Ключ №4: Седмичната стъпка [извадки от книгата]

Дойде ред и на дългоочаквания последен ключ за постигане на цели – седмичната стъпка. Защо малките ежеседмични действия са както най-добрият начин да поемем по пътя към нашата мечта, така и буквално единственият начин да поддържаме постоянство в целите си? И как те са свързани с останалите три ключа – приятеля за цели, визията и 90-дневните цели? Отново открехваме вратата към книгата за цели и някои от най-ценните моменти в нея.

Как да постигаме „невъзможното“

“И най-невъзможните цели могат бъдат постигнати, като се разбият на малки парчета, запишат се, повярва се в тях и след това започнем да действаме с пълна сила, сякаш са рутинна дейност.”

С този цитат от Дон Ланкастър започва частта от книгата „4-те ключа за постигане на цели“, посветена на любимия ни ключ 4 – седмичните стъпки.

Не можем да се сетим за по-красноречив начин да представим идеята, че всяка далечна визия (стига да е ясна и писмена) се постига не другояче, а с малки и постоянни действия. В системата „Приятел за цели“ ги наричаме седмични стъпки.

Силата на малките действия

За да живеем живота на мечтите си, е нужно да следваме просто правило от две точки. Първо – да започнем. Второ – да не спираме. И точно малките, но регулярни седмични стъпки са ключът към постигането на резултати.

Да започнем с една малка стъпка е лесно.

Красотата в това е, че тя може да е наистина нещо на вид незначително, което обаче да отприщи след себе си цяла поредица от дейности и да задвижи колелото. Винаги си мечтал за собствен бизнес? Може първата ти стъпка да е просто да проучиш в Интернет какъв е редът за регистриране на фирма. Отдавна мечтаеш да пишеш книги? Можеш да започнеш, като седнеш и си нахвърляш няколко идеи за теми на разкази или романи.

Да продължим с малки стъпки е също толкова лесно.

Защото всяка седмица правим не по 10, не дори по 2, а само едно такова миниатюрно действие. Благодарение на него обаче поддържаме темпото, не слагаме прът във вече завъртяното колело и постепенно се приближаваме към мечтата си. Ефектът на акумулиране на всички тези малки стъпки във времето е онова, което всички търсим.

Ето и един наш пример.

От нищо нещо – как стигнахме до епизод 116 от подкаста „Приятел за цели“

Преди малко повече от 2 години решихме да започнем да записваме подкаст епизоди като част от нашата визия да помагаме на хората да постигат мечтите си с лекота.

В началото нямахме нищо, освен една идея. Не бяхме разработили стратегия за съдържание как да развиваме този огромен проект. Не разполагахме нито със студио и специална апаратура, нито с екип, нито дори с добре настроени микрофони.

Имахме единствено идеята и твърдото решение да започнем. Това и направихме. Стартирахме чисто и просто със запис на телефонен разговор между нас двамата, направен с обикновен софтуер. Първите 3 серии не бяха с отлично качество, но бяха началото. Бяха първата стъпка.

Оттам насетне с всеки епизод се подобрявахме, надграждахме, учихме се от грешките си. Всяка седмица без изключение записвахме по един епизод, а в последните месеци вече правим лайв във Фейсбук.

Тази седмица излезе епизод 116. Това е пример как не е нужна перфектна подготовка, за да тръгнеш по пътя към целта си.

И все пак за много хора това е предизвикателство.

Всяко начало е трудно

Ако искаме да стигнем някъде, трябва да тръгнем – няма друг начин. Неслучайно един от най-разпространените цитати е този на Лао Дзъ: “Всяко пътешествие от хиляда мили започва с една малка стъпка”.

Но какво значи това в обикновения живот?

Често искаме да сме подредили всичко идеално предварително. Мислим, че ни е нужен детайлен план, подготовка, повече знания, опит, умения, за да сме уверени в това, което правим.

И толкова често това ни блокира и така и не започваме. Животът си тече, а ние дори не се опитваме да поемем към своята мечта, защото не сме готови.

Докато обратното е много по-лесно – тръгваме по пътя, след което се учим в движение. Всяко камъче, в което се препънем, ще е повод за учене на ценни уроци, за развитие и подобрение.

Малките стъпки помагат да преодолеем страховете

Може да е и смешно малко, първото най-достъпно към момента действие, на което сме способни. Точно защото е толкова мъничко, няма да предизвика вътрешно съпротивление.

Това е страхотна възможност без да излизаме от зоната си на комфорт, без да се сблъскваме наведнъж с целия обхват на това, към което се стремим,  постепенно да започнем да преодоляваме страховете си. Малко по малко преодоляваме себе си.

Действието спира отлагането

В книгата разказваме една много интересна история за приятелски разговор между Иван и Юли Тонкин, в който се поставя въпросът „Ще съжаляваш ли цял живот, ако не го направиш?“.

Става дума за отколешната му дилема дали учебният център Аула.бг да бъде изведен на международния пазар и от добре заетата ниша от български потребители да се хвърли в дълбокото с големите акули. Иван знаеше отговора за себе си, а този „аха-момент“ го накара да осъзнае как голямото чудене дали да започне да работи за чужбина, е блокирало развитието на компанията за България. Тогава взема решение да действа.

Днес проектът е в бета версия и напредва технически. Но най-важното е, че дори да се окаже пълен провал на глобално ниво, всичко разработено дотук дава несравнимо предимство за българския пазар.

