Коя е най-ефективната тактика, която ще ни помогне още днес, ако сме отпаднали от целите и мечтите си

Не сме чели в дебелите книги, а сме изпитали на гърба си, и то многократно, как, кога и защо човек може да кривне от пътя на мечтите си. Проваляли сме се толкова много пъти, че знаем как работи механизмът на отпадането от целите. И по-важното – какво може днес, веднага, да те върне към тях.

Понякога просто се случва

Какво е да отпаднеш от целите си? Да прекъснеш нишката на действие по своите мечти, независимо дали рязко или постепенно. Резултатът е, че времето си минава, а ти не работиш за постигането им. Изведнъж се опомняш и разбираш, че си оставил на заден план това, което се очаква да е най-важното за теб.

Всъщност има няколко типа ситуации, в които повечето хора отпадаме от целите си. Да ги видим.

#1 Скоро след поставянето им

Обикновено 2-3 седмици след като си дефинираме целта е такъв критичен период. И по-конкретно – в средата на януари, когато става дума за така наречените новогодишни цели.

В началото винаги има един ентусиазъм от новото начинание и решението да вземем нещата в свои ръце. Действаме със завидна енергия и даваме всичко от себе си.

Но ето, че този ден идва – денят, в който просто не извършим планираното действие. Следващата седмица отново пропускаме. Още няколко такива седмици и хоп – официално сме влезли в черната статистика, сочеща, че 94-96% от хората отпадат от целите си едва две седмици след като са си ги поставили.

#2 След (продължителна) ваканция

Знаеш как е: Аху-иху, после тихо.

Всеки има нужда от малко време да се откъсне от ежедневието си, да се изключи, за да може след това със свежи сили да продължи да работи по мечтите си. Дългите почивки от 2-3 седмици са идеалният момент и човек на спокойствие да прегледа целите и визиите си.

Нормално е отпуските да повлияят на обичайния ни ритъм и да пропуснем да направим седмичната стъпка по своите цели. Особено ако не съумеем да се чуваме с приятеля си за цели и да си правим редовния седмичен преглед.

Лошото е (и Иван го знае от собствен опит от времето, когато тренираше без треньор), че сценарият след завръщането от отпуската често изглежда така:

Първата седмица имаш много за наваксване с останалите ангажименти и оставяш целите си настрана. След това изскача нещо ново, за което трябва да се погрижиш. След още няколко дни буквално забравяш да поработиш по целите си. А след няколко месеца… да продължаваме ли?

#3 Натоварен период

Има такива времена на повече стрес, когато си знаем, че всичките ни сили ще отидат в едно направление. Например приближаващ краен срок за много приоритетен проект, заради който се налага да опънем походно легло в офиса.

Тогава всичко друго няма значение и фокусът, енергията и времето ни са резервирани за друго, а не за нашите цели. Съответно губим инерцията, с която до скоро сме работили регулярно по тях.

И най-невидимата заплаха:

#4 Постепенното отпадане от целите

Ако ти кажем, че е възможно да забравиш за какво мечтаеш, сигурно ще ни помислиш за луди. Но това се случва постоянно.

Практиката показва, че най-големият враг на целите е ежедневието.

Когато то започне полека-лека да ни превзема, неусетно правим все по-малко по своите цели. Седмица след седмица забавяме темпото, докато накрая просто се окаже, че сме спрели. Може дори да не го разбираме и да мислим, че сме прекъснали само за малко, докато всъщност не сме правили нищо от месеци.

Защо казваме всичко това?

Хубаво е да знаем кои са тези трудни моменти, в които рискуваме да отпаднем от целите си. Така ще сме подготвени и когато ни се случат, ще сме осъзнати, ще разбираме през какво преминаваме и ще сме способни да вземем нужните мерки, за да не задълбочим проблема.

Ако внимаваме и се „хванем“ навреме, ще избегнем риска в края на декември да си кажем „Какво стана, аз май си бях поставил някакви цели?!“.

Какво е решението?

Можем да изложим списък с 10 неща, които да те спасят от отпадането от целите, независимо каква е причината. Но защо да го правим, когато една-единствена тактика има силата да те върне в правия път на мига?

Най-ефективната тактика е да направим една малка стъпка още днес. Веднага да задвижим отново колелото и да тръгнем в посока на мечтите си.

Едно малко действие

Това действие може да е наистина минимално.

Ако си имал навика да тренираш във фитнеса три пъти седмично за по един час, но си го загубил – тогава направи колкото можеш клекове и лицеви опори за 5 минути – точно сега, на килима.

Или ако си мечтал да напишеш книга, но от известно време нямаш нито страница напредък, седни сега и напиши един абзац.

