиращи няколко часа, в които отново си връщаш енергията и влизаш в пълна сила в новото тримесечие.

Това е като спиране за зареждане на гориво за колата – трябва да се прави от време на време, за да можеш да продължиш. Иначе се движиш по посока на наклона…

Така че отдели по няколко дни в годината за ревизия и анализ на записките си и продължи напред и нагоре с нови сили, мотивация и ентусиазъм.

Опитай

Независимо дали вярваш в Харвардския експеримент, или не, имаме едно предложение. Направи свой собствен експеримент.

Няма да загубиш нищо, ако започнеш днес да си поставяш писмени цели, да ги организираш и да работиш структурирано по тях. А какво ще спечелиш – имаш цял живот да разбереш!

 

 

 

 

[1] Информацията е взета и преразказана от книгата „What They Don’t Teach You in the Harvard Business School“ на автора Mark McCormack.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close