Ключ №4: Седмичната стъпка [извадки от книгата]

Дойде ред и на дългоочаквания последен ключ за постигане на цели – седмичната стъпка. Защо малките ежеседмични действия са както най-добрият начин да поемем по пътя към нашата мечта, така и буквално единственият начин да поддържаме постоянство в целите си? И как те са свързани с останалите три ключа – приятеля за цели, визията и 90-дневните цели? Отново открехваме вратата към книгата за цели и някои от най-ценните моменти в нея.

Как да постигаме „невъзможното“

“И най-невъзможните цели могат бъдат постигнати, като се разбият на малки парчета, запишат се, повярва се в тях и след това започнем да действаме с пълна сила, сякаш са рутинна дейност.”

С този цитат от Дон Ланкастър започва частта от книгата „4-те ключа за постигане на цели“, посветена на любимия ни ключ 4 – седмичните стъпки.

Не можем да се сетим за по-красноречив начин да представим идеята, че всяка далечна визия (стига да е ясна и писмена) се постига не другояче, а с малки и постоянни действия. В системата „Приятел за цели“ ги наричаме седмични стъпки.

Силата на малките действия

За да живеем живота на мечтите си, е нужно да следваме просто правило от две точки. Първо – да започнем. Второ – да не спираме. И точно малките, но регулярни седмични стъпки са ключът към постигането на резултати.

Да започнем с една малка стъпка е лесно.

Красотата в това е, че тя може да е наистина нещо на вид незначително, което обаче да отприщи след себе си цяла поредица от дейности и да задвижи колелото. Винаги си мечтал за собствен бизнес? Може първата ти стъпка да е просто да проучиш в Интернет какъв е редът за регистриране на фирма. Отдавна мечтаеш да пишеш книги? Можеш да започнеш, като седнеш и си нахвърляш няколко идеи за теми на разкази или романи.

Да продължим с малки стъпки е също толкова лесно.

Защото всяка седмица правим не по 10, не дори по 2, а само едно такова миниатюрно действие. Благодарение на него обаче поддържаме темпото, не слагаме прът във вече завъртяното колело и постепенно се приближаваме към мечтата си. Ефектът на акумулиране на всички тези малки стъпки във времето е онова, което всички търсим.

Ето и един наш пример.

От нищо нещо – как стигнахме до епизод 116 от подкаста „Приятел за цели“

Преди малко повече от 2 години решихме да започнем да записваме подкаст епизоди като част от нашата визия да помагаме на хората да постигат мечтите си с лекота.

В началото нямахме нищо, освен една идея. Не бяхме разработили стратегия за съдържание как да развиваме този огромен проект. Не разполагахме нито със студио и специална апаратура, нито с екип, нито дори с добре настроени микрофони.

Имахме единствено идеята и твърдото решение да започнем. Това и направихме. Стартирахме чисто и просто със запис на телефонен разговор между нас двамата, направен с обикновен софтуер. Първите 3 серии не бяха с отлично качество, но бяха началото. Бяха първата стъпка.

Оттам насетне с всеки епизод се подобрявахме, надграждахме, учихме се от грешките си. Всяка седмица без изключение записвахме по един епизод, а в последните месеци вече правим лайв във Фейсбук.

Тази седмица излезе епизод 116. Това е пример как не е нужна перфектна подготовка, за да тръгнеш по пътя към целта си.

И все пак за много хора това е предизвикателство.

Всяко начало е трудно

Ако искаме да стигнем някъде, трябва да тръгнем – няма друг начин. Неслучайно един от най-разпространените цитати е този на Лао Дзъ: “Всяко пътешествие от хиляда мили започва с една малка стъпка”.

Но какво значи това в обикновения живот?

Често искаме да сме подредили всичко идеално предварително. Мислим, че ни е нужен детайлен план, подготовка, повече знания, опит, умения, за да сме уверени в това, което правим.

И толкова често това ни блокира и така и не започваме. Животът си тече, а ние дори не се опитваме да поемем към своята мечта, защото не сме готови.

Докато обратното е много по-лесно – тръгваме по пътя, след което се учим в движение. Всяко камъче, в което се препънем, ще е повод за учене на ценни уроци, за развитие и подобрение.

Малките стъпки помагат да преодолеем страховете

Може да е и смешно малко, първото най-достъпно към момента действие, на което сме способни. Точно защото е толкова мъничко, няма да предизвика вътрешно съпротивление.

Това е страхотна възможност без да излизаме от зоната си на комфорт, без да се сблъскваме наведнъж с целия обхват на това, към което се стремим,  постепенно да започнем да преодоляваме страховете си. Малко по малко преодоляваме себе си.

Действието спира отлагането

В книгата разказваме една много интересна история за приятелски разговор между Иван и Юли Тонкин, в който се поставя въпросът „Ще съжаляваш ли цял живот, ако не го направиш?“.

Става дума за отколешната му дилема дали учебният център Аула.бг да бъде изведен на международния пазар и от добре заетата ниша от български потребители да се хвърли в дълбокото с големите акули. Иван знаеше отговора за себе си, а този „аха-момент“ го накара да осъзнае как голямото чудене дали да започне да работи за чужбина, е блокирало развитието на компанията за България. Тогава взема решение да действа.

Днес проектът е в бета версия и напредва технически. Но най-важното е, че дори да се окаже пълен провал на глобално ниво, всичко разработено дотук дава несравнимо предимство за българския пазар.

