Един срок за всички цели? В това няма логика?!

Цялата тази работа с 90-дневния срок изглежда изкуствено нагласена. Как да обвържа всичките си най-разнообразни цели точно с тримесечие? Какво в живота ми се случва на 90 дни, та и личните ми цели да са на толкова? Що за измислено ограничение!

На тези и други предизвикателни въпроси по темата за 90-дневните цели ще се опитаме да отговорим тук. Обещаваме една интересна дискусия, защото провокацията идва… отвътре.

Cogito, ergo sum

Макар че вече от близо 10 години работим за изграждането на системата за цели и вярваме, че тя работи за всички и при всякакви обстоятелства, ние никога не сме спирали да подлагаме тезите си на съмнение. Напротив, стараем да гледаме на тях обективно, преценявайки плюсовете и минусите.

Обсъждаме и проверяваме многократно всяко правило, което се превръща в част от концепцията ни.

Търсим потвърждение или опровержение от практиката, с примери от нашия опит и на тези, които ни следват.

И докато за някои неща генерално бяхме съгласни още от самото начало (напр. необходимостта да разделим целите на дългосрочни и краткосрочни), за други вярната формула не беше очевидна.

Като колко точно краткосрочни да са краткосрочните цели.

Най-критичният момент

90-дневните цели са щекотлива тема.

Припомняме, че в системата Приятел за цели имаме 30-годишна визия за най-важните области в живота си (здраве, семейство, кариера, финанси, личностно развитие и др.). Съответно към тази визия се доближаваме постепенно, чрез поставяне на нова цел всяко тримесечие.

Наричаме ги 90-дневни цели за действие.

Те бяха сред последните фиксирани параметри в системата „Приятел за цели“. Дълго спорихме и се съмнявахме в тях, търсихме и изпробвахме различни алтернативи, преди да се убедим в тяхната ефективност.

Особено Ники в продължение на години изпитваше вътрешно съпротивление да се „ограничи“ в такъв предварително зададен срок за своите цели.

В спора се ражда истината

В днешния импровизиран спор, Ники играе ролята на „адвокат на дявола“, поставяйки някои предизвикателни въпроси.

Иван защитава 90-дневните цели с аргументи, които сме утвърдили заедно в практиката през годините.

Да започваме, ще бъде интересно!

Ники: Защо точно 90 дни, а не до постигане на резултата?

Един скорошен пример с наша цел е във връзка с популяризирането на системата за цели на глобално ниво. Получихме запитвания за нашата книга от различни държави, вкл. Русия и Япония. Съответно към момента целта ни е да организираме разпространението ѝ на тези и някои други територии.

Ще стане ли за 90 дни? Не. Нямаме и никаква идея за колко точно дни ще стане. И не на последно място, резултатът не зависи от нас.

Не сме наясно с детайлите по процеса и тяхната продължителност. Колко време би отнела редакция и корекция на оригинала за второ издание, превод на различните езици и т.н.

Защо тогава да поставяме 90-дневна цел? Не би ли следвало да дефинираме целта си за действия дотогава, докато не постигнем резултата?

Иван: Целите ни не живеят във вакуум

Често виждаме примери за тази груба грешка, а и ние сме я допускали:

Да не гледаме голямата картина, а да дефинираме целите си всяка за себе си.

Замисли се: много рядко си поставяш само по една цел. (Особено на първи януари си поставяш десетки). Шегата настрана, но обикновено паралелно работим по 3 до 5 краткосрочни цели в различни сфери.

Така ако вземем горния пример и дефинираме целта си да организираме дейността на редактор, коректор и преводачи и я зададем за 8 месеца, същевременно имаме финансова цел за 6 месеца и една кариерна за 4.5 месеца, настава хаос.

В системата имаме едно основно правило: задължителен 90-дневен преглед на целите. В края на всяко тримесечие сядаме и внимателно анализираме всяка от тях за изминалия период, научаваме уроците от грешките си и дефинираме оптимално как да продължим за следващите 90 дни.

Ако няма такъв ключов ден за ревизия, ще настане миш-маш от цели и срокове. А това не работи.

Ники: Ами ако от самото начало знам, че ще ми трябват години?

Преди време, когато започваше да работи осъзнато за контрола на личните си финанси, първата му стъпка в тази посока беше да се запише на курса на Стойне Василев.

В такива случаи човек е наясно, че ще му трябва доста време да настрои стратегия и да започне да действа по нея. Например курсът е с продължителност 6 месеца, а след това изпробването на различни инструменти и подходи може да трае още толкова, или дори години.

Какъв е смисълът тогава да фиксираме 90-дневна цел?

Иван: Смисълът е да ограничиш лутането

Когато ти предстои да изчистиш концепцията си за действие в област извън твоя опит и експертиза, един от най-добрите подходи е да си поставиш цел за проучване.

Но тук е уловката.

Много хора остават на този етап безкрайно дълго. Под предлог, че „се ориентират в ситуацията“, те четат книжки и статии, ходят на многобройни курсове, консултират се с експерти, разписват планове.

Те си мислят, че правят проучване. Всички около тях разбират, че това си е „анализа-парализа“. Ако обаче зададеш срок на тази цел за проучване и дефинираш конкретни действия за нея, след три месеца ще можеш да преминеш на следващото ниво и да изпробваш стратегията.

Цели за експерименти

След курса за лични финанси например може да си решил, че ще инвестираш в имоти/ криптовалути/ на борсата, или пък в „Бурканбанк“ под дюшека. Във всеки случай след периода, който си си определил за учене, трябва да последва и такъв за конкретно действие.