С други думи, всяко действие в избраната посока е от полза и носи развитие, защото обратното е бездействието и застоят.

Малките стъпки „бият“ тежките планове

Когато решат да започнат да правят нещо по въпроса за своите мечти, много хора изпадат в един дълъг и напоителен процес, наречен “подготовка”. Той може да изглежда като част от действието, но за съжаление е по-скоро част от отлагането. Защото “подготовката” може да се проточи в планирания и изчисления, в таблици и в графици, в напразни опити предварително да се елиминират всички пречки към целта… което да се окаже пречка!

Затова вместо да се опитваме да планираме всичко занапред в детайли, е много важно да започнем с едно действие. Трябва да знаем само първата си стъпка – тази, с която стартираме.

Започването с малка стъпка

Хубавото на първата стъпка е, че тя открива пътя. Представете си, че вървите през нощта по тъмна улица и носите малко фенерче. Виждате ли целия град? Не. Но виждате къде вървите и виждате… крачка напред. А с всяка следваща, виждате къде трябва да стъпите след нея. Така малко по малко от непрогледната тъмнина ще се разкрие целият път и ще стигнете, накъдето отивате.

Същото е и с първата стъпка при целите. Направите ли нея, ще разберете коя трябва да е следващата. А после – тази след нея. Така постепенно стъпка по стъпка ще намерите начин да постигнете онова, което желаете. Всъщност това е единственият начин.

Дефиниране на малки стъпки

Можем да дадем пример с любимата на всички тема за влизането във форма.

Ако имаме визия за здраве и фитнес и 90-дневна цел „да ходя на фитнес 3 пъти седмично за 3 месеца“, как да дефинираме седмичната стъпка?

За Иван тя звучи така: „Да си запиша час с личния треньор“. Действието е минимално – едно телефонно обаждане до треньора. Но то съдържа в себе си толкова много:

  • Ангажимент за действие;
  • Обвързване на този ангажимент с още един човек;
  • Фиксиране на това действие в календара.

За някого, който няма навика да спортува редовно, това е много по-полезно, отколкото да разчита на волята си през седмицата да се организира да отиде на фитнес след работа. Или пък на случайността, че ще му се отвори подходящ свободен момент все в някой от дните. Почти сигурно е, че това няма да стане.

Малките стъпки завъртат колелото и започваме да постигаме големи мечти.

Харакеристиките на малките седмични стъпки

Те са три основни:

  • Най-важното, но не и най-спешното нещо за седмицата. Това значи, че малката стъпка не е нещо от непосредствения „ to-do-list” като посещението при зъболекаря или плащането на застраховката за колата. Но е онова, което ще ни приближи към мечтата ни и трябва да намерим начин да я вкараме в графика си на всяка цена.
  • Изисква дисциплина. Особено в периода на изграждане на навик, докато превърнем в рутина това да записваме, споделяме с приятеля си за цели и изпълняваме седмичната стъпка. Но това се отплаща многократно в дългосрочен план.
  • В най-добрия случай тя е домино стъпка – отключва след себе си поредица от други действия и разчиства пътя дава яснота какво трябва да направим по-нататък. Иначе казано, не е единственото, което правим, но е единственото, с което се ангажираме.

Уловките

Малките стъпки е лесно да бъдат направени, но е също толкова лесно и да не бъдат.

Изглеждат незначителни и това понякога подвежда, че не е чак толкова фатално, ако ги пропуснем. Загубим ли обаче инерцията, след това ще ни е много по-трудно да започнем всичко отначало.

Другото предизвикателство е, че от толкова миниатюрно действие не се вижда моменталният ефект. А в нашия свят на „instant gratification”, когато очакваме всичко тук и веднага, това може да е демотивиращо. Но не и за хората с перспектива и дългосрочно мислене – те знаят, че ефектът на натрупване във времето е истинската награда.

Как да завъртим колелото

Седмичната стъпка е 4-тия ключ към живота на мечтите ни. Няма нищо сложно:

  1. За всяка 90-дневна цел има по една много малка стъпка седмично;
  2. Задаваме една единствена стъпка за седмицата, никога две или повече;
  3. Не планираме седмици напред. Нямаме to-do списък за целта. Определяме само следващата малка стъпка за напредък по целта и се ангажираме да я извършим тази седмица;
  4. Всяка седмица задаваме стъпка, дори ако понякога ни изглежда, че тази седмица няма нужда да правим такава, трябва да изчакаме или изглежда много малка.

Следвайки тези простички правила, напредъкът е неизбежен.

4-те ключа

Ето и как правим и връзката между четирите ключа. Най-важното е, че разчитаме на приятеля си за цели (ключ 1) да е до нас при изясняването на това към какво се стремим, както и по пътя към постигането му. Започваме с изясняване на визията (ключ 1) и на всяко тримесечие си поставяме по една краткосрочна цел, с която да напредваме (ключ 2). А целта изпълняваме седмица след седмица с по едно мъничко действие – седмичната стъпка (ключ 3).

Как да действаме без визия

Да нямате ясна визия, не значи да не можете да постигате мечти. Напротив, ако обърнете реда на отделните “ключове” и тръгнете от малкото към голямото, от седмичните стъпки към по-големите цели, с времето необходимостта от структуриране сама ще възникне и вие ще развиете усет за това как да подредите нещата, за да действате систематично и да постигате повече. Независимо в какъв ред ще подходите, използвайте четирите ключа на системата и ще успеете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close