С други думи, всяко действие в избраната посока е от полза и носи развитие, защото обратното е бездействието и застоят.

Малките стъпки „бият“ тежките планове

Когато решат да започнат да правят нещо по въпроса за своите мечти, много хора изпадат в един дълъг и напоителен процес, наречен “подготовка”. Той може да изглежда като част от действието, но за съжаление е по-скоро част от отлагането. Защото “подготовката” може да се проточи в планирания и изчисления, в таблици и в графици, в напразни опити предварително да се елиминират всички пречки към целта… което да се окаже пречка!

Затова вместо да се опитваме да планираме всичко занапред в детайли, е много важно да започнем с едно действие. Трябва да знаем само първата си стъпка – тази, с която стартираме.

Започването с малка стъпка

Хубавото на първата стъпка е, че тя открива пътя. Представете си, че вървите през нощта по тъмна улица и носите малко фенерче. Виждате ли целия град? Не. Но виждате къде вървите и виждате… крачка напред. А с всяка следваща, виждате къде трябва да стъпите след нея. Така малко по малко от непрогледната тъмнина ще се разкрие целият път и ще стигнете, накъдето отивате.

Същото е и с първата стъпка при целите. Направите ли нея, ще разберете коя трябва да е следващата. А после – тази след нея. Така постепенно стъпка по стъпка ще намерите начин да постигнете онова, което желаете. Всъщност това е единственият начин.

Дефиниране на малки стъпки

Можем да дадем пример с любимата на всички тема за влизането във форма.

Ако имаме визия за здраве и фитнес и 90-дневна цел „да ходя на фитнес 3 пъти седмично за 3 месеца“, как да дефинираме седмичната стъпка?

За Иван тя звучи така: „Да си запиша час с личния треньор“. Действието е минимално – едно телефонно обаждане до треньора. Но то съдържа в себе си толкова много:

• Ангажимент за действие;
• Обвързване на този ангажимент с още един човек;
• Фиксиране на това действие в календара.

За някого, който няма навика да спортува редовно, това е много по-полезно, отколкото да разчита на волята си през седмицата да се организира да отиде на фитнес след работа. Или пък на случайността, че ще му се отвори подходящ свободен момент все в някой от дните. Почти сигурно е, че това няма да стане.

Малките стъпки завъртат колелото и започваме да постигаме големи мечти.

Харакеристиките на малките седмични стъпки

Те са три основни:

• Най-важното, но не и най-спешното нещо за седмицата. Това значи, че малката стъпка не е нещо от непосредствения „ to-do-list” като посещението при зъболекаря или плащането на застраховката за колата. Но е онова, което ще ни приближи към мечтата ни и трябва да намерим начин да я вкараме в графика си на всяка цена.
• Изисква дисциплина. Особено в периода на изграждане на навик, докато превърнем в рутина това да записваме, споделяме с приятеля си за цели и изпълняваме седмичната стъпка. Но това се отплаща многократно в дългосрочен план.
• В най-добрия случай тя е домино стъпка – отключва след себе си поредица от други действия и разчиства пътя дава яснота какво трябва да направим по-нататък. Иначе казано, не е единственото, което правим, но е единственото, с което се ангажираме.

Уловките

Малките стъпки е лесно да бъдат направени, но е също толкова лесно и да не бъдат.

Изглеждат незначителни и това понякога подвежда, че не е чак толкова фатално, ако ги пропуснем. Загубим ли обаче инерцията, след това ще ни е много по-трудно да започнем всичко отначало.

Другото предизвикателство е, че от толкова миниатюрно действие не се вижда моменталният ефект. А в нашия свят на „instant gratification”, когато очакваме всичко тук и веднага, това може да е демотивиращо. Но не и за хората с перспектива и дългосрочно мислене – те знаят, че ефектът на натрупване във времето е истинската награда.

Как да завъртим колелото

Седмичната стъпка е 4-тия ключ към живота на мечтите ни. Няма нищо сложно:

1. За всяка 90-дневна цел има по една много малка стъпка седмично;
2. Задаваме една единствена стъпка за седмицата, никога две или повече;
3. Не планираме седмици напред. Нямаме to-do списък за целта. Определяме само следващата малка стъпка за напредък по целта и се ангажираме да я извършим тази седмица;
4. Всяка седмица задаваме стъпка, дори ако понякога ни изглежда, че тази седмица няма нужда да правим такава, трябва да изчакаме или изглежда много малка.

Следвайки тези простички правила, напредъкът е неизбежен.

4-те ключа

Ето и как правим и връзката между четирите ключа. Най-важното е, че разчитаме на приятеля си за цели (ключ 1) да е до нас при изясняването на това към какво се стремим, както и по пътя към постигането му. Започваме с изясняване на визията (ключ 1) и на всяко тримесечие си поставяме по една краткосрочна цел, с която да напредваме (ключ 2). А целта изпълняваме седмица след седмица с по едно мъничко действие – седмичната стъпка (ключ 3).

Как да действаме без визия

Да нямате ясна визия, не значи да не можете да постигате мечти. Напротив, ако обърнете реда на отделните “ключове” и тръгнете от малкото към голямото, от седмичните стъпки към по-големите цели, с времето необходимостта от структуриране сама ще възникне и вие ще развиете усет за това как да подредите нещата, за да действате систематично и да постигате повече. Независимо в какъв ред ще подходите, използвайте четирите ключа на системата и ще успеете.