Как да намалим стреса и въпреки това да постигаме мечтите си

Всеки иска да постига мечтите си, но пък целите често стресират. Напрежението всъщност носи на целите лоша слава и кара толкова много хора да смятат, че поставят ли си такива, развалят удоволствието от живота.

Но нещата имат различни измерения. Да видим как да ползваме позитивното и как да елиминираме негативното, за да сме успешни без стрес.

Два вида стрес от целите

Едва ли има човек, който да не го изпитва изобщо. Колкото и да си уверен в себе си и да си развил уменията, нужни за успех, все в някакъв момент е нормално да се напрегнеш.

От една страна може да изпиташ така наречения „позитивен“ стрес. Когато имаш нова и вълнуваща цел, заради която скачаш сутрин от леглото с енергия и ентусиазъм. Да го наречем мотивация.

Но дозата прави отровата.

Когато стане прекалено много и се натрупа, може направо да те блокира и тогава се превръща в проблем – да го наречем „негативен“ стрес.

Въпросът е как да минем без него. Попадна ни статистика, че едва 5% от хората се забавляват, преследвайки целите си. Искахме и ние да влезем в тази щастлива категория.

Шшшт, тайна: възможно е!

Дълго се борихме, докато открием механизма. Оказа се, че голяма част от напрежението се елиминира така:

• На първо място – с правилна дефиниция на целите;
• с някои надеждни техники за преодоляване на препятствията в ежедневието и поддържане на постоянство в действията;
• и разбира се – с приятеля за цели.

Всичко това залегна в ядрото на системата „Приятел за цели“, помагаща за неизбежно постигане на мечтите, с набор от лесни за следване принципи и правила.

Бонусът е, че става с лекота!

Изпитахме всичко това на гърба си

Никой не е застрахован от грешки.

Но тези грешки са такива само дотогава, докато не се извадят от тях изводи. Тогава те се трансформират в едни от най-ценните уроци.

По-долу ще дадем примери какво ни стресира и какви са решенията, които работят, говорейки от собствената си практика.

Започваме с това, че голяма част от стреса може да се елиминира още на фазата дефиниране на целите.

Причина за стрес #1: Цел, обвързана с краен резултат

Неслучайно толкова много хора се чувстват зле, когато не успеят да свалят „5 килограма до морето“.

Да формулираш целта си така, че да представлява самия краен резултат, е рецепта за неприятности. Просто защото контролът над ситуацията не е изцяло в твоите ръце.

Един от основните принципи в системата е, че  не можеш да контролираш резултата, а само действията си.

Затова решението е да дефинираш целта си по начин, който зависи изцяло от твоите действия. В случая, например, да тренираш по три пъти седмично.

Е, очевидно искаш да постигнеш нещо определено. Но е добре желаният резултат да ти послужи като метод за измерване – дали си вървял в правилната посока, или трябва да си поставиш нова цел за други действия. Не се ангажираш с резултат, следователно няма стрес.

Причина за стрес от целите #2: Нереалистични срокове

Дан Съливан го казва много добре: „Няма реалистични цели, има само нереалистични срокове.“

Истината е, че просто живеем в такива времена. Искаме всичко тук, сега, а ако може – и с безплатна доставка.

Но бързането няма да ни отведе далеч, а може да ни докара нервна криза. Затова в системата имаме начин как да постигаме мечтите си спокойно:

Залагаме дългосрочна 30-годишна визия и се доближаваме към нея с краткосрочни цели. На всяко тримесечие си поставяме 90-дневна цел за действие и правим по нещо малко всяка седмица без прекъсване.

Напредваме стъпка по стъпка. Гарантирано натрупването на малки постижения във времето носи грандиозните успехи.

И така, дотук имаме предпоставки за стрес: да се обвързваш с краен резултат и още по-зле – да бързаш да го видиш налице.

Ако обаче искаш да знаеш как направо да експлодираш от напрежение, ето ти идея:

Причина #3: Цел, зависеща от действията на други хора

Или да искаш да постигнеш нещо, но да го върши друг (шефът да ми увеличи заплатата, съседите да се изнесат), или меко казано да е нужно неговото активно участие (да се омъжа за приятеля си).

