Ключ №2: Визия [извадки от книгата]

Какво искаме от живота? На пръв поглед лесен въпрос. Но опитаме ли се да отговорим в дълбочина към какво се стремим дългосрочно и защо, нещата стават по-сложни. Да имаме ясни отговори и то в писмена форма ще се окаже един от онези 4 ключа за постигане на постоянство в целите, за които говорим в няколко поредни материала. Подкрепяме ги с извадки от книгата, в която всичко е структурирано и подредено.

Ключ #2 за постигане на цели: Визията

“Единственото нещо по-лошо от това да си сляп, е това да нямаш визия.”

С този цитат на Хелън Келър започва частта от книгата „4-те ключа за постигане на цели“, посветена на визията.

Но какво представлява тя?

Визия е нещо, което си представяме в бъдещето и което отговаря на въпроса „какво искам“. Не как ще го постигна, след колко време и т.н., а само какво всъщност искам в дългосрочен план.

Защо визията е така необходима

Един от моментите, когато човек може да се почувства най-нещастен, е когато осъзнае, че дълго (или цял живот) е вървял в грешната посока.

Правил е неща, които не са истински важни за него, постигал е резултати, които всъщност не са били неговите истински цели. Озовал се е някъде, където не иска да бъде. Или както гласи популярната поговорка, по-добре да си в началото на стълба, подпряна на стена, по която искаш да се покатериш, отколкото да си на върха на стълба, подпряна на грешната стена.

Трудният въпрос: „Какво искаме от живота“

Това е въпрос, който малко от нас си задават често. Упорито го избягваме, или му даваме повърхностни отговори, които не ни носят нищо. Лесно е да кажем, че искаме милиони в банката и ежедневие с коктейл на плажа. Предизвикателството обаче е наистина да помислим сериозно върху дългосрочните си стремежи и цели.

А да отделим време за размисъл за това какво е важно и ценно в нашия живот и към какво се стремим, обикновено не успяваме. Заети сме с твърде много странични и маловажни неща, с които запълваме ежедневието и съзнанието си, заравяйки надълбоко най-важния въпрос – сякаш ако не го гледаме в очите, той не съществува.

Открили сме обаче, че ако не си го зададем, рискуваме да живеем в заблуда и да загубим времето си, въртейки се в кръг, вместо да вървим напред в желаната от самите нас посока.

Да спрем въртележката!

Да поставим отговора на въпроса „Какво искам“ като приоритет. Нека си отделим по няколко часа за целта – както правим по време на наяите уъркшоп сесии.

Може да си мислиш, че 4-5 часа са много, но верятно ще се убедиш как те дори няма да стигнат, когато влезеш в детайл, направиш си упражненията и разпишеш писмено визиите си.

Визията в системата Приятел за цели

За нас визията е вторият (след приятеля за цели) основен ключ за постигане на всякакви цели и за поддържане на така необходимото постоянство в действията. Тя:

• Е дългосрочна – в хоризонт от минимум 30 години, а в най-добрия случай е безсрочна.
• Отнася се за най-важното: като здраве, семейство, финанси, кариера, лично и духовно развитие, забавление и т.н.
• Осмисля съществуването на по-краткосрочните цели. Тоест когато имаме формирана ясна визия и обвържем с нея своите цели и стратегии (останалите ключове към постигането на цели – 90-дневните цели за действие и седмичните стъпки), те не са самоцелни, а ни приближават към желаната дестинация.

И така, ето и защо визията е толкова важна.

Тя дава посоката

В “Алиса в страната на чудесата” Усмихващият се котарак казва на Алиса, че ако не знае къде отива, всеки път ще и свърши работа. Именно за да определите своя път и да не се лутате безцелно, ще ви е от полза да имате ясна визия.

Когато имаме в главата си крайната дестинация, е лесно да следваме правилния път. В противен случай без отправна точка можем да се лутаме и да загубим години в грешната професия, грешния начин на живот, партньор и т.н.

Визията дава увереност и фокус на действията

Тя помага да прецените дали всяка една краткосрочна цел, която си поставите и в която смятате да инвестирате време и усилия, ще си струва – а така ще правите изборите си в пъти по-лесно. Наричаме този способ “30-годишен филтър”. С негова помощ ще валидирате всяко ново решение, което предстои да вземете. Просто се запитайте “Това ще ме приближи ли до дългосрочната ми визия след 30 години”.

Просто сверявате дали някоя нова цел или начинание съвпада с визията ви и така бързо решавате какво да направите. Елиминирате колебанието и хаотичните действия.

Дава отговор не само на въпроса „какво искам“, а и „защо“

За да избегнем риска да преследваме цели, които не са нашите, и да живеем в заблуда относно това какви всъщност са нашите най-дълбоки стремежи, трябва честно да си отговорим на въпроса какво всъщност искаме, но да не спираме до там, а да си изясним и защо. Така ще стигнем до едно ново разбиране за своята мотивация, което ще ни помогне да изясним посоката си.

