4 основни пречки пред постигането на цели

Когато преди години Иван реши да се бори активно с излишните килограми, наивно вярваше, че съществува „вълшебното хапче“, с което веднъж завинаги ще постигне целта си. Ставаше дума за една конкретна фитнес програма. Но както всички в такава ситуация бързо разбра, че само една тактика, колкото и да е добра, никога няма да сработи.

Не и ако са налице четири пречки пред постигането на целите. Кои са те, как да ги осъзнаем и преодолеем, ще разгледаме тук.

Бързо и лесно

Колкото и да е нелогично, мнозина (включваме себе си в миналото) допускат тази аматьорска грешка:

Да смятат, че съществува един начин – удобен, бърз и лесен, за постигането на техните мечти.

Във фитнес индустрията „вълшебно хапче“ е всяка нова диета, тренировъчна програма или добавка. В сферата на финансите отвсякъде дебнат послания като „Инвестирай в това и ще забогатееш“, или „Работи това по 3 часа от вкъщи и ще имаш всичките пари на света.“.

С други думи, във всяка област на живота съществуват и се продават успешно най-разнообразни „бързи решения“ на хорските проблеми.

За съжаление истината е по-различна.

Няма „shortcut” към целите

Или поне не в дългосрочен план.

В това се убеди Иван, след като в продължение на дълги години прескачаше от едното магическо решение към следващото, започвайки и прекъсвайки най-различни хранителни и тренировъчни режими, същевременно подкопавайки все повече свята увереност.

Докато не започнахме да работим заедно по ново осмисляне на целеполагането, което ни доведе до няколко основни препъни-камъка. Макар далеч да не са всички, те са онези, без които следването на поставените цели е обречено на провал.

Пречка #1: Липсата на яснота

Ако не знаем какво изобщо искаме да постигнем, ясно е, че няма как да успеем.

Но дори да имаме представа за генералната си цел, пак можем да не сме съвсем наясно по кой път да поемем. А това е една от основните причини да отлагаме целите си. Ето какво се получава.

Колебание на кръстопът

Иван например имаше идея за целта си. Искаше да свали определен брой килограми, но така и не беше сигурен как точно да подходи и откъде да започне. Това го караше да отлага и отлага.

А когато най-сетне започваше да действа по някоя избрана стратегия, не след дълго ежедневието вземаше превес и „изведнъж“ се оказваше, че с месеци не е правил нищо по въпроса с влизането във форма. Звучи ли ти познато?

Отлагането е най-големият враг на целите, а основна причина за него липсата на яснота.

Вътрешни външни конфликти

Ако си напълно убеден, че дадена стъпка ще те доведе до целта, то тогава нямаш проблем.

Е, гаранция никога няма. Единствено от действията, опитите и грешките, човек се учи и подобрява.

Но ако се оставиш да те разколебава всяко външно мнение „за“ и „против“ избрания от теб път без дори да си пробвал, ти вечно ще се въртиш в кръг. Ще си задаваш въпроси като „да направя ли това, или да не го направя“ – което няма да те дръпне напред.

Пречка #2: Нямаш силно „защо“

Авторът на книгата „Start with Why” Саймън Синек е сред най-големите поддръжници на тезата, че трябва да имаш истинска причина, или силно „защо“ правиш нещо.

Ако ли нямаш, това ще възпрепятства целите ти. И когато стане трудно, когато волята те предаде, липсата на силно „защо“ ще ти подтикне да се откажеш.

Не можем да сме по-съгласни. Именно затова в системата „Приятел за цели“ като първопричина за всяко действие по дадена краткосрочна цел е заложена визията.

Пътеводен фар

Визията е онази истински смислена и важна за нас мечта, която ни дава енергията и мотивацията сутрин да скочим от леглото и да се заловим за работа, за да я постигнем някой ден.

А в тежките моменти, когато трябва да направим действия, които не ни се иска, не ни е комфортно и ни е страх, когато трябва да се преборим с вътрешни пречки и ограничаващи вярвания… тогава силното защо е спасяващо.

Припомняме си емоционалните и ценни за нас аргументи, поради които си струва да продължим, и това ни връща в играта.

За съжаление, дори да знаем точно какво искаме и как да го постигнем, следващият фактор може да ни попречи.

Пречка #3: Не инвестираш достатъчно в целта си

С други думи, започваш да действаш, без да си готов да вложиш нещо в подкрепа на целите си. Позитивното в случая е, чe си направил първата крачка без да му мислиш чак толкова.

Но ако не си инвестирал, отказването е лесно и без последствия. Освен това, когато не „пожертваш“ и стотинка, не се ангажираш чак толкова с действието. Или както казват американците, „If you don’t pay, you don’t pay attention”.

Не знаем защо, но това работи: ако си купиш карта за фитнес, ходиш на фитнес. Особено ако си дал значителна сума за нея, или си предплатил годишен абонамент.