Сред любимите ни цели са тези за експерименти. Няма гаранция, че си избрал правилния път. Можеш да го разбереш единствено ако опиташ.

Разбира се, може да е грешен и да се окаже, че си си загубил времето.

Добрата новина е, че ако целта е в рамките на 3 месеца, поне ще си загубил само толкова… а можеха да са години.

Всъщност загуба няма

90-дневните цели са така построени, че в края на периода да седнеш и анализираш действията, резултата от тях, научените уроци. Така ефектът от експеримента се умножава.

Не само, че си „скочил в тръстиката“ и вече наистина напредваш по целта си, но и имаш възможност осъзнато да решиш кое има търсения ефект, кое – не, както и дали е нужно за следващото тримесечие да смениш посоката.

Ники: А ако си изпълня целта „за 5 минути“?

Имаше преди време цел да разучи из основи темата за крипто валутите. Беше си подготвил материали за четене и щеше да отнеме поне 2-3 месеца.

Тогава неочаквано се случи нещо – по-точно някой – хвърли светлина по въпроса.

Приятел на Иван и доказан експерт в тази област успя в рамките на една вечер да отговори на всички въпроси на Ники, да му даде перспектива „от кухнята“ и по този начин да му спести работата по тримесечната цел. След разговора Ники знаеше точно какво да направи.

Та въпросът е, защо са тези 90 дни? Не се ли губи набраната инерция, ако по някаква случайност всичко се реши много по-бързо? Какво става с оставащите месеци?

Иван: Правилото на трите цели

Да се върнем на факта, че целите не съществуват във вакуум. Имаш 3, максимум до 5 цели за тримесечието. Инвестирай енергията и времето си, за да действаш оптимално по всички тях.

Ако по някакво невероятно стечение на обстоятелствата успееш да изпълниш всичките си дефинирани цели преди трите месеца да изтекат, само тогава можеш да добавяш нови. Това е единственото допустимо изключение.

Но ако трябва да сме честни, не сме срещали такъв прецедент досега. Обикновено хората не успяват да изпълнят планираното за тримесечието.

Ники: Имам 30-годишна визия за здраве. Какъв е смисълът да си поставям само 90-дневна цел за спорт?!

Очевидно за да сме здрави и в добра форма след 30 години, няма да помогне да спортуваме само няколко месеца.

Някои цели просто са свързани само и единствено с постоянство във времето. За тях не се ли обезсмисля разделянето на тримесечия?

Иван: Тук най-полезни са целите за изграждане на навик

Можем да гледаме на тези цели като на един проект – да си създадем навика да спортуваме редовно. Проучвания доказват, че за затвърждаване на ежедневна рутина е достатъчно да повторим едно действие 21 последователни дни.

Малко по-бавно се случват нещата, когато става дума за по-редки дейности, напр. разпределени 3 пъти седмично. Но 90-дневната цел е много ефективна за тях.

Веднъж създаден, навикът работи автоматично. Така години наред ще спортуваш без това да представлява усилие на волята или да изисква специална мотивация.

След време, ако го загубиш, можеш да си зададеш цел да го рестартираш, или пък да започнеш нова и непозната физическа активност. Фокусирането на действията в тримесечни цели във всеки случай ще ти помогне да не оставяш на заден план така важните, но не и спешни цели, като тези за здравето.

Ники: Добре де, и все пак – какво в живота ни се случва точно на 3 месеца, та това да е оптималният период?

Обективно погледнато, няма такъв цикъл. Дори сезоните вече не са 4 в годината такива, каквито ги познавахме – изместиха се. Защо изкуствено да задаваме такива периоди?

Освен това, някои цели са по презумпция по-кратки, а други надхвърлят 90 дни. Нещо повече – понякога сме напълно сигурни колко точно време ни е необходимо.

Иван: Мой човек, това е заблуда.

Може да мислим, че знаем кое колко време ще отнеме. Но гаранция, че няма да е толкова.

Нещо изглежда като работа за 2 месеца, или пък трябва задължително да завърши на еди коя си дата, която е след 4 месеца? Почти никога не става точно така.

Затова начинът да организираме времето, усилията си, да си подредим мисълта и да си дадем възможност осъзнато да анализираме пътя си, е този. Да подредим календара на целите си на равни интервали, оставяйки си ден за ревизия, преди да продължим напред.

С някои приключваме, защото са тип проект. Други надграждаме, защото са „milestone” към следващ етап. Трети видоизменяме на база наученото и изпробваното.

Деветдесетте дни просто ни помагат да въведем ред и постоянство – така нужни за постигането на цели.

А сега, ти имаш думата

Ако ползваш системата или просто имаш опит и впечатление от първа ръка как работят сроковете за цели, напиши един коментар под статията.

Биха ли те ограничили 90-дневните цели?

Нека продължим дискусията заедно.

Преди да си тръгнеш, искаме да благодарим

…На всички, които се включиха в кампанията ни „Декември – месец на мечтите и надеждата“, закупувайки книгата „4-те ключа за постигане на цели“ през декември. Дарихме 20% от стойността на книгите за две благотворителни каузи, в които ние самите вярваме и подкрепяме. От своя страна ние удвоихме сумата до 500 лв., а Албена от нашия екип добави от себе си още 200 лв. и така общо дарените средства за благотворителност станаха 700 лв.

Както се казва, скромно, но от сърце. Считаме този първи опит да ангажираме хората в доброволческа инициатива за успешен. Предоставихме им възможност не само да получат знание и идеи за това как да сбъдват собствените си мечти, но и лесен начин да дадат своя принос и да помогнат на други хора да постигат своите. Със сигурност ще я повторим и в бъдеще. Благодарим отново и доскоро!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close