Примерите може и да звучат комично, но една от най-големите грешки при поставянето на цели е да са обвързани с други хора. Допускали сме я и ние, когато искахме бързо нашият партньор да разработи мобилното приложение GoalBuddy.

Решението е да заложиш в своята цел това, което ти самият можеш да направиш по въпроса. А мястото на резултата е в твоята визия, за която няма краен срок.

Стрес фактор #4: Прекалено много цели

Сигурно повечето хора си мислят, че имат 1-2 цели, но на всяко издание на уъркшопа наблюдаваме как хората се развихрят и си поставят по 15-20.

Не сме изключение – и ние самите сме го правили. Но се убедихме, че по-малкото е повече. Имаш ли фокус, постигаш резултат. И тогава няма стрес.

В системата залагаме само по три 90-дневни цели за действие, съответно всяка седмица само по три седмични стъпки към тях.

Има време за всичко – следващото тримесечие ще си поставиш нови цели. Със сигурност 12 цели за годината, всяка по реда си и като и отделиш нужното внимание, ще са неизмеримо по-ефективни от това да се нагърбиш с 12 наведнъж.

Причина за стрес от целите #5: Излизане от зоната на комфорт

Бихме казали, че тук има няколко нива:

1. Намираш се в твоя „естествен хабитат“, когато правиш каквото винаги си правил и съответно постигаш каквото винаги си постигал. Няма безпокойство, но няма и нищо ново.
2. Излизаш леко извън границите си и се предизвикваш. Например като Ники, който изпитваше притеснение да говори пред хора. В подобни случаи ти е тръпка, вълнение, носи ти ентусиазъм и все още стресът е позитивен.
3. Поставяш си цел далеч извън своята сфера и искаш бърз скок. Тогава можеш да минеш в зоната на паниката – блокираш, нямаш идея какво да правиш, откъде да го подхванеш, всичко изглежда хаотично.

Затова в системата имаме ключовата техника на малките седмични стъпки:

Излизаме от зоната на комфорт внимателно, на малки стъпки, за да може на края на тримесечието да отчетем прогрес. На базата на новия си опит и резултати надграждаме и придобиваме увереност за още по-смели цели.

Как ние двамата се стресирахме стабилно

Решихме, че краят на годината е перфектният момент да издадем нашата книга. Заложихме краен срок 29.11.2019г. Изпуснехме ли го, трябваше да чакаме следващата възможност на издателството чак след 2-3 месеца.

Какво се оказа: обвързахме целта си с краен резултат, който зависеше от цял екип от хора и който имаше безумно кратък срок, който на всичко отгоре задължително трябваше да хванем.

Бяхме под пара, и още как!

Тези, които са издавали сами книга са наясно колко много външни фактори са включени в процеса. Фотограф, дизайнер, коректор, редактор, предпечатист, и да не забравяме хората, които пишат книгата. Всички трябваше да се напаснем, за да предадем файла в издателството в уречения ден.

Факт е, че успяхме да си сътворим и позитивен, и негативен стрес от тази ситуация. Но везните в крайна сметка наклониха към положителното, защото резултатът е феноменално добър!

От този опит научихме, че каквото и да става, да се чуваш с приятеля си за цели всяка седмица и да не забравяш защо правиш всичко това, наистина спасява от отказване в тежките моменти.

Накратко

В крайна сметка всички искаме да реализираме мечтите си, но не с цената на това да се поболеем. Искаме да сме успешни и да се чувстваме чудесно.

С минимални усилия можеш да напредваш много. Малко тръпка може да те „побутне“ към действие и да ти е от полза. Но ако се чувстваш наистина прекалено напрегнат, следвай правилата:

• Да се ангажираш с действия, а не с резултати;
• Да си залагаш реалистични срокове и да вървиш постепенно към далечните мечти;
• Също да внимаваш, когато целите са свързани с чуждо участие;
• Да се фокусираш върху малко цели, а не всичко наведнъж;
• И не на последно място, да имаш система за подкрепа и приятел за цели.

Искаме да повишим процента на онези щастливци, които живеят пълноценен и удовлетворен живот. С нас ли си?