Как сами се саботираме и отлагаме целите си

Наскоро Ники видя отблизо лицето на самосаботажа при целите на неочаквано място. Това ни накара да се замислим как ние, хората, имаме склонността да се хващаме за незначителни вътрешни пречки и да ги оставяме да застанат на пътя ни. Докато можеше да е обратното – да се хващаме за миниатюрни действия и постижения, с които да завъртим колелото и да се движим бързо към мечтите си.

Това е възможно и тук ще видим как. Но първо – историята на Ники.

Дочуто в съблекалнята

След поредната много тежка тренировка заедно с групичката доста отдадени на спорта хора, Ники попита един от тях в съблекалнята дали ще участва в предстоящия тогава полумаратон в София.

Събеседникът му е сред най-сериозните и чести посетители на спортната зала, човек с изразен състезателен дух и в отлична форма.

Затова и отговорът му втрещи Ники и го остави безмълвен (за 30 секунди).

„Иска ми се, но трябва да спра да пуша“.

Оказва се, че момчето навремето е тичало много, дори с треньора му по лека атлетика са загрявали за тренировката с едни хубави 4 километра на пресечен терен извън града. Сега обаче цигарите му пречат.

Как така човек, който редовно се е подлагал на предизвикателства в спорта, се оставя да го спре нещо подобно?

Вероятно той се пита същото, защото сподели с Ники, че много би искал да поднови навика си за тичане.

Решение, видно за всички останали

Случвало ли ти се е да чуеш за нечий проблем, който на теб ти се струва разрешим на секундата? Така беше и с Ники.

Очите му станаха на палачинки от учудване, а в главата му се запревъртаха хиляди идеи и неща, които може да каже. Търсеше правилния подход, едното изречение, с което да промени мисленето на бившия атлет и да му помогне. Накрая реши просто да го попита.

Въпросът

„А дали ако започнеш отново да тичаш по малко, няма да стане постепенно изместване на навика, който мразиш (пушенето), с този, който обичаш (бягането)? Желаното да измести нежеланото по един естествен начин?“

Като пример му даде и аналогия с храненето. Ако спортуваш редовно, може би и ти ще се съгласиш, че когато започнеш да се натоварваш физически  активно и сериозно, все по-малко ти се яде мазна, пържена, вредна храна. Тялото, свикващо с повече енергия и подвижност, по нормален път започва да отбягва онова, което му причинява усещане за тежест.

„Аха!“ – моментът

Събеседникът на Ники се припозна в примера с храната и принципа на замяната на лошите с добрите навици.

Дискусията продължи и в посока на постепенното разширяване на зоната на комфорт, или как когато започнеш с нещо малко и постепенно напредваш, невъзможното в началото изглежда съвсем постижимо.

Накрая момчето си тръгна замислено и Ники си каза: „Кой знае, може и да го видим на маратона в събота.“

Интересно осъзнаване

Горната история ни накара да се замислим, колко често чакаме да започнем да живеем живота на мечтите си. А да започнем да ги постигаме ни спира нещо съвсем дребно и елементарно.

В системата „Приятел за цели“ правим точно обратното: търсим и се хващаме за малкото действие, което да направим и да ни помогне да завъртим колелото. Ползваме дребните неща в наша полза, вместо да им позволяваме да са в наша вреда.

Как си пречим сами

В случаят познатият на Ники си поставя условие: „За да започна пак да бягам, трябва да спра да пуша. И така почти си отрязва пътя към спорта.

Това е типичен шаблон: „за да (постигна целта си), трябва да (премахна пречката)“. Обикновено всеки измисля и поставя сам пръта в колелото си, саботирайки собствения си успех. Същевременно много по-лесно и интуитивно е просто да започнем да действаме по това, което желаем, а другото ще се разреши само.

Откроихме три начина, по които със системата „Приятел за цели“ можеш да си помогнеш, вместо да си пречиш в такава ситуация.

#1 Приятелят за цели те вижда отстрани

Понякога, затънал до гуша в ограничаващите си вярвания, е трудно да осъзнаеш какво те спира. В същото време различната перспектива на човек, който се интересува от теб и има желанието да ти помогне, без да се натрапва, може да отвори очите ти.

Ето едно от хубавите неща на това да имаш приятел за цели. Отстрани не само е лесно да видиш, а и нещата изглеждат елементарни.

Как ти помага?

Приятелят за цели би направил както направи Ники в разговора след тренировката:

1. Би те изслушал внимателно;
2. Би идентифицирал проблема, който ти не успяваш сам да видиш (в случая – оправданието с цигарите);
3. Накрая би помислил как, без да ти натяква или да ти дава непоискан съвет, да те насочи сам да стигнеш до правилното решение (както тук – с въпрос и аналогия с нещо, което ти е близко и би разбрал, вместо да каже „Почвай да тичаш и цигарите сами ще изчезнат!“).

Нещо повече: системата би ти помогнала и за самите ти действия.

