Как да преодолеем съмненията и да имаме повече увереност

Преди време направихме една обширна анкета за това какво пречи на хората като теб – тези, които имат мечти и се стремят към контрол над живота си – да постигат целите си. Едно от големите предизвикателства, за което ни споделиха слушатели, посетители на сайта и на нашия уъркшоп, е липсата на увереност. Днес искаме да разбием един мит.

Част от живота

Замислял ли си се как за всяко ново нещо си преживявал едно и също усещане?

• В началото на първи клас, когато дните ти започват да протичат по нетипичен за едно малко дете начин;
• В университета, когато всичко става малко по-сложно, по-различно, начините на учене стават други;
• На първата, а и на всяка нова работа, когато влизаш в офиса ентусиазиран, но и малко уплашен;
• А и във взаимоотношенията – например в началото на връзка, или когато тепърва „прохождаш“ в родителството, също са такива моменти.

Примерите се много и те съпътстват през целия живот. Общото е, че отначало винаги се притесняваш от новото. След време, когато си минал през процеса и разбрал механизмите, започваш да се подобряваш и да ставаш все по-уверен в себе си. До следващото ново нещо.

Пътят на развитието

Напредъкът и постигането на все по-добри резултати стават именно като се приемат едно след друго различни предизвикателства. Всяко от тях носи своите уроци, закалява ни, развива нашите умения за справяне с различни ситуации и общо разбиране за процесите в дадена област.

Но търсенето на по-нататъшно развитие става тогава, когато сме уверени. Когато на базата на това, което сме правили, сме натрупали увереност, че можем да се справим с проблемите пред нас.

Тогава защо хората подхождаме по грешния начин?

Голямата заблуда

Когато някой говори за мечтите си, на въпроса защо не ги следва често чуваме един и същи отговор.

„Ще изчакам малко, за да натрупам увереност и след това ще мога да действам“. Това значи, че си разказва всякакви истории как е нужно да има повече опит, повече контакти, повече знания и умения, за да бъде по-уверен в своя успех. А тези предпоставки сами по себе си няма откъде другаде да се появят, освен вследствие на самото действие.

Колко често мислим, че ни трябва увереност за да действаме! Докато всъщност увереността е наградата, която получаваме за това, че сме предприели действие.

Първите неща първо, или да започнем с действието

Увереността идва като резултат не от друго, а от това, което правим.

Механизмът е много простичък: да не се отказваме след първоначалния опит, дори да е бил неуспешен, а да го приемем като урок. В системата „Приятел за цели“ обичаме да казваме, че няма провали, има само уроци.

От всеки опит разбираме все по-добре как би следвало да подходим следващия път, за да получим желаните резултати, и променяме тактиката си. Тогава вече получаваме истинската увереност – вярата, че ще се справим.

Един от най-добрите нагледни модели за това как работи увереността е на Дан Съливан[1]:

Цикъл на увереността

Той се състои от 4 етапа и както ще видиш, увереността е не първият, а последният от тях. Ето как работи:

1. Ангажиране. Да заявиш намерението си, че искаш да постигнеш дадена цел.
2. Кураж. Да излезеш извън зоната си на комфорт и да скочиш смело напред. Това невинаги е приятно, но когато е осъзнато и целенасочено, водено от желание за развитие, ще усетиш колко тънка е границата между притеснение и вълнение.
3. Способности. Те идват на следващия етап, когато си преодолял страховете си и си действал. Тук вече си научил урока си, подобрил си се вследствие на опита си и си придобил нови компетенции за справяне с целта.
4. Увереност. Тя идва накрая, защото като резултат от всичко дотук ти вече имаш вярата в себе си, че можеш да постигаш целите си.

Но ето кое е най-хубавото:

Това работи с натрупване

Цикълът на увереността не свършва дотук.

Когато веднъж завъртиш колелото, ще придобиеш смелост да си поставиш още по-голяма цел. С времето ще генерираш все повече увереност и съзнанието ти ще се насочва към все по-предизвикателни проекти и мечти, с които непрекъснато ще покачваш нивото си.

Увереност или самочувствие?

Замислихме се и каква е разликата между истинската увереност и онази, напомпаната, подклаждана от егото ни, или и самочувствието, което може да липсва на хората.

Понякога използваме думите грешно. Но когато боравим с правилите понятия, сме по-осъзнати в коя посока ни е необходимо да вървим и къде имаме нужда от подобрение.

Какво е „самочувствие“?

Коренът на английската дума „esteem“ е от латински aestimare и значи стойност, оценка, преценка.