Колкото повече, толкова повече

За нас например редовната месечна корпоративна карта за почти без пари не е достатъчна мотивация. Дългосрочната инвестиция в здравето ни се изразява в спортуването с личен треньор. Годините вложени усилия, време и финанси просто не ни позволяват да спрем сега. Това е много ефективен начин да се придържаме към целите си.

Замисли се, че същото е и отношението към много от нещата. Ако си свалиш на Киндъла някое четиво, не изпитваш особени угризения да го зарежеш по средата. Но ако за дадена книга броиш 50-60 лв. – ще седнеш и ще си я прочетеш.

Пари за важните неща

За Иван основен приоритет е неговото лично развитие и с готовност инвестира в него.

Той например посещава коучинг програма, която се провежда в 4 дни – веднъж на всяко тримесечие. С пътните и всички останали разходи сумата доближава 20 000 лв. годишно. Да, отплаща се многократно. И да, именно сериозната цифра го прави 100% ангажиран. Не само в деня, а и на следващия, който той винаги посвещава на това да подреди и осмисли записките си, да си извади наученото и да разпише план за действие.

Интересното е, че се отнася и за нашата програма

Забелязали сме този феномен и на уъркшоп сесиите „Приятел за цели“. Когато някой посетител е пътувал цяла нощ и е с редовен билет, той внимава, участва активно, изгражда контакти и прави всичко възможно да извлече максимума от този ден. А когато сме подарили безплатен достъп на някой приятел, се е случвало или да дойде по обяд, или въобще да не се появи.

Явно такава е човешката психология – оценяваме нещата, за които с готовност сме платили цена. Но дори и този фактор да е налице, може да ни попречи нещо на пръв поглед незначително.

Пречка #4: Неподходяща обкръжаваща обстановка

Споделяли сме за това как физическата среда може буквално да саботира целите.

Както когато искаш да влезеш във форма, но за всеки случай поддържаш вкъщи стабилни наличности вафлички и шоколади. Уж купени „за гости“, те те приканват да посегнеш към тях в момент на слабост или когато си уморен и отпуснат.

Или пък целиш да намалиш разходите, но кредитната карта винаги ти е под ръка и не се оставяш без достатъчно пари в брой. Така лесно се изкушаваш на импулсивни покупки – каквито впрочем са повечето покупки!

Не сме машини

Не можем винаги да разчитаме на волята и рационалното си мислене да ни възпират да правим неща, с които сами проваляме целите си.

Именно затова е важно да подредим средата си така, че да не ни пречи. Да елиминираме вредните елементи от нея. А още по-добре – да я настроим за успех. Ето как.

Обстановката в твоя полза

Можеш да направиш така, че нещата неизбежно да ти се получават, просто като се подготвиш.

Планираш дни за детокс? Тогава направи менюто предварително, за да не се затрудняваш при ежедневния избор на храна. Освен това така няма да се изкушаваш да „кривнеш“.

Смяташ да ходиш да тичаш след работа? Тогава нека сакът с маратонките и шортите е в теб през деня, за да ти напомня за доброто намерение, а и за да не се налага да се връщаш до вкъщи (и по пътя да се откажеш).

Същият принцип важи за всички сфери.

И така,

Как да преодолееш четирите пречки

Оказва се, че липсата на яснота какво искаш да постигнеш, както и на силна причина защо да го правиш, са най-големите препятствия пред твоя успех. Не помагат и другите два фактора – нежеланието да инвестираш в целта си и саботиращата те обкръжаваща среда. Необходимо е да се справиш с тези пречки, за да вървиш напред.

Лошата новина е, че често може дори да не идентифицираш проблема и това да прави невъзможно за теб да го решиш.

А добрата новина е, че има много лесен начин – като ползваш помощ от някого, който се интересува от твоите цели и който те познава добре.

Приятелят за цели

Той няма да ти каже какво да правиш, но като страничен наблюдател ще забележи това, което ти най-вероятно не виждаш.

• Ще ти посочи, когато му се струва, че отлагаш да започнеш да работиш по целите си и така и не предприемаш стъпка.
• Ако не можеш да му обясниш добре защо искаш нещо, самият ти в хода на разговора ще осъзнаеш, че не си съвсем убеден в причините си и твоето „защо“ не е достатъчно силно.
• Ще ти обърне внимание, че не обръщаш достатъчно внимание на целите си, когато не влагаш нужните ресурси в тях.
• И със сигурност ще забележи, ако си подредил жизненото си пространство по начин, който ти пречи да постигаш каквото желаеш.

N.B.

Вярно е, че съществува рискът другият да проектира върху теб собствените си страхове или разбирания. Но тук вече е твоя осъзната отговорност да прецениш кога е така и кога не е и да ползваш помощта на приятеля си за цели по правилния начин. С годините тази стратегия е доказала своята ефективност за нас и се е превърнала в част от нашето ежедневие.

Затова най-искрено препоръчваме да ползваш приятеля си за цели. Нека той ти помогне да видиш какво ти пречи и да го преодолееш, за да постигаш и най-невъзможните си мечти всеки път.