Как да използваме страха като инструмент за постигане на цели

Боиш ли се да преследваш мечтите си? Ако не, кажи ни как го правиш. А ако да, ние ще ти разкажем историята на Ники за разбиването на пух и прах на един дългогодишен страх. И ще ти споделим как да използваш страха, за да определиш целите си, и как да ползваш системата, за да ги постигаш.

Ники и семинара

Точно преди десет години Ники беше участник в една много интересна конференция. В продължение на три дни живееше с вълнуващите теми, които се обсъждаха. От три дни в него напираха безброй въпроси и неща за споделяне, провокирани от активността на останалите участници и от опитните водещи, на които искрено се възхищаваше и мечтаеше един ден да е като тях.

И вече трети ден дни той упорито седеше върху ръката си, за да не я вдигне. Да не го забележат и да не му дадат микрофона да сподели пред всички това, което имаше да каже.

От какво се страхува Ники Трифонов

Страхът от говорене пред публика е сочен за втория най-голям след този от смъртта. И все пак, зад терзанията на Ники се криеше нещо много по-универсално – нещо, което тормози всеки от нас.

И това са историите, които сами си разказваме. Ограничаващите вярвания, въртящи се из главата ни. Като „Какво ще им говоря на тези хора, те са много по-напред от мен“, „Това, което имам да кажа, не е важно“, даже „Аз не съм важен“… Подобни мисли прерастват в опасения, които ни пречат да направим и елементарно действие. Като това просто да си вдигнеш ръката.

Пречупването

В крайна сметка Ники успя – излезе от зоната си на комфорт и се осмели да даде глас на своите виждания. Но това в никакъв случай не го трансформира с магическа пръчица.

Напротив, едва днес, десет години и много труд по-късно, той може спокойно да каже, че това притеснение е в миналото. Днес той е на мястото на водещите, на които така се възхищаваше, и не среща трудности да говори с часове пред стотина души на нашите уъркшоп сесии „Приятел за цели“.

Първата стъпка обаче е осъзнаването как страхът ни пречи да постигаме мечтите си.

Пречи да действаме

Притеснението да излезеш от зоната си на комфорт и да се предизвикаш малко повече очевидно може да те спре да извършиш действието, което би те доближило до мечтите ти. Дълбоко в себе си всеки от нас знае какво трябва да направи, за да постигне желаното. И все пак, боейки се от неизвестното, често отлагаме или правим други, по-лесни неща, носещи ни моментно успокоение, от които обаче няма полза.

Но може и да е по-зле.

Пречи да мечтаем

Може страхът от провал да те парализира до такава степен, че да не посмееш дори да си поставиш по-голяма цел, или да я дефинираш ясно.

Механизмът е прост: имаш цел – не успяваш – проваляш се; нямаш цел – не успяваш – не се проваляш. Но това е пагубен начин на мислене, защото избягвайки да мечтаеш и да работиш по целите си, ти избягваш и успеха, и напредъка, и щастието от развитието, и пълноценния живот, в който ти си най-добрата версия на себе си.

Добрата новина

Всичко е въпрос на нагласа. За да преодолееш страховете си и да престанеш да им позволяваш да потискат мечтите ти, трябва да препрограмираш начина, по който мислиш за тях. А това се тренира с времето.

Ето и няколко начина да накараш страховете си да работят в твоя полза.

Използвай страха, за да откриеш истинските си цели

Ако една цел не те плаши, тя не е истинска цел, а задача от „to-do-list”.

Това, за което си струва да мечтаеш и да работиш, трябва да е предизвикателно. Ако не се научиш да боравиш с „плашещи“ цели, няма да стигнеш далеч. В списъка ти трябва да има поне една, която да те кара да надскочиш себе си, да направиш нещо повече.

Използвай страха, за да ти покаже посоката

Представи си точици на лист хартия, които трябва да свържеш с линия от ляво надясно – от точка 1, през 2, 3 и така нататък. Но вместо да движиш молива директно от точка до точка, ти обикаляш с него по листа около точките, правиш кръгчета и серпантини. Отнема ти доста време да стигнеш от първата точа до втората, само за да започнеш да правиш същото и на този етап. В живота това са оправданията и отлагането, говоренето за нашите мечти, които може би, едва ли не, някой ден ще започнем да постигаме.

Именно страхът може да ти посочи правилния най-кратък път. Това, което упорито избягваш, трябва да е това, към което да се насочиш и направиш.

Използвай страха, за да ти даде увереност

Може и да звучи парадоксално, но замисли се кога проявяваш кураж? Ами да, когато те е страх. Единствено тогава някое твое действие може да се тълкува като смело. А единствено  смелостта да се изправиш срещу непознатото ще ти даде увереност да продължиш с нещо още по-предизвикателно следващия път.

И така, можем да кажем още много, но сигурно нямаш търпение да разбереш как системата „Приятел за цели“ може да ти е от полза. Ето и 4 начина как помогна на нас – и ще помогне и на теб – да преодолееш страховете си и да постигаш целите си!

