Задължително ли е да полагаме усилия, за да постигаме целите си?

„Всичко ценно се постига с усилие!“. Така ли е наистина, или това е едно от онези вкоренени от обществото вярвания, които не подлагаме на съмнение дори да сме убедени в тяхната некоректност? Тук ще разгледаме усилията в контекста на целите – действително ли си струват само успехите, които сме постигнали с пот и кръв.

С два номера по-малки

Вдъхновението за тази тема дойде от наскоро препрочетената книга на аржентинския психотерапевт Хорхе Букай „Нека ти разкажа“ (изд. Хермес, 2008 г., превод от испански Екатерина Делева).

Една от историите ни направи особено впечатление. Наречена е „С два номера по-малки“. Разказва за човек, който настоявал пред изумения продавач на обувки да си купи номер 39 вместо своя размер 41, след което ги обул и закуцукал към офиса. Когато часове по-късно колегите му забелязали насълзените му очи и изкривеното от болка лице, го запитали защо си причинява това изтезание. Отговорът му бил изненадващ.

Че в живота му няма нищо приятно напоследък… И затова свалянето на измъчващите го тесни обувки вечерта ще му донесе направо неописуемо удоволствие.

Изводът на автора Хорхе Букай е, че нищо истински ценно не може да се постигне с усилие. Звучи ли малко преувеличено?

Може би, но е добра отправна точка за размисъл доколко усилията допринасят за стойността на нашите цели и постижения.

Приливите и отливите на щастието

Според теорията за „hedonic adaptation“, човек лесно привиква към всичко. Както еуфорията от нещо ново, така и мъката, са временни. След всеки връх или падение на емоционално ниво, малко или много се връщаме на базовата линия на удовлетвореност от живота си.

И докато моментът след преодоляната мъка (или събуване на тесни обувки) се усеща като удоволствие чисто и просто заради контраста, все пак то е преходно. Тогава има ли смисъл усилието?

Да дефинираме „усилие“

Както обикновено, думите имат огромно значение.

В съвременното общество сме свикнали да свързваме усилието с нещо позитивно. С нещо, което ни определя като силни, устойчиви хора, достойни и стабилни.

Докато повечето синоними на думата – като мъка, зор, затруднение, изпитание, страдание, мъчнотия – ясно показват, че този термин има по-скоро негативна конотация. Това е нещо, което се прави насила.

Тогава страданието ли е действително стойностното при целите? Не и според нас.

Пътят към целта е важен

В Приятел за цели вярваме точно в обратното: че постигането на цели може и трябва да става с лекота. Нещо повече, че не самият резултат, а пътят към постигането на целта е онова, което трябва да ни носи удоволствие.

По пътя към целта трябва да се забавляваме. Ако не се забавляваме, значи нещо не е наред с тази цел.

Споделяли сме в предишна статия детайли за различните комбинации между радост от пътя и постигнатите резултати. Накратко, за нас, разбира се, оптималният вариант е да сме щастливи докато работим в избраната посока, а и тя да ни носи очакваните резултати. Тогава знаем, че сме на прав път.

Тънка граница?

Вече казахме, че ако нещата стават насила и постигането на целта минава по трънлива пътека, не се чувстваме добре.

От друга страна искаме да знаем, че сме положили усилие в смисъла на усърдие – предизвикали сме се и сме дали всичко от себе си. Тогава удовлетворението е голямо.

Пример със спорта

Ники например обича да кара велосипед по изключително тежки и стръмни терени. И макар за него спортът и особено колоезденето да са начин на живот от детството, все пак често се пробва с нещо малко по-трудно. Поставя се сам извън зоната си на комфорт и по този начин проверява на какво е способен.

Ако някога си бил на истински тежка тренировка знаеш за какво говорим.

Когато приключиш, от теб се лее пот и едва дишаш – тогава си сигурен, че си е струвало (освен ако не си тръгнеш контузен).

А дали е така за всички?

Може да си от другия тип хора, които интерпретират усилието като мъчение. Ако например имаш цел, свързана с влизане във форма, и всяко посещение на фитнеса за теб е като среднощен кошмар. Цялото ти същество се противопоставя на идеята за залата и докато отиваш натам си казваш молитвата и си пишеш наум завещанието.