Това се услажда: с първата хапка правиш малък прогрес. С втората си дефинираш следващите стъпки и така ще започнеш да действаш отново по целите си. Много е просто и работи!

Звучи прекалено лесно, защото е прекалено лесно. Това е и уловката. Както можеш да го направиш, така можеш и да го пропуснеш. Затова не отлагай, а го направи още днес.

Няколко важни въпроса

Вече разгледахме кои са най-критичните периоди за нашите цели, както и какво да направим сега, за да се върнем в играта.

Но ако искаш да навлезеш в дълбочина и наистина да разбереш какво стои зад твоето разколебаване в преследването на мечтите ти, ще е нужен анализ.

За улеснение предлагаме един „чек лист“ с няколко точки, по които да помислиш.

Първо – да се запитаме имаме ли наистина приятел за цели?

Ако трудно проявяваш постоянство в целите си, почти сигурно или нямаш приятел за цели, или комуникацията с него не е ефективна. Например не споделяте всичко, или не се чувате редовно, за да правите преглед на седмичните стъпки.

Без да преувеличаваме, това е най-важният ключ в постигането на целите. Цялата ни система се гради на социалната подкрепа. Затова тя се казва „Приятел за цели“, така се казва и сайтът, и уъркшопът, и подкастът. Само книгата за разнообразие нарекохме „4-те ключа за постигане на цели“.

Но да не се отклоняваме. Продължаваме по списъка:

Второ, имаме ли цели в писмен вид?

Ако нямаш писмени цели, значи нямаш цели.

Много хора биха оспорили това твърдение, защото твърдо вярват, че целите са на „хард диска“ в главата им.

Но едва когато се опиташ да ги запишеш черно на бяло, ще разбереш дали наистина си напълно наясно какво точно искаш. Често намирането на точните думи е трудно. Затова е важно да се направи.

Правилната дефиниция изисква да помислиш добре към какво и защо се стремиш. Само така ще получиш яснота, а яснотата е сила. Тя елиминира колебанията и лутането между различни избори и стратегии и дава тласък на действията в правилната посока.

Трети въпрос: имаме ли силно „защо?“

За Ники това е горивото на всяко нещо, което прави.

Каквато и мечта да преследваме, ще минем и през двете страни на нещата. Ще има периоди, когато всичко ни се случва с лекота и сякаш Вселената ни помага. Но ще има много тежки моменти. Ако нямаме силния отговор на въпроса защо правим всичко това, може не само да отпаднем, а и да се откажем от мечтите си.

А възможно е да стигнем до там да погледнем с цинизъм и да решим, че „това с целите не е за мен“. Може да се случи на всекиго. Случвало се е на нас.

Но да се откажеш от някоя цел може да е хубаво. Може да означава, че нямаш силно защо и че това не е твоята истинска цел, а наложена отвън – от семейството, училището, приятелите, обкръжението ти. Просто се запитай и ще разбереш.

Четвърто, дали пък не сме дефинирали целта си грешно?

Не можем да контролираме резултатите, а само действията си. Затова следваме правилото да формулираме целта си така, че да е обвързана с нашето собствено действие, а не с краен резултат.

На пръв поглед не звучи логично. Хората сме свикнали да определяме успеха си с резултата. Но докато „да сваля 5 килограма“ не зависи точно от теб, то „да спортувам три пъти седмично по един час“ зависи.

Ако се фиксираш върху резултата, който така или иначе е извън твоя контрол, ще си генерираш напрежение и стрес и нищо чудно да започнеш да мислиш, че целите само развалят удоволствието от живота.

И последно: поставили ли сме си нереалистичен срок за целта?

В културата ни е залегнало да искаме да получим и постигнем всичко веднага. Да очакваме да изпълним целите си тук и сега може да е причина да изпитаме разочарование и да се откажем да работим по тях.

Няма нереалистични цели, има само нереалистични срокове.

Затова е добре да помислиш дали пък твърде амбициозния срок, който си залагаш да станеш милионер или рок звезда няма да доведе до блокаж и да ти попречи да забележиш напредъка, който би постигал постепенно и с нормални темпове. Защото натрупването на малки действия във времето дава феноменалните резултати.

Задачка-закачка

Вече знаеш кои са подводните камъни и какво е нужно, за да изплуваш.

А сега те предизвикваме:

След като почетеш това, направи една малка стъпка по целта, от която си отпаднал. Нека е нещо малко, но нека е днес. Направи го сега, не отлагай за вечерта. Завърти колелото, върни се на пистата и скоро ще набереш скоростта и инерцията, с която е постигаш всичко с лекота.