#1 С 90-дневни цели и малки стъпки

Разбий големите страхове на малки страхове.

Опрости непостижимата си, далечна мечта, като я разделиш на малки части в обозрим период – тримесечни цели, а тях пък на още по-малки – седмични стъпки. Така постигаш ефекта „2 в 1“:

• Първо, те са несравнимо по-малко плашещи и така преодоляваш психологическите пречки да започнеш да работиш по тях.
• И второ, те са много по-лесни за изпълнение и можеш да започнеш веднага и да забележиш бърз прогрес.

Всъщност мечтата ти изглежда невъзможна заради времевата перспектива. Не можеш да я вместиш в краткосрочните си възприятия и това те притеснява. Но затова в системата ползваме целия спектър на времето. Или от 30-годишната визия, която задава посоката, през 90-дневните цели, до малките стъпки всяка седмица.

Видим напредък

Най-голямото предимство на разбиването на голямата мечта на постижими малки цели е, че постоянно наблюдаваш как се движиш напред. Малко по малко стопяваш пропастта, която те дели от невъзможната ти мечта – а това дава криле както нищо друго.

#2 Правилна нагласа към успеха – и неуспеха

Истината е, че много, много рядко ще успяваме от първия път да постигаме желания резултат. Не че е невъзможно, но ще е по-скоро изключение.

Затова е важно как гледаме на непостигането му. Ако го възприемаме като провал, започваме да задълбочаваме ограничаващите си вярвания и да се колебаем все повече да направим нов опит, опасявайки се да не паднем отново. А всъщност най-добрите уроци се учат от така наречените провали. Всеки, който е постигнал високо ниво в дадена област, е платил за това с цената на много падания. Питай г-н Томас Едисън!

Зависи дали приемаш провала като урок – тогава ще растеш, или урока като провал – тогава ще се страхуваш да учиш.

Да си научим урока

Според Айнщайн, лудост е да правиш еднo и също да очакваш различен резултат. Трябва осъзнато да променяме подхода си спрямо наученото.

В системата използваме измерването на целите като възможност да оценим това, което сме направили и резултата от него. Да осъзнаем къде сме сгрешили и какво е било ефективно, за да взимаме информирани решения как да действаме занапред.

На всеки 90 дни правим заедно с приятеля си за цели преглед на изминалото тримесечие. Така в движение променяме курса, когато се налага, без да губим твърде много време в грешна посока. И не на последно място – генерираме нова енергия и започваме отново със свежи сили и нови знания, за да сме още по-добри в следващите 90 дни.

#3 Да излезем от фантазията на страха – просто да започнем да действаме

Или да си вдигнем ръката.

Единственият начин да излезем от сферата на фантазиите си за това как ще се провалим и да разберем каква всъщност е действителността, е да направим реално действие. Всичко останало – приказки, съмнения, сценарии какво може да стане и какво – не, само ни кара „да влизаме във филма“.

А някои са си във филма цял живот.

Отключена енергия

Когато направиш първата крачка към своята мечта, ти стъпваш на твърда почва. Нещо повече – тази първа стъпка, скъсила дистанцията между теб и успеха ти, ще те залее с неочаквана вълна на ентусиазъм и мотивация и ще отвори пътя за всички други действия след себе си. Домино ефект в най-добрия смисъл!

#4 Минало и бъдеще

Да се настроиш да гледаш не толкова в бездната, която те дели от успеха, а към вече постигнатото в миналото – това ще ти помогне да живееш не в страх, а в благодарност.

Колко често перфекционизмът ти пречи да оцениш трезво напредъка си? На сутринта си подготвил списък с 10 задачи, свършил си 9 и вечерта единственото, за което мислиш, е „Ей, не успях, остана ми последната!“.  От една страна е добре да се стремиш да даваш максимума от себе си, но от друга е добре да се научиш да не се самобичуваш, а да се зарадваш колко далеч си стигнал.

Игра с времето

Тази нагласа може да се тренира: да започваш деня с намерение за ентусиазиращи постижения, но да го завършваш с благодарност за напредъка, който си постигнал, независимо от резултата. Напредък значи точно това – напред – движиш се в правилната посока, без значение с колко малки стъпки!

Същият начин на мислене може да се проектира и в твоите 90-дневни цели, за да можеш в края на тримесечието да генерираш така необходимата увереност. А защо не и в още по-голям мащаб – в твоята дългосрочна визия, която ръководи един живот, белязан от непрестанно движение и развитие.

И накрая:

За да успяваме…

Трябва да открием кои са истинските ни цели – тези, които идват от сърцето, а не от позицията на егото. Трябва да пазим енергията си, за да получим това, което искаме всъщност да постигнем. И винаги можем да разчитаме на своя приятел за цели да ни помогне да осъзнаем кога се поддаваме на безпочвени страхове.

В крайна сметка няма човек, който не се плаши от нищо. Но как гледаме на това и какви стратегии ще приложим, за да успеем да живеем живота на мечтите си – това прави цялата разлика.