Ето и един пример от книгата:

• Какво искаш?
• Искам нова кола.
• Защо, какво искаш да постигнеш с това?
• Искам да е по-комфортна и безопасна.
• Защо, какво искаш да постигнеш с това?
• За да мога да пътувам повече извън града.
• Защо, какво искаш да постигнеш така?
• За да мога да водя семейството си на по-далечни почивки и да пътуваме удобно.
• Защо, какво искаш? 
• За да прекарвам повече време с децата си и да имаме безценни изживявания и спомени.

С такава серия от въпроси постепенно сваляме слоевете, докато не достигнем до същината на нещата. А това е много ценно.

Защо визията да е дългосрочна?

Защо да я дефинираме за 30 години напред, а в много случаи е дори без срок?

Просто е:

Никой не иска да е здрав и богат за 30 години и след това да е болен и беден. Срокът на визиите за здраве, финанси, взаимоотношения е до живот. Но човешкият мозък много по-лесно възприема дългосрочното мислене, когато има число, което да го отведе към по-конкретен момент в бъдещето.

Затова е полезно да се замислим как искаме да се чувстваме, да живеем, какво искаме да сме постигнали в най-важните сфери след 30 години. А след 50? А след 100?

Представата за това ще ни помогне да се освободим от абстрактното и да осъзнаем много по-ясно какво целим за своето бъдеще.

А защо не 5-годишна?

Хората често допускат грешката да си поставят 5- или 10-годишни цели с идеята, че това е тяхната визия. Докато това е нещо средно между кон и кокошка.

Няма нищо лошо в това да си поставим 5-годишни цели, стига обаче да имаме истинска визия в много по-далечна перспектива. Тогава тези по-близки цели ще са един вид „milestones”, или ключови постижения. Но отново, те трябва да са свързани с генералната водеща визия. Защото да хвърлиш 5 години усилия в грешната посока (или без посока) е болезнено.

Всеки казва „Живеем в динамични времена, защо ми е визия?!“

Това е много важен момент:

Визията се отнася за непреходните ни ценности. Затова и тя не се влияе в голяма степен от тенденциите.

Мислим не за онова, което ще се промени, а за онова, което няма да се промени.

Невинаги ще искаме да сме на кето диета или да ползваме последната приумица на социалните мрежи за своя бизнес. Много е вероятно след десетилетия тези тактики дори да не съществуват.

Обратно, винаги ще искаме да сме здрави, в добра форма и с енергия. Винаги ще ценим топлите отношения с близките ни хора. И ще се стремим да правим онова, което ни удовлетворява в кариерен план.

Дългосрочна не значи издълбана в камък

Така се казва една от главите в нашата книга и искаме да обърнем внимание на това:

Много хора се плашат от перспективата да седнат и определят дългосрочната си визия, защото се боят, че тя ще ги ограничи. И че след някоя и друга година няма да искат същото, което искат сега.  Но визията може – и трябва да се развива и променя във времето.

Рядко се случва да има “обратен завой” във визията, но при сериозни събития в живота не е изключено. В повечето случаи, след всяка 90-дневна цел разбираме повече за нашата визия и с времето тя става все по-ясна и по-ясна.

Ако си поставяме цели, обвързани с нашата визия, за една година ще имаме много повече опит, контакти, информация, идеи. Това само ще обогати визията ни. А ако се окаже, че в крайна сметка това не е „нашето нещо“, няма проблем, дори напротив. Ще знаем по-добре дали сме привлечени от самата идея , или и действието, пътят към нея, ни прави щастливи и си струва.

Как да открием визията си?

Лесно е, но изисква да си отделим време.

Първо, да определим най-важните за нас сфери на живота. Може да помогне упражнението, наречено „Колелото на живота“, което правим на нашите уъркшоп сесии. То показва зоните на неудовлетвореност и служи за отправна точка къде имаме спешна нужда от силна визия и цели, свързани с нея. Между впрочем, добре е да се прави през няколко месеца, за да наблюдаваме как се движим и как се променя динамиката на нашите приоритети.

Срещу всяка от областите записваме визията си: какво искаме да постигнем и защо това е важно за нас.

В свободен текст разписваме подробностите и елементите, които си представяме да включва съответната визия. Тук можем да „излеем душата си“ и да споделим в писмен вид със самите себе си емоционалните основи зад това, което целим.

Визията спасява

Били сме там и сме го виждали.

Когато загубиш почва под краката си, не виждаш смисъл и си заплашен да изпаднеш в бездействие, апатия, депресия – визията ще те спаси. Тя ще ти помогне да си върнеш контрола и да скачаш сутрин от леглото с ентусиазъм.

Дълбоко в себе си всички мечтаем за развитие, растеж и принос. Краткосрочните цели могат да заблудят, но не и визията. Тя дава смисъл и стойност на всички.

Нашата визия е да помогнем на възможно най-много хора да живеят щастливо и удовлетворено. Ако искаш да ни помогнеш да я постигнем, бъди един от тези хора. А ние ще ти дадем и останалите ключове в следващите материали.