В този случай бихме казали, че пътят към целта не ти носи радост и просто трябва да се откажеш от мечтите си.

Шегуваме се!

Просто трябва да смениш стратегията и да избереш нов път, нов начин за постигане на визията за здраве, който ще ти носи щастие всеки ден. Може да е плуване, танци или тичане в парка – каквото ти е приятно и ще можеш да превърнеш лесно в навик, без да си съсипваш живота.

Жертви, победители, вдъхновени

Нашият приятел Тишо често говори за различните типове хора в контекста на успеха.

Някои никога не го постигат, защото те са си „жертви“ по рождение. На тях все се случват най-лошите неща, все нямат късмет или някой ги спъва. Тази категория със сигурност не ти е интересна, щом си тук.

Вторият тип – „победителите“, са по-любопитни. Това са хора, които не знаят почивка. Те могат да стават в 4ч сутринта и да лягат в 23:30, да поемат целия товар, да преминат през всичко необходимо с цената на нечовешка воля и усилия, само и само да постигнат желаното.

Няма спор, усилията дават резултат. И всеки, който днес е напред в живота си, някога е преминал през фазата на победителите. Но някои си остават там, а други минават на следващото ниво – вдъхновените.

Към това ниво трябва да се стремим всички – когато успехите идват не с цената на смъртна умора, а са в комплект с вдъхновение и ентусиазъм. Когато в края на деня не се прибираш с паднали батерии, за да колабираш на дивана пред телевизора, а напротив. Завършваш всеки ден все по-енергичен, по-зареден с позитивизъм и нетърпелив за утрешния.

Тогава става магията.

Как да минем във фазата на „вдъхновените“

Верния път

Ако искаме да се озовем там, на първо място трябва да имаме ясна визия и добре дефинирани цели. Само така ще сме сигурни, че посоката е вярната, нашата. И че няма да се окажем в ситуацията, която Тони Робинс нарича най-драматичния провал. А именно, да сме „постигнали“ нещо, което всъщност не желаем.

Малко по малко, с лекота

И така, веднъж разбрал какво наистина искаш, избрал правилния път, остава действието. В системата Приятел за цели формулата е много простичка: всяка седмица с една малка стъпка, но с постоянство, да напредваш малко по малко към мечтите си.

Генериране, вместо изчерпване на енергия

За да минеш от „победители“ към „вдъхновени“, целите, по които работиш, е добре да те мотивират, развиват, да ти носят стойност.

Не казваме, че никога няма да ти се наложи да се справиш с нещо оперативно, което не те кара да пееш през прозореца от щастие. Но все пак през повечето време трябва пътят, ежедневието да те удовлетворява и енергизира.

Да се отървем от ненужното

Много често сме споменавали за силата на фокуса и за това, че ако кажеш „да“ на нещо маловажно, казваш „не“ на нещо важно за теб. Стратегията е да отстраниш онези дейности, които те разфокусират и ти пречат да вършиш истински стойностните и вдъхновяващи неща.

Можеш или изцяло да ги елиминираш от ежедневието си, или ако все пак трябва да се свършат, да ги автоматизираш или делегираш на другиго.

Така ще ти остане време за работа по твоите цели – онези, които те радват и вдъхновяват.

Въпрос на настройка

Не ни разбирай погрешно – не твърдим, че да си „победител“ е лошо. Нека всеки сам прецени как ще се чувства най-добре. Дали като се тества до краен предел, или като се опитва да постига желаното с лекота.

Просто филосогията ни в системата Приятел за цели е ориентирана към второто.

Ако си свикнал да „страдаш“ по пътя към една цел, постигането и няма да те направи щастлив завинаги. Много скоро ще се насочиш към нова цел, която ще ти коства още повече усилия.

Как е за теб?

Вярваш ли, че само трудно постигнатото е истински ценно?

Или пък смяташ, че по логиката на хедоничната адаптация дори постигнатото с цената на труд и пот ще ти донесе радост с твърде кратък срок на годност?

Смяташ ли се за човек, способен да „направи каквото трябва, пък да става каквото ще“, или пестиш усилията си?

Има ли за теб значение дали дейностите по пътя към целите ти те изтощават или пък ти носят енергия?

Сподели с нас какво мислиш, за да продължим заедно дискусията в коментарите.