Тогава самочувствието е да оценяваш себе си и да знаеш, че като човек имаш стойност, че си достатъчно добър… че си достатъчен. Свързано е с това какво смятаме за самия себе си, дали харесваме и одобряваме личността си, качествата си. Самочувствието е и призмата, през която гледаме на своите мисли, чувства, начинания, и определя взаимоотношенията ни както с нас самите, така и с околните и със света.

Липсата на му трябва да се търси на по-дълбоко ниво и може да е необходима външна помощ от психотерапевт.

Какво е „самоувереност“?

Коренът на „confidence” е отново латински – от fidere – да вярваш.

Да си уверен в себе си тогава означава да вярваш в себе си, да си имаш доверие, че ще преодолееш препятствията пред теб. Не става въпрос за това да смяташ, че винаги ще си прав или винаги ще постигнеш 100% успех, а да си вярваш, че притежаваш способностите да се справяш с различните ситуации и да се учиш от тях. Затова и когато имаш увереност в себе си, ти си готов на нови предизвикателства.

С други думи, увереността е по-лесно да се генерира, защото тя зависи единствено от нас самите и от пътя, който решаваме да извървим.

Кога обаче я губим?

Възможно ли е колелото на увереността да се търкулне надолу и вместо да трупаме такава, ние да започнем да си вярваме по-малко?

Това, което разрушава увереността, е липсата на действия.

А това пък обикновено се дължи на ограничаващите вярвания.

Ограничаващите вярвания ограничават увереността

В книгата „4-те ключа за постигане на цели“ наблягаме именно на тази взаимовръзка. Ето откъс:

„Включат ли се ограничаващите вярвания, влизате в зоната на съмнения и излизате от зоната на действия“.

Тези зони са две алтернативи. Например до преди няколко години Ники не беше говорил пред хора и изпитваше големи страхове и съмнения дали ще се справи. Не смееше да вземе микрофона и да сподели идеите си пред аудитория на събитие, а какво остава да води нашия собствен уъркшоп… Но ето, че с първия такъв, с преминаването в зоната на действието, той започна да придобива повече вяра в себе си.

Най-лесно е просто да действаш. Иначе зоната на съмненията става все по-тъмна и мъглива и изходът става все по-труден.

Начинът за генериране на увереност е само един – стартирането на работа по нашата цел.

Всички минаваме през това

Говоренето пред публика далеч не е единственото предизвикателство по пътя към нашата визия за системата „Приятел за цели“.

Много от нещата, които правим днес с лекота – подкаст епизоди, статии, онлайн уъркшоп сесии и организиране на такива на живо, че и дори издаване на книга – в началото бяха просто далечни мечти. А първите резултати съвсем не бяха на желаното ниво.

Но след като започнахме да прилагаме принципите на собствената си система и да действаме, всичко се промени. Завъртахме цикъла на действието и увереността многократно и всеки път постигахме все по-удовлетворяващ ефект.

Как четирите ключа помагат

На първо място ти е необходим приятел за цели. Той може да ти помогне да се ангажираш с действието, да излезеш от съмненията и да направиш първата стъпка. С негова помощ ще влезеш в цикъла на увереност, а след това ще те задържи самата структура на системата за постигане на цели.

Вторият ключ – визията, ще ти даде ясна представа за посоката, както и увереността, че не вървиш хаотично през живота си.

Третият – 90-дневните цели, са своеобразни 90-дневни цикли на натрупване на увереност. С тяхна помощ на всяко тримесечие ще напредваш все повече към далечните стремежи, но и осъзнато ще се развиваш и подобряваш, ще измерваш резултатите си и ще анализираш прогреса си. Всичко това ще ти вдъхне повече вяра в себе си да продължаваш.

А четвъртия ключ са малките седмични стъпки към големите мечти. Толкова е просто!

В крайна сметка…

Когато не действаме, нямаме постижения, а това пък затвърждава съмненията ни в нас самите и ни пречи да предприемем каквото и да било. Трябва да счупим този затворен кръг. Да се фокусираме върху това, което зависи от нас и да запретнем ръкави.

Не ни трябва увереност, за да започнем да действаме, а точно обратното. Нека днес е едно добро начало!

 

 

[1]Дан Съливан е основател и президент на The Strategic Coach Inc. Той е създател на „The 4 C’s Formula™“ Концепцията е представена в едноименната му книга „The 4 C’s Formula” и предлага едно ново обяснение за пътя към успеха. А именно, че този процес преминава хронологично през четири фази: Ангажираност (Commitment), Кураж (Courage), Способност (Capability), Увереност (Confidence) – в този ред. Тези фази представляват своеобразен цикъл.