#2 Малките стъпки към големия прогрес

Спирането на цигарите не е лесно. Но и подреждането на всички обстоятелства в перфектен вид, който да благоприятства нашите успехи, също не е лесно. Затова и не трябва да разчитаме на този малко вероятен вариант и вместо това да се фокусираме върху малките неща, с които да започнем – първата стъпка.

Системата ни е така замислена, че да започнеш да постигаш мечтите си без пълен сетъп и подредба на живота ти в идеалните предпоставки. Тя предполага да започнеш да действаш една малка стъпка, която да завърти колелото.

Малки отключващи стъпки

Понякога тази малка стъпка наистина отключва множество други и води след себе си неочаквана поредица от действия, които те извеждат много напред. Това са така наречените домино стъпки.

Колко малко е нужно

Те могат да са шокиращо малки. Като на един наш познат писател, който си работи от вкъщи, не излиза и не спортува. Той искаше да започне да води по-здравословен живот и да се движи, но в продължение на дълги години безуспешно се бореше срещу своите ограничения.

Накрая се хвана за възможно най-миниатюрното действие, което да направи и от което да последват останалите. Не, не бяха 5 лицеви опори и не 3 коремни преси. Още по-малко.

Беше да остави маратонките си пред входната врата. Беше разбрал, че за да спортува, трябва да излезе.

Така на следващия ден ги видя и излезе навън. На третия се разходи малко по-далеч. На четвъртия стигна до фитнеса (но само отвън). И на петия ден влезе. Така маратонките се оказаха ключът, който го отведе до спорта. А малките стъпки са първото нещо, което помага за изграждането на нов навик.

Пример с Ники: самосаботаж и малки стъпки

Той обича да експериментира с диетите, независимо дали става дума за качване на маса или за сваляне на мазнини.

Но Ники сам си поставя доста пречки. Преди да започне, той иска да е изчислил всичко според своя организъм – точно за неговите килограми колко калории дневно се приемат, по колко грама от основните хранителни групи, какво количество да е за всяко хранене. Нещо повече – иска да е направил предварителни изследвания, като ПКК и да е натрупал исторически данни за килограмите си от поне 2 седмици. Разпозна ли схемата „за да… трябва да…“?

Разбира се, той осъзнава, че всички тези условности му пречат, защото така отлага твърде много едно нещо, което за други е нещо, което се прави почти импулсивно, като пробването на нов режим.

Решението

За да разбие този затворен кръг и да спре да се самосаботира, в последните години прилага тактиката с малките стъпки и започва диетата с нещо супер просто. Намаля количеството приета храна по време на вечеря и заменя част от основното хранене със салата.

Тази на пръв поглед съвсем мъничка промяна бързо дава видими резултати.

Като видиш първите резултати се мотивираш и това ти позволява да разшириш със следващата малка стъпка.

Второ малко действие

При Ники то е да започне да си приготвя здравословна закуска от вечерта, за да избегне най-често срещаните грешки – да пропусне закуската, или да я предпочете под формата на баничка.

Така ползва малките стъпки и разбива шаблона, който сам си е наложил.

Но е много ключово да не останем само с малките стъпки, защото ако се движим напред с миши крачки, няма да стигнем много далеч и няма да постигаме мечтите си с желаната скорост.

Но и за това нашата система има решение. Ето го и третият начин как тя ти помага.

#3 Измерване на целите

Принципът е да измерваш действията, с които си се ангажирал и да отчиташ как те водят до твоя напредък. Така с всеки нов малък успех ще генерираш увереност, за да продължиш да си поставяш още по-високи цели. Ще разширяваш зоната си на комфорт и ще излезеш на неочаквани за самия теб нива.

В нашата система измерването става на всеки 90 дни, когато типично мотивацията спада. Точно в този момент ние поглеждаме назад към извършеното от нас, към извървения до момента път и оценяваме постигнатото. Поставяме си следващи 90-дневни цели и започваме да вървим към тях с нова енергия.

Как ни влияе измерването

Ако отчитането на резултата нямаше значение, защо бихме следели времето?

Едно интересно проучване показва как ни мотивира отчитането на нашия прогрес. Оказва се, че то действително много работи. Статистиката сочи, че завършилите маратон са значително повече минути преди кръглите часове. Световният рекорд е за около два часа, следващият пик в малко преди третия час, а следващият – в последната минута преди четвъртия. Хората просто имат нужда да знаят, че са успели преди кръгло число!

С навлизането на технологиите е много лесно – можеш да следиш както времето, прекарано в спорт, така и изминатите крачки или километри. Важно е винаги да гледаш това, което ти си направил и което е зависело от теб. Състезавай се със себе си!

Накрая – как да не саботираме целите си

Много е просто.

Намери си приятел за цели, с когото да обсъждате мечтите си. Познавайки теб и твоите стремежи, той ще ти помогне да осъзнаеш ограниченията си и ще ти даде кураж да ги преодолееш.

Разбира се, това става не с приказки, а с първото малко действие в посока твоята цел. Но то не трябва да остава само. Трябва да последва второ, трето и т.н., докато не превърнеш в навик това да работиш по своите мечти.

А правилното измерване на прогреса ти ще ти показва колко далеч си стигнал. Нека е много далеч!